Август роди се малко човече, а първата си Коледа очаква вече!

Аз също имам безценен мъж, нооо....те не разбират колко е трудоемко и най-вече поглъщащо е всичко. Но оплакването най-много да го разстрои, струва си да му описваш подробно всичко, да поддържаш през деня позитивен контакт (например аз го правя по Скайп, пращам снимки и пр.) и да му помагаш да се привързва много и съответно да е отзивчив. Аз сменям памперси и пр., но той готви
 Момичета, пак повтарям,  социализирането и време само за нас е много важно Аз съм доста особен екстравертен интроверт, но интелектуалните занимания сама не са ми достатъчни. Висенето в социалните мрежи има обратен ефект, тъй като хората си изграждат нереално перфектен имидж и човек се чувства потиснат.
 Удивително е какъв положителен терапевтичен ефект има събирането с мами, и аз не го очаквах. Така се задоволява и майчината потребност да говориш за бебето си Ние взаимно си гледаме бебетата и си помагаме със задачите, дори готвим за обяд (но все пак и в една сграда живеем), но много често се и храним навън с бебетата. Като човек, прекарал 95% от обедите си в различни ресторанти, градове и държави, работейки, не знам как сега се адаптирах Ако трябва да анализирам помага и това, че не съм спряла напълно да работя, разбира се и писането тук. Нарочно описвам и как пътуваме, да ви мотивирам В днешно време малко трябва, имаме си всичко, за да сме мобилни. Една Икеа е по-добре от висене вкъщи постоянно (не мислете за вирусите Цветни места... Аз съм член и на августовски мами - английска група в Baby Center.co.uk и дори канадска в The Bump Запълвайки времето си така, човек не се втелява Подкрепям идеята за срещи, аз мога да се включа пролетта, като си идвам до София и Бургас Моите акушерки организират тази събота кафе с чай и сладки за всичките им мами и те идват дори от съседни градчета, принципно те редовно се събират и си устройват семинари на различни теми...а пролетта са правили ето такъв пикник, който можем да си устроим и ние:
https://www.google.cz/url?sa=t&source=web&rct=j&url= … qg_LZzwF4eQCUe73w
(Отивате на photos, за да видите снимките)
Само ми кажете, че не ви идва добро настроение от толкова слънчево зелено на бебешки фон, а е толкова лесно и непретенциозно, не са с бални рокли

Катрин,
И аз да се включа по темата. Та значи и на мен таткто много ми помага, нооо винаги има какво да се желае и работя по въпроса. Даже съм много против думата "помага", защото той не ми е дете, че да ми помага, а би следвало да сме равноправни и дори мисля, че сме го постигнали. Бях срещнала един текст във фб, който не знам кой го е писал, но много ми допадна
https://www.diana.bg/pismo-ot-edin-chehlyu-az-sam-partnor-ne-gos … -samo-yade-i-spi/

Мъжете обаче са поне 9 месеца по-назад от нас и сякаш им трябва време да си наваксат и да изградят привързаност към детето. При нас жените се получава някак по-лесно и особено ако кърмиш. Освен това при модела мама гледа детето, татко ходи на работа се получава сякаш едно отчуждаване, защото всеки "потъва"  в неговите си грижи и е трудно да разбереш другия докато не преживее неговото ежедневие. Трябва баланс да се намери. Той има нужда да разпусне като ходи на фитнес и т.н., ти също имаш потребност да отделиш време за себе си.
Алистра доста неща е написала и то добре казано.  Може би трябва да опиташ да помогнеш да се задълбочи връзката между бащата и детето и той да не гледа на ангажимента да я гледа за 2 часа като на нещо, което трябва да избута докато се върнеш, за да смениш памперса.
Трудно е да се даде съвет, който да сработи при точно определен човек. Според мен общуването между двама души е важно, за да не се отчуждават един от друг. Ако може това говорене да е без упреци, а по-скоро споделяне. С дете е малко по-сложно, но не е невъзможно човек да излиза, пътува и да се забавлява. Е разбира се живота ни никога няма да е съвсем същи и се очаква да реагираме адекватно на ситуацията. Въобще сложна е темата с човешките взаимоотношения и универсален подход няма.

Да. Така е. Но той със самото дете проблеми няма .дори напротив. Много се занимава с нея.  Постоянно и говори. Винаги я проверява да не би да спи на ушенце и да го е прегънала. ...внимава много с нея. Но не знам .може и в мен или моя подход да е проблема. Но някак се чувствам все едно трябва да му кажа  да стои тук за да свърша аз нещо си .може би просто организацията ни куца . А уж съм организиран човек...

