Кюретаж и забременяване след това - тема 70

Здравейте момичета. Ето че и аз стигнах до тук. Бях в групата на бъдещите майки с термин август месец. Завърших с мисед аборт носен в мен 5 седмици без да знам и кюртаж вчера. Живея в Норвегия и до преди да забременея се чувствах сигурно тук, но вече не е така. Стресът, който преживях не беше от кюртажа. Всъщност той беше най не стресиращата част от всичко. Стресът дойде от чувството, че никой не иска да ти помогне и страхът че трябва да се оправяш сама. Ако искате ще споделя какво стана за да ми кажете според вас дали е нормално. Това което искам да попитам е някоя чувала ли е за хапчетата Цитотек да се използват преди кюртажа за да се омекоти областта? Дадаха ми го в болницата да ги пия в 8 часа в нас, а кюртажа беше за 11:45. Добре че не ги пих в нас и на своя инициатива отидахме по-рано в болницата и след като говорих лично с лекаря ги изпих там. Казаха ми, че  е задължително да ги изпия за операцията и че не боляло много. Помагали за операцията. След 20 Мин започнаха контракции, които след час стигнаха до непоносими болки и треперене. Получих и голямо кървене. Не можех да пия болкоуспокояващи заради операцията. До колкото разбрах тук това е практика и имаш избор между това да ги вземеш вкъщи и да абортираш там или кюртаж, където пак ги пиеш. Аз обаче не съм чувала в Бг да се пие нещо за омекотяване преди кюртаж. Как оперират там тогава? Моля да ми кажете при вас, които сте минавали през това в Бг как протича и предизвикаха ли ви и на вас контракции преди кюртажа? Още много неща ме уплашиха. Мога да разкажа и за тях. Искам да разбера дали това е нормално или както аз го усещам не беше редно да става така. Травмата ми е само от това, че не се чувствам в безопастност тук вече. Ако мислете, че е кофти да споделям тези неща тук няма да го направя.  Просто и аз не знам с кой да говоря на тази тема.
Пс: След кюртажа не ми изписаха нищо да пия и ми казаха 3 различни лекари, че след като ми мине първият цикъл можем да почваме с опитите.

Ред, точно тук е мястото за споделяне на такива неща, не се притеснявай  Дано си си вкъщи вече и се чувстваш .. поносимо добре.
Хубаво, че си взела хапчетата чак там, още като ми писа, се уплаших, че ако го направиш сама вкъщи, може да се случи точно това, което всъщност е станало. Странно е, че нищо не са ти изписали след процедурата. Антибиотик поне в болницата?
Сега ще ти кажа какво знам аз, от моя опит. Мисля, че такива хапчета се дават при аборт в по-напреднала бременност, защото тогава жената 1во трябва да "роди" плода и плацентата и чак след това кюретаж. Когато аз абортирах, мен лично ме включиха директно на окситоцин, но в моята стая имаше и едно момиче, на което също й бяха изтекли водите, но тя беше в по-малка седмица от мен, мисля в 16та. Дадоха й въпросното хапче, защото това й било 1ва бременност и не е била раждала преди. Това го обясняваха пред мен, защото тя питаше защо не може и нея да я включат на окситоцин, за да станат по-бързо нещата, тъй като 1вото хапче въобще не й подейства. Тя си ги слагаше вагинално. Не знам дали са същите като твоите.

Woman in red, и аз бях в август, но рано я напуснах.
При мен кюретажът премина по следния начин- ден преди него пак отидох на АГ да ме погледне за всеки случай, но диагнозата се потвърди- мисед. Изписа ми само противоалергични, заради упойката. В деня на процедурата отидох гладна, жадна. Искаха ми само да си пусна ПКК предния ден и кръвна група, понеже не я знаех. Биха ми упойка, след това на тръгване от клиниката АГ ми изписа и антибиотик. Но предварително не съм пила нищо друго за отпускане на матката.
Много е трудно, адски тежко всичко това, през което се налага да преминем. Не е страшна физическата болка,а психическата.
Много съжалявам,че те виждам тук в темата!

