Кюретаж и забременяване след това - тема 70

  • 37 753
  • 767
# 360
Нандин, аз също те разбрах  Hug
И мисля точно като теб.
Виж целия пост
# 361
Надин аз също съм съгласна с теб.  Изобщо не се връщам назад и сега гледам само напред.  Каквото трябва да се случи ще се  случи.  Като се  замисля съм имала много преживянания през годините и може би това ме е направило по-силна. Затова че мили мои само напред с надежда и кураж.☺☺☺
Виж целия пост
# 362
Разбира се, че трябва да гледаме напред и да не се връщаме назад, ама пък да си мисля, че пак може да ми се случи - не съм съгласна! Човек понякога предизвиква и с психиката си, така че аз вярвам,  че не 100, а 200% следващия път всичко ще е наред!!
Виж целия пост
# 363
Взимането на подходящите мерки помага да гледаш напред. Когато знаеш, че си направил всичко и имаш повече надежда, стягаш се.
Естествено, позволена е и доза песимизъм.Без нея няма как, след като си преживял загуба.Само ако не ти се е случвало-имаш нормална предишна бременност или ти е първа, можеш да не се сетиш за всички други варианти. При последния кюртаж бях с една жена, с лека и безпроблемна бременност, забременяване от първия месец.Сега също било станало лесно.Каза, че е било истински шок за нея, че и се е случило.
Докато аз сякаш го чаках и усещах  Tired И също не смятам, че тези емоции влияят на "съдбата" или предизвикваш нещо...няма как да не ги усещаме. Просто си е въпрос на преживелици и психика.
А понякога и без кой знае какви взети мерки, бременността оцелява. Което не значи, че казвам, че не трябва да се презастраховаме с лечение. Просто се случва.
Виж целия пост
# 364
За мен беше първа,непланирана, но много желана и никога не съм очаквала , че може да стане така, НО прочетох доста неща и в това ми беше май грешката, защото тогава почнах да го очаквам да стане нещо. Бях писала и в предната тема , че все едно бях сигурна , че ще има нещо, чувствах го вътрешно, мъчех се да мисля, че си фантазирам и да гледам позитивно и в бъдещето. Никога преди това не съм си мислила, че на мен ще се случи такова нещо. Не пия, не пуша от 2 години, не ям боклуци, не се стресирам, спортувам от време на време, нямам пу пу някакви здравословни проблеми, но пак стана и като разбрах си казах" знаех си". Просто един вид ми беше прекалено хубаво , за да е истина.
Виж целия пост
# 365
То и да не четеш,,, може пак да се случи или пък не.
За мен, мислите могат да навредят на самата теб и как преживяваш нещата, но няма как да запазят или не една бременност.Там са си точни неща, организъм, природни закони, здравословни проблеми или моменти "грешки" в оплождането, деленето.
Естествено, в по-късна бременност, теразнията могат да се отразят на бебето, ако вдигаш кръвно, ако се разстройваш непрекъснато, не ядеш, не се движиш, силно емоционален си. Силния стрес влияе.
Моят син има проблеми със зъбите, заради силния стрес покрай кюртажа с него и последващите месец-два неядене на нищо, стомашни проблеми.Антибиотикът и метергинът, които пих в ранни седмици.
При сегашната бременност пак-два пъти цистит, антибиотици, един ужасен стомашен вирус с над 12 повръщания за един следобед, не си бях изследвала скоро нивата на хормоните и антитела свързани с щитовидната жлеза, където имам доказан проблем.Винаги съм била с нисък прогестерон.
То като се натрупат 100 неща, как да мислиш, че ще я бъде тази бременност. В крайна сметка си имах надежда де. Точно предния ден преди прегледа, където се видя, че няма сърдечна дейност бяхме цял следобед в парка със сина ми. Беше много хубаво, правихме си пикник, играхме, четох книга и само си мислех и си представях неща за бебето. Сега ми е много трудно като минавам от там, защото е само няколко часа преди да се види...и въпреки притесненията и усещанията, мислех и вярвах, че ще се роди това бебе.
Зародиша беше мръднал само с няколко дни в развитието спрямо предния преглед(10 дни по-рано), т.е. още от преди това или буквално 2 дни след прегледа е спрял да се развива...може би и да има сърдечна дейност, а аз 10 дни си го мислех и си бременеех.Дори лекарката беше изключително изненадана, че имам все още бременни симптоми.
Виж целия пост
# 366
Flower Fairy,

Честито второ момченце Александър Simple Smile  Hug Hug

Благодарим, че минаваш да ни навестиш Simple Smile

Ще те добавя в списъка с мами в следващата тема (ако аз я правя), че тази вече не може да се редактира.

