Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това? ТЕМА 2

Северна Сирия, Ердоган и кюрдите
Паралелно с операциите на сирийската армия в северната част на Сирия действа и ограничен контингент на турската армия в съюз с местните протурски джихадистки групировки (галантно наричани от медиите "умерена опозиция").
Преди броени седмици турската войска заедно с протурските джихадисти превзеха сирийския Ал Баб, важна точка по пътя към удържания от кюрдите Манбидж. Макар медиите да поднесоха освобождаването на Ал Баб като победа над "Ислямската държава", турците успяха да го превземат, защото "черните" предпочетоха да отстъпят, за да не бъдат обкръжени. По принцип турската войска рано или късно щеше да го освободи и сама, но тази победа щеше да им излезе доста солено, имайки предвид понесените досега загуби в хора и техника.
Ердоган вероятно си мислеше, че ще влезе в Сирия и всичко ще мине лесно и бързо, но реалността показа, че турската армия има проблеми с планирането и провеждането на операциите си, пък и тъй наречената "зелена" пехота (протурските групировки и "умерената" Свободната сирийска армия) е по-слаба от ИДИЛ и при директен сблъсък с "черните", обикновено предпочита да отстъпи назад.
По принцип операция "Ефратски щит" завърши дотук. Официално предлогът бе борбата с ИДИЛ и фактически "черните" бяха изтласкани от региона, съответно в момента турците няма накъде повече да продължат – от едната страна е сирийската армия, от другата – кюрдите.
Всъщност борбата с кюрдите (на кюрдите не можеше да бъде позволено да създадат свой Кюрдистан в Северна Сирия) бе основния мотив, който накара Ердоган да влезе в Сирия, а не борбата с тероризма. Борбата с ИДИЛ просто даде формално оправдание на турската операция.
Ердоган сега няма как да позволи на протурските джихадисти да атакуват сирийската армия, тъй като това би нарушило договорката му с Русия и Иран (с тяхното мълчаливо съгласие турците получиха възможност да действат на сирийска територия). Кюрдите също не могат да бъдат атакувани, защото против това се обявиха САЩ, за които в момента кюрдите са основен съюзник в Сирия.
Вашингтон между другото се опитва едновремено да е съюзник и с кюрдите, и с турците, което пък не се харесва особено на турския лидер. Ердоган наскоро заявяваше, че се кани да продължи на изток и да превземе Манбидж, но това вече е невъзможно – от север му пречат американците, а от юг руснаците и сирийската армия, на които кюрдите нарочно отстъпиха част от териториите около Манбидж, за да създадат буфер пред турците.

Ракка
Голямата цел за американците е превземането на сирийската столица на ИДИЛ – град Рака. Завоюването ѝ има огромно пропагандистко значение, тъй като това ще бъде поднесено като огромен успех в "борбата с тероризма" за Вашингтон и ще послужи за оправдание на присъствието на американските сили в Сирия. Имайки предвид, че близкоизточната политика на Обама се оказа пълен провал, подобен успех е много важен в противостоенето на Щатите и Русия, която стана най-влиятелната сила в Сирия в момента.
Американците смятат да използват кюрдите като основна сухопътна сила, която ще бъде подкрепяна от щатската авиация и артилерия, както и спецчастите на янките. Очаква се, че българските медии активно ще се присъединят към лизането на задници, когато Вашингтон включи на пълни обороти медийната кампания около операцията в Ракка. Самият щурм обещава да е бавен и кървав и вероятно ще започне лятото или в края на годината, в зависимост от прогреса на кюрдите.

Палмира, Дейр-ес-Зор
Историческата част на Палмира е вече освободена, но сирийската армия продължава да прочиства останалата част на провинцията. На север от Палмира, Дейр-ес-Зор продължава геройски да отбива атаките на ИДИЛ. Градът вече трета година е обкръжен от всички страни, но продължава да се съпротивлява. Тъй като всички пътища са отрязани, гарнизона на града и мирното население продължават да бъдат снабдявани по въздуха, в това число и с помощта на руската авиация.
ИДИЛ всекидневно атакуват Дейр-ес-Зор, но засега без успех. За "черните" победата тук би имала много важно значение, предвид пораженията на другите фронтове. Сирийската армия засега няма възможност да проведе операция откъм Палмира, тъй като темповете на настъпление там не са високи и джихадистите активно се отбраняват. По идея кюрдите биха могли да пробият коридор към обсадения град, но те в момента са по-заети с подготвяния щурм на Ракка заедно с американците. Трябва да се отбележи, че руската авиация постоянно и много активно работи около Дейр-ес-Зор, което отмалко облекчава защитниците му.

