Сладкарничка за книги - Тема 66

Аз и със сода съм ги спасявала. Нямам изхвърлена тенджера, а ако аз не загоря тенджера, просто не съм аз...

От сутринта стои с вода и веро. Ще видим сега дали ще се измие.
Aлекс, шегувах се за изхвърлянето. 

А, аз се бях засилила да изхвърлям една веднъж. Ама и се размина

Има един бял прах- бинго оф. Той чисти и най- неспасяемите тенджери.

Добро  утро. Пише ви една полузаспала .... 

Вчера пътуването мина точно както очаквах, просто не му беше деня за подобни приключения. Прибрах се смазана ... 

Не успях да си взема пакетчето от Лаленце, защото тъкмо сутринта се бяха изсипали всички пенсионери, да си взимат пенсиите и нямахме време да чакаме на опашка 
Утре най-вероятно също няма да мога да го взема, защото съм цял ден на работа .. 
Лаленце, другарче, много съжалявам, че така се получава, че освен всичко трябва и да чакаш, за да си отдъхнеш, че пакетчето е при мен.    Просто, напоследък ще съм все така, на педал, няма да смогвам за нищо .. 
Във вторник съм втора смяна и ще мина да го взема преди обяд, със сигурност! 
А ти да оздравяваш! 

Вчера имахме някои преживелици на граница, правиха ни малко проблеми, просто щото искаха да се правят на интересни, не че имаха основание, но си беше дразнещо. Храната не беше нищо особено, иначе бяхме до един язовир, наричат го Власинско езеро. Самата местност е красива, но през пролетта и лятото сигурно е още по-красиво. Заведението беше приятно, но не съм свръх впечатлена...  Всички недоспали, изморени, изобщо ненужно упражнение си беше ..   

Мери, не знам дали след като изчакам чакането да взема пакетчето, ще издържа да чакам до 25ти. Ще видим! Иначе ми се искаше да го отворя под елхата, да 

Е, оставям ви, да си изработя деня, ще пиша ако има някой! 

Бъбли, а вие просто за разходката ли ходихте?
Иначе си взимаш пакетчето и сядаш под елхата! Не е нужно да е 25ти. 

Просто за яденето ..   
МИ, да, може и така да стане накрая! 

Бъбли, не се тревожи, когато имаш време ще го вземеш.

bubbl, засега май само аз съм тук
Не съжалявай за разходката. Хубаво е човек да пътува при всяка възможност.
Ето, днес времето е отново супер. Плюс това е почивен ден и с моето семейство сме решили да се поразходим малко в планината. Човек трябва да цени всяка минута

А, сега ми излиза, че и други са писали Много хубаво! В тази сладкарничка никога не е скучно

Аз сигурно ще съм единственият индивид тук, който хич не обича да пътува Става ми лошо откакто се помня и не мога да го преодолея. Единствено нямам проблеми да пътувам със самолет, но за съжаление в моя град няма летище Или поне не функционира. Затова се налага да пътувам с автобус, кола или влак, а в такива случаи редовно взимам хапчета против повръщане Явно това си е до организъм. Едни могат да пътуват без проблеми още в самото начало, на други им е ставало лошо като деца, а после го преодоляват, а трети цял живот им става лошо и не могат да го преодолеят.

 Здравейте! И аз ще се включа набързо, че и днешния ден си заминава неусетно, пък заплануваното не е доникъде още.

 Бъбче, ти не можеш да вземеш подаръка, пък аз не мога да пратя още. Горкото ми другарче, дано има търпението да изчака още дни до получаването!   Остана ми да опаковам, но и нещо друго имам да взема да допълня, че намерението ми да купя едно точно определено нещо не стана, свършило е това, което исках. Но така става, когато човек се кани дълго.  
 Бъб, за разходката хич не се ядосвай, въпреки умората, си имала едно разнообразие. Аз още помня вкуса на перфектната плескавица, която ядох в едно сръбско заведение, когато се връщахме от Унгария през септември. Щом и мъжът ми, капризният, остана впечатлен, явно е била наистина страхотна. Той трудно харесва вкус на месо, а тук никакви дефекти   не намери. Останах и много впечатлена от обслужването, отношението и бързата работа на сърбите. Като машини бяха. Порциите-огромни, не като за мен.   Бихме отишли там просто за да ядем плескавица, но много ни е далече, да му се не види.
 