Woman in red, съжалявам,че и ти си  тук и преживяваш всичко това  Аз също бях в групата за август,но....
Честно казано,не съм чувала за такава практика в БГ да се приемат препарати преди кюретаж
Може в Норвегия да е редовна практика.На мен преди кюретажа АГ-то ми каза да спирам всички лекарства,които приемах и на следващия ден отидох за кюретаж. Взеха ми кръв и после направо в операционната ,сложиха ми венозна анестезия и след 5 минути се събудих.Нямах никакви болки нито след кюретажа,нито после,само свиването на матката усещах 2-3 дни.
Учудвам се,че не са ти изписали антибиотик -тук май винаги се прави ,за да се избегне инфекция.
Желая ти бързо възстановяване!

Woman in red съжалявам за всичко през което си минала всички тук сме с теб макар и отдалеч. Моя аборт е сходен с твоя и се случи тук в БГ аз бях и по напреднала 18 сед. При мен плода е престоял 3 седмици без абсолютно никаква индикация че нещо се слува не мога да кажа името на хапчето не го запомних но и при мен нещатата се случиха горе долу така включиха ме на системи след това 3ри дни бях на тези системи които имам чувството че бяха по 10 часови бях с ужасни болки и чакахме разкритие . Та и тук картинката не е по разлина, при първия ми К които беше в 10 сед там нещата си бяха класика. Кафеникаво зацапване,кръвоизлив и следваше упойка и К събудих се след около 25-30мин и бях горе долу добре (като изключим че много повръщах) но все пак добре. Странно обаче е ,че не са ти дали някакъв антибиотик. На мен ми вливаха след това разни неща. Съжалявам че нз какво точно са ми дали не съм ги запомнила просто после се сещам че и хапче за гърдите ми дадоха които бяха като камък и от тях цвърчеше кърма... но пак казвам аз бях в18сед и нз... но горе главата нещата по един или друг начин трябва да продължат а всички ние сме нук да си помагаме и споделяме

Woman in red съжалявам за загубата ти! Най- лошото е, че често попадам на мнения, че в чужбина лекарите не ти обръщат нужното внимание, което ми е много странно....
На мен преди К сутринта като отидох в болницата момичето на рецепцията ми даде половин малко хапче обвито в хартия и надписано за мен като каза, че АГ ми го е оставил. Трябваше да го държа под езика докато само се стопи но не разбрах за какво е!? Нищо не почувствах от него, но и след К нямах никакви проблеми или болки. Но антибиотик пиех 5 дни след това.
Ако имаш нужда разкажи си всичко, което те тревожи или ти тежи!

Добро утро, момичета !

Woman in red, съжалявам много за загубата ти. Аз живея в Германия, тук нещата протичат точно по същия начин, който ти си описала. Трябва да ти кажа, че на мен най-малкия стрес ми беше  абразиото, колкото и странно да звучи. Когато се установи, че съм с мисед, доктора ме остави една седмица вкъщи с идеята евентуално да се изчистя сама. Това не се случи и заминах с направление към болницата. Там минах 6 часови изследвания и потвърждение на диагнозата от 4 други лекари, както и пълен инструктаж от гинеколози, анестезиолози и т.н. Въпросните хапчета се пият за да омекне вътрешната страна на матката и да може самото абразио да мине по-леко, да се се нарани излишно лигавицата. Самото абразио започна 4 часа след приема ми в болницата, като през това време бях включена на система и монитор. След процедурата ме държаха към 1 час провериха дали ми е наред кръвното, дали имам болки и дали кървя прекалено. Всички бяха изключително внимателни и с невероятен подход. Антибиотици не съм пила, нито обезболяващи, ама аз имам висок праг на търпимост към болка. Казаха, че най-добре да изчакаме 3 месеца и да пробваме пак. Това е.

