

Някъде към края на сериала Любов под наем, сезон пореден, епизод незнаен
Из дневника на младия татко Йомер Ипликчи
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми Дефне, казва, че е пълно мое копие. Аз така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането със Синан, Исо, Корай, Сердар и други от маалата..
7 юни
Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.
8 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Дефне каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.
12 юни
Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!
15 юни
Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.
18 юни
На гости ни дойдоха моите роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.
24 юни
Дойдоха приятелите, пиха бира и е веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.
25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.
30 юни
Дойдоха приятелките на Дефне ханъм- Нихан, Айшегюл, Дерия и ощр дето не ги познавам, но от мааалата. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…
9 юли
Купих подарък на малкия. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче той е малък и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.
19 юли
Снощи бебчо спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.
23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен и стана криво, че не се е сетила първа.
30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.
3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели леля си Нериман, и то право в лицето. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на миличкото. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).


снимка заедно, ще ги урочаса
, после Кюса в казана ще трябва отвари да бърка за двамата да не се харесат, а как професионално я награби Боре в нейната стая, думи нямам
, но кой пък ни забранява да си фантазираме, нещо което хич не ми се отдава


страхотна си

все пак не е гледала бъркането на ябъкковия кекс