 На мен ми е едно тъжно и никакво. От вчера насам, особено пък като стана онова нещастие в Хитрино...Хитрино е на десетина километра разстояние от моето село, колко пъти сме ходили там, помня всичко, представям си началото на населеното място, хубавите къщи, като вили бяха, чисти и спретнати, а сега не искам да гледам снимките в какво са се превърнали сградите, черно, опушено, срутено, тъга...Училището им беше голямо, градски тип сграда, самото Хитрино има доста население, мисля че около 700 души, оживено е, има и млади хора. Как за миг всичко заминава. Черна Коледа за толкова много семейства. Жалко е и дано хората преодолеят по-бързо болката.

 Иначе пък времето е чудно. Пече, подухва, не носи коледно настроение, а ми е леко пролетно. Отворих вратата към терасата, влезе един топъл свеж въздух. Предстои ми да пусна прахосмукачка, мислех и елха да украсяваме, но никак не ми е кеф и може да отложа и това. Ще питам децата, ако те искат, ще я сваля от тавана. И кашонче за подарък ми е нужно, ако и това се окаже проблем, да видим къде ще търся, освен помощ от приятел.  

 Пете, прегръдка за теб!   Притеснила се вчера Петето, че не се включвам, сетила се, че страшния инцидент стана в моя край и ми се обади вечерта. Толкова мил жест и огромно внимание. Трогна ме много.  

 Може би пак ще имам време да надникна тук. Пожелавам ви хубав неделен ден!  
 

 

Нели, и аз се сетих, че е около вас. Много тъжно.  

Аз обичам да пътувам - с кола, с влак, с автобус, няма значение. Е, не че обичам да пътувам с автобус хиляда часа, но нямам проблеми.   Като малка много ми ставаше лошо, постоянно бяхме с хапчетата и на предните седалки в автобусите със систъра. Шипка беше ужас и половина, когато трябваше да ходим към село (към Родопите).  А сега мога книга да чета, докато минаваме през Шипка и нямам никакви проблеми.  От време на време ми става лошо, но то е защото не съм се съсредоточила, както трябва.  На самолет не съм се качвала, но наскоро видях една снимка и питах сестра ми дали е така, и тя каза - винаги.  Едно човече жадно-жадно гледа облаците.  Много обичам самолето-облачни снимки.  Не мога да намеря картинката.

Добър слънчев обед за всички!
И при нас е напекло едно слънце и само подканя за разходки.
До никъде не съм с къщната работа и аз,обаче излизам след малко с дребното да се поразходим.
Тя,работата край няма,пфууу  
Бъб,не съжалявай за разходката пък била тя и не в подходящия момент  
Всяко ново място ни дава частица предизвикателство и настроение!
Лека да е работата ти и скоро да се зарадваш на пакетчето от Лаленце  

Мери,как си днес,кихаш ли още  
Загори-тенджера съм оправяла бързо със накисната сода+оцет,да се загрее хубаво.
Но,внимавай с хим.реакция,че да не чистиш и котлони после  

Нели,аз също се чувствам смазана след такива новини...  
Колкото и да се опитвам да не гледам ТВ,потока от информация изтича..
Да даде бог сили на семействата на пострадалите...  

Мариши,как е мъжкото трио в къщи,слуша ли те  

Елинко,радвай се на оставащите дни с тумбаче  
Тепърва идват още по-щастливи  

Ани,другарче мое има ли настроение при теб  

За всички неспоменати пращам любов и прегръдки от сърце!
Спокойна неделя  

И аз обичам да пътувам. Гледам всеки сезон да отидем за по 2- 3 дни някъде. Пролетта посрещнахме Великден на Бургас. Лятото- класическото море. Имахме златна Есенна ваканция на Велинград и сега остана зимата. Иска ми се да е някъде с много сняг, но засега, с това слънце, няма изгледи това да се случи.

Нели Голяма трагедия...

Обичам да пътувам, но с влак. В кола отскоро ми става лошо (и се надявам, че или ще ми мине някой ден, или няма да ми прилошава когато аз шофирам, че имам мераци да взема книжка). Тролеи също много обичам. От автобуси винаги ми е ставало лошо и много ме е яд, защото има толкова изгодни предложения за пътуване до Прага точно с такъв транспорт. Но ще си остана само с мечтите на този етап (имам известен страх от самолети, но и да го преодолея, едва ли ще имам финансовата възможност да си позволя такава екскурзия до Прага, с автобус е много по-евтино). Издържам максимум 20 минути в автобус и затова нямам проблеми с тези на градския транспорт, обаче тръгна ли на дълъг път, положението е страшно и затова просто вече не пътувам така. Ако нямам възможност с влак, избирам по-малкото зло - автомобил.