Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това? ТЕМА 2

За жалост случаят на рускинята не е единствен. BBC е последната медия, която би могла да бъде обвинена, че не симпатизира на "европейските ценности".

Чета последните постове и се чудя-
за толкова много години живот в Германия, един път не съм чула за случай, когато името на Югендамт се спряга по толкова негативен начин.
Знам за случай, познавам лично деца, които  живеят при баба и дядо, а не при майка си. Защото майката е била хероинозависима. Югендамт се грижи за децата, плаща допълнителни частни уроци по предмети, където има нужда.
Знам и за други случаи, когато Югендамт се е намесвало.
Винаги в полза на децата. При родителите е имало проблеми с алкохол, дрога или проституция.

На мен историята с рускинята в Норвегия ми е съвсем неправдоподобна.
Смърди от далеч, та се не трае.
И така както критикуваме постоянно медиите, изведнъж почваме да вярваме на BBC...

Мирела, дано си права.
Дано всичко е вестникарска шумотевица.
Но така говорят и за изблиците на гостите - че всичко е преувеличено, че "не всички са такива".
Може би никой не вярва на лошите неща, докато не го застигнат лично.
Много хора си живеят в изолиран балон (примерно в малки градчета) и не вярват, че в големите градове има no-go зони.
Конкретно за BBC не ми се вярва да разпространява фейкове по този въпрос, защото няма интерес. Както се казва, те са от един отбор с двигателите на неолибералната революция, не като Брайтбарт примерно.

За рускинята и на мене не ми прозвуча съвсем правдоподобно, някак прекалено черни краски и много истерично. Но това не значи, че няма обезпокоителни неща.

Аз се чудя колко арабски момичета са били изведени от семействата им поради заплаха от ранен принудителен брак или обрязване? Къде са социалните в тези случаи?

Румънско-норвежката драма (мъжът е румънец, жената норвежка) е истина. Дала съм линкове, всеки може да прочете. Тук също случаят беше отразен от медиите, а румънските общности навсякъде по света, особено в САЩ проведоха демонстрации в подкрепа на семейството. Дала съм също линк към видеата от демонстрациите в различни градове.

Не ми се влиза в спорове.  
Трябва обаче да се съглася с Мирела.

Отнемане на деца има, да. Никой не отрича това.
В румънския случай се касае до леко поступване  , примерно по нашенски маниер - нещо,  което по нашите ширини не е обект на дискусия.
Тук обаче е.
И не само.
Тук е абсолютно недопустимо и е забранено дете да бъде физически наказвано - от когото и да било, по какъвто и да било повод.
Няма да се впускам в размисли за правилността на едно или друго, просто такъв е законът.

В статията самите родители (румънското* семейство) споделят, че са spank-вани децата. Не са знаели, че било толкова строго...Впрочем, децата и сами са се „похвалили“, че родителите ги бият.
Е, в такъв случай се знае на чия страна е правото  

Наистина, не само не искам да споря, а не желая дори страна да вземам.
Много неща през последните години биват размивани или пък тъкмо обратното, ваден от контекст и/или преекспонирани - все в името на ...ъъъ...европейските ценности  

На практика така, както основният принцип в правото е „невинен до доказване на противното“, в крайна сметка май живеем точно с негативната форма на това правило.
Както отчасти в случая на румънците*. Виновни до доказване на обратното.
Мисля, че в крайна сметка децата им бяха върнати.
(Аз почти не чета вестниците тук.)

Много е лесно да сме докачливи на тема чужденци и това, че все те са потърпевши от мерките на властите.
Често това е нормална реакция от страна на властите, предвид това, че средата, в която сме расли и навиците, които сме придобили, макар и малко, се различават от тези на новото място.
Поне за голяма част от нас, поне за някои неща.

Нелка, ще се съглася с теб, че всичко е обективно, ако ми кажеш, че отнемат момиченцата от арабските семейства, които са подложени на обрязвания, редовни побои и ранни принудителни бракове. Дали и в тези случаи социалните са така ревностни?

Много благодаря за всички коментари и мнения.
До преди около две -три години имах по -друга  нагласа и разбиране за света, за живота. От както се случиха бежанските кризи, преминах през някои  предизвикателства, оттам и осъзнавания,  та си попромених и  попренаредих представите. Къде наложено отвън (поради местоживеенето ми и работата ми) , къде от вътрешна моя потребност.
Във връзка с бежанците, имам натрупани преки впечатления и опит. Точно както в по -горните постове е отбелязано, не мога да кажа нито само положителни, нито само отрицателни неща.

Вярно е, че преминах и продължавам да преминавам през всякакви  катаклизми -малки и големи, вътрешни и външни (в професионален план, а също и дълбоко личен), катализатор на които се оказаха и  бежанците.