Здравейте мили дами!
Може би някои си ме спомнят защото стопанисвах темата дълго време.
След мисед аборт през 2012 г. вече съм горда майка на второ момченце - Александър, който се роди на 5 януари 2017 г. При мен се оказа високо ТСХ само по време на бременност, който не позволява да се развие бремеността.
Пожелавам на всички моята лека и прекрасна бременност с щастлив финал. Hug
Виж целия пост
# 367
С тази бременност имах големи угризения на съвестта ,още  преди  да стане ясно как ще завърши.Не знам защо,но още от самото начало имах някакво много странно усещане,че нещо не е както трябва newsm78 Макар и положителния тест , и прегледа при АГ се усещах някак ''съмнително бременна'' Rolling Eyes Слаби симптоми,много различно усещане ,отколкото първата бременност,направо не ми се вярваше,макар че всичко беше планирано,а не можех да се зарадвам.Мислех,че вероятно не се вълнувам толкова,защото вече ми е за втори път....но вероятно тялото ми по някакъв начин  е реагирало различно,предвид че и бременността не се е развивала нормално.Изобщо беше много странно и много различно,отколкото първия път.Там бебка се получи от първия път,от един опит и усещах100%,че нещо се случва още преди да си направя теста.Тук това усещане  изобщо го нямаше Sad
Съмнявам се,че тази кофти настройка има  нещо общо,просто  нещо не е било ОК и така е трябвало да стане,за съжаление.
Виж целия пост
# 368
Да, то е едно напрегнато чувство...сякаш на заден фон все знаеш, че има опасност. Тези опасения може и да не се оправдаят, както казах-трудно е да не се изпитват, ако имаш предишен лош опит.
Докато бях бременна със сина ми, след кюртажа, когато всъщност си мислех, че няма бебе вече, се чувствах особено.Точно предния ден преди прегледа, при който разбрахме, че все още има бебе, с моя мъж се шегувахме, какво ще правим, ако отида и се окаже, че бебето си е там  Laughing Rolling Eyes Въобще не съм го смятала за възможно, просто в един разговор ни хрумна.И на другия ден шоГ  hahaha
Предполагам, че има връзка някаква между психиката и физиката, вероятно пак някакви вещества, хормони се освобождават и се "създават" мисли и чувства.
Както някои жени от силно желание да са бременни, започват да усещат симптоми и дори матката нараства.
Виж целия пост
# 369

Както някои жени от силно желание да са бременни, започват да усещат симптоми и дори матката нараства.


И тук отново възниква отново въпроса с психиката - влияе и то много!  Peace
Мозъкът е способен на много неща. Има десетки примери за това.
Виж целия пост
# 370
Аз не отричам , че има връзка между физическото и психическо състояние.По-скоро мисля, че за да се задържи една бременност са нужни физическите, биологични фактори. А това какво мислиш може да се отрази на организмът ти, но не и директно на зародиша/плодния сак. Говоря за ранни бременности.
Виж целия пост
# 371
Момичета ако мислите ни имаха толкова голямо значение сега моето бебче щеше да рита живо и здраво в корема ми. Толкова много го исках и толкова му говорех да се бори и да расте.
За следваща бременност не ми се мисли още ,защото прекалено много ме е страх.
Аз също съм споделяла за моите предчувствия, но по- скоро беше страх. Аз попринцип съм песимист и ММ все казва, че виждам първо лошите неща.
Виж целия пост
# 372
Аз и преди казах, но пак за следваща смятам по-лежерно, без да се вманиачавам за дреболии като дали да хапна нещо или не, без излишни стресове и ще спра да чета за бебешки неща, за да не мисля лоши работи.
Виж целия пост
# 373
Според мен психиката на жената има голяма роля за зачеването и бременността, дори за самото раждане. След неуспешната бременност бях изпаднала в черна дупка и вероятно и зареди това не успях да забременя веднага. В един момент намерих душевен мир покрай изследванията и намирането на част от проблема. След това по време на бременността си бях казала, че ще дам всичко от себе си да бъда спокойна. Молех се всеки път пред кабинета и гледах със затаен дъх доктора докато изрече нещо за бебето. Втория път също изпитвах много страх, но отново си казах, че трябва да бъда спокойна. Така всичко мина повече от нормално. Peace
Виж целия пост
# 374
На мен ми е много интересна темата за човешката психика и силно вярвам,че играе важна роля.Аз имам позната,която не можеше да забременее дълги години.Правиха си всякакви изследвания и т.н.,като на края се оказа,че е на психическа основа.Жената работеше доста отговорна и натоварена психически работа,и като на пусна посещаваше и психотерапевт,и сега имат бебче.Те живеят в Канада де,но това е без значение. Аз искам да Ви споделя за себе си нещо,когато забременях имах едно воднисто течение.Все едно съм си пикнала с извинение,като казах на лекаря не реагира никак.Сега след А и след всякакви зацапвания пак го имам.На който и да кажа не ми обръщат внимание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия