Когато общуваш със западняци следва да си добре облечен и обран в поведениет оси човек. Тези сътрудници не са богати хора, защото самата държава Афганистан е бедна. Те живеят в някой от кварталите на Кабул или Кандахар и всеки ден излизат от дома си, за да отидат на работа. Съседите, местните в квартала знаят какво работят тези хора. И ето, че един ден талибаните идват отново на власт и е нормално тези сътрудници да вземат семействата си и да бягат, защото лесно ще бъдат посочени като изменници. Те вече са гледали този филм между 1996 г. и 2001 г.
Това ми напомня ситуацията след 9.09.1944 г. тук. Много интелектуалци не са вярвали какво ще се случи и вместо да избягат на запад са останали тук и са загубили и имуществото си и живота си.
Бягащите Афганистанци със сигурност не са някакви терористи. Сред тях вероятно има криминални и радикални, нали за това са службите, които се издържат с нашите данъци, за да ги отсеят. Останалите са прогресивни млади хора, които не искат да пропилеят живота си под насилствената власт на ретрограден режим. Дали отчаяно ще се катерят на крилата на самолет или ще прескачат Берлинската стена, все е със съзнанието, че могат да загинат, но и с жаждата за свобода и личен просперитет.
Ето от какво бягат пазарно ориентираните афганистански предприемачи и бизнесмени.
