ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

В: : Кой е този Мустафа Кемал? Какво се опитва да направи?
Д:  Някой, който се опитва да попречи на плановете ни.
В: Ако запали хората, ще постигне повече от това. Защо досега не сме чували за него?
Д: Не сме мислили, че представлява опасност.
В: Познаваше ли го?
Д: Лично, не.
В: От Солун е. От вашия край. Сигурен ли си, че не го познаваш?
Д:  Този ентусиазъм, решителност, гръмките слова… всичко ще мине и замине, командире. Ако прекалено се задълбочим, ще придадем на възванието излишна важност. Друга полза не виждам.
В: Предлагаш да стоим безучастно, така ли?
Д: Определено. Оставете ги да се разходят за последно по земите ни . Османската империя е мъртва, командире. Никой не може да я възкреси.
В: Влез!
Войник: Командире, лейтенант Леон е тук.
Л: Командире! Чакаме заповедта Ви за пренасянето на боеприпасите.
В: Действай възможно най-бързо. Да си вършим нещата, както трябва, докато те хранят празни надежди.
Д: Командире, ако превозим мунициите през деня, няма ли да предизвикаме гнева хората?
В: Полковник Джевдет има право. Направете нужните приготовления. Ще ги извозите по здрач.
Д: Както наредите.

***

А: Мамо,  купи най-необходимото, другото ще уредим по-късно.
Бабет: Ти си върши работата, дъще. Ще се справим.
А:  Йълдъз, главният лекар иска да поговори с теб. Баба ти ще ви придружи.
Хилял, ти се връщай на работа. В първо отделение има ранени, които чакат за превръзка. Погрижи се,  аз идвам след малко.
Х: Добре, майко.
 
***

Х: Ще дойда пак.  Мехмед, всичко наред ли е?  Не успя ли да замине Андреас?
М: Замина. Има друг проблем.
Х: Какъв?
М: Гръцката армия готви настъпление. Трябва да направим нещо.

***

Шн: Само толкова ли? Това ли изкара за цяла вечер, Али Кемал?
АК: Ако не си доволен, работи си го сам.
Шн: Я, как бързо се предаде, лъве! Предлагай на хората познати неща, Али Кемал. Нормално е след толкова година да са свикнали с гозбите на хаджи Михалис.  С песните на Ефталия. Вместо тях сега виждат един буен младеж. Естествено, че ще се разбягат клиентите.
 АК: Какво да направя? Какво? Аз ли да пея и свиря?
Шн: Като не ти отърва и почваш да се инатиш.   Убеди Хаджи Михалис. Нека се върне и да продължи да работи.  Да доведе и певицата. Дръж се малко по-приветливо, за да не отблъснеш клиентите. Разбираш ли?
А: Али Кемал!

***

Леон: Първо ще транспортираме топовете. Мунициите оставете за накрая. Кой е влизал тук снощи?

***

Шн: Оо, госпожо Азизе! Добре дошла! Кой вятър Ви до…
А: Млъкни! Не идвам при теб! Сега отиваме право при Хаджи Михалис! Ще му се извиниш  и ще му върнеш заведението! Тръгвай!
АК: Майко!
Шн: Госпожо Азизе, не сте разбрала добре. Заведението не е на Хаджи Михалис. Мое е! Вижте, имам документ. Да е жив и здрав Али Кемал, помага ми в работата. Времената са трудни. Оставете сина си да работи за мен.
А: Времената са трудни, заради хора като теб! Негодници и подлеци като теб, които слагат ръка на чуждата собственост и се възползват от окупацията! Заради такива като теб се живее лошо! Моят син не е такъв. Тръгвай, Али Кемал!
АК: Няма да дойда. Ти се връщай на работа. Това място не е за теб.
А: Сине!
АК: Ако нямаш друго за казване…
А: Значи ще вършиш мръсната работа на този негодник? Отгледах те, за да станеш разбойник, така ли?
Шн: Госпожо Азизе, преувеличавате.
А: Ти мълчи!
АК: Мисли каквото искаш. От тук нататък моето място е тук.
А: Твоето място, сине, е при семейството ти. За съжаление,  не съм успяла да те науча  на това. Жалко!
Шн: Хубав ден , госпожо Азизе

