Нещо много добре и силно написано. Цитирам го цялото, защото си заслужава.
Линк към статията
Виж целия пост
Цитат
„Страната на истинските правоверни“. Изпитвам омраза към тази страна. Знаете ли коя е?
Същата, в която миналата седмица граждански съвет НАРЕДИ на мъж да изнасили момиче, като наказание, че братът на момичето също е насилник.
Същата държава, в която тази „размяна“ на наказания е обичайна практика, нормално право.
Същата държава, в която родители са гледали как за компенсация 17-годишната им дъщеря е изнасилвана от брата на момиче, което преди това е изнасилено от сина на същите тези родители.
Страната, в която функционират местни граждански съвети, които разрешават правни казуси и редовно това се случва чрез „наказания на честта“.
Страната, в която на всеки 6 дни през 2014-та е отвличана по 1 жена, 4 жени са били убити и още 4 изнасилени.
Ислямска Република Пакистан.
Ако бяхме наистина толкова цивилизован и съвременен, либерален, свободен свят, за колкото се имаме – нямаше да търпим това. Но ние сме само лицемерен свят, който най-много да ме обвини, че заклеймявам цяла държава, а видите ли, не всички в нея са примати.
Редовно става така – модерните „свободолюбци“ се притесняват да не кажем някоя по-остра думичка, а това, че се потапяме в диващината на Близкия Изток, дълбоко не ги интересува. Това са си местни традиции. Нека си се наказват с изнасилвания, к‘во да правим, културни особености…
Мразя страната, в която е възможно жените да бъдат разменни жертви на първобитни мозъци с фанатизиран от исляма мироглед.
Мразя и всички онези, които ще заклеймят двулично тия факти и ще замълчат послушно завинаги.
Мразя и това, че живеем в свят, който наистина си въобразява, че е прогресирал, но за сметка на това с погнуса се отнася към всеки, който изпитва нужда да защитава традиционни разбирания като – защита на нацията и анти-имигрантски настроения.
Но ще ви кажа – не искам Близкия Изток да е наблизо. Не ме занимавайте с тоя свят, в който мъчат жени и човеци са изтезавани без капка жалост, щом не искате с твърда ръка да наложите нашите, западни ценности и да изрежете туморния израстък.
Няма друг начин – или т.нар. Близък Изток се култивира в западно-ориентирани ценности и култура. Или нямаме пресечна точка за общуване с този ислямски свят, в който няма нищо наше.
Не ми обяснявайте как мюсюлманските жени сами са си избрали и искат да живеят забулени и принудително задомени. Ако е така – техният свят няма място в моя.
Просто нека живеем отделени. Завинаги. Два свята – и всеки сам за себе си.
Ако няма да култивираме безпросветната ислямщина в някакво нормално човешко живеене, ако обичате не ми казвайте, че аз трябва да се съобразявам с техния свят. Не трябва. И не искам.
Не аз имам нужда от техния живот. Кръкът ми спокойно може никога да не стъпи на тяхна земя. Ще си седя в Европа завинаги и ще съм горда от това.
Не ща чак толкова приключения, които да ми доказват, че съществуват общества, способни да убиват жени с камъни, заради изневяра.
Изобщо, да го духа ислямската република.
Ако ще това да е текст на омразата. Имам право да мразя. В моя свят дори омразата е разрешена, представете си! Толкова свободен свят.
Знам, сега ще кажете – не може да изолираме Пакистан, защото тя е държава с над 170 милиона жители.
Знам, ще кажете, това е политика, не можем да изолираме една от ядрените сили в света.
Ще кажете, ама тя е стратегически съюзник на САЩ и Китай, как така.
И аз се чудя – как така?! Държава, с която общуват уж най-прогресивните общества в света, да има граждански съвети, разпореждащи наказателни изнасилвания? Как така?
И друго. Как стана така, че се появи изискване да съм толерантна към целия свят? Как?
Искате да съм толерантна към Ислямска република Пакистан, която мъчи жени, докато аз трябва да меря с линийка дължината на краставицата и да осигурявам свобода на кокошките, докато там някъде едно момиче е изнасилвано пред майка си и баща си, заради провиненията на брат си?
Наистина ли искате това от мен?!
Няма да стане.
Ще мразя „страната на истинските правоверни“, докато не се превърне в „страната на нормалните хора“. Или, докато не ми вземат думата, докато санкционират омразата ми към злото, което полека пълзи към моя свят.
Не го давам, моя свят.
И докато мога ще ви мразя такива, каквито сте, „истински правоверни“. Защото в моя свят и при моя Бог всички знаят що е то добро и зло. А срещу злото човек не бива да мълчи.
