Аз на твое място бих му отворила вратата на тоз мъж. Каквото и да кажем в темата, то е ясно, че въпроса не е в свободното време и липсата на секс. Ти, каквото и да направиш за него, той все ще намери за какво да те тормози. Спасявай се: себе си и детето си.
Виж целия пост
A сега накъде?
- Публикувана: 30 ноем. 2016, 15:04 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2016, 13:04 ч.
# 135
1 дек. 2016, 15:47 ч.
# 136
1 дек. 2016, 15:48 ч.
О, и аз понякога чувам "ти към това семейство ангажименти нямаш ли?" и отговарям, че имам само към малолетния си син.
И на 30 години вече нямаш други стремежи и амбиции, освен "щастливото" си семейство? Вярно печелиш приза "Лелка на 30-тина"
Но и не споделям напълно упреците към жената - всяко домакинство изисква някакво време за поддръжка и ако ММ ще ме сравнява с някоя без такива ангажименти, която се интересува предимно от външния си вид - не нам. Да ме удрят или наранят - дотам ще сме
Виж целия пост
И на 30 години вече нямаш други стремежи и амбиции, освен "щастливото" си семейство? Вярно печелиш приза "Лелка на 30-тина"
Но и не споделям напълно упреците към жената - всяко домакинство изисква някакво време за поддръжка и ако ММ ще ме сравнява с някоя без такива ангажименти, която се интересува предимно от външния си вид - не нам. Да ме удрят или наранят - дотам ще сме
# 137
1 дек. 2016, 15:51 ч.
Аз моля да ми отговорите каква е тази скапана злоба към детето, когато авторката в нито един момент не е казала, че то е глезено, че и създава каквито и да било проблеми. Значи и аз си ги обичам и ми доставя радост да правя нещо за тях, защото пък и са страшно благодарни. И ако някакъв скапаняк иска да се натискаме в някой хотел, а предишната седмица да ме е нарекъл курва трябва да съм страшно куха ако се навия.
Виж целия пост
# 138
1 дек. 2016, 15:56 ч.
Къде видя злоба към детето? 
Просто едно 9 годишно дете, особено момче, е прекалено голямо вече, за да му приготвя раницата, учебниците и тетрадките мама.Или да става всяка сутрин в 5, за да му готви специални манджи.
Това си е разглезване.
Обратното не е автоматично "живот в казарма", но на 9 е достатъчно голям да се грижи сам за училищните си дейности.
Виж целия пост
Аз моля да ми отговорите каква е тази скапана злоба към детето, когато авторката в нито един момент не е казала, че то е глезено, че и създава каквито и да било проблеми.
Скрит текст:
Значи и аз си ги обичам и ми доставя радост да правя нещо за тях, защото пък и са страшно благодарни. И ако някакъв скапаняк иска да се натискаме в някой хотел, а предишната седмица да ме е нарекъл курва трябва да съм страшно куха ако се навия.
Просто едно 9 годишно дете, особено момче, е прекалено голямо вече, за да му приготвя раницата, учебниците и тетрадките мама.Или да става всяка сутрин в 5, за да му готви специални манджи.
Това си е разглезване.
Обратното не е автоматично "живот в казарма", но на 9 е достатъчно голям да се грижи сам за училищните си дейности.
# 139
1 дек. 2016, 15:57 ч.
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
На мен грижите за него никога и по никакъв начин няма да ми натежат. На друг му вадят очите и ревнува, което съвсем не е ОК.
Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.
Виж целия пост
Аз моля да ми отговорите каква е тази скапана злоба към детето, когато авторката в нито един момент не е казала, че то е глезено, че и създава каквито и да било проблеми. Значи и аз си ги обичам и ми доставя радост да правя нещо за тях, защото пък и са страшно благодарни. И ако някакъв скапаняк иска да се натискаме в някой хотел, а предишната седмица да ме е нарекъл курва трябва да съм страшно куха ако се навия.
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
На мен грижите за него никога и по никакъв начин няма да ми натежат. На друг му вадят очите и ревнува, което съвсем не е ОК.Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа
Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.
# 140
1 дек. 2016, 16:05 ч.
Да върши всичко, не.
Да вършат неща не по силите им, не.
Но е напълно по силите на едно 9 годишно дете да се грижи само за раницата и учебниците си, да си пише сам домашните, да си учи сам уроците....
Никой не иска от него да гради къщи или да носи камъни, нито да чисти цялата къща от-до, докато вие с баща му "разцъквате програмите".