***

М: Ще ги разпространяваш тайно. Момчетата  вече започнаха.
Глас:  “Братя и сестри! Гръцката армия подготвя настъпление. В Измир се съхраняват боеприпаси, предназначени за фронта. Днес имаме мисия на пристанището. Не разполагаме с барут и оръжие. Но имаме горещи сърца! Ако трябва ще се борим с голи ръце, но ще задържим оръжието в Измир!
Х: Ще успеем ли, според теб? И преди отправяхме призиви, но никой не дойде.
М: Този път ще дойдат. Възванието от Амасия обнадежди хората. Достатъчно е да издържим, докато гласът ни бъде чут. Какво има?
Х: Нищо. Мир на праха му! Напомняш ми за брат ти.

***

Главният Лекар ГЛ: Разбрах, че често се разхождате наоколо. Харесва Ви, затова реших да Ви поканя тук.
Й: Нямаше нужда.
ГЛ: Моля Ви. Госпожо Йълдъз, трябва да уточним някои неща преди годежа. Ако позволите, искам да ги споделя.
Й: Говорете направо. Малко бързаме. 
ГЛ: Добре. Дочух, че обичате да се разхождате сама. Вече няма да го правите. Не е прилично  да излизате, без придружител. Освен това, облеклото Ви...
Й: Какво му е на облеклото ми?
ГЛ: Вече няма да носите тези дрехи. Ще се покривате от глава до пети, както подхожда на  сгодена девойка. Разбрах, че ходите на  театър и по балове. Край на това. Мразила сте готвенето и чистенето. Вече ще ги заобичате.
Й: Стига толкова! Вие не си търсите съпруга, а робиня.
ГЛ: Госпожице! Какви са тези думи, моля Ви! С Вас ще градим общ живот. Както аз ще работя и ще осигурявам прехраната, така Вие ще изпълнявате задълженията си на домакиня.
Й: А ако не го направя? Пак ли ще настоявате да се сгодим?
ГЛ: Веднъж дал дума, човек не се отмята. Аз бях сериозен в обещанията си. Очаквам същото и от Вас.
Й: Аз също съм сериозна. Затова си отворете ушите и хубаво ме чуйте, господин доктор. Аз не съм  съпругата, която  търсите.
ГЛ:  Явно обичате да използвате остри думи. Оттук насетне и това не Ви е позволено.
Й: Бабо!
ГЛ: Госпожице Йълдъз!
Й: Ставай, бабо, тръгваме!
ГЛ: Госпожице Йълдъз! Няма да ставате без мое разрешение.  Да сядате също.
Й: Още не сме женени, докторе. Не можете да ми заповядвате.
ГЛ: Когато чеизът Ви е готов, ще се оженим. Дотогава Ви моля да се държите подобаващо.
Бабет: Йълдъз! Изобщо не ме слуша! На кого ли говоря? Йълдъз! Йълдъз! Слуша ли ме изобщо! Браво бе, момиче! Караш ме да тичам след теб с два болни крака!
Й: Бабо, не го ли чуваш какво говори!
Бабет: Той е мъж! Иска думата му да се чува. Дръж се малко по-мило!
Й: Мъж бил! Никой от вас не ме разбира! Никой!
Бабет: Нали щяхме да пазаруваме за чеиза?
Й: Проклет да е този чеиз!
Бабет: Йълдъз!
Й: Няма да стягаме никакъв чеиз! Каза, че щом стане готов, ще се оженим.
Бабет: Ще се ожените, разбира се. Напразно ли подготвяме чеиз, дъще?
Й: Няма да се омъжа за онзи човек! Няма!
Бабет: Йълдъз! Ох, ще падна.
Й: Пусни ме, бабо!
Бабет: Как ще те пусна? И ти ме дръж! Ще падна!


