ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

В памет на загиналите за родината и всички жертви на терористични актове


Еш: Сигурен ли си, Джевдет?
Вас: Това оръжие беше намерено в колибата, в която те държеше Хасан Безсмъртни.
Дж: Личи си по влагата върху оръжието, паша. Намира се на кораб. Но има стотици кораби. Още по-трудно ще ни е, ако  вече е отплавал.
Еш: Има стотици кораби, а ние търсим само един.

..........................

Еш: Не са стотици, Джевдет. Има само един кораб, само един!
Мъж: Ефталия...
Дж: Ефталия?
Еш: От самото начало вървиш по грешна следа. Ефталия не е име на жена, Джевдет.
Дж: Ефталия ли е името на кораба?
.................................

Аз: Госпожо Ефталия! Донеси бързо вода! Ефталия, кой го направи? Не, не махай одеалото. Сега ще ти мине.
..................................

Мъж: Възванието от Амасия. Изпратете го до всички вилаети.
Мъж: Ако го направим, правителството в Истанбул ще  обяви командира за предател.
Мъж: Казахме му, но той отговори, че не Истанбул, а народът ще реши кой  е предател и кой не.
.............................
Мъж: Получихме документите, които искахте, командире.
Дж: Това ли са? Четири папки, нали?
Мъж: Да.
......................
Аз: Къде сте? Трябва да се връщам в болницата. Дъщеря Ви е по-добре, но трябва да Ви обясня какво да правите.
.................................
Аз: Недей! Не прави нищо.
Теф: Азизе?
Аз: Тефик?
Теф: Какво търсиш тук? Отговаряй. Как откри това място? Кой те прати?
Аз: Тефик, никой не ме е пратил. Дойдох при една болна жена. Тефик, какво правиш? Виж, тези сандъци са пълни с оръжие. Ти какво правиш тук? Ти...
Теф: Покажете се! Ще я убия!  Излезте оттам!
Аз: Боли ме.
Теф: Къде е Джевдет? Отвън ли е? Джевдет отвън ли е?
Аз: Не...
Теф: Навън ли е? Върви!
Аз: Тефик, какво правиш?

..................................

Дж: Командире, кои са тези хора?
Мъж: Заловихме ги при опит да заминат с кораб.
Дж: Какво ще заповядате, командире?
Вас: Затворите са препълнени. Пуснете ги да си вървят.
Дж: Чухте генерала.
................................
Теф: Върви! Излезте всички!
Аз: Тефик, няма никой.
Теф: Ще стрелям!
Аз: Казвам ти, че няма никой. Защо не разбираш? Да не си полудял? Онзи старец ме повика да прегледам една болна жена. Казва се Ефталия. Дойдох заради нея.
Теф: Някой знае ли, че си тук?
Аз: Не!
Теф: Джевдет?
Аз: Не! Тефик, ще ми кажеш ли какво става.
Теф: Не трябваше да идваш тук. Не трябваше да виждаш оръжието. Съжалявам, Азизе, но не мога да те пусна.
Аз: Как така не можеш да ме пуснеш? Ще ме убиеш ли? Ще ме застреляш ли?

..............................

Дж: Благодарете се, че командирът ни е милостив. Ако отново се опитате да напуснете града, прошка няма да има. Всеки, който наруши реда или предизвика и най-дребен  инцидент, го чака смърт. Развържете ги и ги пуснете под строй.
Вас: Полковник.
..................................
Теф: Не трябваше да идваш тук. Не трябваше да виждаш оръжието, Азизе.
Аз: Тефик, моля те, първо се успокой. Успокой се. Нищо не разбирам. Какво прави тук това оръжие?
Теф: Това оръжие...Това оръжие е съдбата на отечеството ни. Това оръжие е нашата чест, нашата надежда. Ако попадне в ръцете на предателя, който ти е съпруг и на гърците, край на всичко. Борбата ни ще приключи преди да е започнала. Разбра ли? Затова не мога да позволя да си тръгнеш. Моята тайна мисия е да пазя това оръжие. Никой не трябва да знае за това място. Не ти вярвам, че не действаш заедно с Джевдет. Не мога да рискувам съдбата на отечеството ни, Азизе. На колене! Падни на колене!
Аз: Тефик, недей, моля те.
Теф: На колене!
Аз: Не го прави!
Теф: На колене, Азизе!
Аз: Мислиш, че с  това оръжие можем да извоюваме свободата си?  Има още надежда, така ли?
Теф: Да.
Аз: Тогава направи, каквото трябва. Ще се радвам, полковник. Ако трябва да бъда разстреляна, за да се върне спокойствието в страната ни, да престанат несправедливостите и  децата ми да не живеят повече  като роби ... Стреляй! Стреляй, съгласна съм.
..................................