Съжалявам за травмата, която си получила при това кошмарно по принцип преживяване, но не е нещо което не се практикува по принцип.

Благодаря ви момичета за подкрепата. Аз бях тръгнала да пиша, но мой роднина хирург ми се обади да говорим и сега съм по-добре. Той работи в Токуда и е работил и в чужбина. Разясни ми нещата. Според него и тук и в България има проблеми. Каза ми че тези хапчета помагат за операцията да е по-щадяща за организма. Явно тук факторът болка не е по-важен, а това операцията да е по-щадяща. При упойката ми обясни, че ми я сложил анестезиологът, а не сестрата и за това ме надупчи така докато намери вена. Каза ми че единственото не правилно е че да ме оставили 5 седмици с умрял ембрион в мен. Но каза, че в тези страни нямат кадри достатъчно и явно за това. Тук има една болница за 4,5 града. Според него аз съм се паникьосала и трябва да се успокоя. За антибиотика каза, че в България се изписват много ненужни лекарства. Пак го питах за прогестерона и и той ми каза, че неговото мнение е че ако има сериозен проблем и с хапчета и без ще абортираш и че понякога може да се запази една бременност, но детето после е доста увредено. Жена му е минала също през мисед аборт там. Той като лекар каза, че е имало моменти е искал да съди болницата. Каза че това да съм в Бг не означава, че всичко ще е перфектно и че там няма нередности. Според него операцията ми е минала както трябва. Според него и в България да съм и да ходех на прегледи всяка седмица ако плодът е бил увреден всичко щеше да е ненужно и той подкрепя практиката тук че до 12та седмица се чака. Това, което аз изживях като стрес беше именно, че ми се отказваше да ме прегледат дори и когато получих кървене и болки. Звъняхме в болницата и ми отказаха. Ходихме при акушерка и тя звънна в болницата и на нея отказаха. После ходих на частно, където ми казаха че е мисед аборт и лекарката пак звънна и пак отказаха. Чак когато получих силни болки и звъннахме в спешното и те звъннаха на болницата ми дадаха час да отида. Това според мен беше ненужен стрес. Но той ми обясни че тук има недостиг на лекари и за това са ми отказвали понеже според тях аз съм си абортирала и не е било наложително на този етап да се намесят. Според него и двете системи имат грешки и проблеми. Тук са силни психически хората и са свикнали да търпят болка и да не ходят на лекар често. Карат грип без антибиотик и температура е над 38 градуса. В Бг всичко както каза той е пари и те тъпчат с лекарства за щяло и не щяло и за да източват касата. Иначе според него не е трябвало да се стига до там да чакам толкова, но такава е практиката тук и явно тук да си абортираш вкъщи е нещо нормално. Другото, което ме притесни беше с тези хапчета, но след като ми обясни че те са ми помогнали да нямам после усложнения поне знам че мъките ми са имали някаква причина и не са били напразни. Като му казах, че съм стояла на един стол в чакалнята със зверски болки и кървене ми каза, че са нямали стая подготвена за мен и за това така е станало и че в Бг също има такива случаи. Даже ми каза няколко случаи на които той се е натъквал доста стряскащи от бездействието на лекари. Според него те са направили необходимото и сега съм жива и здрава и трябва да живея и да се радвам на живота, а не да се тормозя. Каза, че един аборт нищо не значи. Питах за тестове и каза, че не са нужни заради един аборт и не трябва да се филмирам, че съм недъгава едва ли не. Малко се поуспокоих понеже той ми е изключително близък и му имам пълно доверие. Трябва само да помисля над това къде искам да изкарам първите месеци от бременността си следващият път. Аз исках в Бг но той ми вика, че там ще ходя на ненужен ултразвук всяка седмица, което е вредно и ще ме тъпчат с лекарства, които са ненужни и ще ме наплашат много, че трябва да родя секцио и накрая ще ме страх да се върна да родя тук. Тук пък ако остана ме е страх, че нещо пак може да стане и да не ме прегледат. Не съм норвежка корава да се оправя с един аборт сама вкъщи. Не съм с тази психика. А и ме е страх вече дали мога да разчитам на тях. Макар че в болницата бяха много мили с мен и дори хирургът дойде да говори два пъти с мен преди операцията и веднъж след. Само да не беше толкова трудно да се добера до там. Той ми каза и че според него по-добре да не се филмирам и да съм тук и ако нещо стане веднага да му се обадя. Имал познати лекари и в Норвегия или ще ми каже да си хвана самолета. Не знам объркана съм и трябва явно да измисля всичко. Аз съм си паника и не знам този страх, че ще стане нещо и ще ми откажат да ме прегледат ще ме тормози дълго. Толкова по-лесно би било да си знаеш една система и до там. Ако можех да съчетая двете системи- да получа лесен достъп до болница както е в Бг и да получа обективно лечение тук ама не мога.