***

АК: Добър ден, Елени.
Е: Не те ли е срам да ме поздравяваш?
АК: Исках да купя някои неща за чеиза на Йълдъз.
Е: Разбира се!  Пълен си с пари, нали? Взел си заведението на татко! Как няма да имаш пари!
АК: Погледни ме! Не съм му взел аз заведението! Той го загуби, заради борчовете си. Сега, ще ми покажеш ли каквото искам, или да се обърна към ‘мадам’?
Е: Върни дюкяна на татко! Много тежко се разболя. Моля те, Али Кемал! И мен ли не зачиташ?
АК: Добре. Хубаво. Ще го уредим. Хайде, сега ми помогни с нещата.

***
М: Добър ден
Хилял: Днес се събираме пред хангара. Ще спрем извозването на гръцките оръжия. Ще дойдете ли с нас?
Чичка: Не.
М: Добър ден.
Х: Днес се събираме пред хангара. Ще спрем извозването на гръцките оръжия. Ще се присъедините ли?
Глас: Не, не можем.

***

Т: Азизе! Добре ли си, пребледняла си ?
А:  Добре съм.
Т: Лошо ли се държа Джевдет с теб? Подозира  ли нещо?
А: Не сме говорили.
Т: Разбирам те.  Не е лесно да преглътнеш нещата, които чу вчера.
А: Така е. Но стоя зад дадената дума. Не се съмнявай в мен.

***

Л: Снощи са се опитали да взривят оръжейния склад.
В: Ти къде беше по това време?
Л: Предполагам, че е станало след като минах на проверка.
Д: Командире, този въпрос не е по силите на лейтенант Леон. Нека аз се заема.
В: Добре, полковник. Затегнете  мерките за сигурност. Извозването да започне тази вечер.
Д: Както наредите. Лейтенант!
Л: Полковник! Вие сте влизали в склада след мен.
Д: Така е, влизах. Намеквате ли нещо, лейтенант?
Л: Не! Казвам, че може да сте видели нещо.
Д: Ако бях видял, щях ли да го премълча,  лейтенант? Това ли намекваш? Връщай се към задълженията си. Ще се занимаваш с тях, докато не ти възложа друга заповед.

***

войник: Забранено е да се стои тук. Отивайте си. Командире! Вдигнете пушките! Повикайте подкрепление!
Войник: Прицели се!

***
Хасан: Как я караш, полковник?

***

Е: Заповядайте, полковник.
Д: Трябваше да Ви видя. Притесних се за здравето Ви.
Е: Бях настинала малко. Сега съм по-добре. Благодаря! Няма ли да влезете? Вие се настанявайте. С Ваше позволение,ще се преоблека.

***

Хасан: Мислеше, че лесно ще се отървеш  от мен ли? Мерзавец!
Т: Какво търсиш тук? Цялата гръцка армия те издирва навсякъде.
Х: Нещата се промениха. Вече не ме търсят.
Т: Щом още не си ме убил, значи имаш сериозен проблем. Какво искаш, Хасан?
Х: Заради сделката, която сключихме, останахме без убежище и оръжие. Хората ми бяха убити до един! И питаш какво искам  ? Ще ми покриеш всички загуби, господин Тефик!
Т: Ако бях толкова силен, щях ли да те моля за помощ? Помисли .
Х: Голяма лисица си! Можеш да купиш цял Измир с онези оръжия! Кого заблуждаваш, а?
Т: А как ще ги продам? Ще разпъна сергия на пазара ли? Ще викам “Хайде на пушките!”  Глупак!
Х: И ти си прав! Националистите са бедни като църковни мишки. Нищо няма да вземеш.  Ако тръгнеш да ги продаваш на гърците, те и без друго са си техни.  Ще загубиш и оръжието, и  главата си.  Какво ти остава тогава? Ще слушаш Безсмъртния Хасан! Мен ще слушаш, мен! Разбра ли? Намерил съм ти купувач. Но първо ще се споразумеем.