Автор Ева Истаткова
Същата, в която миналата седмица граждански съвет НАРЕДИ на мъж да изнасили момиче, като наказание, че братът на момичето също е насилник.
Същата държава, в която тази „размяна“ на наказания е обичайна практика, нормално право.
Същата държава, в която родители са гледали как за компенсация 17-годишната им дъщеря е изнасилвана от брата на момиче, което преди това е изнасилено от сина на същите тези родители.
Страната, в която функционират местни граждански съвети, които разрешават правни казуси и редовно това се случва чрез „наказания на честта“.
Страната, в която на всеки 6 дни през 2014-та е отвличана по 1 жена, 4 жени са били убити и още 4 изнасилени.
Ислямска Република Пакистан.
Ако бяхме наистина толкова цивилизован и съвременен, либерален, свободен свят, за колкото се имаме – нямаше да търпим това. Но ние сме само лицемерен свят, който най-много да ме обвини, че заклеймявам цяла държава, а видите ли, не всички в нея са примати.
Редовно става така – модерните „свободолюбци“ се притесняват да не кажем някоя по-остра думичка, а това, че се потапяме в диващината на Близкия Изток, дълбоко не ги интересува. Това са си местни традиции. Нека си се наказват с изнасилвания, к‘во да правим, културни особености…
Мразя страната, в която е възможно жените да бъдат разменни жертви на първобитни мозъци с фанатизиран от исляма мироглед.
Мразя и всички онези, които ще заклеймят двулично тия факти и ще замълчат послушно завинаги.
Мразя и това, че живеем в свят, който наистина си въобразява, че е прогресирал, но за сметка на това с погнуса се отнася към всеки, който изпитва нужда да защитава традиционни разбирания като – защита на нацията и анти-имигрантски настроения.
Но ще ви кажа – не искам Близкия Изток да е наблизо. Не ме занимавайте с тоя свят, в който мъчат жени и човеци са изтезавани без капка жалост, щом не искате с твърда ръка да наложите нашите, западни ценности и да изрежете туморния израстък.
Няма друг начин – или т.нар. Близък Изток се култивира в западно-ориентирани ценности и култура. Или нямаме пресечна точка за общуване с този ислямски свят, в който няма нищо наше.
Не ми обяснявайте как мюсюлманските жени сами са си избрали и искат да живеят забулени и принудително задомени. Ако е така – техният свят няма място в моя.
Просто нека живеем отделени. Завинаги. Два свята – и всеки сам за себе си.
Ако няма да култивираме безпросветната ислямщина в някакво нормално човешко живеене, ако обичате не ми казвайте, че аз трябва да се съобразявам с техния свят. Не трябва. И не искам.
Не аз имам нужда от техния живот. Кръкът ми спокойно може никога да не стъпи на тяхна земя. Ще си седя в Европа завинаги и ще съм горда от това.
Не ща чак толкова приключения, които да ми доказват, че съществуват общества, способни да убиват жени с камъни, заради изневяра.
Изобщо, да го духа ислямската република.
Ако ще това да е текст на омразата. Имам право да мразя. В моя свят дори омразата е разрешена, представете си! Толкова свободен свят.
Знам, сега ще кажете – не може да изолираме Пакистан, защото тя е държава с над 170 милиона жители.
Знам, ще кажете, това е политика, не можем да изолираме една от ядрените сили в света.
Ще кажете, ама тя е стратегически съюзник на САЩ и Китай, как така.
И аз се чудя – как така?! Държава, с която общуват уж най-прогресивните общества в света, да има граждански съвети, разпореждащи наказателни изнасилвания? Как така?
И друго. Как стана така, че се появи изискване да съм толерантна към целия свят? Как?
Искате да съм толерантна към Ислямска република Пакистан, която мъчи жени, докато аз трябва да меря с линийка дължината на краставицата и да осигурявам свобода на кокошките, докато там някъде едно момиче е изнасилвано пред майка си и баща си, заради провиненията на брат си?
Наистина ли искате това от мен?!
Няма да стане.
Ще мразя „страната на истинските правоверни“, докато не се превърне в „страната на нормалните хора“. Или, докато не ми вземат думата, докато санкционират омразата ми към злото, което полека пълзи към моя свят.
Не го давам, моя свят.
И докато мога ще ви мразя такива, каквито сте, „истински правоверни“. Защото в моя свят и при моя Бог всички знаят що е то добро и зло. А срещу злото човек не бива да мълчи.
Автор Ева Истаткова