Eeee, Сапфир такъв!  Ти пък сега се увлече с твоите искания и настоявания. 
Как така ще отнемат деца от „правилните“ семейства; къде толкова място за настаняване на целия този народ след това! 

Преди, когато следях по-често тукашните медии, помня, че имаше случаи и на едно, и на друго с мюсюлманските  нрави. Имаше, например, мода да ходят за обрязване в Лондон, тъй като тук, естествено, това е забранено. (Не че в Лондон вярвам да е позволено, просто „пазарът“ на услуги там е неизмеримо по-богат.)
Имаше и кризисни домове за избягали от дома си по една или друга причина. Тези домове, разбира се, приютяваха момичета и жени от всякаква раса и вяра. Да не се разбира, че ги споменавам като създадени единствено за „правилната религия“.

Конкретно за отнемане на деца обаче, не се наемам в ни най-малка степен да твърдя, че помня да съм чела/слушала. Просто не знам дали е имало подобни случаи и не мога да кажа нито едното, нито другото.
Боя се обаче, че има едно неписано правило, че онова, което е забранено на една група хора, е малко по-малко забранено на друга група. 
Чудя се какво ли би станало ако циганките, просещи по ъглите, държаха в скута си по едно упоено бебе/дете, както правят това на други места по света?

Катеричке, много ми е приятно да чета онова, което пишеш. Както и начинът, по който го правиш!  Аз, вероятно подобно на теб, по-рано нямах особено отношение към която и да била група в обществото. Но шокът от онези струпвания по границите и потоците, маршируващи безпрепятствено през континента, беше огромен! Тези събития ме накараха да науча много нови неща и да започна по друг начин да гледам на света.
Желая ти поне личните проблеми/въпроси в живота ти да се решат в най-добрия за теб вариант!   

От една друга тема,шведската полиция и социалните отнемат сирийски деца от семейството.

Arthur Wagner, от съвета на АфД на провинция Бранденбург конвертира към исляма.

http://www.faz.net/aktuell/politik/inland/das-afd-mitglied-arthu … lam-15414650.html

Няма да се учудя, ако е бил предварително инфилтриран в АфД точно с тази цел. Обаче всяко зло е и за добро.
Зърното трябва да се отсее от плявата и този ренегат е абсолютна плява.

Ще се наложи да опровергая твърдението, че немският Югендамт е цвете за мирисане. Лично познавам две българки, на които децата бяха отнети скандално, и двете живееха в града, в който и аз живеех, но с течение на времето и поради преместване си загубихме следите. Едното момиче малко преди раждането беше изоставено от приятеля си немец, отказал да признае детето. Тя изпада в депресия малко преди да роди и това състояние продължава и след раждането. Още докато е в болницата, я виждат, че е в такова безпомощно състояние, без роднини, без никого, на когото да разчита, и й предлагат “милостиво” да дадат детето за някоя и друга седмица за отглеждане, докато се закрепи. Тя се закрепила, но детето никога повече не й било дадено. Когато я познавах, то беше вече на шест години, абсолютно отчуждено от нея, имаше право да го вижда един път в месеца в просъствието на кифла от Югендамта и някой от приемното семейство. Приемните бяха немци. Най-скандалното беше, че детето е било единствено български гражданин, а те разполагаха с него като със собственост на немската държава. Момичето се беше опитало да ангажира българската общественост с проблема, беше писала на Миролюба Бенатова, която само я попитала дали се дрогира, че са й взели детето. Ходеше от България всеки месец да го вижда, а то се криело от нея.

Другият случай е с една българка, която е доста безпомощна в отношенията си с немските власти от всякакъв вид, защото не знае немски, по характер е колеблива и нерешителна и не може да се оправя много€много в живота. Мъжът й германец пък не се интересува абсолютно от нищо. Дъщеря й била подложена на мобинг в училище, защото тогава беше малко пълна, смениха училището и мобингът продължил и там. Това привлякло вниманието на разни социални, дето водят следобедните занимални в училищата и общо-взето само отчитат дейност. Но вместо да се заемат с агресорите, те тръгват да третират жертвата - записват я на терапии, социални тренинги и какви ли не глупости. В резултат мобингът продължава и накрая детето в отчаянието си престава да се храни. Тук загубих нишката на събитията, защото се преместихме, но в последствие разбрах чрез обща позната, че момичето е било отнето от родителите под предлог, че не могат да се грижат за него и дадено в социален дом, където дели квартира с алкохоличка и наркоманка. Просто прекрасна среда! Пак по същия начин свиждане с родителите е разрешено само веднъж месечно. Момичето скоро ще стане пълнолетно и дано общуването с тези пропаднали случаи в дома да не й се отрази фатално.

Толкова за благородните немски служби.

