Как мина запознанството ви със свеки?

Мисля че аз бия всички по неловкост на ситуацията. На 1 януари към обяд, ако се сещате за какво говоря. От леглото се озовах направо на почти официален семеен обяд. Още ми е мило да си го спомня.
След 10 дни стават 4 години откакто почина. Много я обичах.

След 27 години, още ма` й срам, кат` си спомня 
Моя милост каширана на лятна студентска бригада в един град на майна си райна. Там се сдушваме с моя човек - свалки, купони по барове, квартири. Абе лайф из лайф (по мое време беше вървежна песновка).
Та, има няма седмица, откакто се движим с господина. Обаче - гладни студентски години. Изцриквам аз една вечер, че съм гладна като вълк и той стратегически се възползва от ситуацията и успя да ме прилъже с омайни слова за сочна свинска пържола у тях. Ама да не мислите, че кандисах от първия път. Аааа, не. Аз се дърпах като магаре на лед. "Дума да не става, аз при вашите не стъпвам." Баща му бил нощна, майка му си била на село, е,  успя да ме кандърдиса и аз тръгнах като кученце по следа след мисълта за уханието на скара.
Как де у отидохме. Вярно - нямаше никого. Ура! Скарата е само наша!
Седим си ние кротко в кухнята, на отворена врата, която се пада точно срещу входната и доволно муцаме пържолки. Оркестъра свири туш, вратата се отваря и на вратата изниква маминка 
Шок и ужас.
Ще кажете какво от това. Ами забравих да спомена една подробност около кроткото хапване. Седнал моя мъж (тогава още не) на стола, аз съм го обкрачила и той кротко ме храни в устата. Нищо не правим, ядем и се лиготим. Обаче представете си в очите на мама ситуацията и какво, аджеба, си е помислила за тая дето е скочила едва ли не на веждите на синковеца А да не казвам, че бях боядисана с цветовете на войната и дрешките ми не бяха от най-благоприличните.
Приседна ми...
Смотолевих едно "добър вечер" и докато се изправя, жената остави торбите, промрънка "Отивам до Гинчето да и занеса багаж от село" и излезе.
След нея се изнесох и аз...
Безславно запознанство.
Втори опит.
Маминка пак е на село, но баща му (бог да го прости) си е вкъщи.
Аз - болна - смъркам, кашлям, кихам, сополявя се.
Нашия решава да ме води у тях да ме лекува - баща му правел чудна греяна ракия.
Излекуваха ме Втори опит с баща му - успешен. Като не броим запалената мушама... 

Познайте кой търча за подарък днес след като чете темата вчера
И на мен най-вероятно ми предстои запознанство по празниците. Минавала ми е преди мисълта за подарък ама си викам какво да взема на човек, който не познавам. Мислех да взема нещо за ядене или пиене набързо, то накрая пак това взех, ама малко по-официално, ще го опаковам да е празнично.
Важно ми е как ще се развият отношенията. Ясно ми е, че не е фатално и ако не са добри, но толкова по-лесно ще ми е иначе.
И все пак не се надявам особено. С предния случих много на свекъри, но не и на мъж. Сега си мисля, че съм случила на мъж, така че няма как и със свекърите всичко да е наред 

Иначе с бившата свекърва не помня вече как сме се запознали. Ние бяхме тийнейджъри, аз ходех у тях на гости, тогава ще да е било. Не помня точно случая, явно не съм успяла да се изложа с нещо, че да го запомня

Здравейте.
Нагоре четох нещо подобно на моя случай с бившата проекто гадна свекървичка. Всеки път като ходехме ме разпитваше. На втория път, бяхме гаджета от 3 месеца ме попита разбираме ли се, искала вече внуци. А аз със репродуктивен проблем. Сина и веднага я сбута под масата. И всеки път като идваше на гости ме разпитваше. Един ден не издържах и и казах да си тръгва защото разпита се отлага.
Със ММ. Запознахме се по мое настояване с двамата в едно кафе. Похвалих сина им колко е възпитан, нежен, мил и видях че очите им блеснаха.
Януари правим една година и за това време винаги са били на моя страна, естествено когато синът им грешеше. Когато имахме единствения скандал на ръба да се разделим преди сватбата, аи помня как той ми сподели, че са му казали само да посмее да ме изостави, щели да се разправят с него. Доволна съм в отношенията ни.
 Успех в запознанствата на момичетата!
 