***

Ефт: Как сте?
Д: Ходила си при Азизе. Казала си й, че готвят убийството ми.
Е: А, онзи въпрос. Исках да говоря с Вас, но когато забелязах, беше вече късно.
Д: Какво забелязахте?
Е: Някой беше влизал в дома ми. Разбил е чекмеджето ми. После си спомних, че Вие също го отворихте. Помислих, че може да са Ви устроили капан.
Д: И не видя кой го направи?
Е: Господ ми е свидетел. Не го видях.
Д: Знам, че прикриваш някого, Ефталия.

Х: Чувал ли си за Иван?
Т: Иван.. чувал съм го. Последно беше в Русия.
Х: Вече не е там. В Измир е. Занимава се с оръжие. Казах му, че мога да му помогна. Не бой се, глупако.  Не съм  споменал името ти.
Т: Как ще стане тая работа?
Х: Много добре ще стане. Ще направим така – ще ми донесеш една от онези пушки. Зад пристанището има един дюкян за плетени кошници. Ще се срещнем там в полунощ. Но имам едно условие. Ще делим парите наполовина. Или с удоволствие ще те изпея на Джевдет. Ти решаваш.

***

Е: Че кого ще прикривам? Сама жена съм. Де да имах мъж…  да го пазя.
Д: Колието, което носеше едва ли е паднало от небето?
Е: А, то е фалшиво. Подарък от Хаджи Михалис.
Д: Ако ти ми помогнеш, и аз ще ти помогна.
Е: Моля ви, аз… трябва да вървя на работа.
Д: Помисли добре. Помисли си добре на кого ще се довериш.

***

Войник: Отстъпете казах! Иначе ще стреляме!
М: Какво чакаш, войнико!
Л: Редник! Какво става тук?
Войник: Въпреки предупреждението ми, отказват да отстъпят. Чакаме заповедта Ви!
Л: Какво търсите тук?
М: Ще трябва да минете през нас, за да изнесете онези оръжия, лейтенант!
Л: Явно много ви се умира.  Хайде, разпръснете се. Иначе ще стреляме. Няма да повтарям. Отстъпете!
Хилял: И мен ли ще убиеш, лейтенант? Дъщерята на полковник Джевдет?
Л: Редник! Вземете госпожицата и я отведете в конака!
Х: Точно така! Изпратете ме в конака, лейтенант! Имам да кажа  нещо на баща Ви!
Л: Няма да го направиш!
Х: А ти няма да стреляш! Иначе ще разкажа на всички как заедно отвлякохме Андреас! И най-вече на генерал Васили!
Л: Не можеш!
Х: Посмей и ще видиш!
Хил: Ще изнесете оръжието само през телата ни, лейтенант!

***

А: Прощавай, редник! Бързо оздравяване!
Р: Сестра! Чух нещо. Говорят за възванието от Амасия. Излекувай ме бързо, за да се върна на служба.
А: Ще се върнеш, редник. Ще се върнеш. Първо си почини. Къде е сестра Хилял?
Ц: Не съм я виждала от сутринта.
А: Какво е това, господин Сеит?
ГЛ: В болницата се разпространяват прокламации, сестра Азизе.
А: Ах, Хилял, ах!

***

Л: Известихте ли полковник Джевдет?
Д: Какъв е проблемът, редник?
Х: Ще изнесете тези оръжия само през трупа ни, командире!
Д: Защо не сте ги разгонили?
Л: Чакахме Вие да дойдете, полковник.
Д: Бъдете разумни! Каква си тези детинщини? Що за лекомислие?  Мислите ли, че може да се изправите срещу толкова много оръжие? Предупреждавам ви за последно! Разотивайте се, защото никой няма да бъде пощаден! Имате една минута!