Аз също мисля, че разказа на рускинята е силно преувеличен. Въпреки, че ми се струва леко нередно да се задържа дете, което е руски гражданин и хайде за майка му така са решили, ама то има и баща в Русия.
Да оставим настрана и това, че руснаците бяха най-гръмогласни по случаите си.

Но не са само те, много полски деца има отнети, ноти хвърчаха, за това че не допускат полските консули и не могат да си върнат деца - полски граждани.
Имаше куриозни случаи - отвличат дете, полски гражданин  от приюта, връщат го в Полша и минавайки през полския съд отказват да го върнат в Норвегия.

Даже съм чела за случай, в който майка етническа норвежка бяга с детето в Полша и иска убежище. Не знам подробности и не съм сигурна дали крушката си няма опашка, просто го споделям като куриоз.

Ако не се лъжа имаше и някакъв доклад на СЕ, на ООН ли, не си спомням и но там дипломатично им бяха намекнали, че прекаляват.

Въобще в нета е пълно с инфо, вкл. на английски, който му е интересно ще намери купища информация.

Аз разбирам, че повечето случаи са въпрос на културни различия и е много трудно да обясниш на скандинавец славянското вторачване в децата, но и не може да се изхожда от презумпцията, че родителя задължително е виновен и отстраняването на детето сега и веднага е най-доброто за него.

ПП Преди няколко години ме интересуваше тази тема, след като избухна кампанията в Русия.
Та тогава разрових много инфо и се ужасих.
С ръка на сърцето си казвам, че на мен веднага щяха да ми вземат поне сина.
Такъв фантазьор беше, така си редеше пред възрастните разни фантасмагории, че сега си ги разказваме в компания като вицове.
Имаше случай когато в препълнена маршрутка се провикна дали помня как съм го била с точилката.
Без да съм го пиптала с пръст от както се е родил. Не ме питайте как изкарах пътуването.

Ако някой бие децата в българските семейства, обикновено това са майките. Но това вече никак не се смята за нормално, и ако някоя го прави, то е с чувство за вина и в краен случай, защото не се е овладява, и без телесни повреди. Обикновено такива неща отшумяват до първи клас или по-рано. Което не го прави редно. Но не е и основание за лишаване от родителски права, защото вредите за детето са несъизмеримо по-големи. По тази логика 100% от поколението преди това на майките и бащите ни би трябвало да е фрустрирано и с психични отклонения поради физически тормоз в ранна детска възраст.

Сещам се за една сценка, разказана ми от мой близък в Германия. Майка с малко лекенце в магазин. Онова постоянно вика, тръшка се, капризничи, събаря от рафтовете. Мама търпеливо го влачи из магазина, плаща и отива на паркинга. След което се оглежда дали има хора наблизо и СВЕТКАВИЧНО му вкарва 5-6 където свари, ама с всичка сила. От което малкият лигльо просто онемява. Така че не съм убедена, че побоят над деца е изкоренен напълно и в цивилизованите страни, макар че много се санкционира.

Да пази Бог децата ни. Само в Него ми е надеждата и упованието.

Дано тези деца, които са отнети от родителите им, имат вътрешната сила, имат закрилата свише, за да могат да изживеят своя живот разумно и пълноценно. Тежко изпитание е това. Много тежко. И за децата, и за родителите им.

nelka.nelka, благодаря за милите думи.      

Днес имах ситуация, в която ако бях поставена преди 4 -  5 години, нямаше да знам как да реагирам и какво да правя. Понеже минах съответни обучения, семинари и полагам лични усилия, считам, че това до голяма степен ми помогна всичко да се развие благоприятно.
Обсъждах после с колегите, всички до един показват сериозна загриженост за близкото бъдеще.

Социалните рядко се месят при мюсюлманите, традиции били. Дори двама сирийци наскоро получили визи да доведат официално и вторите си жени, а обикновенно многобрачието не е позволено, но в техният случай направили компромис.
За социалните зависи на какъв попаднеш, какво ще реши и на какъв кеф е.
Знам за българка от Мюнхен, бяха и отнели детето понеже нямала условия, живеела като самотна майка в едностаен апартамент. А всеки знае колко е скъпо в Мюнхен и колко е трудно с квартирите. Мина около половин година докато си върне детето обратно. А има деца пак българи живеещи в общежития и няма проблем. Така, че е и до социален служител, до област, до град.
Даваха по телевизията и немско семейство, социалните се заяли с тях, и те избягали в Русия.
https://www.youtube.com/watch?v=J3dISgVitGE

Ето как социалните касират пари за да изземат деца от немски семейства.
Или ги изпращат в частни интернати- където са третирани като роби- само работа, никакво училище.
Разследването е на немски журналисти и е излъчено по немската национална телевизия.
https://www.youtube.com/watch?v=nBs8lPf3v8Q