Виж целия пост
Скрит текст:
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа Та от тази гледна точка
аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.Аз моля да ми отговорите каква е тази скапана злоба към детето, когато авторката в нито един момент не е казала, че то е глезено, че и създава каквито и да било проблеми. Значи и аз си ги обичам и ми доставя радост да правя нещо за тях, защото пък и са страшно благодарни. И ако някакъв скапаняк иска да се натискаме в някой хотел, а предишната седмица да ме е нарекъл курва трябва да съм страшно куха ако се навия.
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа
Та от тази гледна точкаДа вършат неща не по силите им, не.
Но е напълно по силите на едно 9 годишно дете да се грижи само за раницата и учебниците си, да си пише сам домашните, да си учи сам уроците....
Никой не иска от него да гради къщи или да носи камъни, нито да чисти цялата къща от-до, докато вие с баща му "разцъквате програмите".
# 141
1 дек. 2016, 16:06 ч.
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.
Изживяваш детството си чрез сина си и това е нормално, но се въздържай. Аз живях в лош брак, но за много кратко и също, понеже имам нужда да обичам се грижа и обичам обръщах повече внимание на сина си. Имах нужда да се усмихна на някой, който разбира, разбира, но пък при мен много бързо настъпи периодът, в който не можех да понасям бившия и приключих.
Виж целия пост
Аз моля да ми отговорите каква е тази скапана злоба към детето, когато авторката в нито един момент не е казала, че то е глезено, че и създава каквито и да било проблеми. Значи и аз си ги обичам и ми доставя радост да правя нещо за тях, защото пък и са страшно благодарни. И ако някакъв скапаняк иска да се натискаме в някой хотел, а предишната седмица да ме е нарекъл курва трябва да съм страшно куха ако се навия.
И аз това не го разбрах- защо всички се нахвърлиха да обиждат детето- как било голямо и едва ли не да върви по дяволите- щом е на 9, да се оправя. Естествено, че трябва да има някакви битови навици и т.н.- но това изобщо не е темата
Идеята беше, че ми се натяква как полагам грижи за детето, а за ММ - не толкова - откъм внимание и отношение(няма пак да преразказвам първите си постове).
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа
Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.Изживяваш детството си чрез сина си и това е нормално, но се въздържай. Аз живях в лош брак, но за много кратко и също, понеже имам нужда да обичам се грижа и обичам обръщах повече внимание на сина си. Имах нужда да се усмихна на някой, който разбира, разбира, но пък при мен много бързо настъпи периодът, в който не можех да понасям бившия и приключих.
# 142
1 дек. 2016, 16:09 ч.
Ако си нещастна разведи се. Ако пък искаш това семейство трябва да намериш начин да не се стига до скандали. Ако трябва наеми чистачка. Аз също приготвям раницата на детето но не бих станала да готвя в пет часа за нищо на света. Моите деца са злояди така че храна ми е най малкия проблем. Никой нищо не яде. Трябва да има начин да живеете заедно ако го искаш. Най важния ти проблем е ти какво искаш.
Виж целия пост
# 143
1 дек. 2016, 16:10 ч.
Е, да, ти проектираш своите преживявания върху сина си. В интерес на истината аз в желанието си да противодействам на желанието на ММ дъщеря ни да шета, само защото е жена - залитнах в другата крайност и сега трябва да викна, за да свърши нещо. И то не е от лошо сърце, никога не ми отказва, но от мързел и апатия.
Нормално е за дете да се полагат повече грижи, аз пък не разбирам как на един баща, и то мъжки, му се зловидят грижите за наследника му. При нас е обратното - аз съм на мнение, че синът трябва да се учи на някои неща, а баща му го лигави на воля.
Детето едва ли ще ти благодари че всичко му е изпрано и изгладено. А мъжът ти - да се глади сам, щом носи ризи. Та наистина по-кротко с домакинстването.
Но май твоичкият е преминал тънката червена линия, а и щом колегите му са такива - може и те да го надъхват, както ние тук теб
Виж целия пост
Нормално е за дете да се полагат повече грижи, аз пък не разбирам как на един баща, и то мъжки, му се зловидят грижите за наследника му. При нас е обратното - аз съм на мнение, че синът трябва да се учи на някои неща, а баща му го лигави на воля.
Детето едва ли ще ти благодари че всичко му е изпрано и изгладено. А мъжът ти - да се глади сам, щом носи ризи. Та наистина по-кротко с домакинстването.
Но май твоичкият е преминал тънката червена линия, а и щом колегите му са такива - може и те да го надъхват, както ние тук теб
# 144
1 дек. 2016, 16:11 ч.
Ето откъде тръгват проблемите ти. Нито прекаленото вманиачаване в домакинската работа ще накара някой да те обича повече, нито ако пропуснеш един път бърсането на прахта, някой ще те цени и обича по-малко. Ако някой е насилник или неблагодарник, и по цял ден да го обгрижваш няма да се промени. И това не е твоя вина.