Хи-хи-хи! Весела тема!
С моя бяхме на почивка в Банско. Той предлага:"Защо да не отскочим до Гоце Делчев!?!".Аз се съгласих.
 Отиваме у тях. Татко му гледаше телевизия в хола и като ме видя, страшно се притесни, тъй като небеше предварително известен за нашата визита. Оказа се, че свекито е на панахида за 40 дни на техен познат. Свекърътрът предложи да отидеда я уведоми, отказа на мъжа ми да го закара с колата. Уточнявам. Гробищата са извън града. След има-няма15 минути се появиха запъхтяни.  
Свекито ме извика в съседната стая. Имала подарък за мен. Жената истински се притесняваше, защото помислила, че съм от друга вяра, ( не, че е лошо, а и аз съм бяла и руса), а тя предварително....някога си купила златни кръстчета за бъдещите снахи. Още се смеем с нея като си спомним.
После, заради липсата на специална подготовка по посрещането на Мое Величество, си поръчахме пица.
П.П. Преди да тръгнем с милото,купихме торта и кола.
Така мина нашата среща. Непринудена, неочаквана и истинска!

С моето свеки официално се запознахме две седмици преди сватбата(ММ с нашите на самата сватба)
Ние с ММ се запознахме в чужбина,влюбихме се,сгодихме се и решихме,че прибирайки се в България за 20 дни ще вдигнем сватба.С Маминка първо говорихме по телефона,после се видяхме по Скайп,невероятен човек е! Докато дойде време да се видим "на живо" все едно се познавахме с години.Думите с които ме посрещна на вратата бяха : Добре дошла удома дъще моя! Обожавам я,тя мен също.Винаги е на моя страна,винаги е насреща когато имам нужда от съвет,а готварските и рецепти са божествени и полека лека ги присвоявам.

Успех на авторката,и да сподели(ако желае) как мина срещата!

Радвам се че има и други свясни свекърви.

Аз на моята й купих гривна и коледна свещ. Хареса ги, сложи си гривната. И мен ме хареса   
И аз нея я харесах. Щастлива се прибирам тази вечер.
Успех и на теб !

да са Ви живи и здрави свекървите тези свекърви който ви приемат и подкрепят . Стана ми мило .

Аз се запознах със свеки в една закусвалня бяхме гаджета от няколко месеца и от различни градове сме , той учи в друг град и аз отидох с него да му гостувам в общежитието . Него ден и той се запозна с моята майка на гарата , ние със свеки се видяхме за малко качихме се на такси и после ние слязахме за гарата и това беше . Беше ме виждала на скайп . За жалост още тогава изказваше мнение как не ставам защото баща ми бил болен и нероден Петко щял да е . Тя имаше познати който се оказаха роднини на вуйна ми . И понеже и аз не съм здрава но не е от баща ми определено не е очарована

Спокойно. Има ги такива. Господ си знае работата. 

Хайде една свеки да каже как се е запознала със снахата.
Бях дочула от съседка, че момиче идва у нас, ама аз не я бях виждала, защото се качвали със сина  на горния етаж, а ние живеехме на долния.  Та един следобед около 17 ч, аз бях ходила  до магазинчето  до нас и се връщам. Точно тогава кола спира на 2 метра от мен и от нея слиза син ми, а момичето  караше. Прозореца отворен и аз я видях. Питам сина шепнешком ще ни запознае ли, а той ми каза, че няма. Ама това съвсем близо, мога ли така нищо да не кажа?! Отидох до прозореца  и направо: "Здравей! Аз съм майката на ......., приятно ми е да се запознаем".  Тя, няма накъде-  запознахме се и тя си замина. После син ми я доведе на  рождения ми ден и тогава вече беше по-официално запознанство.
Но имам едно неприятно усещане от т.н. годеж. Всичко стана неочаквано и набързо. Синът ни каза, че ще се женят със сватба след 2 месеца. Те не искаха официален годеж, а заедно с нейните родители ще отидем някоя вечер на ресторант и това ще е .  Но един следобед, някъде към 14 -15 ч. син ми съобщава, че няма да е така, а сме поканени аз и баща му  у тях. Други гости не искали-нито у тях, нито   у нас. Тичам на бегом, за торта и цветя. Имах златен пръстен и това бяха всичките ми подаръци + 200 лв., да си купи, каквото иска. Отиваме у тях, майка й стъкмила маса, сядаме, официалности нямаше, но пък казахме, че се радваме много на решението им да правим сватба след 2 месеца, че я приемаме с радост и т.н. После тя почти не влезе в стаята, а когато влезе седна на облегалката на фотьойла да майка си, двете си говореха техни неща, мъжете си говориха някакви мъжки разговори. Точно тогава някак се чувствах съвсем изолирана. Слушах мъжете и си мълчах доста време. Имах неприятното усещане, че  цялата ситуация е някак напрегната. Тя въобще не разговаря с мен. Само като й дадох парите да си избере нещо по неин вкус и по мярка, тя не ги искаше и се наложи майка й да я увещава. Може от срам да е било, не знам.  После си тръгнахме. Вкъщи ги поканихме да влязат у нас да пийнем по нещо и че там ще е и другият ми син, но те отказаха. После сватбата беше голяма и много хубава. Животът тръгна. Имаше и разочарования, защото беше много дистанцирана. Някой път ми е кипвало от нейната отчужденост, но мъж ми казваше да й дам време, да бъда търпелива, тактична, добричка. Ами прав беше. Полека- лека нещата се промениха и сега вече 8 г. всичко е наред. Припламвали са искри, ама голям огън до сега не е горял. Дано да е така и занапред. Но  нещата тръгнаха, защото наистина проявих търпение и такт. Ако бях реагирала първосигнално, едва ли щеше да е така.