***

Й: Какво е това?
АК: Чеизът ти.
Й: Молил ли те е някой?
АК: Кой друг да го купи, освен мен? Със здраве си го ползвай!
ГЛ: Али Кемал, добре дошъл!
АК: Добре заварил! Хубаво, че ви срещнах. Довечера Ви каня в моето заведение.
ГЛ: Като казвате заведение…
АК: В нашата кръчма.
ГЛ: Кръчма ли? Сигурно се шегувате. Каква работа имам аз по кръчмите?
АК: Ще си побъбрим.  Вече сме едно семейство. Да си поговорим като мъже, а?
Й: Скъпи господин Мустафа Сами, не огорчавайте брат ми, моля Ви. Вижда се, че много държи да се сближи с Вас.
ГЛ: Добре тогава, какво да се прави. Това ще бъде изключение.
АК: Ще се видим довечера!
ГЛ: До довечера!

***

Д: Времето изтече!
Тълпа: Никъде не отиваме! Предатели! Няма да мръднем! Вие се махайте!
А: Хилял! Хилял!
Х: Мамо! Ако тези оръжия заминат, с нас е свършено.  Опитват се да ги прехвърлят в Анадола!
Л: Полковник, какво ще правим?
Д: Азизе! Вземи Хилял и се махнете от тук! Разпръснете се! Лейтенант! Ще влезем в тълпата. Азизе! Вземи Хилял и тръгвайте!
А: Дъщеря ми е права, полковник. Ще трябва да ни убиете, за да изнесете оръдията от тук!
Д: Вдигнете пушките! Свали предпазителя! Затвори! Прицели се! Огън! Зареди! Напред!

***
М: Къде е Хилял?

***

А: Майко, ставай! Тръгваме!
Бабет: Азизе, какво става?
А: Хайде, тръгвай. И секунда повече няма да останем в тази къща!
Х: Татко пак се прояви, бабо! Нападна съвсем невинни и беззащитни родолюбци! И ние с майка бяхме там.
Бабет: Боже мой!
А: Майко, ставай! Трябва да тръгнем преди Джевдет да се е прибрал.
Бабет: Къде ще ходим, дъще? Войниците няма да ни пуснат.
А: Не знам! Но нямаме друг избор! Дай ми това.
Бабет: Добре, Азизе. Добре.
Рони: Значи решихте да си тръгнете? Азизе, искам да Ви помогна.

***

Л: Постъпи много рисковано. Благодари се, че не те арестувах!
Х: Да беше ме арестувал тогава!
Л: Наши гости сте. Не е прилично!
Х: Гости сме били! По-добре кажи пленници!
Л: Какво пише Халит Икбал?  „Елате, чакаме ви на драго сърце. Но ако идвате, за да ни пречупите, знайте едно.  Може да ни отрежете главите, но не и да ги видите преклонени.” Хубаво е. Но не е истинско изкуство.
Х: Че Вие какво разбирате от изкуство? Варвари!
Л:    „Варвари! Щели да дойдат по земите ни! Защо властта нехае? Защо не кове закони? Защото варвари са тръгнали насам. Когато дойдат, те ще изковат законите.
 
Х: Знам това стихотворение. “Обущарят, който чакаше варварите”
Л: Тогава сигурно знаете и края? Варварите не идват. Хората са дълбоко разочаровани и се разотиват с неохота.  Колкото и да се страхували от варварите,  хората ги очаквали с  нетърпение, защото те ги сплотявали.
Х: Глупости. Какво означава това?
Л: Превърнали сте се в народ, който не може да живее без врагове. Вие не се обичате. Нямате  общи цели, общ идеал. Не създавате нищо. Само враговете  ви напомнят кои сте. Да вземем този Халит Икбал.. хваща молива само за да очерни враговете си.
Х: Не е вярно!
Л: Не е ли? Кога за последно прочетохме нещо красиво от него? Описал ли е някога едно дърво? Нямам такъв спомен. Кога последно е писал за любов?
Х: За любов?
Л: За любов!
Х: Докато родината ни е в това положение?!
Л: Да, госпожице. Сърце без любов е като море без вода. Нищо не вирее в него. Откъде ще знае какво е любов към родината, някой, който не изпитва любов към хората?

