Искам да кажа ... (96)_14.11. - 20.11.

Аз, като Райчето все си мисля, че след много малко време Мария ще напусне дома ни ще поеме по своя път. Знам че е нормално и така трябва, просто не си предствавям момента, в който няма да я виждам всяка сутрин, няма да мога да я погаля ей сега на момента и ми е мъчно.
Бебешките истории до две години не ми липсват още ми е прясно, но периода 3-7 много! Нея я родих много млада и не зряла, съчетавах учене, създаване на дом, работа и все нямах време, ощетих я. Сега уж наваксваме, но не е същото. Радвам се, че ме смята за най- добрата си приятелка, че споделя напоследък.
Такова свястно дете е! Малката е огън и ще берем  ядове, отсега знам, но пък с нея изживявам много по пълноценно майчинство и попълвам мои си празнини.
Помагам на майка ми финансово, иначе трудно би оцеляла с пенсия от 180 лева. На нас не ни се помага, защото не сме имали нужда. Свекърва ми ни е правила подаръци по поводи, пари за да отидем на екскурзия, знае че това ни радва. Тя обаче има сериозни доходи и не търпи лишения, за да ни подари нещо такова.
Уча децата на труд, Мария дава почивки на бара в хотела, когато е свободна, не искам да е лянтяй. Вкъщи също помага. Жаклин не знам как ще е, мързи я и иска друг да и свърши нещата, коренно различни са, но и нея няма да я оставя, още малко да порастне само.

Дааа, интересна и темата. И многолика.
Като ви казвах преди, че изкарах бременността с чуждо палто, то беше точно по причина "ние сме самостоятелни". Тъй като майка не беше да съгласна да се омъжвам на 19 г. и преди да съм завършила, мъжът ми се прехвърли задочно и започна да работи, за да ни издържа.  Беше "горда Стара планина" и не искаше да взимаме нищо от нашите (от техните беше жив само баща му, много възрастен и не можеше да даде и да иска). Та ние гордо се справяхме сами, а той връщаше парите, които майка ми изпращаше. Идеята беше, че трябва да се задоволяваме само с това, което той може да предложи и да не приемаме никаква помощ, за да докажем, че правилно сме постъпили, като сме се оженили. По-късно веднъж споменах пред майка за палтото и тя се разплака. И ми се накара, както само тя може и оттогава не съм споменавала никога случката.
После, когато се роди детето, а след това и второто, сме приемали помощ всякаква - всъщност можеха да предложат само материална, защото живееха далече.
След това животът така се стече, че и ние им помагахме и още помагаме на майка.
Помагаме и на децата си и много се моля да не се налага те да ни помагат на нас.
Но когато става дума за подарък послучай празник, нямаме навик да си подаряваме пари. Макар че когато става дума за други хора, приемам за нормално да се подаряват пари и даже е много практично, но някак не важи това за нас, защото го няма един личен, сантиментален елемент, на който всички много държим. Много често съм предлагала (защото все повече се затруднявам с избирането) - не може ли да ви дадем пари, да си купите, каквото ви харесва? И винаги отговорът е: неее, искаме подарък - изненада, какъв подарък са парите.

С какво мога да заменя мащерката във френската лучена супа?

С цвят риган и малко чубрица.

Кристин, аз за нищо не се сещам с подобен вкус.
Нямаш ли чай от мащерка? Отвори едно пакетче и готово.

Аз съм бясна, днес като си тръгвах от работа ме очакваше ей такава изненада. Пускам в скрит, че да не четете чаршаф.

Подаръци приемам всякакви и от родители, и от свекъри! Такива са ни отношенията, така съм научена! Баща ми има една приказка: "От баща и от държава се взима!" . Ако някой има затруднения се обръща първо към семейството. Това не значи, че сме разглезени. Работя от 15-годишна. Винаги съм се оправяла сама и каквото съм постигнала в професионален план съм си го постигнала сама, никога не съм разчитала на връзки или на побутвания от някого. Винаги се сещам за 1 колежка, която си записваше в тефтерче, че дала на майка си два пъти по 20 лв. Това за мен не е нормално.

Аз пък съм разглезена и безотговорна. Трябва и такива хора да има.

И в моето семейство всеки на всеки и дава и подарява, с повод и без повод. Когато някой има нужда си помагаме и никой нито смята колко, нито записва някъде

Mariposa_Malva, Осмичка, - изцяло съм съгласна с постовете ви.
Абсолютно същото мисля и аз. Никога не сме си водили сметка кой на кого кога и колко дал. Затова сме семейство и род - да се подкрепяме и помагаме.
Но първо трябва да има такива отношения помежду ни, затова разбирам донякъде и тези, които не искат и не дават.

Френска лучена супа с чубрица Сериозно?

Кристин, не знам с какво може да се замени. Потърси в нета друг рецепти, сто процента някъде ще намериш с нещо друго. Но с чубрица е просто пълен абсурд. Аз поне от френската кухня не знам дори едно ястие с чубрица, не мисля, че избщо я познават като подправка.

Вкъщи имаше малко истерия. Малкият е имал преживяване днес в училище, относно което с мъжа ми имаме коренно противоположни виждания. Аз му давам съвети как да го отработи с думи, брат му започва да се пъне как така не можело, докога, ала-бала, накрая и баща му се включи със супер неадекватен /според мен/ съвет за физическа разправа. Никога няма да постигнем консенсус по тези въпроси Не приемам насилието под никаква форма, мъжете вкъщи смятат позицията ми за проява на слабост. И това, при положение, че никога нито един от двамата не се е бил! Ама иначе дават акъл на мъненкото, а то, милото, се чуди какво лошо е направило. Лигльовци Много ме ядосаха!

Нямам и чай да му се невиди.... Няма да слагам нищо.

Ние си направихме домашни дюнери, с тортиля (така ли се пише?) питки от испанската седмица в Лидл. Чудни станаха.

Иначе ми е едно притеснено и свито...не стига че се ядосах с идиотите от пътното и прецаканата ми маска на колата...ами че и в къщи нова изненада.
Прибирам се и малкият нещо оклюмал, един зачервен. Усетих го аз, че има нещо, вдига температура. Оплаква се, че имал гаден вкус в устата и очевидно не му е добре.
Не знам какво ме чака нощес, а утре съм на работа естествено.
Сега лежи, дано се разминем само с някакво леко неразположение.

От гърлото да не е,Сесил  .Може да посмуче нещо-таблетка,Лукче,гаргара с хлебна сода прави моят...дано му размине  !

На моята дъщеричка болестта не се развива, дано се размине този път с АБ. Днес я водих на лекар, предписа си го за всеки случай, ако се влоши...

Разбрах, че бележки със задна дата за ученици от 25-ти октомври не издават. Да си знаете. Една мама на седмокласник идва да иска, но ѝ обясни сестрата, че не може вече. 

Оф, Сесил, много гадно Не може ли баща му да остане да го гледа? Ти май писа, че почваш нова работа, не е гот да излезнеш в болничен на втората седмица

Акаша, браво на вас!