ЧААТАЙ УЛУСОЙ e "ВЪТРЕ" ["Içerde"] - TEMA 10 [226]

да не умря 

Нещо ново..

Е, сега здраво го притиснаха! 

Вайй и музиката е темата на ... траурния марш...

НаЩу дали няма да отвлече Блонди... тя нали си предлагаше услугите

Мерт или Йешим ще направят нещо 

кажете за бабичката де 

какво ли не правят жените от любов?  И Мелека и Ейлем 


жива е 

къде ти  

Сарп ги скри, на баба й прилоша, отидоха в болница, Давут ги отвлече с Ейлем, добре е, поучаваше Давут, последно

вай бе .. Мерт посика от дЕдо да не закача аннето и Ейлем ..  

ади каза и за Давут  
не и вярва   нищо не било каквото изглежда  

Бенсула и тя много хубаво плаче   не цвили  

Хайде Баръш изпусна от поглед Фюсюн и ейлем..

Ей, хванаха ги..
С:Баръш, какво стана?
Б:Батко, няма ги.-
С:Как така ги няма? Извинявайте, аз съм син на Фюсюн Йълмаз, при нея имаше и едно младо момиче, къде може да са отишли.
С:Пратиха ги на скенер..

Няма ги там.
Б:Батко, къде са ?
С:Хванаха ги и ги отведоха.
Б:Батко, недей да говориш така, я! Аз какво направих, я? защо ги оставих сами?

Е:Кои сте вие, я? Пуснете ни.. Не виждате ли жената е болна.

Д:Няма някакви проблеми, нали?
М:Няма, татко.
Й:Добре дошъл!

Хайде тази розичка ме дразни..

Й:намери ли Сарп?
Д:Увих въжето около врата му? Сега кротко, кротко ще дойде при мен.
Й:Дали ще дойде така кротко?
Д:Розичке моя, не се страхувай..Ти през какво премина, силна жена си.. От това ли ще се боиш?
Й:Не говори така. Досега не сме приютяьвали в дома си такъв човек.
Д:Права си..Но ти не се страхувай, вече всичко опря само до едно телефонна обаждане.

Ф:Къде ни доведохте?
Д:/Малко е некомфортно, но вече ще се примирет с това.
Ф:Познах те, ти дойде в завединеито ми..
Д:Недей така, сега мила госпожо.-
Ф:Кажи на ониз, който ти държи нашийника, че няма да стане онова, което иска.
Е:Ние не се страхуваме от вас.
Д:Сигурно защото засега няма от какво да се страхувате, но когато настъпи този момент, ти няма да имаш сили дори да гъкнеш.
Ф:Къде ли е сарпр?
Е:Щом са ни довели тук, значи все още не са го хванали.
Ф:Сарп не би ни оставил тук, нали?
Е:не би ни оставил.

М:Ейлемч, вдигни го този телефон, вдигни го.. М много зор ми даваш, татко Джеля, много

Давут се интересува дали мелек е излязла от къщи.
С:Ало.
М:Добре ли си, Сарп?
С:Добре съм, но трябва да се срещнем.
М:Няма ли да е опасно?
С:Няма, ще дойдеш на адреса, който ще ти дам.
М:Добре..

М:Излез от колата, лан?

С:мелек, сега можеш да излезеш.

Б:Какво искате от мен, я?
М:Какво става, лан?
М:Изиграха ни..

Д:Кажи.
М:Помислихме си, че човека, който търсим е дошъл, тръгнахме след него, он той ни изиграл..
Д:Някой остана ли при мелек?
М:Не, батко.
Д:Хубава лайняна работа сте свършили..Човекът вече е извел сигурлно мелек.

М:Татко, искам нещо от теб.Прави каквото искаш със Сарп, но остави намира Ейлем и майка му.
Д:Кои са те? Че искаш такова нещо от мен? ти тях ли предпочиташ пред мен?
М:Татко, това го мини..Знаеш, че аз никога не бих те заменил с друг, но сега е време и ти да направиш нещо за сина си.
Д:Добре, за сина ми бих си жертвал живота.

М:Сарп, случило ли се е нещо?
С:Не..
М:Тогава защо се срещнахме?
С:За да те отвлека.
М:Щом казваш, че някой ти играе игрички, значи знаеш кой е.
С:Давут.. Има причина да ме погребе.
М:И каква е тя?
С:Ти..
М:Аз ли? Какво общо има с мен?
С:Не знам, ти кажи.
М:Срап, аз ти вярвам сляпо.. И сега ти ще мви вярваш. Казвам ти, че преди теб никого не съм имала..Само ти, вярвай ми.
С:Н езнам на кого и какво да вярвам вече.
М:защо говоирш така?
С:Защото нищо не е такова, каквото изглежда. Джелял нямча да се откаже преди да ме довъэрши.
М:Аз ще говоря с него, ще го убедя, да те пусне.
С:Нямаме никакво време за това, Мелек, ама абсолютно никакво време..

С:Слушам те.
Д:Синко, увих въжето около врата ти. на единия му край е майка ти, на другия му край е онова момиче..И затова..Ела при мен! Ела!
С:Кажи къде да одйда.
Д:На старата ти улица..

Сарп ще каже, че държи в ръцете си дъщеря му Мелек

ох, миличкия ми 

Мюдура сигурно ще намери запис и ще оневини Сарп-за пред джелял-мноо ми е странно

С:Майко нищо не беше така, както изглеждаше, но не можах да ти го кажа. синът ит Сарп не е лош човек, не го изхвърлиха от полицията, никога не стана човек на онова куче Джелял..Но не можах да ти го кажа.  Каза ми, че се отказа от мен, не можах да ти кажа: майко не се отказвай! Винаги ме питаше защо ги правя тези неща, не можахф да ти кажа защо..Правя го заради Умут, майко, защото Умут е жив. дори и това не можах да ти го кажа. Сега нека това е моето завещание към теб..намери го! Намери Умут, намери брат ми..Разкажи му за мен.. Да опознае брат си..

Ей, Чачко бе, как успя пак да ме разплачеш, я!