***

Л: Йъдъз? Какво ти е? Какво се е случило?
Й: Няма нищо. Не Ви засяга.
Л: Кой ти причини това?
Й: Годеникът ми. Отсега си показа истинското лице! Ако ме омъжат за него, ще се самоубия.
Л: Къде мога да намеря този мъж?
Й: Годеника ми ли? Не се месете, моля Ви!
Л: Йълдъз! Кажи ми къде да го открия?
Й: В кръчмата. С цялото си нахалство ще пиянства  довечера!
Л: Добре. Ти влез вътре. Аз ще се заема с този въпрос. Не се тревожи. Няма да позволя да те омъжат за такъв човек. Влез.

***

Д: След малко започваме пренасянето, войници. Никой да не напуска поста си!  Ако някой се приближи, стреляйте! Това е заповед! Отвори вратата!

***

АК: Преувеличаваш. Нали говорихме, извиних ти се. Не се сърди, Хаджи.
ХМ: Не ме наричай Хаджи повече. Името ми е Хаджи Михалис! Сутрин ще отварям механата. Вечер си взимам надника и затварям. Няма за какво друго да говорим.
АК: Накриви ми шапката! Ти си върши работата, другото не е важно.
Оо, добре дошли! За нас е чест!
ГЛ: Мястото е хубаво. Не е подходящо за мен, но правя изключение заради поканата. Шурей ли да те наричам? Или братко? Как да ти казвам?
АК: Казвай ми господин Али Кемал. Хайде.
ГЛ: Няма да пия. Дал съм клетва.
АК: Не ми кърши хатъра. Значи, твърдо си решил да се жениш за Йълдъз?
ГЛ: Разбира се.
АК: Да си остане между нас, докторе. Познавам Йълдъз добре. Ако питаш мен, добре си помисли.
ГЛ: Не ви разбрах, господин Али Кемал. Не ни ли дадохте Вие благословията си? Не се ли разбрахме? Сега защо се отмятате?
Л: Ще развалиш годежа с Йълдъз.  

ГЛ: Какво значи това, лейтенант? Вас какво Ви засяга?
Л: Не приказвай, господин доктор. Ще ти го кажа само веднъж. Този брак няма да се състои.
АК: Ще се състои. Сядай, докторе.
Л: Няма да позволя този брак.
АК: Че кой ти иска позволението?
Л: Значи тези неща стават с твое и мое позволение, така ли? Не ви ли мина през ум да попитате момичето съгласно ли е?
АК: Ти ли ще се кахъриш за това? Кой си ти?
Л: Всъщност ти  кой си? Ако ще се правиш на батко, попитай го какво е направил на сестра ти!
ГЛ: Боже Господи! Какви са тези клевети, лейтенант? Какво съм направил на Йълдъз?
Л: Значи си и лъжец, така ли?
АК: Ее, стига толкова. Остави ни намира, хайде.
Л: Няма да ви оставя. Няма да ви оставя. Няма да мръдна оттук, докато не  развалите  годежа.
Л: Никой да не се намесва.
ГЛ: Лека вечер.
Л: Искам победата ми да е честна.
АК: Ела тук!

***

Рони: Ако излезете наведнъж, ще привлечете внимание. Вие тръгнете първа, аз ще уредя останалото.
А: Добре. Благодаря Ви!
Рони: Беше грешка изобщо да идвате, но не ме послушаха.