Аз: Може да съм съпруга на Джевдет, но не съм предател. Ако ми нямаш доверие, ако мислиш, че ще те предам...стреляй! Стреляй без да се колебаеш! Стреляй, какво чакаш?
Теф: Вярвам ти, Азизе. Опазването на тази тайна вече е и твой дълг.
Аз: Ще я пазя до гроб.
Теф: Христо, влез вътре. Влизай веднага вътре! Влез вътре, Христо. Прибери се.
Аз: Какво има? Нещо с Ефталия ли?
..............................
Аз: Лекарството не е подействало. Трябва да я заведем веднага в болницата.
Теф: Не може.
Аз: Ако не й сложа инжекция, ще умре.
Теф: Джевдет я търси. Ако проговори, ще открие мястото.
Аз: Ще отнеме много време да донеса инжекцията. Не мога да я оставя сама. Ще умре.
.................................
Дж: Влез!
Мъж: Командире!
Мъж: Забравихте тези папки, командире.
Дж: Благодаря! Свободен си.
Мъж: Известието най-отгоре е ново.
Дж: Да. Вярно ли е това? 40 френски топовни оръдия са пристигнали днес на пристанището.
Мъж: Така е, полковник.
Дж: Добре, свободен си. Димитри!
Мъж: Слушам, командире!
Дж: Отиди веднага в болницата, вземи сестра Азизе и дъщерите ми и ги заведи в конака. Не се отделяйте от тях.
Мъж: Слушам, командире!
...............................
Мъж: Стига вече! От два часа ви гледам така оклюмали.
Мъж: Само да стана и ще ти разбия главата.
Мъж: Какво да правим, Лютфю? Кючек ли да играем?
Мъж: Не, но човекът  не ви е изхвърлил от работа. Искам да кажа...
Мъж: Братле, този  е луд. От такива може всичко да очакваш. Хаджи Михалис беше добър човек. Даваше ни по три гроша, но главата ни беше мирна.
Мъж: Ще кажем ли на Хилял? Брат ти направи така и така.
Мъж: Да дойде Мехмед, че да чуем нещо хубаво. Дано Андреас е успял да се качи на кораба.
Мъж: Дай Боже!

............................
Леон: Не успя да избяга, командире. Получи си наказанието, както заповядахте.
Вас: Този път съвестта не ти попречи, така ли?
Леон: Бяхте прав. Войникът няма право да оспорва заповедите. Андреас си плати за предателството.
Вас: Хубаво. Браво на теб! Дойде ти умът в главата след засадата. Какво направи с тялото? Ако го открият мъртъв, съюзниците ни ще се разгневят още повече.
Леон: Да кажем, че се изгуби в бурното море, опитвайки се да избяга.
Вас: Виждам, че си понаучил и някои политически тактики.
Мъж: Полковник Джевдет е тук.
Дж: Генерале.
Вас: Заповядайте, полковник.
Дж: Докато водих разследването около Хасан Безсмъртни, попаднах на това. Вярно ли е?
Вас: Да.
.............................

