Успелият мъж и успялата жена в успешната връзка и успешен живот за двамата

Нищо повърхностно няма. И в по-зряла възраст една жена може да е двигател, подкрепа, утеха както и един мъж. Относно "събирането" това трябва да е само и единствено между две души, а не между бизнеси, пари, подаръци, роднини и разни такива. Когато човек срещне своята душа, то той непременно ще я познае, защото пред нея може да бъде себе си, такъв какъвто е. Няма нужда да се преструва на галантен, на толерантен, на търпелив, на умен, на богат, на преуспял. Няма нужда от лъскави подаръци по всякакви измислени поводи. Аз имам удоволствието да съм срещала такива двойки, истински, допълващи се, мотивиращи се, такива двойки при които единият за другия е опонента, будната съвест, моралния стожер, двигателят, този който при нужда може да понесе всичко върху себе си, този който ще те подкрепи.  Малко хора могат да го разберат и не бедността е причина да не го разбират.

Защо да искаш повече от човека до теб? Можеш да искаш само и единствено толкова колкото ти си готов да дадеш. Не може някой да се превръща в роб на друг човек и чужди мечти.

клише до клише
на всеки другият му е крив, защото хоризонтът му е твърде близък, но няма желание да разшири светогледа си и да излезе извън зоната си на комфорт, защото трябва да вложи усилия

Поредната тема за хора без работа , които мислят че са разбрали за какво иде реч в живота , но са много далеч от истината. 

Имам вече 20 годишна успешна връзка и семейство. Животът е непредвидим, винаги може да приключи по една или друга причина, но фактът, че е работила добре толкова години пак е достатъчен, за да знам повече от теб. Та посочи ми поне една причина да следвам твоите съвети.
Дори няма да ги прочета. Защото въобще нямаш идея за какво говориш. Дори нещо да е валидно при една двойка, то е абсолютно трагично за друга.

Затова - съвет от мен - никога не следвай съвети-шаблони, а за личните си връзки действай спрямо конкретните отношения.

Когато имаш свои деца и жена ти е нон стоп в офиса, без да имат майка до себе си, тогава можеш да дойдеш и да кажеш - много съм щастлив от факта, щом наистина смяташ, че за едно дете е важно родителите му да висят до късно там. Преди това - гледай си живота и не разсъждавай много, защото не ти се получава.

И какъв е смисълът на темата?

Да си повтаряме клишета ли?
Не помогат.

И винаги не е това, което си си представял.
"Успешността" на връзката е в това да го разбереш и приемеш - без опит да промениш или култивираш другия.

Браво на автора, казал ги е нещата баш как си тре'a.

Не виждам никакъв смисъл от темата. Видял си нещо на показ от чужд живот, харесало ти е и се надявш и твоят да протече така.
Ама като придобиеш опит, ще разбереш, че нещата никога не са така, както изглеждат за пред хората.
И стига с тия пари, аман. Ако намериш правилния човек, ще си щастлив и с малко, стига да го поискаш.

Така е   Нюансите в отношенията не могат да се предадат с прости думи и шаблонни случки.

И аз не вярвам във вечната благодарност и преданост само защото си делил залъка и си поемал на гърба си част от проблемите. И ти си така: гърбиш се, стараеш се и все си виновен. От женска гледна точка е баш същото, ако ще си говорим за взаимността и споделянето в най-чист вид. Истината е някъде другаде. Освен това в една връзка винаги единият влага повече на един етап, после ролите може да се сменят, а може и да се запази статуквото.

Хубава история, но има и друг вариант за завършек.
В "Клуб първа съпруга" се разказва за три жени, които след като са помогнали на съпрузите си да изкачат стълбата на успеха, са били заменени с по-млади.

Сега ще дойде авторът и ще ти каже, че сигурно не са яли супат заедно..

Ми не, не са. Щот са яли МУСАКА!

Значи мусаката е виновна за развода..

Клишета са 'клишетата', които визират някои...
Затова се казва 'връзка', защото се завързва, връзва, създава. Не е ли така? Някои възели се затягат, които са по-слаби и изискват 4 ръце, пак ли не ме разбирате? Ето - изисква се двойката да създаде цялост и да преследва и защитава собствените си 'интереси' и път, това не е егоизъм или алчност, а отговорност и целенасоченост.

Разбира се, че никой не може да каже какво ще се случи, но това ли ви ръководи, ами да седна да се тюхкам и да си изпусна възможностите с тези глупави разсъждения? От една страна сте хем пълни с претенции и разбирания, после - дума не може да ви се каже и само спорите, как да постигна с такъв човек каквото и да е било? Аз, в такова семейтво не мога да общувам, не виждам смисъл в междуличностната борба вътре, това за мен са си пропуснати възможности и лек вид на деградация, даже ще продължа и ще кажа, че си е вид - глуповат човек, селяния в лошия смисъл на думата. В миналите теми съм се смял от сърце как се брои мъжът колко ток бил изразходвал в къщата на тъстовете и да си го бил платил, колко бил изял, е как такава жена ще стимулира мъж, представете си за какво иде реч, за каква дребнавост, тия хорица са си обречени в немотия, това семейство никога няма нищо да постигне, иначе същите ги съветват как да живеят, ужас.

Аз си представям живота и на 65-85 г. като спокоен, с кафето в ръка, колата в гаража и внуците и спомените, приятелите, коняка и ядките, а това се вдига тухла по тухла мили дами, колкото и да се правите колкото сте велики и как дума не може да ви се каже...

Нищо лично.  

С това какво казваш? Ама така в прав текст го кажи.