Коледно джудже в юнката расте- тема 5

и на мен не ми се мисли докрая ще се търкалям сигурно, а ми е първа бременност   аз повече от месец обличам панталони за бременни, а чета че някои момичета тепърва си купуват ....

нищо здраве да е , после ще си направим група за отслабване  

хахахаха Suny, това за групата за отслабване не е лоша идея   

Момичета какво предпочитате и решили ли сте как ще раждате , нормално или секцио?

Секцио. Това е първа ми бременност, а съм на 34 години. Хрущали на таза вече не са гъвкави и затова нормално раждане може да увреди бебето. Не искам да рискувам. Освен това с hpv.

Аз ще раждам секцио. Обаче ме е яд. Миналия път направих страшно бързо разкритие, а казват, че при второто стават още по-бързо нещата. Та вероятно бих родила бързо, ако е нормално. Но нямах късмет с нормалното и първия път, сина ми беше застанал с дупето в таза и ме резнаха светкавично, защото си бях с почти пълно разкритие. Този път имам доста придружаващи заболявания, но най-вече ще раждам секцио заради очите. Дъната ми са доста зле, заради кръвното. Та нямам избор. Само дано този път изчакам до плануваната дата, а да не стават екстремно нещата 

аз много искам нормално, ако зависи от мен ! но ЖК каза, че е още рано да прецени, аи възрастта ми е 35+, така че ще видим...

И аз предпочитам нормалното раждане, но с този кондилом не знам какво ще стане. Да питам мамите дето вече са минали по този път , може ли да разкажете за секциото и възстановяването след него?  Съжалявам ако нахалствам, но съм объркана и неизвестното ме стряска. ..

С баткото родих нормално за около 5 часа. Сега също искам нормално, ако всичко е наред

Аз предпочитам нормално, даже още в началото като се записвах на ЖК казах на док. Той също подкрепя естественото раждане, така че предполагам ще се съобрази с мен, освен ако не се наложи секцио.

Аз догодина ще съм на 35, но живот и здраве, ако не се налага по медицински причини, мисля да родя пак нормално. Досега нито едно АГ не е казало нищо за секцио, въпреки годините. Може би има значение, че вече съм раждала веднъж нормално, тогава бях на 29. Този път обаче бих се замислила дали да не сложа епидурална упойка.

На който не му се чете от сега за раждане, да не чете надолу . Баткото се роди горе-долу за 9 часа. Водите започнаха да ми изтичат в 5 сутринта. Но бавно, не изведнъж и нямах никакви болки. В болницата бях в 6, с 3 см разкритие. До 9 сутринта имах 5см разкритие и никакви болки. В 9 обаче окончателно спряха да се изтичат околоплодните води и тогава започнаха и болките. Някъде към 12 бях с 9см разкритие, но заветните 10см и до 13 часа не ги бях стигнала. Вкараха ме в родилна зала с непълно разкритие. Там след половин час напъване  и след като върха на главата на бебето се виждаше сума ти време, но бебе не излизаше, се оказа, че няма да стане работата без рязане, направиха ми епиозиотомия и в 13:43 се роди човека. За щастие се оттървах само с три външни шева, от епизиотомията.  В 19 часа вече бях станала от леглото и сменях памперса на бебето. Та, смятам, че съм имала сравнително лесно, нормално раждане. Да, болките в продължение на пет часа бяха ужасяващи, но при някои болките продължават по 12-15 часа, така че е било сравнително лесно и засега нямам причина да дърпам към секциото.

Никога не се препоръчва цезарово заради годините. Това е пълна глупост и подбудите са чисто икономически, за да вземат едни лекари едни пари.
Цезарово се препоръчва по медицински причини и възраст около 30 години не е от тях. Ако преди си имал цезарово или имаш друг сериозен медицински проблем, където да е противопоказно естествено раждане, тогава се препоръчва цезарово. Аз мога да избирам, защото предния път се наложи цезарово и сега мога да избера цезарово или да родя естествено както първия път. Предполагам, че ако е възможно, ще предпочета да не ме режат, но ако се наложи, нямам против и цезарово.

Здравей Яна! Отивай на лекар докато е само един! И при мен беше само един, докато не ме тръшна вируса , и не ми се появиха още и то навътре към влагалището! А тогава обясни ли ти как ще се премахнат?
Аз днес ходих и си взех резултата от цитонамазката и се върнах при втория гинеколог-  каза че резултата бил добре, даже супер! Питахме неможе ли с други методи да се премахнат- течен азот, местна упойка...каза че не се препоръчвали на бременни. Можело да доведе до болка, а от там до контракции. Каза след 16г.с. - към 17-18г.с. да отида и с обща упойка ще ми ги изгори, като упойката била пречистена и ставало за бременни и процедурата трае около 15 мин.

Съжалявам ако съм отегчила някого с тази тема за кондиломите, но взаимопощта е нашата цел! 

Аз също трябвало да съм секцио, макар че ми се искаше нормално (много ме е страх от спиналната упойка, самата идея за игла в гръбнака ме побърква)

Добро утро!

Аз ще раждам секцио, имам проблеми с очите. Дъщеря ми също е родена така.

И аз като Rois да кажа - на когото не му се чете за раждане, да не чете надолу, аз ще кажа за моето секцио:

Аз раждах във Вита, там викат родилката в деня на секциото, а не 1 ден по-рано, както е (почти) навсякъде другаде. Моето секцио беше насрочено за 9:30 сутринта, докторката ми каза в 7:30 да съм там. Отидох, правиха ми запис на тонове докато попълнят документите, после клизма и ме оставиха в стаята. В 9 и малко дойде акушерка и ми сложи катетър - това не беше хич приятно и знам, че на други места слагат катетъра след като вече са сложили упойката. Малко след това заедно с акушерката на собствен ход отидох в операционната. Там екипът вече чакаше, анестезиологът ми сложи спиналната упойка - малко се разправяхме с него, защото трябваше седнала да се сгъна така, че да ми изпъкнат хубаво прешлените на гръбнака, а на мен ми пречеше коремът. След това ме сложиха да легна, закачиха ми там разните монитори за кръвно, пулс и т.н., сложиха паравана с чаршафа, за да не гледам и се почна. Аз усетих чак като извадиха бебето - усещане като дърпане. Не е особено приятно, но в никакъв случай не е болезнено. Показаха ми бебето и я взеха след това, а мен ме "довършваха" още около 30 минути, сякаш. После ме свалиха направо в стаята ми, във Вита няма престой в реанимация. На други места има 24 часа престой в реанимацията. Кога ме пусна упойката не знам, но са били поне още 2 часа, през които не си усещах краката изобщо. След това започна да ме боли. Поисках си обезболяващо, дадоха ми. И бебето ми донесоха. Аз не можех да ставам, но акушерките бяха много отзивчиви и идваха да ми я подават и след това да я сложат обратно в кошчето. Вечерта на същия ден исках да стана и да се раздвижа, но много ми се зави свят като станах (а бавно станах) и се отказах. Съседката по стая, която оперираха веднага след мен (т.е. към 10:30 - 11:00 часа) пък нямаше такъв проблем и стана. На следващата сутрин вече официално дойдоха да ни раздвижат и от там нататък ставах и се разхождах по малко. Сега, със следващото не искам да плаша никого, но при мен пълното възстановяване отне много време. До пълното изчезване на всякаква болка при движение и усилие минаха почти 2 месеца, а никак не съм се обездвижвала, даже напротив. От други мои познати, както и от споделяно тук във форума от други раждали секцио разбирам, че съм може би някакво изключение - всички останали споделят, че болката е изчезнала до няколко дена след операцията, максимум седмица-две. Защо при мен отне толкова време - нямам представа. Надявам се сега да е по-различно, но и да не е, ще го преживея

Добро утро и от мен!

За естественото раждане съм, ако естествено няма медицински показания за секцио. Бих приела секциото, ако ми се наложи без проблем, но няма да е по мой избор.

Първото ми раждане беше за мен доста трудно и продължително - 12 часа, без екип и без упойка, макар да исках епидурална, но ми изпуснаха разкритието за нея, защото никой  не ми обръщаше внимание, а аз не съм от мрънкащите и си търпях болката. И на мен накрая ми направиха епизиотомия, не беше приятно, на като се има предвид цялата болка, някак не ми се видя много болезнено. Повече ме боля, когато ме ши доктора.

Второто раждане в следствие на опита от първото - беше с екип и с епидурална, всичко мина много по-леко и кратко. Хубавото на епидуралната е, че ме държа до пълно разкритие и не усещах контракциите и така не се мъчих и ме пусна точно за напъните, тях си ги усещах. Лошото беше, че след това епидуралната има страничен ефект, който при мен се прояви  - ужасно главоболие 2 седмици, което трябваше да си мине от само себе си.

След второто раждане си казах, че ми стига толкова, но ето на......болката се забравя, лошите моменти също, само да си живи и здрави дечицата !