Истината за Дядо Коледа

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/12/24/1733118_koledno_ch … _da_poviarvash_v/

Аз вярвам в Дядо Мраз.Аз.

Знаеш ли... Човек се ражда с една голяма торба, която може да се пълни и празни, и която цял живот си носи със себе си. В началото тя е пълна с вълшебство. Цялата, до горе. После, постепенно, с порастването, почва да трупа в торбата знания... и постепенно част от вълшебството - или цялото - безвъзвратно си отива. щото торбата е разтеглива, ама не много. И като сложи някакво знание вътре... някакво вълшебство изхвръква навън, то, вълшебството, е много, много леко. Знанията са тежки, те падат на дъното.

Когато е малко детето... защо искаш да му изтупаш торбата? С какви толкова ценни знания можеш да я напълниш, които да са незаменими - от толкова крехка възраст - че да си заслужава да го лишиш от полагаемите му се години вълшебство?

Племенникът ми видя Дядо Мраз една Новогодишна нощ. Ама не предрешен артист, истинския видя, с шейната в небето. Убий ме, не знам какво е видял в Новогодишното небе тогава - сигурно големите до него биха видели угасваща ракета или... знам ли - ако изобщо биха я забелязали. Но той беше убеден, че тъкмо Дядо Мраз е видял - който току-що е донесъл подаръка на вратата, впрочем. И това го беше направило щастлив. Много, много щастлив. После години наред - ни в клин, ни в ръкав - се присещаше за това видение - и всеки път - с усмивка. Всяко подсещане го караше да изживее отново щастливия миг... и отново да се изпълни с радост. С какво би могло да му бъде заменено това? С информация за пазарните цени на подаръка? За движенията в Стоковата Борса? Какво би било нещото, което да му замини тази радост - продължаваща дълго след самия миг... с друга радост? Аз поне не се сещам.
Вълшебството без друго си тръгва един ден. Тихо, на пръсти, постепенно... отива при други деца, които имат още силата да вярват.
Какво ще спечелиш, ако изместиш този миг с няколко години?
И по-важно - какво ще спечели детето?

И как ще му обясниш, че има Бог, ако не вярва в добрия старец?
Ако от самото начало е приучено да вярва само в проверени, доказани неща и да се опира само на опита и логиката, как ще обясниш, че има Бог, чието съществуване по никой начин не би могла да докажеш - нито ти, нито друг?
С какво едното ще помогне за другото?

Има, моите родители. Вълшебството на Коледа не ми е липсвало - то беше в това, че цялото ми семейство подготвяше и празнуваше заедно, с много смях, любов и забавления; в празничната атмосфера; в очакването на празничните дни. Добавянето на заблуда, че има някой, който влиза през комина, и разпръсването на заблудата няколко години по-късно с нищо не би направило детските ми празници по-вълшебни.

Аз също няма да убеждавам децата си, че дядо Коледа съществува - точно както не бих им казвала, че Пепеляшка и Червената шапчица наистина съществуват (някъде назад някой направи аналогия с детските приказки, но никой не казва на детето си, че приказните герои го гледат дали слуша). Мисля, че доста неправилно се смесват детското въображение, фантазия и творчество с внесена отвън за детето съзнателна заблуда. Децата сами създават вълшебства. Родителите могат да им дадат среда, в която да го направят, но не мисля, че е добре да ги спускат.

А не Ви ли е хрумвало, че това, което за едни е „заблуда“, за други е просто „вяра“. Зарядът на „заблудата“ винаги е негативен, затова не го приемам никак. Излиза сякаш родителите имат някаква полза от това, та съзнателно да заблуждават децата си. По съм съгласна с (поддържане на) „илюзия“, макар че и това определение не е точно.

Просто приемете, че, най-общо казано, има два типа хора: реалисти и романтици. И двата типа са следствие на определено възпитание (или пък вродени нагласи). И двата типа могат да възпитат децата си според собствените си възгледи и светоусещане и няма нищо неправилно в това.

Аз самата например разбрах за несъществуването на Дяда ви Мраза твърде рано, защото твърде рано се научих да чета. И така, един ден прочетох биляжката в ДГ, призоваваща за носене на подаръци, които да бъдат раздадени от съответния артист - герой. Ето кога за мен Дядо Мраз от вълшебство се превърна в просто човек.

Но знаете ли какво се случи, когато голямата световна конспирация бе разкрита, аз не попитах родителите си, защо са ме лъгали, а защо не намериха начин да съживят и да поддържат пламъчето на приказката, на илюзията, в сърцето ми.

Така че, Априлска вълшебнице и авторке на темата, явно и децата са различни, аз лично имах нужда от вълшебството на Дядо Мраз/Коледа, а у други други деца може би (явно?) тази потребност липсва.

За вярата в Бог пък изобщо нужни ли са обяснения? Или вярваш, или не. Защото:

„Според учението на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва св. Иоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното"...“

Цитатът е от тук.

Аз напълно съзнателно и умишлено полагам максимални усилия, за да може децата ми да вярват колкото се може по-дълго в Дядо Коледа. Също и във Великденския заек и във Феята на зъбките. Смятам, че това им носи само полза и никаква вреда. На мен самата, въпреки че съм на 40 год и напълно съзнавам, че на северния полюс няма джуджета, ми е приятно да си мисля за Дядо Коледа и всичко свързано с него, все едно съществува. Дядо Коледа внася една доза вълшебство в празника, която на мен ми е много приятна, на децата смятам също. Така че смятам да поддържам магията докато мога. За сега, на почти 9 год, още вярват. И не смятам никога да призная на глас пред тях, че Дядо Коледа не съществува. Докато вярваме в него за нас съществува.

Миналата година по това време се бистреше същата тема За себе си не мога да се сетя какво толкова фатално би се случило с детето ми,когато разбере след време,че няма Дядо Коледа,няма Синтерклаас и няма Фея на зъбките. Това са най-нормалните приказни неща,които съпътстват детството и ще бъде толкова жалко да и ги открадна. Наблюдавам я,когато прояви съмнения в тях,няма да продълж ада я лъжа,разбира се. Що се отнася за Господ-аз самата не съм особено вярваща.Дъщеря ми знае за двете теории за произхода на човека,знае,че има хора,които вярват в Бох и такива,които не.Когато порастне достатъчно голяма и осъзната ще реши сама за себе си в какво да вярва. Така е за всичко при нас.Не искам да и влияя и насочвам,защото тя е съвсем различен и отделен човек от мен.Може пък и будистка да пожелае да стане,откъде да знам
В такива теми се започва едно мерене на теории,а истината е,че всеки родител сам решава кое е най-доброто за своето дете

Не разбирам защо в тема, зададена "трябва ли родителите да поддържат, че Дядо Коледа съществува" се намесва вярата в Бог, като по дефиниция това са напълно противоречащи си вери. За вярващия християнин Коледа е Рождество Христово и те възпитават децата си да вярват в Божиите чудеса. Дядо Коледа е част от поп-културата с корени в езичеството. Ако идеята е, че все е вяра, какво толкова, не е точно така, защото възпитаването в дадена религия предполага, че възпитаващите също вярват в Бог и задават доживотен модел. Разликата с "ние ти казвахме, че има дядо Коледа, но сега знаеш, че няма" е съществена.

На мен лично ми е все едно кой какво казва на детето си, всеки си преценява. Отговорих на въпроса на авторката - да, има родители, които не поддържат илюзията за дядото, да, детските ми Коледи и детството ми бяха прекрасни и вълшебни, значи, не е била необходима, за да се постигне това.

Намесих вярата в Бог, защото някой по-напред беше засегнал и тази тема. Препратката в моя пост не беше дори към християнската религия, а за вярата в Бог по принцип. Използвам сравнително популярни цитати, единият от които от Новия Завет.

