♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 49

Свят за двама

Някъде след полунощ. Спалнята на дом Ипликчи. Дефне лежи по гръб, гледа тавана и присвила очи, мисли... Йомер също е легнал по гръб, но с тази разлика, че очите му са затворени и имитра дълбок сън...

- Йоомер?- тихо и плахо.
- Мммм...
- Спиш ли?
- Вече, не...
Дефне се обръща към него, гушва се до рамото му:
- Не мога да заспя, трябва да ти споделя нещо...Нали знаеш съседния имот, ами от няколко дни там има наематели. Младоженци са, Ляле и Онур Саръхан...
- Кой? Ама ние сме учили заедно с него, е той беше по долен клас, но все пак... Май завърши архитектура някъде из Европа и сега оглавява семейната фирма и е доста успешен като млад бизнесмен, очаква го голямо бъдеще до колкото ми е известно, но точно той да се ожени...
- И дете ще има всеки момент...
- Значи не си е губил времето...
- Не знам... Но имат интересно запознанство със жена си. Отишли на среща уж с други хора, а в един момент се оказали на една маса и след няколко питиета, нощ заедно, Ляле се оказала бременна и  другото
е ясно, сватба, любов....и наскоро са си купили нов дом, но се оказало, че има нашествие на дървеници и хлебарки и няколко месеца ще живеят до нас, докато не се изнесат дома им..
- Кой, хлебарките и дървениците ли?
- Аха...
" Този за една вечер щастието му се усмихнало, а аз  8 месеца гоних Дефне, дано се сети от какво имам нужда...Жени...Добре, че служебно прескачах до Рим ... Дано не разбира, че сакън таман се наредиха нещата, няма сух режим има само любов"
- И знаеш ли скъпи, направих от моето реване и им занесох за добре дошли в квартала- Дефне започва да го милва с нежни кръгообразни движения по брадата- Ами тя е много сладка! Чувствам се толкова самотна след като с Нихан не си говорим, а и ти само работиш....Откакто подписахме миналата седмица сме излизали само веднаж с Синан и Исо да полеем събитието и то добре че бяха свидетели на подписването в общината...
- Дефне, мила, нали ти така поиска, само подпис, без сватба, без пръстени, само ние и най близките ни приятели..., а и новата колекция ми отнема цялото време, но вечерите са наши..
- Така е, но  не искам да се връщам към събитията от миналата година, а без брак да съжителствам с теб, някак ми е неприсъщо пък и баба и съседките какво ще кажат, знам че тук не е махалата и ти не си Минюр от съседната къща... Както и да е, това повече няма да го обсъждаме, нали така се разбрахме... А, и за какво говорех?
- За съседката....- Йомер се усмихва в тъмното...
- Йомер... Та тя е бременна в 8-мия месец, извратеняк...Знаеш ли на кого прилича, на актрисата Демет Йоздемир и е толкова искрена...Между другото след ден-два съм канена на бебешко парти и ще се запозная със сестрите и... А пък мъжа и прилича на Ричард Гиър в младите си години, един такъв висок, стегнат.... Не, не по скоро прилича на Фуркан Палалъ, май беше манекен..
- Знам го, той е презентирал наши обувки... Дефне, ти май повече си гледала съседа, отколкото жена му?
- Стига, Йомер- Дефне продължава да го милва с върха на пръстите си, като увлечена в разказа си не усеща, как ръката и вече е стигнала някъде около пъпа му и продължава своя нежен ход надолу.
- Дефне, недей!
- ???
- И без това имаш физиологичен проблем, както ми обясни снощи, по добре стой мирна...
- Йомер....само ме засрамваш...И май ревнуваш?
- Кой аз, да ревнувам? Нямаш си на идея колко съм спокоен откакто се избавих от онези кошмари...И какво за съседа?
- Нищо, поканен си на голф, след два дни... И като каза за кошмарите, психолога ти забрани да се ровиш из нета поне три месеца, а гледам днес пак лаптопа ти отворен... След като те подложи на хипноза и се разбра откъде ти идват кошмарите, трябва известно време да стоиш далеко от източника им...
- Така и не ми разказа, какво е породило тяхната поява?
- Йомер, ти нищо ли не помниш?
- Нищо.
- Е добре, дано не се объркат пак нещата. Ама нали ще отидеш на голф с Онур бей?
- Ще отида, скъпа...- " Сякаш имам друг изход. Женени сме от седмица, а от три живеем заедно и вече има правили задължения"
-... преди две години си гледал някакъв игрален филм Делиха или Лудата Зелиха в главната роля с Гюпсе Озай, а след това си попаднал в нета на нейна снимка как гълта сабя. Така и не стана ясно кое е отключило кошмара в съзнанието ти, но почти всяка вечер си сънувал как Гюпсе ханъм те преследва в образа на Делиха и в стремежа си да те претежава те поглъща целия, а ти казваш че все още не е късно, това е....Но аз пък така и не разбрах този белег под ребрата ти откога е, сякаш преди го нямаше, не помня, мен други неща ме впечатляват по твоето тяло...
" Как да ти обясни, любима, че това е белег останал ми като спомен от Джованита... Настръхвам като се сетя за изтънчените и изпълнения в любовната игра... А ние с теб на какво играем на Асанчо и Аишка в детската градина, Дефне, Дефне още колко има да учиш от Йомер..."
- Ддефне, откога вали дъжд?
- Не знам, май от час-два.
- Прибра ли котето на Шукрю? Да не се намокри и да настине, че какво ще обясняваме, ти го остави да го гледаме , а ние го разболяхме...-
- Естествено, че го пуснах вътре и спи на одеалцето си до чехлите ми...
- Спи ли? Дефне, защото котето е върху книгата " Война и  мир" и сякаш се носи над земята с нея...и твоите чехли ги следват.....Дефне, ти отпуши ли ваната?
Тишина... и пак тишина...
- Йомер, аз май и крана не завъртях до край...
...................