Вас: Трябва да изпреварим турците преди да стигнат до западния фронт. До Нова година ще превземем Афион, полковник.  Чака ни дълъг път, а времето е все по-малко.
Дж: Командире, складирането на такова огромно количество оръжие и боеприпаси в града е опасно. Ако знаех предварително, щях да взема мерки.
Вас: От кого да се пазим, полковник? Измир и без друго е под наш контрол, нали?
Дж: Не подценявайте турците, командире. 10 000 оръжия вече  изчезнаха и още не знаем къде са. Ако позволите, да възложим охраната на лейтенант Леон. Нека лично се заеме.
Леон: На Вашите заповеди, полковник.
Дж: Намери изгубеното оръжие, защото търпението ми е на изчерпване, полковник. Настъплението ни на фронта ще бъде толкова впечатляващо , че даже съюзниците ни ще останат  изумени. Скоро целият свят ще говори за нашите победи.
Дж: Прав сте, командире. Загубихме доста време. Трябва да пристъпим към действие. Ако позволите.
...............................
Дж: Алекси!
Мъж: Слушам, командире!
Дж: Вземи обувките и ги занеси на ваксаджията. Хубаво да ги излъскат.
Мъж: Слушам!
................................
Йъ: Къде се губиш? Няма те никаква.
Хил: Само ти ли ще изчезваш , невесто? Аз  поне върша полезни неща.
Йъ: Как пък не! Ако не бях аз, пак щеше да си докараш някоя беля. Благодари се на мен.
Хил: Какво значи това, како?
Йъ: Каквото трябва. Слушай, опичай си ума и не се бъркай в неща, които не са за теб.
Хил: Ти го направи, нали? Ти каза на Леон къде сме, нали?
Йъ: Да, аз му казах. За да ти попречи. Ако разберат, че си изготвила фалшивите документи, с които  избяга  онзи гръцки войник...
Хил: Мълчи!
Йъ: Ако майка разбере? Или татко? Ще ти се прииска да не си се раждала.
Хил: Ако направиш още нещо зад гърба ми...
Йъ: Какво ще стане? Какво ще ми направиш?
Мъж: Къде е сестра Азизе?
Хил: Не е тук. Защо я търсите?
Мъж: Има заповед на командира. Ще ви заведем в конака.
Хил: Не виждате ли, че имаме работа?
Мъж: Тръгваме, госпожице.
Хил: Добре, пусни ме.
Йъ: Точно това исках.
Хил: Пусни ме.
Мъж: Да вървим. Веднага намерете сестра Азизе.
..........................................

Аз: По-бързо, ако обичате.

....................................
Дж: Паша.
Еш: Потвърди ли се информацията?
Дж: Сигурен съм, паша. 40 френски оръдия с боеприпаси пристигнаха днес на пристанището. Ще ги приберат в хангари. До два дни ще бъдат изпратени на фронта.
Еш: Това е истинско бедствие, Джевдет. Ушак, Салихли, Алашехир, Афион...Още е много рано, не сме готови. Ще ни разбият, всичко ще приключи.
Дж: Трябва да унищожим оръжието преди да го изпратят, паша.
Еш: Трябва, Джевдет. Ще се справим с божията помощ.

.............................
Док: Сестра Азизе, търсихме Ви навсякъде.
Аз: Кажете, господин главен лекар.
Док: Гръцките войници отведоха дъщерите Ви в конака. Питаха и за Вас.
Аз: Защо?
Док: Заповед на полковник Джевдет.
Аз: Добре, веднага ще се прибера.
Док: Сестра Азизе, ако позволите, утре бих искал да поговоря с Йълдъз. Хубаво е да се опознаем по-отблизо преди сватбата. Сега порядките не са толкова строги.
Аз: Разбира се, разбира се. Вие вече сте годеници. Може да разговаряте. Да тръгвам, че ще се притеснят.
..........................

Еш: Ако вътре наистина е пълно с барут, това ще ни свърши работа. Фитилът гори 45-50 секунди. Това ще ти спечели време. Но взривът ще бъде много силен. Вероятно щетите и жертвите ще бъдат огромни. Така ще се отървеш и от войниците, които пазят на входа. Непременно  свърши  това още тази вечер, Джевдет. Ако някой те види или узнае за мисията ти, трябва да го ликвидираш.
Дж: Бъдете спокоен, паша.
Еш: Добре. Има ли новини за Хасан?
Дж: В града е , паша. Под носа ми е, но още не мога да го хвана.
Еш: Какво цели този негодник? Защо се мотае наоколо?
Дж: Ако искаше да ме издаде, отдавна щеше да го е направил, паша. Страхувам се да не започне да тормози семейството ми.
Еш: Прав си да се тревожиш за тях, Джевдет. Но и това ще свърши.
Дж: Как ще свърши, паша?
Еш: Ако намериш оръжието, мисията ти ще приключи, Джевдет.
Дж: Как така?
Еш: Тези негодници подготвят настъпление, но и ние не стоим със скръстени ръце, Джевдет.

