Аз редовно се усещам чалната.
И като сте рекли с тази поезия-също.Един ще разбере ,но петнайсе няма и почват да търсят каквото няма в нея.А не съм такава личност да понеса това.Имам го в мен ,вродено ми е ,баща ми е писал някакви рими,дето не стават за нищо,но се мъчил.На мама рода са читатели ,там се говореше за книги през цялото ми детство.Ходеше на нива ,жените спяха по пладне ,тя си носи четиво някакво.Била е плетачка преди да отпаднат занаятите ,дядо и цялата рода на баба сладкари ,боза ,сусанки ,петлета ръчни ,закачих тази шарения и магия.Нося нещо в душата си,но не съм го приела и последиците от него не съм.
По много причини вече искам да съм сама ,далече от безумните тълпи.
Имах една приятелка , Здравка и Танита ме изтърпяха да негодувам от нея,не можех да се примиря,че след 40 години ще я отрежа,но го направих.И не ми влиза никой в къщата почти,по работа само.Искам да съм уредена както преди ,но нямам силите.И ако щете вярвайте и кафе за някой не ми се прави ,дип и машина имам подарък .Колкото по-лесно ,по не ща нищо.Не знам самотата ли е първото или мързела води към нея.Искам си свободата и странностите.
И да се оплача ,нямам крушка ,лампа,на нощна съм ,тъмно е и не мога да плета.Да се взема в ръце и да оправя и това ,сина сложи една еднократна ми се струва ,евтина и тя си замина ,от пролетта е така и се мъча ,но дните бяха големи и светли.
Не съм се преместила в новото ми място,някак тук съм си у нас ,в друга стая е чуждо.Ще сляза като стане много минус,да не замръзне водата.Ама трябва местя компа,и сто неща още за постоянно.
Моята баба скоро отива при дъщеря си в града,сложиха СОТ да пази къщата ,няма име лесно но вече бъркат хапчетата ,не може да стърчи да готви ,да обслужва и дядото.Над 80 са все пак ,то й на 87 ...Та дали ще да стигна до там,ама трудно за тях да ги местят.Ще ми е мъчно и на мен.Празните къщи стават все повече.
Виж целия пост
И като сте рекли с тази поезия-също.Един ще разбере ,но петнайсе няма и почват да търсят каквото няма в нея.А не съм такава личност да понеса това.Имам го в мен ,вродено ми е ,баща ми е писал някакви рими,дето не стават за нищо,но се мъчил.На мама рода са читатели ,там се говореше за книги през цялото ми детство.Ходеше на нива ,жените спяха по пладне ,тя си носи четиво някакво.Била е плетачка преди да отпаднат занаятите ,дядо и цялата рода на баба сладкари ,боза ,сусанки ,петлета ръчни ,закачих тази шарения и магия.Нося нещо в душата си,но не съм го приела и последиците от него не съм.
По много причини вече искам да съм сама ,далече от безумните тълпи.
Имах една приятелка , Здравка и Танита ме изтърпяха да негодувам от нея,не можех да се примиря,че след 40 години ще я отрежа,но го направих.И не ми влиза никой в къщата почти,по работа само.Искам да съм уредена както преди ,но нямам силите.И ако щете вярвайте и кафе за някой не ми се прави ,дип и машина имам подарък .Колкото по-лесно ,по не ща нищо.Не знам самотата ли е първото или мързела води към нея.Искам си свободата и странностите.
И да се оплача ,нямам крушка ,лампа,на нощна съм ,тъмно е и не мога да плета.Да се взема в ръце и да оправя и това ,сина сложи една еднократна ми се струва ,евтина и тя си замина ,от пролетта е така и се мъча ,но дните бяха големи и светли.
Не съм се преместила в новото ми място,някак тук съм си у нас ,в друга стая е чуждо.Ще сляза като стане много минус,да не замръзне водата.Ама трябва местя компа,и сто неща още за постоянно.
Моята баба скоро отива при дъщеря си в града,сложиха СОТ да пази къщата ,няма име лесно но вече бъркат хапчетата ,не може да стърчи да готви ,да обслужва и дядото.Над 80 са все пак ,то й на 87 ...Та дали ще да стигна до там,ама трудно за тях да ги местят.Ще ми е мъчно и на мен.Празните къщи стават все повече.
), подстриган модерно като треньора му по футбол. Виждам го (Лъчо, не треньора 
Чета СВЕТЪЛЧО и си казвам: брей, май аз съм от тия дето много приказват, ама пък не ми се иска да се променям 
и свири сбор. Там сме!
Не ми се иска да си изоставя либето. ДЖИЛИ, съжалявам. За другите не съжалявам, защото тях ги виждам често, особено някои 
