Как се запознахте с партньорa ви....

  • 22 636
  • 110
# 30
Преди 8 години в aha.bg . Две години излизахме, после 5 бяхме разделени, като бяхме загубили всякакъв контакт, след това се намерихме във фейсбук и сега сме малко след първата година от втория ни опит за връзка Crazy
Виж целия пост
# 31
Една приятелка ни запозна. Искаше да отидем на кафе с него, а аз дори не подозирах, че иска да ни сватосва. Още помня как ни чакаше до колата му и като го видях много странни чувства изпитах.  Heart Eyes  Blush
Виж целия пост
# 32
Бяхме колеги. Аз, понеже съм велика пикла, минавах по осемнайсехиляди пъти през неговия офис, за да отида до тоалетна и все нещо се шегувахме, като минавах от там. После започна да ме причаква в коридора между офисите и да си говорим. След това ми оставяше ябълка всяка сутрин на бюрото или ми я подаваше, когато минавах покрай неговото. После ме покани да излезем, а аз дълго време му обяснявах, че ще сме само приятели (изобщо не бях на такава вълна, а и бях нова в работата и не исках да се забърквам с колега). Обаче той упорито се намести. След като най-накрая кандисах, заявих, че в работа ще се крием. Шефът ни видя на едно спортно събитие след два дни и ни спука от бъзик на едно съвещание  Laughing Миналата година го поканихме на сватба Simple Smile
Виж целия пост
# 33
Три месеца бягах от късмета си  hahaha!
Една позната ме уговаряше да се запозная с приятел на нейният любим.Категорично отказвах,докато след три месеца мърморене от нейна страна се съгласих.Е,викам си,няма пък да ме изяде човекът-един познат в повече.Той ми се обади,от притеснение да не се разколебая нещо се уговорихме да се срещнем на кафе в 8.30ч. сутринта в неделя(истината е,че аз почивах само в неделя). Срещата ни продължи 10часа,имах чувството,че го познавам от 10 години Heart Eyes На 45-ят ден заживяхме заедно,на третият месец се сгодихме,на осмият се оженихме.Сега,три години по-късно,сме щастливи с нашият малък принц и съм повече от сигурна,че ни е било "писано" да сме заедно.Селото на баба ми се намира на 20км.от градчето в което е израснал той,и аз съм ходила не малко пъти във въпросното градче на дискотека,но не сме се срещали,било е предначертано да се срещнем години по-късно и то на 1200км. от родината.
Виж целия пост
# 34
Ех, че хубави истории... а аз преполових живота си в чакане и все още не мога да напиша нищо.  Confused ooooh! Tired
Имам интересно познанство, обаче. През далечната 1994г. излизаше едно тийнейджърско вестниче "Време SuperS", в което имаше страничка с обяви и аз и мои съученички си бяхме публикували адресите, за да си пишем с нови приятели. На цялата страница с обяви имаше само една на момче- всички други бяха на момичета. Забелязвам ги тия неща... През 1998г. кандидатствах и от хилядите кандидатстуденти, разпределени в корпуси, етажи, стаи и т.н., аз се падам заедно с това момче. След това се оказа не само в моята специалност, но от 12 групи беше в моята. И всички тези случайности ги откривахме в период от 2-3 години, защото много разговаряхме и имахме общи интереси. Дори само двамата от цялата група живеехме на общежитие и се събирахме доста, защото ежедневието ни беше скромно и нямахме парички да излизаме като останалите. Още си пазя страничката от вестника и му я бях носила да види, че е можело да се познаваме още по-отдавна, ако си бяхме писали. А че сме били заедно на кандидатстудентския изпит разбрахме, като видяхме по коридорите квестора, който ни е пазил. И аз казах как през цялото време отвън се е чувала силна музика (актуалният тогава албум на Слави Трифонов- Ад и рай...). Та от спомените направихме възстановка на деня и съвпаденията много ни впечатлиха.