........................................
Еш: Отрядите на Салман от Айдън и на Халил от Сьоке се присъединиха към нас. Стотици наши войници са разположени в източната част на Бергама и са в очакване.  Ако намерим оръжието, гърците няма да преминат тази линия, Джевдет. Тогава ти ще оглавиш бойните ни отряди. Няма да е нужно повече да носиш гръцка униформа, Джевдет.  Повече няма да лъжеш семейството си. Няма да живееш с гръцко клеймо върху себе си, Джевдет.
Дж: За мен ще бъде чест, паша.
Еш: Желая ти успех!
.............................
Аз: След малко ще се съвземе. Трябва да си почива. Да я заведем в нашата къща.
............................
Мъж: Къде се губиш, братко Мехмед?
Мъж: Притеснихме се.
Мъж: Андреас не успя ли да замине?
Мех: Не, замина. Качи се на кораба.
Мъж: Слава Богу!
Мъж: Някакъв друг проблем ли има?
Мех: Има, Джезми, има. И то голям проблем. Гръцката войска получи  ново оръжие.
Мъж: Какво оръжие?
Мех: Топовни оръдия, Хайдар. Френски. Само едно е достатъчно да унищожи цяло село. Направи си сметката.
Мъж: Какво говориш? Какво да направим?
Мех: Трябва да им попречим да изнесат оръжието, братя.
Мъж: Хубаво казваш, но как ще стане?
Мех: Ще измисля нещо. Отидете в механата без да привличате внимание. Чака ни много работа утре.
Мъж: Да вървим.
Мъж: Хайде.
............................................
Аз: Лекарството започна да действа. Температурата спадна, ще се оправи. Защо ме гледаш така, Тефик?
Теф: Просто така. Ти си най-прекрасната жена, която съм срещал.
Аз: Защо?
Теф: Тази жена има връзка с мъжа ти и въпреки това ти е жал за нея.
Аз: Аз съм медицинска сестра. Изпълнявам дълга си.
....................................
Дж: Азизе и децата са вкъщи, нали?
Мъж: Хилял и Йълдъз се прибраха, но госпожа Азизе я няма, командире.
Дж: Как така я няма?
Мъж: Нямаше я в болницата.
Дж: Казах Ви да доведете госпожа Азизе.
Дж: Йълдъз! Хилял!
Баба: Мили Боже! Какво става?
Дж: Къде е майка ви?
Баба: Не се е прибрала.
Дж: Нищо ли не каза?
Йъ: Не, татко, не сме я виждали от обяд.
Баба: Да не е станало нещо, Джевдет? Да не е в беда?
Дж: Няма да излизате навън без мое знание. Никой от вас!
Йъ: Добре, татко.
Хил: Не се бойте, и без друго войниците ви не позволяват.
Дж: Правят го за вашата сигурност, госпожице. Разбра ли? Попитах разбра ли?
Баба: Не е излизала без позволение.
Дж: Мамо, къде отиде Азизе?
Баба: Да не е в къщата? Каза, че като свърши ремонта, ще се върнем.
Дж: Мили Боже!
Баба: Джевдет!  Боже Господи!
Вер: Всичко наред ли е, полковник? Да не сте изгубил съпругата си?
Дж: Знаете ли нещо?
Вер: Да не е отишла при гледачката? Може да й е станало навик.

..............................

Аз: Ако Джевдет търси оръжието, може затова да се е срещал с нея. Може би тя знае нещо.
Теф: Ефталия не знае за оръжието, Азизе. Но ако случайно спомене за баща си, Джевдет ще намери мястото. Искам  добре да ме разбереш. Джевдет и Ефталия имат връзка. И аз използвах тази жена, за да му попреча.
Аз: Чакай малко... Да не би ти...ти ли устрои засадата? Тефик? Тефик!
.............................

Теф: Трябваше да попреча на Джевдет да стигне до оръжието.
Аз: Ти... През цялото време си знаел какво ще  се случи на Джевдет. Ти ли го направи?
Теф: Нямах избор, Азизе. Оставих в дома на Ефталия една карта. Джевдет тръгна, воден от нея.  Съжалявам, но трябваше да избирам между отечеството и моя стар приятел.
Аз: Как можа да го направиш? А? Аз дойдох при теб. Помолих те за помощ. А ти се ме лъгал , гледайки ме в очите.  Заради теб Джевдет можеше да умре, така ли?
Теф: Да! Да, излъгах те. Аз имам дълг. За да не открие оръжието бях принуден както да пожертвам приятеля си, така  и да те излъжа. Но не си мисли, че ми е било лесно. Само ти можеш да разбереш колко  съм страдал. Най-близкият ми приятел стана мой враг. Ти си единствената, която знае каква мъка е това.
Аз: Господи, помогни ми да не полудея.
Тефик: Азизе.  А ти, Азизе? Готова ли си да излъжеш в името на родината? Можеш ли наистина да опазиш тази тайна?
Аз: Би ли опитал отново да убиеш Джевдет?
Теф: Ако изложи на риск мисията ми, ще го направя, Азизе.
Аз: Недей! Пощади го, моля те!
Теф: Още ли? Още ли? Още ли мислиш за този човек след всичките му жестокости и предателства? Погледни ме! Погледни ме, Азизе! Твоят съпруг Джевдет е убиец с  кръв по  ръцете. Той е един сатрап. Един предател! Застана на страната на онези, които тиранизират собствения му народ, които колят наред жени, деца, възрастни. Да не си си изгубила  ума, Азизе? Добре, умът си го изгубила, а съвестта си?
Аз: Моля те, обещай ми, че  няма да направиш нищо лошо на Джевдет.
Теф: Не мога, Азизе. Ако се доближи до оръжието, ще съм принуден да го убия.
Аз: Не...Ако наистина това е мисията на Джевдет, той ще пожертва живота си, но ще открие оръжието.
Теф: Няма да го намери. Ние няма да му позволим. И ти ще ми помогнеш.
Аз: Аз ли?
Теф: Да.
Аз: Как?

......................................

Теф: Ако ми помагаш, ако ми казваш всичко, което трябва да знам, ако ме предупреждаваш, ако правиш всичко, за да попречиш на Джевдет, няма да се наложи да го убивам.
Аз: Добре...Добре, готова съм да направя всичко, което трябва. Не ми ли вярваш?

.............................
Теф: Не знам, Азизе. Не знам. Ти имаш слабост към него...
Аз: Значи ми нямаш доверие. Тогава да беше ме застрелял. Защо не го направи?
Теф: Не можах.
Аз: Защо не можа?
Теф: Не можах защото...
Аз: Защото какво?
Теф: Защото ...
Дж: Азизе! Азизе, отвори вратата.
Теф: Азизе, трябва да решиш. Кого избираш?  Родината или онзи предател?
Аз: Кълна се в децата си.
Дж: Азизе, отвори вратата!
Аз: Ще пазя тази тайна до гроб.
Теф: Вярвам в теб.
Дж: Азизе, отвори вратата!
Теф: Родината вярва в теб!
Еф: Има ли някой? Има ли някой?
Дж: Азизе, отвори тази врата!
Еф: Тефик...
Дж: Азизе, отвори вратата!
Аз: Какво има, Джевдет?  Ето ме.
Дж: Какво търсиш тук?
Аз: Дойдох да видя какво е нужно за къщата.
Дж: Добре, да погледнем заедно.
Аз: Защо дойде?
Дж: Изчезваш без да се обадиш на никого.
Аз: Дошла съм в собствения си дом, Джевдет. Домът, който изгориха заради теб.
Дж: Няма да се върнете тук, Азизе. Избий си го от ума.
Аз: Не можеш да ни спреш.
Дж: Не си играй с търпението ми. Няма да правиш и крачка без мое знание. Дъх няма да си поемаш, ако охраната не е до теб.  Разбра ли?
Аз: Разбрах.  Ако си приключил с конското, можем да си вървим. Хайде!
.............................
Теф: Казах ти да мълчиш!
Дж: Кой е вътре?
Теф: Тихо, тихо! Млъкни!
Аз: Джевдет...
Теф: А, Джевдет, добър вечер!
Дж: Ти какво правиш тук?
Теф: Дойдох да видя трябва ли нещо за къщата? Азизе, погледнах перваза в стаята, оправих го. Ако имаш нужда от нещо...
Дж: Няма да има нужда от нищо, Тефик.
Теф: Напротив. Ако ти потрябва нещо...
Дж: Няма да й потрябва, Тефик.
Аз: Джевдет, достатъчно. Не продължавай, майка ти се е притеснила.
Дж удря Тефик
Аз: Джевдет, Джевдет!
Дж: Остави ме!
Аз: Недей, Джевдет!
Дж: Ако още веднъж засегнеш честта ми, този юмрук ще ти се стори песен. Тръгвай!
Теф: Остави го, Азизе. Нека полковник Джевдет си излее гнева. На какво се ядосваш, Джевдет? Нямаше те цели 7 години. Знаеш ли какво преживя семейството ти за това време? Не знаеш. Аз ще ти кажа. Без малко щяха да ги линчуват в Солун. Аз ги качих на влака. На това ли се ядосваш? Дойдоха в Измир. Три деца, болна възрастна жена, без пари. Нямаха нищичко. Нито документи, нито вещи, нито дом. В цялата тази мизерия аз бях човекът до тях. На това ли се ядосваш?
Дж: Медал ли искаш, полковник?
Теф: Докато ти целуваше гръцкото знаме, тази жена работеше ден и нощ в болницата и отгледа  децата си. Докато ти продаваше родината, Азизе превързваше раните на мъжете, пострадали от вашите оръжия. Кажи ми, полковник Джевдет, на мен ли си гневен или на себе си? Братко!
Дж: Каквото  и да е било, като мой другар,  като мой кръвен брат и през ум не би  трябвало да ти мине да се жениш за  съпругата ми, Тефик.  И да умра, и да легна на седем метра под земята, повече няма да се доближаваш до Азизе. Разбра ли...братко?

................................
Дж: Азизе! Азизе! Ще дойдеш с мен.
.................................
Теф: Ефталия. Ефталия. Събуди се. Ефталия.
Еф: Тефик, моля те не ми прави нищо.
Теф: Хубава работа. Какви са тези приказки? Като се държиш послушно, защо да ти правя нещо? Допуснала си голяма грешка, викайки Азизе на онова място. Явно ти е дотегнало от мен. Искаш да ме убият ли?
Еф: Не. Да пази Господ. Аз не мога да живея без теб.
Теф: А аз бях спестил толкова пари за нас двамата. Ставай да вървим. Хайде, ставай! Ела тук. Точно така. Хайде, да вървим.
..................................

Баба: Азизе, къде си, дъще? Притеснихме се.
Аз: Няма нищо, мамо. Лягайте си.
Дж: Мамо, говори с Азизе и я вразуми. Никакво връщане в онази къща. Да си го избие от ума. Ще стоите тук пред очите ми.
Баба: Ти сякаш не познаваш Азизе. Като си науми нещо го прави. И гръцки командир да си, и падишах да си, няма да те послуша.
Дж: Как така няма да ме послуша?  Аз съм й съпруг.
Баба: Слушаше само един човек, не оспорваше думата само на един човек. На своя съпруг,  османския офицер майор Джевдет. Сега не би те послушала за нищо.
.........................