Рано сутринта на другата сутрин. Звъни се настоятелно и пронизителна на входната врата, Йомер все още обут с гумени ботуши и мокри дрехи отваря рязко вратата:
- А Исо...И Исоджук..
- Йомер, какви са тези пожарникари на двора, които си събират маркучите?

................ И продължението Бавачи в най скоро време....

Свят за двама

Някъде след полунощ. Спалнята на дом Ипликчи. Дефне лежи по гръб, гледа тавана и присвила очи, мисли... Йомер също е легнал по гръб, но с тази разлика, че очите му са затворени и имитра дълбок сън...

- Йоомер?- тихо и плахо.
- Мммм...
- Спиш ли?
- Вече, не...
Дефне се обръща към него, гушва се до рамото му:
- Не мога да заспя, трябва да ти споделя нещо...Нали знаеш съседния имот, ами от няколко дни там има наематели. Младоженци са, Ляле и Онур Саръхан...
- Кой? Ама ние сме учили заедно с него, е той беше по долен клас, но все пак... Май завърши архитектура някъде из Европа и сега оглавява семейната фирма и е доста успешен като млад бизнесмен, очаква го голямо бъдеще до колкото ми е известно, но точно той да се ожени...
- И дете ще има всеки момент...
- Значи не си е губил времето...
- Не знам... Но имат интересно запознанство със жена си. Отишли на среща уж с други хора, а в един момент се оказали на една маса и след няколко питиета, нощ заедно, Ляле се оказала бременна и  другото
е ясно, сватба, любов....и наскоро са си купили нов дом, но се оказало, че има нашествие на дървеници и хлебарки и няколко месеца ще живеят до нас, докато не се изнесат дома им..
- Кой, хлебарките и дървениците ли?
- Аха...
" Този за една вечер щастието му се усмихнало, а аз  8 месеца гоних Дефне, дано се сети от какво имам нужда...Жени...Добре, че служебно прескачах до Рим ... Дано не разбира, че сакън таман се наредиха нещата, няма сух режим има само любов"
- И знаеш ли скъпи, направих от моето реване и им занесох за добре дошли в квартала- Дефне започва да го милва с нежни кръгообразни движения по брадата- Ами тя е много сладка! Чувствам се толкова самотна след като с Нихан не си говорим, а и ти само работиш....Откакто подписахме миналата седмица сме излизали само веднаж с Синан и Исо да полеем събитието и то добре че бяха свидетели на подписването в общината...
- Дефне, мила, нали ти така поиска, само подпис, без сватба, без пръстени, само ние и най близките ни приятели..., а и новата колекция ми отнема цялото време, но вечерите са наши..
- Така е, но  не искам да се връщам към събитията от миналата година, а без брак да съжителствам с теб, някак ми е неприсъщо пък и баба и съседките какво ще кажат, знам че тук не е махалата и ти не си Минюр от съседната къща... Както и да е, това повече няма да го обсъждаме, нали така се разбрахме... А, и за какво говорех?
- За съседката....- Йомер се усмихва в тъмното...
- Йомер... Та тя е бременна в 8-мия месец, извратеняк...Знаеш ли на кого прилича, на актрисата Демет Йоздемир и е толкова искрена...Между другото след ден-два съм канена на бебешко парти и ще се запозная със сестрите и... А пък мъжа и прилича на Ричард Гиър в младите си години, един такъв висок, стегнат.... Не, не по скоро прилича на Фуркан Палалъ, май беше манекен..
- Знам го, той е презентирал наши обувки... Дефне, ти май повече си гледала съседа, отколкото жена му?
- Стига, Йомер- Дефне продължава да го милва с върха на пръстите си, като увлечена в разказа си не усеща, как ръката и вече е стигнала някъде около пъпа му и продължава своя нежен ход надолу.
- Дефне, недей!
- ???
- И без това имаш физиологичен проблем, както ми обясни снощи, по добре стой мирна...