Виж целия пост
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
# 145
1 дек. 2016, 16:27 ч.
Точно така. Или ако е такъв с всички хора, което би доказало, че има психически проблем, да намери съответното лечение. Това, че нещо е масово разпространено изобщо не означава, че е нормално или добро. Нормално е хората да са заедно, защото се обичат, разбират се и си подхождат. Нормално е да се подкрепят и да са си опора, а не да са воюващи за власт страни или жертва и насилник.
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.
Това, което е казваш е патология. Теб нещо те е травмирало и сега ще лекуваш твоето детство през детството на сина си. Помисли само дали ако втората съпруга на баща ти беше любящата ти майка, с която докато белите картофи и подреждате прането си разказвате смешки и си споделяте важни неща, щеше да имаш такова отношение към децата и домакинската работа. Онова, което ти е тежало е било друго, гарантирам ти. И ако сега научиш детето да е готованец, който не помръдва и пръста си адекватно на възрастта си, само ще му навредиш. Едно момче на 9-10 би трябвало да може да приготви самостоятелно цяло ястие – салата, пица, сандвич. Това е хубаво за самото дете, това го прави самостоятелно. Ние тези деца все пак ги гледаме, за да могат постепенно да започнат сами да се грижат за себе си, а не за да останат зависими от нас завинаги. Без някакви крайности, но да си подреди стаята, чантата, да си направи сандвич или да обели и нареже няколко зеленчука, не е експлоатация на детски труд или лишаване на детето от детство, а преход към самостоятелност.
Виж целия пост
Изобщо не е вярно, че всички семейства се карат, едно време за такива се казваше "карат се като цигани", считай кои семейства имат скандалите за нормало ежедневие. И който си изпуска нервите като крещи и стиска до посиняване, е отвратително животно, което заслужава да бъде изхвърлено на улицата, а не да му се гладят ризи и сервира топла вечеря.
И само да вмъкна нещо странично- мен лично втората съпруга на баща ми ( с която съм пораснала) още на 9 години ме научи да мия чинии, да лъскам пода с парцал (тогава нямаше от тези парцалите с дръжки, та си се влачех по колена на пода), защото, ако не съм се научела на труд "никой нямало да ме обича''.
Истината беше, че нея я мързеше да гледа
Та от тази гледна точка аз не съм фен на това децата да бъдат карани да вършат всичко от ранна детска възрасти изобщо- да вършат неща, които не са по силите им, защото за всичко си има време и подход.
# 146
1 дек. 2016, 16:33 ч.
Съгласна съм, много подкрепям такива идеи и не мога да се оплача от детето в това отношение, слава Богу. И аз се старая да си му делегирам все повече задачки, отговорности и т.н.- нормалните неща. Въпросът е, че за мен примерно няма нищо осъдително (даже напротив) в това като се е оплескал нещо по английски (примерно), да седна за половин час, да му обясня, да направим диктовка или каквото трябва, а не да чувам- о, ти седиш с детето, а на мен не ми обръщаш сега внимание. Това имах предвид, като написах, че той не знае програмата му.
Виж целия пост
Едно момче на 9-10 би трябвало да може да приготви самостоятелно цяло ястие – салата, пица, сандвич. Това е хубаво за самото дете, това го прави самостоятелно. Ние тези деца все пак ги гледаме, за да могат постепенно да започнат сами да се грижат за себе си, а не за да останат зависими от нас завинаги. Без някакви крайности, но да си подреди стаята, чантата, да си направи сандвич или да обели и нареже няколко зеленчука, не е експлоатация на детски труд или лишаване на детето от детство, а преход към самостоятелност.
Съгласна съм, много подкрепям такива идеи и не мога да се оплача от детето в това отношение, слава Богу. И аз се старая да си му делегирам все повече задачки, отговорности и т.н.- нормалните неща. Въпросът е, че за мен примерно няма нищо осъдително (даже напротив) в това като се е оплескал нещо по английски (примерно), да седна за половин час, да му обясня, да направим диктовка или каквото трябва, а не да чувам- о, ти седиш с детето, а на мен не ми обръщаш сега внимание. Това имах предвид, като написах, че той не знае програмата му.
# 147
1 дек. 2016, 16:36 ч.
Ама той сега бебе ли е твоят мъж, лигльо ли е, от детето ли ревнува? Така ли става :Искам внимание! Искам секс! И ти като робот веднага тръгваш! Виж какво на 30 си не на 13, справи се с един мрънкач!
Виж целия пост
# 148
1 дек. 2016, 16:38 ч.