Идлиб
Основната част от джихадистите, които се съгласяваха да прекратят съпротивата и да напуснат източно Алепо, се насочваха към сирийския Идлиб, разположен на 40км от Алепо. По такъв начин града се превърна в своеобразна столица на "умерената опозиция". Доста своеобразна, тъй като прехвалените от Запада "борци за свобода и демокрация" веднага започнаха да водят борба едни с други, опитвайки се да станат главни "демократи".
Общо взето засега в конфликта надделява по-радикалната част от "умереннните", които се отнасят към ислямистките си събратя с повече жестокост дори отколкото спрямо сирийската армия. Даже пропагандистите на опозицията се опитват да ги вразумят и да им напомнят, че главния враг не са конкурентните банди, а Асад. Засега без успех. "Умерената" касапница продължава, което пък е изгодно на сирийското правителство.
Идлиб по принцип е една от възможните бъдещи цели на сирийската армия, но засега сирийците са заети на другите участъци от фронта, пък и ресурсите на правителствените войски са ограничени.    

Ирак, Мосул
Продължава и епопеята около иракския Мосул. Щурма на града беше започнал още през ноември миналата година, западните медии широко рекламираха операцията и дори си мислеха, че ще може да освободят града точно преди края на изборите, за да може да направят подарък на Хилари Клинтън. Американските генерали пък се опитваха да измъдрят разни хитри схеми и да подкупят главатарите на ИДИЛ, които да напуснат Мосул и да заминат да воюват с Асад. Номера обаче не се получи – "черните" не се съгласиха да оставят града и започна дълъг и мъчителен щурм. Едва през февруари иракските части най-накрая успяха да освободят източната част на Мосул. При това бе унищожена почти половината елитна иракска дивизия, с формирането и въоръжаването на която се занимаваха американците. В момента остатъците от дивизията се опитват да превземат западната част на града. Както и в случая с източната, всичко се случва бавно, мъчително и кърваво.
Западните медии например игнорират жертвите сред мирното население. Американската авиация нанася безразборно удари по жилищните райони на Мосул, без да се съобразява с мирното население. Затова и на един убит терорист се падат 10-15 убити мирни жители. Примерно, някакъв терорист се качва на покрива на някоя къща, в която живеят мирни хора, стреля и бяга. Американците засичат откъде е стреляно и хвърлят бомба, без да се интересуват има ли жени и деца там или не. Терористът остава невредим, а загива цяло семейство. Вашингтон се оправдава, че жертвите са "неизбежни", а медиите ги оправдават. И така демократичните бомби продължават да си падат.
Също така за жителите на Мосул няма изградени коридори за евакуация – всеки се спасява сам. Също така там не действат никакви хуманитарни мисии, защото е "много опасно". Жителите на града се оказват в ужасна ситуация – ако не ги убият ИДИЛ, доста е вероятно те да загинат от бомбите на коалицията.
Ако не се лъжа през 2003-а американците нахлуха в Ирак именно с идеята да освободят иракския народ от тиранина Садам Хюсеин и да донесат демокрация. Е... Вашингтон им донесе точно обратното на демокрацията, но особени угризения по този повод не изпитва.

Химически оръжия, оскари и бели каски
Алепо вече е освободен, но "цивилизования" западен свят не може да се успокои. За да може поне по някакъв начин да нивелират успеха на сирийците, те пак вадят историите с химическите оръжия и обвиняват Асад в ужасни престъпления. При това доказателства намират... във фейсбук и туитър. Фалшиви снимки, показания на анонимни активисти – това е основната доказателствена база.
В същото време западните медии и ООН игнорират случаите, в които "умерените" главорези използват химическо оръжие. Руските сапьори например наскоро събраха подобни боеприпаси в Алепо, изследваха ги, записаха всичко и предадоха пробите на западните експерти. Реакция никаква – виновен за всичко е Асад и толкова.
В Мосул например ислямистите също използват химическо оръжие, но западните медии мълчат. Явно те се боят да развенчаят мита, че само Асад има химическо оръжие и го използва.
Всички забравят факта, че химическия арсенал на сирийската армия бе извозен и ликвидиран още през 2015 със съдействието на ООН и Русия. И въпреки, че Асад вече няма химическо оръжие, западните медии пак продължават да го клеветят за едно и също. Да не говорим, че сирийските власти нямат никакъв интерес да се компрометират с употребата на химически оръжия. Пък и този тип оръжие е слабо ефективно.
Говорейки за Алепо, трябва да се отбележи, че западните хуманитарни организации съвсем забравиха за "бомбардираните жени и деца". Храни, медикаменти и лекарска помощ жителите на Алепо получават само от руснаците. Европейците и американците се безпокоят само за благополучието на Ал Кайда, за приличие наричана в медиите "умерена опозиция".
Не може в тази връзка да не споменем и "героите"  от Белите каски. Наскоро документален филм, посветен на тази фалшива организация, спечели Оскар (миналата година пък дори се опитаха да ги номинират за Нобелова награда, но номера на спонсорите им не мина). Във филма те са представени като герои, които спасяват мирните сирийци от лапите на "кръвожадния Асад". Това естествено не е вярно.

Всъщност, Белите каски си заслужават оскара. На тях доста добре им се получава да играят ролята на безкористни спасители и едновременно да бягат с автомат в ръка и да викат "аллах акбар!". Да не говорим колко активни са в социалните мрежи.

Единственото хубаво в случая е това, че колкото и да се напъва, западната пропаганда не успява да постигне целите си. Това го показва и ситуацията в Сирия, и резултата от изборите в САЩ. Пък и слогана "Асад трябва да си отиде" вече не е актуален.