Виж целия пост
# 35
Запознахме се в елмаз, писахме си ден, два..След седмица се видяхме. На първата среща дойде с роза и аквариум с две рибки. Седмица по-късно се пренесе при мен, след 8 месеца ми предложи брак, беше като по филмите , прибирах се от работа, чаках половин час пред вратата да ми отключи / бях подранила и вече си представях какво ли не, а той просто доукрасявал вътре  Laughing / Целият под беше в листа от рози, имаше едно голямо сърце от свещи и свещи имаше навсякъде, беше сготвил и подредил масата.... Еххх... През лятото се венчахме в една малка черква в гората над язовир Батак. Почти четири години сме заедно, и понякога ми идва да го удуша с голи ръце, но никога не съм обичала и не съм била обичана толкова силно  Two Hearts
Виж целия пост
# 36
Запознахме се в гимназията, в 8 клас. Най-умният ученик, с най-широка обща култура, много зрял още тогава. И до днес, мъжът ми е най-умния, интелигентен, адаптивен, пробивен човек, когото познавам на живо. За мой късмет порасна отговорен и грижовен към мен. Не знам, на кое божество да благодаря за този късмет, защото в 8 клас... си е чист късмет и буквално всеки ден съм благодарна на него и на късмета си. Дано не стане някой спек, защото ми е толкова хубаво Heart
Виж целия пост
# 37
Да, аз за това вярвам в "бързите" работи.
Както почнеш мноооого да го мислиш - значи не е баш твоето.

Точно!
Аз така се омъжих след няколко месечна връзка. Но, пък се познавахме от 3-4 години, всеки си имаше друга връзка.
Виж целия пост
# 38
Познавахме се от години, но бяхме загубили връзка, а и не се сещах за тоя човек, защото бях здраво по живота, без никакви намерения за сериозно обвързване. В добавка той е доста по-малък от мен на години, а аз тогава не само си падах по по-големи, а не можеше и насън да си помисля, че той може да има нещо към мен. Да ама имал човека и се кри години наред. В един момент ме намери във фейсбук и почнахме да излизаме по кафета, уж като приятелчета. аз съм кон с капаци и все още не ми беше минавало през ума, че тия кафета може да прикриват по-сериозно нещо, докато явно на него му писна да ме чака да се усетя и ми го заяви в прав текст в чата. Аз отидох на крака да му набия канчето и да го вразумя, че нищо не може да стане, а той ме сграбчи и ме зацелува. Останалото, както се казва, е история - след месец живеехме заедно, а след година очаквахме дъщеря си да се появи на бял свят. Минаха почти 6 години вече.
Виж целия пост
# 39
Нищо романтично няма в запознанството ми с втория ми мъж. По-скоро е трагично. Особено за потърпевшия мъж. На ски пистата връхлетях върху него и му счупих две ребра. Докато клетникът беше още замаян от травмата и наплашен от способностите ми да чупя мъжки кокали, го замъкнах в гражданското и го ожених за себе си.
Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Така се прави! Simple Smile
------
От това, което описвате чак не мога да повярвам колко романтични могат да бъдат мъжете.   Wink
Виж целия пост
# 40
От това, което описвате чак не мога да повярвам колко романтични могат да бъдат мъжете.   Wink
Могат, могат  Mr. Green
Понякога направо ми се е повдигало от много романтика  Blush
Виж целия пост
# 41
Нищо романтично при нас - на студентски купон, залепихме се и заживяхме заедно от момента, в който се видяхме  Simple Smile
Този месец започнахме 20-тата си година заедно. Кога мина това време  Tired
Виж целия пост
# 42
Запознахме се в елмаз, писахме си ден, два..След седмица се видяхме. На първата среща дойде с роза и аквариум с две рибки. Седмица по-късно се пренесе при мен, след 8 месеца ми предложи брак, беше като по филмите , прибирах се от работа, чаках половин час пред вратата да ми отключи / бях подранила и вече си представях какво ли не, а той просто доукрасявал вътре  Laughing / Целият под беше в листа от рози, имаше едно голямо сърце от свещи и свещи имаше навсякъде, беше сготвил и подредил масата.... Еххх... През лятото се венчахме в една малка черква в гората над язовир Батак. Почти четири години сме заедно, и понякога ми идва да го удуша с голи ръце, но никога не съм обичала и не съм била обичана толкова силно  Two Hearts

    Красива история като в приказките. Simple Smile
Виж целия пост
# 43
Първата ни среща беше на обща чат среща на един канал в mIRC , той това дори не го помни , аз пък тогава хич не го харесах - стори ми се ужасно надут и самонадеян . Може би седмица след това , с една колежка си разменихме без да искаме листчетата с адресите и аз се озовах у тях . Цяла нощ си говорихме и вече почти 11 години все още има какво да си кажем  Heart Eyes .
Виж целия пост
# 44
Ние се познаваме от далечната 2007 година. Бяхме студенти в един курс. Помня запознанството ни, защото аз бях отговорник на курса, а той беше по-голям от всички и се хвалеше с това, че вече има едно висше и кара магистратура и е записал и тази специалност, че много му харесвала. Той беше доста пълен, със странна прическа, с път по средата и зализана зад ушите и с кичури  newsm78 ooooh! Беше душата на курса, а ние бяхме 200 човека  Laughing През годините всеки си е имал свои компании, свои връзки. Последно се видяхме на абсолвентския ни бал през 2012 година. Не сме общували до февруари 2015 г. Прибирам се аз с влака от моя град и решавам да се разходя пеша до другата спирка да хвана автобуса за вкъщи. На половината път го срещам него, ухилил ми се, облечен в супер нелепо яке на БМВ кожено, с шапка и шал. Разменихме си телефоните, за да пием по кафе и всеки си тръгна по предназначение. След няколко дни ми писа във Вайбър как съм и т.н. Заговорихме се и установих, че ми е много приятно да говоря с него. След 14-ти февруари се видяхме на кафе и той вече беше без шапка и аз установих, че се е подстригал, поотслабнал, разхубавил и разхождайки се му казах "Еееехх, от кога те чаках да се подстрижеш" и той се ухили като тиква. Говорихме си 2 часа някъде, защото той трябваше да ходи на кино с приятели. Разбрахме се пак да се видим. Междувременно, аз си тръгнах за мястото, където живееха родителите ми и трябваше да уча за много важен конкурс. Вечер той ми разказваше и ми обясняваше за изпълнителното производство, защото ми е слаба част, а той това работи и така уж сядахме на скайп да ми обяснява, а от 10 вечерта до 4 сутринта си говорехме всякакви неща, разказвахме си какво ли не, смеехме се, беше много забавно. Правеше ми впечатление, че той прави разни намеци, но не исках да обръщам внимание, защото просто не исках да бъда с него. Обаче гадината беше толкова мил и внимателен, караше ме да се смея, да ми е отпусната душата и да бъда себе си. Излязохме на първа среща в един ресторант, мина доста добре, оказа се, че имаме съвсем различен вкус за храна, но това не е кой знае какво. Държахме се много естествено, по-скоро като приятели, отколкото нещо повече, но той елегантно правеше намеци, че много ме харесва и много му е приятно в моята компания и би желал да се виждаме по-често. Лека полека започнахме да се виждаме доста по-често. И края на март ни беше първата целувка по моя инициатива  Mr. Green Имахме си закачка, той ме питаше кога ще може да ме целуне, аз му казах "Утре" и като мина 12, аз го целунах. От тогава започна да остава да спи у дома 2-3 дни в седмицата, след още месец нещата вече се задълбочиха и физически. Една седмица преди годишнината ни ми предложи брак, а миналия месец се оженихме.  Heart Eyes През времето, в което ме ухажваше, много глупости му наговорих, защото бях страшно разочарована от всички покрай мен, от мъже, от приятели и бях много негативно настроена срещу него. Моя много близка приятелка много настояваше да му дам шанс, защото й изглеждал свестен, че според нея ще си паснем, че е добър мъж и просто да опитам. Е, благодарение на нейното настояване, аз реших да започна връзка с него и сега съм му съпруга  Heart Eyes Той ми е разказвал, че още откакто сме се запознали страшно много ме е харесвал, силно бил впечатлен от мен и през годините, когато сме се виждали му е трепвало сърчицето, но не е предприемал нищо, защото съм била в разни връзки, за да не ме притеснява, но всичко, което сме си казвали през годините и сме си споделяли като приятели/познати го помни с подробности, дори аз не помня, че съм му разказвала някакви неща, но той просто ги помни. Винаги съм се чудила как така хора, които се познават от сто години решават, че са един за друг - еми ето как, имам халка на ръката си от такъв мъж, дето го познавам от 8 години и дано да си прекараме живота заедно  Grinning

Забравих да кажа как ми каза за първи път, че ме обича - Трябваше да ми донесе учебници по облигационно право, защото моите не ги бях взела, а ми трябваха спешно и вътре в единия от учебниците беше написал на касова бележка "Обичам те". Тръгвайки си от вкъщи, след около 20 мин. ми звъни и ми казва да погледна в единия от учебниците, не помни точно кой, имало изненада за мен. Еми като видях бележката, краката ми се подкосиха  Laughing Аз му казах след 1 месец, че го обичам. Просто тогава го почувствах, а той търпеливо си чакаше  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия