
Едно семейство трябвало да плати 13 000 евро, защото е гарантирало подкрепа за 4-членно семейство сирийци. Ако това семейство не намери работа, сумата може да достигне 52 000 евро. Попечителите се чувствали изоставени в беда от Министерството. Подобни случаи вече имало и в Северен Рейн-Вестфалия и Берлин. Министреството на труда не смята, че след като са получили статут, задълженията на попечителите свършват с това. Съдът в Лайпциг също е потвърдил, че дори след признаването на статута, попечителите трябва да издържат бежанците. Попечителите отиват на съд да си търсят правата.
Никой не е длъжен да се бие за Родината си, но и другите народи не са длъжни да посрещат дезертьори с умиление и да им оказват нужното уважение.
В крайна сметка в Сирия загиват руски войници, а тук тичат сирийци да избягат от мобилизация.
А и къде е там народът, впрочем - имат ли въобще тези хора чувство за принадлежност към някаква държава, при положение, че много от тях са още в родово-общинния строй и ги ръководят племенните им вождове и имамите? Нали е ясно все пак, че не европейците ги държат на това първобитно ниво на социална организация, да не говорим за исляма, с който са пълни главите им. 
Препоръчани теми