Кюретаж и забременяване след това - тема 70

Здравейте, предстои ми аборт или кюртаж, не съм сигурна как го водят точно. Док установи, че плодното сакче е празно.  Не съм сигурна вече дали да продължаваме с опитите. Всичко ми се струва толкова сложно вече, а аз просто искам бебе.

Здравей, vesyta. Кураж мила потърси още едно мнение от друг доктор с хубав и качествен ехограф. Предполагам, че си в ранна седмица щом говориш за плодно сакче. В такъв случай или се чака сама да се изчистиш или се прави кюретаж. От самата процедура по к не се притеснявай не е болезнена. Плати си за хубава упойка и задължително настоявай да е с упойка. Възстановяването е по-бавно,но поне си под лекарско наблюдение.
Ако има нещо ние сме насреща. Питай каквото те интересува. Пращам ти прегръдки!

Момичета съжалявам за загубите ви  , пожелавам ви новата 2017 да ви донесе най-хубавия подарък  и до пухкав финал да си гушкате 

Пепитка аз съм с две поредни загуби за една година поради нисък прогестерон.При първия А нямах кръвоизлев в 9г.с , но при втория А в 11г.с имах кафеникаво зацапване и след преглед се установи че моето бебче вече нямаше сърдечен пулс  . След изследвания от първа страница и хормони се установи прекалено нисък прогестерон.
Момичета не жалете парите и не отлагайте изследванията , пуснете си нужните изследвания защото болката е неописуемо тежка - психическото възстановяване е много трудно но зависи от вас коко бързо ще се изправите и продължите борбата за бебче.Моя съвет е говорете за загубата си не я дръжте в себе си , аз направих така . 
Слава на бога че открихме проблема , сега в момента съм в напреднала бременност и чакам с нетърпение деня в който ще гушна моето малко ангелче .
Наръсвам ви обилно със син  прашец 

Vesyta, отиди на още едно мнение.Ако и там нищо не се види, не се страхувай от процедурата-става бързо, не боли и я проспиваш. Когато изчистването е с хапче, се усеща, но пък се възстановяваш по-бързо и може да започнете опитите по-рано. Ще те консултират и ще изберете, според това, в коя седмица си.

Пепитка, наистина ниският прогестерон може да е причина.Обикновено има зацапване, кървене, вижда се някакво частично отлепване.
Най-добре е да се изследва седмица след доказана овулация. Някои жени се тестват вкъщи-пишкат върху тестове за овулация и мерят температура всеки ден.Начертават графика и виждат къде съвпадат линиите.Всеки един метод, ако се прави самичък, не е достатъчно показателен.
На мен най-лесно ми е с фоликуметрия(ехография, при която ти гледат яйчниците и фоликулите вътре). Смяташ горе долу кога трябва да ти е овулацията според дължината на цикъл и отиваш на лекар.Там ти казват-овулираш ли сега, след 3 дни ли се чака... И си броиш от овулацията 7 дни и пускаш прогестерон.
Тогава достига най-високи стойности и показва най-много колко се вдига.
На 3-и до 5-и ден от всеки цикъл(след като ти дойде), можеш да си пуснеш други полови хормони-естрадиол, тестостерон...какви бяха другите    Има и в пакети , които излизат по-евтино в лабораториите. 
 
От моите разсъждения, при мен най-вероятно е да са виновни щитовидната жлеза или нисък прогестерон. Тази бременност стана малко непланирано(макар, че вече искахме второ, просто не мислехме, че ще стане) и аз имам доказани проблеми с ЩЖ, доста години съм имала нисък прогестерон и висок пролактин...та не ги бях пускала след бременността и раждането. Та те са най-вероятните виновници.
Вече след това е нещо ново-тромбофилия или някакви други автоимунни проблеми, тъй като си имам Хашимото(а уж казват, че като имаш един автоимунен проблем е вероятно и друг да има). Може и да е случаен дефект на зародиша.
Макар, че имам един спонтанен, един кюртаж преди това...и един "уж" кюртаж  Т.е. нещата надали са случайни.
Със синът ми, съм казвала, че го обявиха за загинал зародиш, който не се развива и ме изчистиха.После се оказах все още бременна. Казват, че може би са били две-едното не е имало сърдечна дейност и са го изчистили, а синът ми е бил...някъде(незнайно къде) и затова е оцелял. Другият вариант е просто лекаря да не е направил нищо, което няма как да се случи  Реално той изтъргва лигавицата, няма как да пропусне някъде... И аз не знам  Те лекари не могат да проумеят как така се е случило, пък аз ли 

Много ви благодаря за окуражителните думи. Би трябвало да съм в 7-ма седмица, но вече повече от седмица си седи на 13мм,пък и док каза, че е много близо до тръбата което също не е много добре, каквото и да означава. Нямам никакви болки или каквото и да е нередно... То просто не расте и вътре няма нищо. За това си мисля, че не е грешка. Какво да ви кажа момичета, това е третото бебе което губя и вече не знам дали да продължавам да опитвам.

vesyta  , много съжалявам.. трета загуба е твърде много Какви мерки сте взели досега, установен ли е проблемът, защото такъв явно има?

Ирайн, аз не спирам да се дивя на твоята история, от време на време се присещам за теб  Много се радвам, че си имаш живо и здраво детенце след тази невероятен развой на нещата 

Малко ми е тежко тези дни, не знам защо, постоянно се присещам за аборта и най-вече за самото раждане тогава. Вечер като си легна и картинката изниква в главата ми. Не спирам да се чудя дали като родих бебенцето е мърдало, дали е имало секунди живот извън мен, само го чух как пада в легенчето, и не мога да изкарам този момент от главата си. Наново започнах да плача всеки ден, предполагам, че съм по-чувствителна и покрай хормоните сега от новата бременност, но октровено ми е зле напоследък. Съжалявам, че ви натоварих, но точно това няма на кой да споделя.

