В момента чета...50

Пете, ще ми е интересно как ще ти се стори 
Според мен не е особено твоя книга.

Хайде, чакаме те в дълбоките води тогава.
На мен засега ми харесва, не съм тотално "в нея" все още, но все пак е много добре.

Скарамуши, аз се опитвам да не се овърхайпвам за нея, въпреки всенародния натиск в GR 

Най-вече поради факта, че морските истории рядко са моето нещо. Но пък покрай тази книга ще се запозная с Калояна, та само това да е, пак ще си струва 

Приключих "Педагогическа поема" Александър Макаренко. Аз не многа да причисля тази книга към литературата. За мен това е писмено доказателство. Съжалявам, не съм професионалист, пък ми и личи. Това което мога да кажа е , че тази книга е писмено доказателство, за това, че оправданието "Такова беше времето!" е оправдание - глупаво  и неморално. Този човек е събрал бездомните деца, раздал им е обувки за през зимата(лятото ги е събирал, немотия); осигирявал им е храна, подслон; научил ги е  да си изкарват прехраната, работейки; убедил ги е да учат, да се образоват, да се самоуправляват. От така наречената измет на обществото е направил почтени хора!!!
Днес гледам по БНТ някакъв софийски пишлигар разиграва 5 софийски училища, хиляда институции и децата от един клас учат в сградата на Общината, а той царчето учи самостоятелно в класната стая на училището?!? И нямало начин да се реши проблема. Удрял децата, замерял ги и т.н. и т.н. и никой не можел да му каже две приказки напреки. Е как имаме свидетелства, че някой друг в друго време е решил проблема с такива деца. Съжалявам за емоционалнот отклонение, ама много се ядосах. Няма да пиша повече по този проблем.

Следващата книга, която прочетох е "Ороци"  Теодора Димова. Не бих посегнала отново към тази авторка. Някак си повърхностни ми изглеждат писанията и. Може и да греша за другите книги, но засега това ми е мнението.

Мнението ми за" Джонатан Ливингстън чайката" на Ричард Бах е прекрасна книга за летенето в прекия смисъл, така и в смисъла на свободомислието. В книгата има и много красиви снимки на полета на чайки.
Довършвам  "Обещах да запомня" Бригита Йосифова. Признавам, че някои от мислите на Петър Увалиев ме шокират, но това са големите, може би и за да ни променят. Рано е за мнение по тази книга.

Toва беше първата книга, която прочетох на немски, получих я като подарък преди много години при пристигането ми в Германия. Хареса ми още тогава, но не мисля, че е четиво за всеки...

Аз напредвам със "Специалистката (the chemist) на Стефани Майер...не е лоша, но не мога да определя още кое точно ме дразни в тази книга. А иначе съм й фенка на Стефани още от Бела и Едуард, харесах й и "Души"...Ще видим, може да се развие още по-добре тази книжка като продължа да чета...

Чета "Сестра" на Розамънд Лъптън. В началото съм, добре започва. Хубави отзиви съм чела за книгата, дано са оправдани.

Не мисля, че е кой знае колко сложна.  Препоръчвам я на всички.

С тоя GR как вече книгите се мерят в проценти, а не в страници  Та аз съм към финалните проценти на Сняг вали... Кой ме би по главата да посягам, не знам. Приятна корица, очаквах да е нещо в стил ОХенри, понеже авторите са ми неизвестни... По някое време видях отзад надписа Възраст 13+, но дори той не подсказва на какво попаднах. Усещането е като да гледаш истеричните кифлочи по Дисни Ченъл, голяма уж тийн глупост. Та малко е в графа "за бройката". 

Преди това, обаче! Сърца за изтръгване е някакъв изтънчен сюрреализъм, приятно мрачно-забавна и елегантно-противна. А осмислянето е на собствена отговорност. От раз мога да кажа, че съм влюбена във Виан.

За започване в края на краищата си заредих на шкафчето Океанът в края на пътя на Нийл Геймън. Нямам идея какво да очаквам, че ще ми е и тя първа  Изобщо все нови срещи имам напоследък.

phil - аз пък скоро завърших Пяната на дните. По принцип Виан четох в тийн годините си и тогава доста повече ме впечатли, но сега съм на вълна препрочит с него. Ако Сърца за изтръгване ти е допаднала, прочети и Пяната. Тя и по-романтична... някак.

А Геймън ми е любов голяма, дано и ти останеш доволна от избора си. Въпреки, че за мен идеалното начало с него е Зваздан прах.

phil ГР отброява и страници

Аз съм чела Адриана и останах с абсолютно същото впечатление. Ужасно ме подразниха изреченията по страница и половина и безкрайните повторения.

Започнах да чета в електронен вариант "Превъплъщенията на Морган" - Ан Тайлър.

"Адриана"е една от най-любимите ми книги изобщо. Абсолютно поглъщаща е за мен, силно въздействаща и неповторима като изпълнение.

Приключих с "Оризовата майка" Да си призная книгата ми хареса доста повече в началото, някъде до нещастния край на Мохини. От там нататък вече изчезна това усещане, което те държи през цялото време за гърлото. Но пък много хубаво показва колко може една властна майка да помогне, но и да навреди на децата си  Много емоционална, но и много тъжна, депресираща книга 
След "Крадецът на книги", "Дневникът на Ане Франк" и "Оризовата майка" искам нещо по-зареждащо, човешко, оптимистично, топло  С какво ще ми препоръчате да продължа? Чудя се между "Три ябълки паднаха от небето", "Къщата на духовете" и "Щиглецът". Може и други 

Джина,
Не ти препоръчвам да продължаваш с Ябълките. В момента я чета и нямам търпение да я приключа - много ме депресира. Смъртта е много повече от живота в тази книга. Все още очаквам да открия искрицата оптимизъм сред всички тези тежки човешки съдби, нещастие и обреченост.