Съгласна съм, много подкрепям такива идеи и не мога да се оплача от детето в това отношение, слава Богу. И аз се старая да си му делегирам все повече задачки, отговорности и т.н.- нормалните неща. Въпросът е, че за мен примерно няма нищо осъдително (даже напротив) в това като се е оплескал нещо по английски (примерно), да седна за половин час, да му обясня, да направим диктовка или каквото трябва, а не да чувам- о, ти седиш с детето, а на мен не ми обръщаш сега внимание. Това имах предвид, като написах, че той не знае програмата му.
Не казвам да неглижираш детето, разбира се. Нали тук всички говорим за прекаленото само и то онова прекалено, което ти вреди. Иначе всеки може да се вихри вкъщи на воля и без да е обективно необходимо на друг щом на него му е приятно.
А за съпругът след последните ти постове предпочитам да не казвам нищо повече. В свободен свят живеем, като ти писне ще го изхвърлиш. Това не е любов, не е нормално, не е хубаво и не мисля, че някой би спорил по темата. Защо ти е по-лесно да си с него си е твоя работа.
Виж целия пост
Едно момче на 9-10 би трябвало да може да приготви самостоятелно цяло ястие – салата, пица, сандвич. Това е хубаво за самото дете, това го прави самостоятелно. Ние тези деца все пак ги гледаме, за да могат постепенно да започнат сами да се грижат за себе си, а не за да останат зависими от нас завинаги. Без някакви крайности, но да си подреди стаята, чантата, да си направи сандвич или да обели и нареже няколко зеленчука, не е експлоатация на детски труд или лишаване на детето от детство, а преход към самостоятелност.
Съгласна съм, много подкрепям такива идеи и не мога да се оплача от детето в това отношение, слава Богу. И аз се старая да си му делегирам все повече задачки, отговорности и т.н.- нормалните неща. Въпросът е, че за мен примерно няма нищо осъдително (даже напротив) в това като се е оплескал нещо по английски (примерно), да седна за половин час, да му обясня, да направим диктовка или каквото трябва, а не да чувам- о, ти седиш с детето, а на мен не ми обръщаш сега внимание. Това имах предвид, като написах, че той не знае програмата му.
А за съпругът след последните ти постове предпочитам да не казвам нищо повече. В свободен свят живеем, като ти писне ще го изхвърлиш. Това не е любов, не е нормално, не е хубаво и не мисля, че някой би спорил по темата. Защо ти е по-лесно да си с него си е твоя работа.
# 149
1 дек. 2016, 16:39 ч.
Добре де, 21-ви век, какво ви кара да стоите с тези мъже, които по-добре да се напият с приятели, вместо да ви крещят и да ви бият? Аз разбирам да сте в някой затънтен край на света без изход, неграмотни и зависими, но все културни жени чета в някакви въображаеми капани. Такъв провал ли е за вас развода, та търпите подобни неща?
Добре, де, в 21- ви век, всички ли трябва да се разведат, вместо да си намерят някакъв друг начин, който да ги устройва?
Кристина пише, че така ѝ харесва- да не ѝ се бърка никой и в нищо.
И аз я разбирам- мъжът до задника ѝ в кухнята, освен ако не е дресиран като робот, да изпълнява без да гъква, ще има свое мнение за нещата, ще иска и да бъдат чути.
Да, ама на нея това не ѝ харесва и предпочита, той да пие по бира с приятелите, докато тя си се вихри.
Защо не може да бъде разбрана една такава позиция, а веднага се почва окайване и насъскване да се развежда?
Човек ще каже, че точно в този прословут 21 век, жените са като инфантилите- не им ли седи " милото" до задника, не могат да се оправят и се чувстват прецакани.
Виж целия пост
Добре де, 21-ви век, какво ви кара да стоите с тези мъже, които по-добре да се напият с приятели, вместо да ви крещят и да ви бият? Аз разбирам да сте в някой затънтен край на света без изход, неграмотни и зависими, но все културни жени чета в някакви въображаеми капани. Такъв провал ли е за вас развода, та търпите подобни неща?
Кристина пише, че така ѝ харесва- да не ѝ се бърка никой и в нищо.
И аз я разбирам- мъжът до задника ѝ в кухнята, освен ако не е дресиран като робот, да изпълнява без да гъква, ще има свое мнение за нещата, ще иска и да бъдат чути.
Да, ама на нея това не ѝ харесва и предпочита, той да пие по бира с приятелите, докато тя си се вихри.
Защо не може да бъде разбрана една такава позиция, а веднага се почва окайване и насъскване да се развежда?
Човек ще каже, че точно в този прословут 21 век, жените са като инфантилите- не им ли седи " милото" до задника, не могат да се оправят и се чувстват прецакани.
Препоръчани теми