Linusha, прекрасен пост, статията я бях чела и пращала
Катрин, въпросът е деликатно да му разкажеш колко много и ти се стараеш и че ти се иска това и това. Мъжете обожават да изпълняват мисии и да се чувстват полезни, както казваш въпрос на подход Спомни си как е било преди бебето. Много зависи и от характера.
Какъв спорт тренирахте преди бебето Какво правихте заедно
Мъжете обичат игрите, бебетата също, включваме се и ние Аз обожавам да  играя с нея, много е разсейващо. Памперсът все ще се смени, много стоя с нея на повивалника (и тя помни, там е интересно място, още щом я сложа спира да плаче:)... Карам ММ да стои отстрани и да я забавлява, да носи хавлийка, като я мия и прочие, но то е по-скоро за обща игра това, той сам си избира дейности. Тук е мястото обаче да се подчертае дебело, че беше такъв и преди. Салата с ракия не съм правила, сам си сгъва дрехите и мие чинии, и не го счита за женска работа. Точно тази сутрин му пратих статия как бягането развива мозъка и не пропусна да се оплаче как отдавна не го е правил..хубаво е да не се забравят тези неща, иначе човек трупа огорчения.
Момичета, това е Коледната тема, значи до Коледа да сме на 50-та страница и да почваме Новогодишната

Мами, какви уреди за пюренцата мислите да взимате?
Ще приучвате ли бебето отрано в гърне или не?
Как ще обезопасявате къщата?
Като мине 9 кг ще взимате ли нови столчета тип шезлонг или нещо друго?
Избрали ли сте новото, по-голямо столче за кола?
Един такъв списък с въпроси за новата година почва да ми се избистря

Аз не съм се замисляла, че ще трябват уреди за пюретата, интерестно ще е да се заинтерисувам, мислих, че няколко купички и лъжичка ще ми трябва, а да ги затоплям на водна баня, канче в което да варя зеленчуците и такова нещо спец за нея само с което се мачка или мога пасатор да ползвам?
Ние шезлонг още нямаме, все мисля, че й е рано, нали най-рано от четвърти месец могат да стоят по седналив него, една приятелка ще ми дава, ама пише 4+ на него и затова не съм го взела още да не заема място. Майка пък казва да й вземе някакво нещо, аз дори не съм виждала, като проходилка ми го описва,само, че виси изправено в него и се върти, казва , че можело, ама аз за първи път чувам такова нещо. Столче за кола също не сме купували, като стане на 7 м тогава, ММ ще си е удома вече и ще имаме нужда, а мен ме е страх да карам с беба.

Предполагам говориш за бънджи на стойка . Ще вземам такова. Няма да взимам проходилка.
За обезопасяване мисля като пролази.
Сега сме още в кошница, но като мине 10 кг ще й вземем столче за кола. Отделно съм й взела за Коледа барбарон .
А за пюретата. ...имам блендер, пасатор, кукър , уред за готвене на пара....Мисля да си приглася зеленчуци нарязани и да ги слагам в пликчета за кърма. Също съм си взела няколко бурканчетата за вакумиране от стъкло. ..И това е май...

Аз май скоро ще трябва да взимам друго столче за кола, сега е 7,7 кг (според моя кантар). В една група в фб имаше въпрос колко тежат бебетата, които са на 10 м и преобладаващите отговори бяха 8-10 кг 😁 Моето прасенце не ми се мисли колко ще е тогава 😁 Вчера й намазах косата с бебешко олио и наистина много от крустите се махат така, обаче ресането не й хареса особено.

Аз наскоро се сдобих с чопър, все още не е използван и най-вероятно ще дебютира с пюретата на беба. Относно гърнето - ще опитам възможно най-рано, защото не ми допада идеята голямо дете, което вече яде всичко, все още да ходи с памперс. Как обаче ще стане самото приучване - все още нямам представа.
Шезлонг в момента си има, но не стои дълго време в него. Имаме и столче за хранене, което чака своя ред, както и проходилка, която също има няколко месеца да си почака реда.
Що се отнася до обезопасяването на дома - още една страшна тема, защото и двамата със съпруга ми работим от вкъщи и обикновено дневната е кабели и зарядни за телефони/лаптопи. Със сигурност ще вземем предпазители за контакти и обезопасители за ъгли на мебели. Другите неща тепърва ще ги учим.

Катрин, както казаха момичетата по-напред, няма универсален съвет в случая, защото хората са различни. Моят баща не е помагал, както и доста от неговото поколение, което, разбира се, не е оправдание. Парадоксалното е, че той много се тревожеше дали моят съпруг ще помага, явно съдейки по себе си. Съответно с мъжа ми от ден 1 вършим всичко по равно - и сменяне на памперси, и къпане (заедно го правим, не можем поотделно), и хранене, когато минахме изцяло на АМ. Може би си е до характер - аз никога не съм била от жените, които се втурват да вършат всичко, дори напротив. Тук говорим за домакински, а явно и майчински, в случая, задължения. Както Linusha каза - двамата сме възрастни, родители на това дете и имаме равни задължения към него, което прави думи като "помощ" неприемливи. Наскоро говорих с една съученичка, чийто брат си има детенце (той е в ранните си 20 години) и тя ми разказваше как баща им се възмущавал, че момчето и къпе бебето, и го храни, защото, според него, това е "женска работа". Нрави всякакви. Обикновено, когато не съм доволна от нещо, си го казвам. Дори и да е твърде директно. Но съм на принципа, че никой не чете мисли и сигурно десетки пъти съм се убеждавала в правотата на тези думи. Неща, които съм си мислила, че са крайно очевидни, всъщност съвсем не са били такива и е трябвало да си кажа, за да се променят. За мен там е разковничето.