С моята свекърва се запознах пак при непредвидена ситуация. С него  щяхме да ходим на сватба на наши приятели. Младоженецът живее до тях и се разбрахме той да ме чака на улицата и да отидем на сватбата. Отивам аз, чакам, него го няма. Помолих тяхна съседка, която познавах да го извика. Излиза свекърва ми и казва, че той спи. Покани ме у тях и го събуди. Та тогава се запознахме набързо, ама дълготрайно- свекърва ми е от 1976  г.- вече 40 г.

Не помня как се запознах с моята свекърва, но доста нощи изкарах в нейния дом, преди да се запознаем официално. Струва ми се, че първо тя се запозна с всичките ми обувки, преди да види останалото 
Запознанството ни е минало нормално, щом не помня изцепки, после си влошихме много отношенията, после ги подобрихме. Почина преди няколко години, но поне успя да види шестия си внук (тя има три деца и общо 6 внучета).

Хих, много сладко!  Аз още не съм свекърва, но ми беше страшно забавно да броя моделите дамски обувки в калидора, докато големият ни син все още живееше при нас. Да не говорим, че освен мен вкъщи са все мъжове и така някак съзаклятнически ми говореха тези обувки. И шалове. И разни други работи.   

Моята свекърва за първи път я видях на снимка и много я харесах, стана ми веднага симпатична.
После след като бяхме от няколко месеца гаджета моят мъж ме заведе на гости с преспиване при родителите му (в друг град). Моментът беше много важен, защото бях пред дилемата дали да отивам да уча в чужбина и може би това, че го опознах и от тази страна натежа много да остана.
Родителите му бяха много мили, сутринта тихичко се измъкнаха на кафе, което много ме облекчи, защото винаги съм била много срамежлива.
Въобще отношенията ни бяха чудесни докато се роди първото дете. Оттогава насам има и бури, но като цяло се стремя да сме в добри отношения, защото обичам да прекарваме време заедно с родителите.

С моята свекърва се запознахме на рождения ден на мъжа ми. Със сестра му са родени на една дата и правят всяка година семейно събиране на деня. Почти нищо не помня от самото запознанство, защото тогава не вярвах, че нещо сериозно ще излезе от тази връзка и не се вживявах много за срещата.
Жената обаче много се беше шашнала. Бях първата и единствена жена, която синът ѝ е водил да представи, а и преди това беше слушала много за мен (две години ме гони клетият докато ме хване и явно се беше оплаквал). Личеше си, че е нервна и през цялото време ми говореше на "Вие".
После връзката ни с ММ се разви скорострелно - заживяхме заедно, оженихме се и бебе си направихме и жената нямаше много време да свиква с мен и да се опознаваме
Пък и аз съм страшен темерут и не от най-общителните и емоционалните, та не знам и до ден днешен какво си мисли за мен, но аз много си я обичам. И нея, и свекъра. Разкошни хора са. Модерни, с чувство за хумор, не се бъркат в нищо и винаги са на линия да помогнат, ако е нужно. Пу, пу, да са ми живи и здрави  

Мъжът ми пък с баща ми се запозна чак на сватбата ни (с него почти не поддържам връзка от години), а с майка ми и баба ми месец преди това... на едно погребение   Много възрастна наша роднина почина и ММ ме придружи. Парадоксалното е, че живеем буквално на 5 минути пешеходно разстояние от нашите, но така и не се накумих да ги срещна по-рано. Не беше от стандартните запознанства и нямаха възможност много да си кажат, но го харесаха и се успокоиха, че няма да се женя за някой идиот като предишното ми гадже