Твоя познат е прав, че и честите прегледи с ехограф не са ОК, но аз ще кажа от личен опит - моят аборт се наложи след диагноза гроздовиднна бременност и веднага ме изчистиха, защото там седмица задържане на ... (не знам как да го нарека- плода не е точно, защото вече нямаше плод , а само много плаценарна тъкан) може да доведе до страшни последствия. А аз нямах никакви симптоми, че нещата са се объркали - нито болки, нито кървене нищо. Всъщност това, че ме викаха през 2-3 седмици на преглед ми " помогна" поне да установим проблема навреме и К беше около 10 седмица, а знам, че колкото по-ранна седмица се случи( дано на никой никога да не се случва) толкова по-лесно е въстановяването.
И двете системи си имат + и - . Важно е да си спокойна и да вярваш, че следващия път изобщо няма да се нуждаеш от лекарска намеса за нищо, а ще си изкараш лека бременност с щастлив финал - пожелавам ти го от сърце

Между другото хапчетата бяха Цитотек две от 0,2 мг.

Съжалявам да чуя, че още някой е минал през гроздовидна. Аз бях в 8-ма седмица когато ми направиха К. Разбрах за гроздовидна след хистологията и благодарение на "кадърния" доктор от майчин дом , се оказах не изчистена, та втори К и после химиотерапия. Това всичкото от некадърността на "великия" доц. Маринов завеждащ патологична бременност.

На мен преди К ми сложиха вагинално някаква глобулка и ми казаха, че ще имам болки подобни на болезнен цикъл. Бяха търпими и незнам дали точно това представляват контракциите. Отпускат матката и шийката. След самата процедура имах болки, сложиха ми аналгин мускулно и след като ме пусна упойката ме прегледаха с ехограф и ме пуснаха да си ходя. Отношението беше много добро, дори и санитарните идваха да проверяват как съм. Все ми се струва, че частните болници могат да си позволятпоне един психолог с когото да поговориш в самия ден.
Предполагам, че е зависимост от периода на бремеността има и различни начини за прекратяването и и от там идват разликите.

Woman in red, аз хапчетата ги пих вкъщи, няколко часа преди мъжа ми да ме закара в болницата. В интерес на истината, аз бях подготвена психически за нещо доста по- страшно от това, което реално последва. Болките ми не са били по-различни от тези, които имах при цикъл. След абразиото пък при цикъл хич нямам и болки вече, ама това не е по темата. Не знам кое е по-малкото зло- да се изчисти сам организма, или абразио. Едното натоварва психиката и не е за всеки, ама пък другото си е тежка интервенция. Ако пак се докарам до положение да трябва да избирам/ да пази Господ /, не съм сигурна кое бих предпочела

