Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 230

Наистина много добра актьорска игра на всички Героя на Онур с основание има защо да го мразят. Но и той се "специализира" в тези образи Но това с чалмата на Джевдет накрая ми беше доста елементарно. Изглежда на драгия турски зрител някои неща трябва да им се казват и показват, защото иначе може и да не се сетят защо Джевдет е станал родоотстъпник  

Рошел Форд, която се оказа скулптор

Пало Алто, Калифорния  77 г Да стане скулптор и да работи с метал

Рошел Форд за пръв път взела в ръце инструментите за обработка на метал, когато била
на 58 години. А сега, на 77, тя е много известна и много успешна скулпторка. Творбите `и
са представени на многобройни изложби, съхраняват се в музеи и частни колекции. И се
продават много добре. Може би ще си помислите, че Форд цял живот се е занимавала с
изкуство, но не е така.



До 58 години Рошел Форд управлявала
благотворителен фонд и била доволна от живота си:
любящ съпруг, деца, почтена работа, хубава къща в
историческата част на Пало Алто (САЩ) – за какво
повече може да мечтае човек?
Форд вече се готвела да се пенсионира и да се посвети
изцяло на грижите за семейството, когато една от
близките `и приятелки – психолог по професия –
заминала в района на Чернобил да помага на хората да
се справят с последствията от аварията. Тя прекарала
няколко месеца в радиоактивната зона,
получила голяма доза облъчване и сериозно
се разболяла, когато се върнала в САЩ. Преди
смъртта си казала на Рошел: „Слушай, ако
имаш мечта, не я отлагай. Бъдеще може и да
няма.“
Рошел Форд наистина имала мечта. Някога
баща `и имал автосервиз и тя от дете обичала
да си играе с железа. Все `и се струвало, че в
металните изрезки и в старите детайли има
някакво особено очарование. Де да може да им
придаде форма и да разкрие това очарование
пред другите! – мислела си тя. Още повече, че
разполагала с такива материали в излишък:
можела да използва остатъците от стари
автомобили и изобщо всякакви метални
отпадъци.
Рошел Форд потърсила съвет от брат си,
който имал опит в работата с метали. „Всичко,
на което мога да те науча, е как да включваш
горелката и как да я изключваш - честно си
признал той. – А какво ще правиш по-нататък,
ти сама ще решиш.“
Наложило се да експериментира и да
се учи от грешките си. Няколко пъти `и се
запалвали дрехите. Веднъж си изгорила ръката
с разтопен метал. Друг път отрязано парче
желязо се отплеснало и я порязало по бузата.
- Имам много белези, които доказват колко
ми беше трудно да се науча – казва Рошел
Форд.
Тя прекарва в ателието по 8–10 часа всеки
ден. Газовата горелка се превръща в любимия
`и инструмент: Твърди, че той е много по-
подходящ за рисуване от молива.
След по-малко от година творбите на Рошел
Форд попадат на изложба в Ню Йорк. А на
следващата година `и предлагат да организира
самостоятелна изложба.
- Три години след като започнах с
експериментите си, започнах да печеля от
продажбата на произведенията си толкова,
колкото ми плащаха за управлението на
благотворителния фонд. През следващите
години печелех още повече – разказва Форд.
Успехът `и надминава всички очаквания.
На една изложба нейният агент, без да я
предупреди, поправил цените: пред всяка
добавил по още една единица. Творбите `и се
разпродали също толкова бързо.
- Когато ме питат колко време ми отнема
да направя една скулптура, аз отговарям: 77
години – казва Рошел Форд, защото точно
толкова време `и трябвало да стигне до това,
което може да прави днес.
Всеки ден Форд работи по 4–5 часа.
– През останалото време съм съпруга, майка
и баба – казва тя. Съпругът `и, с когото живеят
вече 52 години, много се гордее с нея.
- Мъжът ми беше професионален футболист
и цял живот ме приемаха като съпруга на
известен спортист - смее се Рошел Форд. – А
сега е негов ред. Днес той е съпруг на известна
скулпторка. Не е ли забавно?

/Това е от мен: Ето някои от нейните произведения




Ето линк ако искате да разгледате още нейни творби
https://www.google.bg/search?q=рошель+форд+скульптуры&client=opera&hs=dut&biw=1366&bih=658&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ved=0ahUKEwi8iIHzo5XQAhWH8RQKHRnTBL0QsAQIGA#imgdii=8HtBdlmzgmhr1M%3A%3B8HtBdlmzgmhr1M%3A%3BaN8YXFFXtwmX3M%3A&imgrc=8HtBdlmzgmhr1M%3A /
*************************************
Монсерат Мечо΄ , която ни съветва да се усмихваме по-често
Барселона, Испания  79 г  Да скача с парашут

Когато скочила с парашут за пръв път, Монсерат Мечо не само не се вцепенила от ужас,
но по време на полета изпълнила няколко акробатични фигури, обръщания и дори влязла в
„свредел“. В този миг по думите `и изпитала „истинска еуфория“.
Тогава била почти на 50 години



Повече от всичко на света Монсерат Мечо цени
усещането за щастие. Тя го изпитва, когато скача
от самолет. Сега е на 79. За последните 30 години е
направила около хиляда скока с парашут. За 90-ия си
скок се издигнала в небето на въздушен балон.
Наред с това тя има няколко рекорда по плуване.
Също така редовно кара ски, занимава се с уиндсърфинг
и гмуркане. И прави всичко това, защото спортът
и екстремните преживявания я правят невероятно
щастлива. В преследване на щастието Монсерат Мечо
отново и отново се издига безстрашно в небето, катери
се по планините и се гмурка в морето. Разбира се, със
скромната си пенсия не би могла да си позволи тези
скъпоструващи развлечения. За щастие това не `и се
налага: и на летището, и на ски станцията, и сред
водолазите има много приятели, които с радост я канят
да се впусне в поредната авантюра.
Скоковете с парашут помогнали на Мечо да преживее
смъртта на сина си Едуард: той се удавил, когато била на
52 години.
- Сега всеки път, когато се издигам в небето, му казвам
мислено: „Едуард, виж ме какво правя!“
Докато пада надолу в свободен полет, Монсерат Мечо
се обръща с гръб към земята, размахва ръце и крака
и се усмихва на приятелите си, останали на борда на
самолета.
- Аз се усмихвам много - казва тя. – Толкова съм
щастлива, че имам възможност да правя всичко това.

"Всички ние трябва да се усмихваме колкото може по-често."