Хил: Бабо, много хубаво му го каза.
Йъ: Постъпвате неправилно. И какво ще стане като си тръгнете ? Рая ли ще открието в онази съборетина?
Баба: Точно така. А ти не се кахъри, султанке. Съвсем скоро ще заживееш в дома на съпруга си. Не си длъжна да се връщаш в онази съборетина.
Йъ: Брех, какъв мерак да ме омъжите! Не бързайте, не бързайте. Още нищо не е свършило.
Баба: Мили Боже!
.......................
Аз: Господи, помогни ми. Моля те, Боже!
Дж:  Криеш ли нещо от мен?
Аз: Какво да крия?
Дж: Питам те за последен път. Криеш ли нещо от мен?
Аз: Не.
Дж: Тогава защо не ми каза, че Тефик е там?
Аз: Не остана време.
Дж: Не остана време...
Джевдет сяда
Дж: С всеки ден враговете ми стават повече, Азизе. Тревожа се, че могат да ви сторят нещо лошо. Затова няма да излизате от тази къща.
Аз: Налага се да излизаме. Не мога да оставя болните. После Али Кемал. Като бомба е , готов всеки момент да избухне. Трябва да говоря с него. Ще си докара някоя беля. Йълдъз има сватба. Така че, полковник Джевдет, и ние си имаме своя живот, своите задължения. Не сме пленници тук. Това ли искаш?
Дж: Никъде няма да ходите без охрана. И няма да изчезвате без да се обадите на никого. Забрави, че ще се върнете в онази къща. Докато си моя съпруга, мястото ти е до мен.
Аз: Аз съм твоя съпруга, така ли?
Дж: А не си ли?
Аз: Не издържам повече. Разбра ли? Не издържам повече. Позволи ни да си тръгнем оттук. Не издържам, Джевдет. Не издържам! Умолявам те, остави ни да си вървим. Ето, точно това ти държане не мога  да понасям.
Дж: Ще го понесеш. Длъжна си.
Аз: Защо? Нали се отказа от всичко? Отказа се от родното знаме, от отечеството си. Откажи се и от нас. Щом като заради теб сме в опасност, остави ни да си тръгнем, моля те.
Дж: Не мога, Азизе.
Аз: Защо?
Дж: Просто не мога.
Аз: Защо?!
Дж: Ще разбереш, когато му дойде времето.
Аз: Джевдет, на какво  да му дойде времето? Джевдет!
Еш: Когато намерим оръжието, ще оглавиш бойните отряди.  Няма да е нужно повече да носиш гръцка униформа, Джевдет.  Повече няма да лъжеш семейството си.

............................
Кръчмата

Мъж: Хайде бе! Докога ще чакаме мезетата?
Али: Къде се губите?
Мъж: Винаги по това време идваме в механата.
Али: Добре. Отсега нататък ще идвате по-рано. И стига с тия протяжни песни, научете нещо ново. Свирите все едно и също,  на хората им се доспива. Човек го заболява главата да ви слуша. Ела тук. Вземи тези пари. Купете си хубави дрехи. Избръснете се. Една крава да ви оближе по главата, ще й стигне за цял обяд.
Мъж: Какъв е този таратор? Извикайте хаджи Михалис.
Али: Баба ми има една приказка, много ми харесва. Научи се да бъдеш благодарен! Като не ти харесва, знаеш къде е вратата. Не се обаждай.
Али /към музикантите/ : Вдигам надницата ви на три лири. Заслужете си ги. Ако напълните механата, ще ви дам още три отгоре. Ясно ли е?
Към клиента: Ти не мърдай. Нахрани ли се? Нахрани ли се хубаво? Стигна ли ти яденето? Ставай! Върви! Тръгвай, забавата свърши! Ти прибери масата. Хайде, Сейфо. Какво гледате там? Свирете нещо! Добър апетит!
.........................

Еф: Тефик, нямах лоши намерения.
Теф: Какво казват хората, Ефталия? Пътят към ада е послан с добри намерения. Дори и без зла умисъл, нямаш представа какви проблеми ми създаде.
Еф: Съжалявам. Казах ти, не трябваше да ходя при Азизе.
Теф: Вече е много  късно, миличка. Да видим как ще ти се реванширам за главоболията, които ми докара.
Теф: Щях да ти го дам на сватбата, но не издържах.
Еф: Тефик, прекрасна е! Сънувам ли? Истина ли е?
Теф: Самата истина!
Еф: Ще се ожениш ли за мен?
Теф: Веднага щом мисията ми приключи. Сега трябва да си поговорим малко. Джевдет ще дойде и ще ти задава въпроси. Ще ти кажа какво да отговориш на всеки от тях. Разбрахме ли се?
Еф: Ще му кажа каквото искаш. Каквото пожелаеш! Само не ме изоставяй.
Теф: Сега да се понаслаждаме един на друг, после ще говорим.
.............................
Ле: Като дойда сутринта искам да заваря същия ред.
Мъж: Слушам, господин лейтенант.
Леон: Пиле не трябва да прехвръква.
Мъж: Тъй вярно!
Дж: Войник!
Мъж: Слушам, командире.
Дж: Всичко наред ли е?
Мъж: Няма произшествия, командире.
Дж: Добре. Отворете вратата, ще извърша проверка. Не мърдай от поста си.
..............................
Мъж: Какво търсите тук? Отивайте си.
Мъж: Чакаме лодките.
................................
Мъж: Тук не може да чакате. Разпръснете се.
Мъж: Откъде другаде да се качим с тия деца?  Какво ви пречим?
Мъж: Ако не се разотидете, ще стреляме.
Мъж: Няма да си вървим. Оттук ще се качим на кораба.
Мъж: Вдигнете пушките!
Мъж: Прицелете се!
Мъж: Какво правите? Не виждате ли децата? Ще ни застреляте ли?
Мъж: Казах да се оттеглите оттук.
Мъж: Няма да се махнем. Оттук ще се качим.
Мъж: Казах да си вървите. Това е последно предупреждение.
Мъж: Командире!
Дж: Какво има?

Мъж: Навън има проблем.
Дж: Чух, идвам веднага.
Мъж: Няма да си тръгнем. Ще се качим на кораба оттук. Откъде другаде да се качим?
Дж: Госпожи и господа, нямате работа тук. Вземете децата и си вървете.
Мъж: Ти си онзи, нали? Полковник Джевдет. Взехте домовете и градините ни, прогонихте ни...а сега ни пречите и да си тръгнем. Стреляй, ако искаш!  Докато не дойдат лодките няма да мръднем оттук.
Дж: Добре тогава! Вдигнете пушките!
.....................................
Хасан: А, така. Най-после се отказа, командире.
.........................
Вас: Сигурен ли си, че ще помогне?
Дж: Сигурен съм, командире. Ако спрем да го търсим, ще приспим вниманието му. Така е по-вероятно да допусне грешка. Обещавам Ви, че до ден-два ще заловим Хасан Безсмъртни.
Вас: Така да бъде. Хангарът се охранява добре, нали?
Дж: Да, командире. Лейтенант Леон лично следи за това.
Мъж: Командире?
Мъж: Това е отпечатано тайно. Получили са го по телеграфа в турското командване. Изпратено е до всички им командири.
............................

Теф: Влез!
Мъж: Полковник, получихме го сутринта по телеграфа от Амасия. Стигнало е до всички подразделения. Обменихме информация с близките до нас. Всички са известени.
Теф: Чудесно. Трябва да бъдем предпазливи. Щом сме го получили ние, вероятно е стигнало и до гърците. По-добре да не издаваме радостта си. Погрижи се войниците на твое подчинение да не се поддават на излишни емоции. Малко остана, идват хубави дни. Свободен си.
Теф: Започва се значи.
.........................................

Хил: Благодаря.
Аз: Какво пише?
Хил: Господа, целостта на отечеството, бъдещето на народа ни са в опасност.
Дж: Правителството в Истанбул, не може да изпълнява отговорностите си, защото  е парализирано и под влиянието на съюзническите сили.
Четат на някакъв друг език:  С това си поведение то показва народа ни като безпомощен и сломен.
Други продължават:  Установяването на ново управление е задължително, ако искаме гласът ни да се чуе в целия свят и да отхвърлим всякакво външно влияние.
Други продължават: За тази цел беше взето решение да бъде проведен народен конгрес в Сивас, един от най-сигурните райони в Анадола.
Хилял: Изпратете от всяка област на страната по трима мъже, ползващи се с народното доверие. Няма никакво съмнение, че само решителността и непреклонността на народа ще спасят бъдещето на отечеството ни. Мустафа Кемал, Леефет Джемал,  Кязъм Карабекир, Али Фуат, Хюсеин Рауф.
Хилял: Мамо! Най-после! В Анадола   започва съпротива.
Мъж: Какво правиш тук?
Йъ: Да, вижда се, че започва.
Мъж: Говори, дете!
Аз: Какво правите?
Мъж: Забранено е да се раздават листовки. Ще го арестуваме.
Аз: Ще арестувате малко дете ли?
Хил: Едно дете ли ще спре голямата ви победа?
Мъж: Имаме заповед.
Аз: Отиди при този, които ви е заповядал, кажи му,  че си срещнал жената на полковник Албай и тя ти е попречила. Отиде и им го кажи дума по дума. Пусни детето. Не ви е срам.
Хил: Бързо изчезвай.