Кюретаж и забременяване след това - тема 70

О не карамел,  много съжалявам да те видя и теб тук... Бъди силна! Според мен за всеки случай отиди и при друг лекар ако имаш време. Не за друго, а за да си спокойна, че поне са те видяли двама лекари. Ти имаше сущо зацапвания нали? Оффф така се надявах да съм последната в групата ни. Ще поплачеш след време. И аз първите дни бях като ударена с нещо. Ако искаш ми пиши ако мога да ти помогна с нещо. Дори и да си поговориш с някой съм насреща.

ЕЕе,съжалявам! Имаше ли кървене,как така няма нищо.Дали да не идеш да те види и друг,ох знам ли.

Карамел, много съжалявам за това, което преживяваш в момента!
Каквото и да напиша, знам,че ще е излишно. Не трябва да губим надежда...

Благодаря, момичета! 
Нямам нито кървене, нито болка, нищо...
По-късно ще се опитам да кача снимка от днешния УЗ да видите. Вижда се само черен сак без нищо вътре.

В 12та седмица според мен трябва да се вижда доста вече. При мен в 7ма седмица и в 11та снимката беше една и съща и се виждаше ембрион вътре.

Кураж на новите момичета 

При мен в 11 беше даже по-малко от в 8

Ех, момичета...много съжалявам да ви "видя" тук 
Много прегръдки от мен 

Преди да забременея не съм си  и мислила,че толкова много момичета губят бебетата си.Аз направо съм леко ужасена дори,колко от Августовата тема  вече не са там, а тук.

Да и аз не съм подозирала колко често се случва. Четеш, че е 20% но никога не се замисляш, че това са примерно 10 души от 50. Странното е че не познавам никоя минала през това, но пък много вероятно е да не споделят за такива неща.

Много жени изобщо не споделят през какво преминават, особено ако нещата са се случили в по-ранните седмици на бременността и още не им е личало. Аз също не предполагах колко много бременности завършват по този начин. Даже когато гинеколога ми ми каза, че всяка втора жена има по един спонтанен аборт, реших, че ме успокоява просто. В болницата ми казаха, че имат по 4-5 А всеки ден, аз пак реших, че нещо не послъгват за мое успокоение.

Съжалявам за новодошлите момичета , сила и кураж

Момичета искрено ви съчувствам   
Карамел моята снимка от 10 г.с. също беше сак с " пехтиеста течност " - виждаше се само като едно петно ...

Woman in red, вероятно познаваш, но не са споделили. Когато се случи с мен, си мислех същото - "колко много дечица покрай мен се родиха последните години и аз съм единствената, която загуби бебче. Колко често да се случват тези неща?!?" И няколко месеца не споделих с нито една от приятелките ми. Е, разбрах, че не съм единствената преминала през това.
Съжалявам да видя колко много нови имена има тук. Не губете надежда, че хубавото предстои - всяка заслужава да гушне своето бебче.
Криста, съжалявам, че се чувстваш така. Тук често си говорим за физическото възстановяване, изследвания, резултати, но за една успешна бременност е важно и психическото състояние. Ако не си готова, може би има нещо, което не си преодоляла. Има ли нещо, което ти се иска да споделиш - дали с половинката ти, дали с някой страничен? Страх от какво изпитваш?
lady fortune, моята загуба беше в по-ранна седмица от теб. Три месеца по-късно вече имахме зелена светлина да подновим опитите. На третия месец от бебеправенето видях двете чертички.

Кристалнак. Да права си тежи ми. Понеже не ви познавам лично ще споделя това което ми тежи.
Всичко започна от януари миналата година.  С мм имахме доста проблеми а сме заедно 16г и много се карахме. Скандали всеки ден.  Няма смисъл да пояснявам защо. Всичко това януари.  През февруари месец почина най добрата ми приятелка.  Мъката ми беше огромна. От къде намерих сили да продължа и аз не знам.  Дойде март. Разбрах че съм бременна и се зарадвах много дотолкова че споделих с много хора. Но уви през април зацапване което прждължи четири дни и след това А. Мина май уж всичко се нормализира  и си мислех че лошото остана назад. Юни отидохме с приятели семейно на море в Гърция и си изкарахме страхотно и си мислех че вече всичко ще е наред.  Дойде и юли и вече края на юли започнахме отново с опитите.  И естествено от раз забременях.  Дойде септември започна пак зацапване и пак А. Много трудно го преживях.  Мислех че не може още да ми се стовари на главата.  Но не другата ми най-добра приятелка се раздели с мъжа си и естествено ме помоли да не казвам на мм. Обаче той разбра от мъжа й и пак наново скандали само че заради проблемите на хората.  Мина и септември дойде октомври.  Нов скандал пак заради техните проблеми.  И  аз  накрая не издържах и викам. "Виж какво трети път ако намесиш отношенията на хората между нас ще си събера багажа и се махам. Аз не мога да живея с напрежение постоянно.  И аз съм човек. ". Ноември всичко беше ок и дойде декември месец.  Мм отказа цигарите стана нервен постоянно нещо не харесва.  Само забележки и така и до днес.  Секс не правим и досега.  А съм на 36г.  Всичко това ми тежи. Няма разбиране от негова страна.  Това че аз продължавам да пуша го дразни и започвам да си мисля че това е и причината да не ме желае. И на всичкото отгоре съм с 8кг напред. Честно казано това не е проблем за мен защото със спорт ще ги сваля и пак ще съм си същата като преди.  Но липсата на секс заедно с това че няма на кой да споделиш е ужасно. И не знам как да искам второ в тази напрегната обстановка.  Дано тази година всичко е наред и ми се случат само хубави неща.  Защото душата да страда е най-зле

След моя А почнах да разбирам от познати, които също са били така или познати на познати. Тогава разбрах колко срещано е и има защо бабите навремето да са казвали да не се казва до 4-ти месец, не че не е гаранция , че и по-късно няма да се случи.


Криста, прегръдки  Вярвай, че всичко ще се нареди и е било така писано.

Krista25 съжалявам за ужасните неща, които са ти се случили. За съжаление сякаш има периоди, в които нищо не се случва, както би трябвало. В такива моменти двама души или се сплотяват за да ги избутат по-лесно или отношенията се обтягат ( мисля, че средно положение няма). За съжаление май повечето лоши неща са били по-близки до теб (имам в предвид приятелките ти). Пожелавам ти след толкова лошо сега да идват само хубави моменти. Стисни още малко зъби ( макар, че хич не е лесно) и изчакай щастието - то рано или късно ще дойде. И ние за това си говорихме снощи с мм - че слава Богу тази трагедия ни сплоти защото границата между това и да си изпокараме е много тънка и го осъзнаваме.

Говорейки си с него за лекари и навременни реакции той каза нещо, което ми беше доста отрезвителен " шамар ":
" Нормално е лекарите да не изпадат чак в такива подробности и прегледи - в крайна сметка се изхожда от идеята, че бременната жена би следвало просто да роди" .

И е прав и това, че на ние е трябвало да минем не през това което е естествено и нормално не значи, че винаги ще е така. Защото в крайна сметка естествено е бременната жена просто да роди
Пожелавам на всички скоро 2 чертички и здрави и пухкави бебчета. Както се казва Бог праща изпитания само на силните - защото знае, че ще ги преодолеят!