***

Й: Какво правиш ?
Х: Нищо не правя. Събирам си вещите.
Й: Защо?
Х: Тръгваме си от тук. Добре ще е и ти да събереш твоите.
Й: Изобщо нямам намерение да си тръгвам.
Х: Никой не те пита. Ще се омъжиш и ще отидеш в твоята къща.
Й: Не бъди толкова сигурна, госпожичке.
Х: Не ми казвай госпожичке, че полудявам.
Й: Оф, добре бе! Къде са майка и  баба?
Х: Не знам. Иди и виж.
Й: Какво стана? Ядосана си, че жалката ви демонстрация днес се провали ли?
Х: Како, излез, защото иначе не отговарям!
Й: Боже, боже! Напоследък устата ти много знае. Аз съм по-голяма от теб, дръж се с уважение!
Х: Ако ще си  по-голямата ми сестра, дръж се като такава ! Престани да обикаляш като някоя пропаднала жена!
Й: Бързо си забравила какви шамари ядеше от мен като малка, госпожичке! Ще правя каквото си поискам! Не можеш да ме наричаш пропаднала! Мислиш, че като си играеш на родолюбка, си станала голяма жена, така ли? Още си малко момиченце! Не го забравяй!
Х: Толкова хора умират. Има толкова жестокост. Изобщо ли не ти е мъчно?
Й: Всичко е заради вас. Само сеете празни надежди. Заради бунтовете ви е. Ако си кротувате, ако  се примирите, никой няма да е жесток с вас.   Както и да е, аз огладнях. Отивам.
Й: Яж отрова! Няма да се примирим! Няма да се примирим! Ще видят те!

***

Хасан: Добре дошъл, командире! Ела! Хубаво. Сега тръгвай. Ще чакаш новини от мен. Тези ще ги покажа на Иван. Ще направим добра сделка.
Т: Ако ми играеш някаква игричка…
Х: Командире! Командире! Не се тревожи! Това е билетът за свободата ми ! Докато тази работа приключи сме вързани здраво един за друг.

***
Хил: Господа, стига вече! Достатъчно! Дойде време да се обединим. Не бива повече да сме пръснати като зрънцата на броеница. Стига сме се криели по далечните краища на  родината, стига сме се свивали безпомощно в себе си.

****
Хил: Всичко е в  безпорядък, но тази страна е наша. Да сложим край на мълчанието и подчинението.
................

Хил:  Да спрем да нехаем за кръвта, проливана от нашите герои. Нямаме пушки. Нямаме куршуми. Нямаме обувки. Нямаме дрехи. Нямаме хляб. Така да бъде. Достатъчно е, че в гърдите ни бият мощни като топове сърца.
...........................

Рахми: Боже! Помислих, че Всевишният  стовари небето върху нас!
Глас: Складът се взриви! Мунициите се взривиха!
М: Братя мои! Това е поздрав от някой родолюбец!

***

А: Али ефенди, какво се случва?
Али: Идва от пристанището. Гръцките боеприпаси са се взривили.
А: Джевдет!
Д: Казах ти да не идваш тук!

***

Рони: Какво става?
В: Веднага всички към пристанището! Арестувайте всички в района!
Рони: Къде е Леон, Васили?
В: Забранете влизането и излизането от града! Къде е полковник Джевдет?

***

Д: Стана каквото искаше! Взривиха склада. Оръжието отлетя като дим. Доволна ли си сега?
А: Доволна съм. И то много! Бог да благослови онзи, който го е направил! Дано Бог помага на този храбър човек!  
Д: Хубаво, тръгвай сега.
А: Няма да дойда.

***

войник: Спри! Не мърдай!  Арестуван си!

***

А: Видя ли? В Анадола започна съпротива. Какво стана? Гръцкото оръжие отлетя в облаците. Точно така, командир Джевдет. Лесно ли е да смажеш и подчиниш тези хора?  Ти какво си мислеше? Какво правиш? Лесно ли е да стъпчеш и минеш през децата ми? А? Хайде, върви си! Би ли излязъл оттук?! Какво пра..
Недей…
Недей..