Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това? ТЕМА 2

Одобрените финансови средства за ДАБ са в размер на 4 883 200 евро. Планираните дейности ще се изпълняват и през 2017 г. През последните три месеца на 2016г. са усвоени средства по гореописаното споразумение за дейности на ДАБ по издръжка, доставка на хранителни продукти и охрана в размер на около 530 000 евро без ДДС. Извършена е предварителна подготовка и предстои провеждане на процедури, свързани с изпълнение на одобрените дейности през 2017г.
ДАБ продължава да изпълнява дейности по три грантови споразумения по ФУМИ – спешни мерки, с които на България бе оказана спешна финансова подкрепа за посрещане на предизвикателствата от увеличения миграционен натиск. По-важните одобрени мерки за укрепване на капацитета на ДАБ по тези споразумения са: трансформиране на ТЦ-Пъстрогор в център от открит в закрит тип; трансформиране на 1 сграда в РПЦ-Харманли от открит в закрит тип; закупуване на автобус с 14 места; закупуване на автобус с 20 места; осигуряване на преводачески услуги; доставка на храна; наемане на допълнителен персонал за подпомагане на дейности, свързани с процедурата (100 човека); наемане на допълнителен медицински персонал (6 човека); наемане на социални работници и медиатори, наемане на охрана за центрове от открит тип, на въоръжена охрана за центрове от закрит тип; режийни (текущи) разходи.
Общо през 2016г. ДАБ-МС е изпълнила проекти, финансирани по ФУМИ и ФУМИ – спешни мерки на обща стойност 2 142 767,28 евро или 4 190 888,53 лева без ДДС.

През изминалата година ДАБ-МС справи успешно с предизвикателството, пред което беше изправена, свързано с продължаващата и през 2016 г. тенденция на промяна в профила на търсещите закрила чужденци. Докато през 2015 г. Агенцията регистрираше и обработваше молби за закрила предимно на граждани на Сирия, за които вътрешния, а в последствие международен военен конфликт в държавата им по произход предопределяше в голяма степен постановяването на международна  закрила, през 2016 г. се увеличи броя на подадени молби на граждани на Афганистан, които основно мотивират бежанската си история със социално-икономически фактори.
Статистиката показва, че гражданите на Афганистан представляват 45% от всички 19 418 лица, подали молби за закрила през 2016 г., следвани от гражданите на Ирак с 5345 молби (28%) и Сирия с 260 молби (14%). През цялата година, с изключение на месеците януари, февруари и декември, най-много молби на месец са подадени отново от граждани на Афганистан. Най-голям брой търсещи закрила чужденци са регистрирани през месеците - януари, август, септември и октомври, в сравнение с 2015 г., когато най-големият брой молби за закрила са подадени през месец октомври.
В сравнение с предходната година молбите за закрила през 2016 г. (19 418) са с 5% по-малко от тези, регистрирани през 2015 г. (20 391)
През месеците август, септември и октомври на 2016 г. са регистрирани и настанени най-голям брой чужденци, търсещи международна закрила, поради което капацитетът за настаняване в териториалните поделения на ДАБ беше запълнен на над 100%.
Постановените решения за периода са общо 12 015. След провеждане на производство за предоставяне на международна закрила, през годината, статут на бежанец е предоставен на 764 лица, хуманитарен статут на 587 лица и е отказано предоставянето на международна закрила на 1 732 чужденци. Производството на 8 932 лица е било прекратено
Кратък анализ на профила на търсещите и получилите закрила /националност, пол, възраст/ през 2016 г.:
В зависимост от страната на произход лицата, потърсили закрила, са основно от Афганистан, Ирак и Сирия, като гражданите от трите страни заемат общо 87%.
През годината чувствително намаля броят на търсещите закрила сирийски граждани, като за периода те са два пъти по-малко в сравнение с 2015 г., като представляват 14% от всички потърсили закрила чужденци в Република България през 2016 г. (в сравнение с 29% през предходната година). Броят на търсещите закрила афганистански граждани нарасна, като в процентно отношение те заемат 45% от всички, потърсили закрила лица през 2016 г.
През последните години разпределението по пол остава без промяна - 79% са лицата от мъжки пол и 21% от женски.
В зависимост от възрастта, най-висок е процентът на лицата, които са на възраст от 18 до 34 години - 56% и минимален на тези, които са на възраст над 65 години. Общо лицата в трудоспособна възраст са 66%. Данните за последните пет години по отношение на образователния ценз показват значителна промяна на процентното съотношение между отделните образователни степени. С повече от два пъти е намалял броят на лицата с висше или полувисше образование спрямо останалите категории за годините след началото на бежанската вълна в страната. По статистическите данни за последните две години лицата без образование са 23%, а ниско образованите лица, с начално или основно образование, са 54%.
През 2016 г. потърсилите закрила, които са посочили за свой образователен ценз висше или полувисше образование са 6 %, като много малка част от тях притежават документ, с който да го удостоверят.
През 2016 г. близо 42% от всички, потърсили закрила деца, са били непридружени. Най-голям дял в тази уязвима категория са деца от Афганистан – 74%, от които 310 малолетни и 1738 непълнолетни, като повече от половината са на възраст между 16 и 17 години. В сравнение предходната година през 2016 г. броят на непълнолетните непридружени търсещи международна закрила лица е нараснал с над 60%.