Според мен религията винаги е смесица от канони и „поп култура с корени в езичеството“ - живеем на земята, в човешко общество, все пак. Няма как да се драсне чертата и да се каже религията е дотук, а поп културата - от тук нататък. Именно затова за някои не е толкова трудно, колкото за други, да вярват и в ДК, и в Бог.

В бързината забравих да добавя, че аз, макар и вече 41-годишна жена, все още вярвам в Дядо Коледа. Доколкото той въплъщава изконни християнски, а и общочовешки, ценности, като доброта, всеотдайност, мисъл за ближния и т.н., и т.н. Също така вярвам в чудесата. Вярвам във вълшебствата и в безграничните възможности.

Исках също и да отбележа, че децата в крайна сметка и сами се ориентират във вярата си. Моята 9 (почти 10)-годишна дъщеря е избрала да вярва в Дядо Коледа, независимо че по-голямата част от класа ѝ вече са скептици. Тя знае, че за да съществува нещо в твоя свят, просто трябва да сътвориш с вяра. Малката няма как да мисли по-различно. А малчо просто още нищо не разбира.

Да, знам, че не го намеси ти, но недоумявам от манджата с грозде, която се получава от това намесване. Религията има догма и канони. Попитай истински вярващ християнин за дядо Коледа или някой свещеник и чуй колко са съвместими вяра в ДК, и в Бог. А хора, вярващи в каквото си искат, има всякакви, но няма да се нарекат християни.

Аз вярвам в ценности, които няма да изреждам тук, но не съм съгласна с отъждествяването на ДК със събирателен символ на общочовешки ценности. Той въплъщава преди всичко добрия маркетинг. От друга страна, явно на хората им е нужен събирателен символ и когато вярата в Бог се е превърнала в отживелица и синоним на наивност и ретроградност, са прехвърлили очакванията и вярванията си към рекламното лице на Кока-Кола.

Не виждам нищо лошо да се оставят децата да вярват в мита за дядо коледа. Според мен развива въображението им, а и има възпитателен ефект.

За възпитателния ефект - детето първо ме пита коя играчка е най-скъпа, ча нея да си поръчала на Дядо Коледа, за да не харчим нашите парички. Умничка ми е, ама..........

Митове и коледни егрегори

katiABV, стигнах до твоя пост и много ми хареса написаното от теб, но има една тънка нишка, която ние порасналите пропускаме. Ето като за начало, празника на който идва белобрадият старец с подаръците за всички добри деца - Коледа. Дълбоко в себе си дори ние очакваме някой да ни изненада с нещо мъничко и красиво. В тези дни сме малко повече романтици от което и да е друго време в годината. Но....
Какво всъщност е Коледа? Та това е Рождество Христово, времето в което се е родил Младенецът. И ако трябва да го обяснявам на някого, който няма отношение към вярата, то честно казано, нямам желание да споря, защото този, който е без отношение, ще предпочете 100 пъти в себе си Коледа и белобрадия дядо, та бил той дори и Мраз.
Кое е по правилно, да се обясни на едно дете в тези дни, че това са дните в които може да получи подарък от Дядо Коледа и скришно вечер след като заспи да си гризнем от сладките и пием от водичката, оставена за милия дядо, а на сутринта детето да намери подаръка си под елхата или да му обясним какво всъщност се празнува на този ден?
Рождество, както и Великден (Възкресение) са двата най-значими празника за нас хората, за да ги превръщаме в комерсиализиран празник за нашите деца, та бил той обвит и в най-прекрасната блещукаща обвивка под формата на приказка, която те със сигурност ще харесат.
Тук не става дума да отнемем приказния свят на децата ни, да им отнемем вълшебствата и всичките чудеса, които така или иначе ще се случват в дните им, напротив... Вярата е едно от най-приказните неща на този свят, тя няма нищо общо с логиката, напротив, тя е най-голямото вълшебство. Както и това, че вярата не е религия, това са две различни неща.
От нас зависи коя от двете истории ще направим приказна за децата ни, само че едната е истинска.