- Йомер....само ме засрамваш...И май ревнуваш?
- Кой аз, да ревнувам? Нямаш си на идея колко съм спокоен откакто се избавих от онези кошмари...И какво за съседа?
- Нищо, поканен си на голф, след два дни... И като каза за кошмарите, психолога ти забрани да се ровиш из нета поне три месеца, а гледам днес пак лаптопа ти отворен... След като те подложи на хипноза и се разбра откъде ти идват кошмарите, трябва известно време да стоиш далеко от източника им...
- Така и не ми разказа, какво е породило тяхната поява?
- Йомер, ти нищо ли не помниш?
- Нищо.
- Е добре, дано не се объркат пак нещата. Ама нали ще отидеш на голф с Онур бей?
- Ще отида, скъпа...- " Сякаш имам друг изход. Женени сме от седмица, а от три живеем заедно и вече има правили задължения"
-... преди две години си гледал някакъв игрален филм Делиха или Лудата Зелиха в главната роля с Гюпсе Озай, а след това си попаднал в нета на нейна снимка как гълта сабя. Така и не стана ясно кое е отключило кошмара в съзнанието ти, но почти всяка вечер си сънувал как Гюпсе ханъм те преследва в образа на Делиха и в стремежа си да те претежава те поглъща целия, а ти казваш че все още не е късно, това е....Но аз пък така и не разбрах този белег под ребрата ти откога е, сякаш преди го нямаше, не помня, мен други неща ме впечатляват по твоето тяло...
" Как да ти обясни, любима, че това е белег останал ми като спомен от Джованита... Настръхвам като се сетя за изтънчените и изпълнения в любовната игра... А ние с теб на какво играем на Асанчо и Аишка в детската градина, Дефне, Дефне още колко има да учиш от Йомер..."
- Ддефне, откога вали дъжд?
- Не знам, май от час-два.
- Прибра ли котето на Шукрю? Да не се намокри и да настине, че какво ще обясняваме, ти го остави да го гледаме , а ние го разболяхме...-
- Естествено, че го пуснах вътре и спи на одеалцето си до чехлите ми...
- Спи ли? Дефне, защото котето е върху книгата " Война и  мир" и сякаш се носи над земята с нея...и твоите чехли ги следват.....Дефне, ти отпуши ли ваната?
Тишина... и пак тишина...
- Йомер, аз май и крана не завъртях до край...
...................

Рано сутринта на другата сутрин. Звъни се настоятелно и пронизителна на входната врата, Йомер все още обут с гумени ботуши и мокри дрехи отваря рязко вратата:
- А Исо...И Исоджук..
- Йомер, какви са тези пожарникари на двора, които си събират маркучите?

................ И продължението Бавачи в най скоро време....

b]И за да разберете по-добре логиката на сценария/ако има такава/ ... [/b]



Отрывок из интервью Мерич (сценаристка)
- Мюге, открыла мне фронт(двери). Сказала идти. Я в первый день говорила ей, зрители попытаются нас направлять, попытаются взять нас с собой туда, куда они сами хотят, в конце концов у зрителя есть (сформировавшаяся) сериальная культура. Наши зрители, очень хорошая сериальная аудитория и они попытаются сделать так, чтобы мы шли по их течению. Я сказала, я постепенно приведу их в то состояние, когда они будут полностью доверять нам, но этот путь очень тяжелый. И в этом процессе, если вы попытаетесь давать мне советы смотря на предложения, приходящие от зрителей, то я не смогу рассказать свою мечту (рассказать свои мысли). Сказали, двигайся вперёд, как хочешь (как сама знаешь). И все ещё делают так. Сейчас время от времени видим влияние. Зрители нас полюбили, обижались, протестовали, очень рассердились, настаивали, говорили: "Так должно быть", но сейчас постепенно вижу, "откинулись назад" и начали говорить "Ладно, ты рассказывай историю, я буду слушать".