П.С. - Хапчетата са същите

ivkapivka1 За моята разбраха, че е това само след преглед с ехограф и бЧХГ и веднага ми казаха абразио. Благодарна съм, че в онзи момент ми спестиха подробности, какво представлява това и ми забраниха да чета в интернет, защото сигурно щях да полудея! Имах и големия късмет, за което благодаря на Господ, че беше непълна мола и всичко приключи с К!
Но важното за мен беше навременната диагноза и реакция. За това аз смятам, че по-често следене е за предпочитане. Друг е въпросът, че след това, през което всяка е минала сигурно всеки път преди да влезем в кабинета ще ни се свива стомахът... Но както се казва не. се става лесно мама и за това мама е толкова скъпа! Казвам го защото и моята мила мама навремето е минала през ада докато ме роди...

Аз четах на английски в интернет за тези хапчета и имаше жени нищо дори не са усетили. Имала съм болезнен цикъл с контракции, но това стигна до едни измерения в които аз виках от болка вече и цялата се тресях. Иначе аз ги пих хапчетата. Но айде това да кажем ще го забравя. Трудно ми е да забравя обаче че с 5 седмици носен умрял ембрион ми казаха да се прибера в нас и да чакам седмица. Питаха ме имам ли треска. Аз нямах, но трябва ли да имам, че да ме оперират? Операцията я забравих. Не съм  разстроена толкова от факта, че абортирах дори, но онези няколко дни в които звънях и молех някой да ме види, да ми каже какво ми е и никой не искаше. Те ме травмираха. Чувството е все едно разчиташ само на себе си и чак ако е животозастрашаващо ще ми помогне някой. Ако бяха ме прегледали веднага и оперирали сега щеше да ми е къде по-леко. Но ако бях взела тези хапчета вкъщи нямаше да стигна до болницата. Не знам какво щеше да стане тогава. Аз съм стигала до линейка и с много болезнен цикъл. Точно силни контракции, които стигат до момент когато си на върха на болката без да те отпусне. Не можеш да говориш, да мръднеш дори и си вир вода от болки. Може би за това и тези хапчета имаха такова действие при мен знам ли. При цикъл поне пия аулин. Сега не можех нищо. По ирония на съдбата когато най ме боля и виках около мен имаше в чакалнята родители с бебета и ми е останал спомен как децата си играеха и аз ги гледах и агонизирах.. Психолог ако е можело щеше да ми назначат предполагам, но тук това е процедурата. Аз като им обясня, че в Бг не чакаш за да отидеш на лекар те не разбират. Те не могат да проумеят, че може да не се чака понеже друго не са видяли. За тях да абортираш вкъщи сигурно е нещо супер нормално. Моят роднина ми разказа как негова позната, живееща в Лондон й открили рак на матката. Била тогава на 29 години, не раждала. Докторът след като й поставил диагноза й казал, че й насрочва операция след 9 месеца!!!!! Моят роднина й е казал веднага да се прибере и я оперирали в Бг. Тук на запад недай си Биже да имаш сериозен проблем, защото се чака. ММ имаше един синдром преди година. Не можеше да ходи и беше със силни болки. Никой не го прие, а личният лекар му даде час след 10 дена. Той сгигна до положение да се парализира и да крещи от болки. Никой не знаеше какво му е дори. Всички в семейството му казваха да стиска зъби до прегледа. След прегледа лекарят каза, че не знае какво му е. Пратиха го да чака вкъщи. Аз имах чувството, че беше оставин да се оправя сам. Когато почна да лази до тоалетната и да реве като малко дете от болки, а краката му се подуха много чак тогава роднините му звъннаха на бърза помощ и го взеха и вкараха в клиника. В Бг никога няма да те оставят до това положение за да те види специалист. Той се усложняваше в продължение на 2,3 седмици. Но ако го питаш него сега това е нормално и те са му помогнали. Населението тук това е видяло и за тях това е нормалното да чакаш...