След кюретажите, задължително пускайте и микробиология и цитонамазка след като ви мине втория цикъл. Който не е изследвал цервикален секрет за  уреаплазма/микоплазма/хламидии, да го направи, също е много важно.
За всичко останало не мога да дам съвет, тъй като не съм запозната.

Commala , няма как да не ги мислиш тези неща  Преживей ги, обмисли ги...но не се затормозявай твърде много, защото трябва да запазваш поне някакво ниво на спокойствие   
Емоциите трябва да се преживеят, да си позволим да тъгуваме, да си дадем нашите обяснения. По-лошо е подтискането.
И аз мисля, че трябва да се говори за тези неща, дори неприятните подробности.Те най-много ни тормозят, а никой близък не иска да ги чуе и да ги обсъжда 

Ирайн, историята ти е ЕХаа. Не мога да проумея как докторите не са видели сина ти  Къде ти правиха абразиото?

Лекар от МД, който работи и в частна болница. Преглеждаше ме в болница Люлин(тогава живеех все още там), манипулацията беше в МД. Но мисля, че не работи вече там.Когато се разбра, че все още съм бременна ме приеха за 2-3 дни там, за да ми правят изследвания, него го нямаше, макар че ми "съдейства" да ме приемат с приоритет и да ме преглеждат скорострелно.
След това ме преглеждаха безплатно до края на бременността,издаваха ми болнични...абе опита се да замаже нещата добре.
И аз не мога да си обясня точно какво е правил, защото с кюретата се изтъргва всичко  След това гледат с ехограф. Грешка беше и, че ми каза, да отида на контролен след 1 цикъл.И аз си чаках цикъла, той така и не дойде. Отидох в крайна сметка, защото трябваше да ходим на море в чужбина и исках да знам, че всичко е наред.Та седмица преди пътуването направихме всевъзможни изследвания.Искаха да ми правят и амниоцентеза(лекарката от МД, която ги прави ми беше следяща АГ) , но аз отказах, защото не смятам, че има връзка между намеса в ранна бременност и амниоцентезата, която е изследване за генетични аномалии. Затова и лекарката ми извади душата до края на бременността, то бяха заплахи, черни предзнаменования    Синът ми се роди с козметичен дефект на ръцете, съвсем лек, който обаче е наличен при деца с тризомия 21(ако спомените ми са правилни), та катос е видя на ФМ следящата вече щеше да се гътне, че отказах амниоцентеза. Но тази, която прави ФМ и е колежка и каза, че няма никакви показания за такова нещо.
Та ми дойде до гуша от лекарите в тази болница и затова за задържане и после раждане бях в Шейново. Толкова ужасна бременност, с постоянен тормоз, ревове, депресии и безсъние, не знам дали много жени са имали    Затова бях решила, че при следваща бременност ще сложа розовите очила и ще го карам супер лежерно.То пък взе, че се случи пак мисед.

  оле ужас е това. Важното е , че сега детенцето е добре  Може би нищо не ти е направил първия доктор, а са усвоили едни пари. Което е меко казано ужасно

Отвратително наистина, Ирайн...
Не се включих в последните 2 страници, понеже през телефона не мога да се съсредоточа и коригирам по 100 пъти  , искам обаче да кажа на новозаписалите се, че адски много съжалявам, че са в тази тема, че имат моите подкрепа и прегръдки, както и пожелания за скорошна нова и този път успешна докрая бременност.
Комала, не се разстройвай, няма смисъл, сама си вредиш. Каквото е станало, остави го в миналото, въобще не го мисли. Гледай само напред и нещата ще се подредят  

Пепитка,
Кървене може да се получи и при тромбофилия - кръвоснабдяването на плода се запушва заради повишеното кръвосъсирване. Тогава високите дози прогестерон са противопоказни, защото допълнително действат кръвосъсирващо, освен ако не си с доказан прогестеронов дефицит.

Момичета, съжалявам за новозаписалите се. Съветът ми е да си направите изследванията от 1-ва страница, за да сте подготвени за следваща бременност. Възможно е да има няколко проблема, така че не спирайте с изследванията на първия възможен проблем.

Успех на всички, дано до края на годината вече да не сме в тази тема  

Имайки предвид,че аборта(раждането)беше в толкова голяма седмица възможно ли е кървенето да приключи на 12-13 ден?От снощи превръзките ми са чисти.В листа ми от болницата пише да ида на преглед на 24.01,кога е най-добре да отида според вас?Бях чела някъде да изчакам да мине първия нормален цикъл...Ако наистина сега спре да ми кърви,до кога е нормално да го очаквам?Най-много ме е страх да не ми е станаало нещо и после да е трудно да забременея Въпреки,че нямам оплаквания,болки и темп.

Мен докторът ме извика преди първият ми цикъл. 2 седмици след А.

Ламаринка, нормално е. Моят А беше в 19та г.с.,  мисля, че кървях само седмица и то не особено силно. Тъй като освен раждането са ни изчистили и допълнително, не е необичайно да не кървим дълго.
На мен ми бяха казали, като ходя за епикризата 2 седмици след случката, да мина и на преглед, но естествено като отидох никой не ми обърна внимание и така и не ме погледнаха. Чух се с моята лекарка и тя ми каза, ако се чувствам добре, нямам болки, темп и т.н., да отида веднага след 1вия цикъл, така и направих.
Не се притеснявай за евентуална нова бременност, от моят аборт минаха 7 месеца, а в момента съм отново бременна в 9 г.с., получи се веднага, щом възобновихме опитите.