Оф болна тема с ММ. От ден първи спи в хола, вече 4 месеца и половина. Не сменя памперси, до тук е сменил 3 бр. по мое настояване и контрол. С голямо нежелание подема каквото и да е. Мие чинии понякога, понякога готви, но никога не е чистил тоалетна, баня, печка. Не си прибира дрехите, не подрежда, пуска пералня понякога и носи за ядене (пазарът е негова грижа след доста сериозен разговор), но внимание! ние имаме магазин за хранителни стоки. Работи страшно много и на тоя етап бизнесът му е на първо място, дори и сега два дни съм сама с бебето и кучето... навън студ, вали - аз трябва три пъти да пъхам бебе в слинг и да вървя по улиците.... бясна съм, темата ми е точно в десетката днес.

ПП: като казвам сама, имам предвид денонощно. През останалото време съм сама през деня само.

Така е .прави сте. Ще работя и аз по въпроса . Ние днес ще ходим на консултация.

Ох...сложни са човешките отношения.  За мен брака е въпрос на взаимен компромис и уважение...

Аз го приемам като ъпгрейд. Днес така, утре инче... един ден всичко сама ще мога да си правя и да не завися от никого. Така по-лесно се тегли по една майна...

Аз не обичам някой да ми се меси в работата, същото е и с гледането на бебето. Не обичам някой да ми помага и не бих молила за помощ. Главно си гледам детето, когато имам време готвя, чистя, пера, ако нямам време оставям за следващия ден. Баща й я е къпал, памперси сменя понякога, но го е страх да остава сам с нея, не я е хранил. Снощи влезе при нея уж да я приспи и ги завартих как се опитва да я учи да лази... Абе мъжка му работа.

Зададе ги като в лексикон За уред за пюренца не съм мислила, все още дори незнам дали ще успея да ги правя сама, надявам се поне една част, ако не всичките да си приготвям.
За гърне мисля,че колкото по-рано, толкова по-добре.
За обезопасяване не съм мислила още, има време докато започне да лази.
До 9кг. имаме доста... сега е към 6,5 така,че  люлката и шезлонга се надявам поне още 3 месеца да ги ползваме, проходилка не мисля да взимам, мисля, че уокър е по-добрия вариант.
За столчето за кола.. спряла съм се на няколко модела, но мисля, че ще ни трябва най-рано началото на лятото, до тогава ще сме с кошчето  

А по темата за татковците.. нашия в началото много помагаше.. за къпането,  за памперсите, разходките на кучето, готвенето, пазаренето После 2 месеца беше по-рядко с нас покрай работата и до скоро  имахме разправии   От една страна защото той е много разсеян и трябва за почти всичко да му казвам и напомням, а аз съм доста организирана в това отношение. И от друга страна защото вниманието, което обръщаше на малкия не ми харесваше. Сега малкия иска да му говориш, да му се смееш, усеща всичко по интонацията на гласа, а нашия татко някак си не може да се пречупи сякаш, не може да се отпусне да му говори, да го забавлява и т.н. Малкия седи и го гледа само, после се чуди защо на него не му се у смихвал   Вярно, че всеки се радва на децата по различен начин, не всеки показва емоционалност, аз самата не съм от най-емоционалните, но това е нашето дете и аз искам да му говори още от сега, не след 1 месец или след 1 година, когато ще разбира повече. Казах му всичко това и от скоро виждам малка промяна Да не говорим, че в началото твърдеше, че едва ли не щом жената излиза в майчинство, значи тя трябва изцяло да се грижи за детето и за всичко останало. Много бързо го вкарах в правилния път, сега не смее да каже нищо   Мъже има всякакви, някои се сещат сами за всичко, други трябва да ги бутнеш леко, трети и да ги буташ и леко и силно, пак няма да се сетят.
Иначе грижите въобще не ми тежат, дори напротив, точно обратното. Обичах си работата, мислех, че ще ми липсва, но не .. Може би изкарах и късмет с кротко бебе, успявам да си свърша всичко, да почистя, да изпера, да отделя време за себе си, да се видя с някоя приятелка.. Малкия от началото е с мен и по кафета и по фризьорски салони,по молове и разходки в морската   Единственото, което ми липсва е да споделя на някой нещо от "бебешкия свят", имам приятелки, които се интересуват от всичко, но докато нямат и те деца няма как да разберат Добре, че започнах да влизам тук