Коледно джудже в юнката расте- тема 5

Мисля, че в България на този етап това може да стане само в частна болница.
С акушерката ми се шегувахме миналата седмица, че ако ми е удобно и не ме притеснява и на челна стойка мога да родя тук. 
Да е докараме до там, пък ще видим какво, как и защо. 

Аз не визирах конкретно теб, не съм имала за цел да те обидя, просто от моите познания и предвид това, че нямам този опит така ми изглеждат нещата. Аз го споменах още в първия ми пост, че не съм раждала и това го знам от лекциите, на които съм била, и от каквото се прочела в нета.

И мен много ме притесняваше комплекта за упойката - бяха ми го показвали на няколко лекции. И все си повтарях, че не искам упойка. Само че като починаха по-силните контракции в родилната зала и си исках упойката - тогава изобщо не ме интересуваше каква е иглата.    А за това, че бях вързана през цялото време (около 4 часа и половина) аз виждам само позитиви. Ако не бяха ме вързали, нямаше да се разбере, че тоновете на детето се губят и нямаше да се предприемат навременни мерки да не се задуши    Сега не знам дали ще искам упойка или не - ще го мисля, живот и здраве, по време на раждането

И двете бремености ги преносих и влязох в болницата без родилни болки и затова се наложи да предизвикат ражданията. Дали от окситоцина ме е боляло толкова първия път, най-вероятно да, но тогава въобще нямах тази информация.

Епидуралната не е лошо нещо, въпрос на личен избор, определено има смисъл да се сложи на 5-6 см разкритие, защото докато стигнеш до пълно може и да почакаш няколко часа, което ти спестява мъките и не се уморяваш от болката, а с тая болка няма свикване. А предполагам я слагат на тези см, защото все пак тя си има и срок на действие, за докторите според мен е много по-добре, а и за родилката също, да усеща напъните при самото раждане, ако я държи упойката в този момент, трябва някой да й казва, кога да напъва, защото няма да усеща и в общи линии няма да има сигурно и нужната мотивация, поради липсващата болка, да напъва достатъчно, което може да забави самото излизане на бебето и да създаде проблем. Не съм решила дали ще искам и този път...ще го реша на място.

Клизмата не е хич приятна, на мен ми е било лично гадно усещането, но иначе може да се случи инцидент, а никой не иска това.......За напъването, то е като да ходиш по голяма нужда, същото усещане. След изваждането на бебето на мен ми слагаха една тежка възглавница на корема, сигурно, за да извадят плацентата.

В болницата след раждането не са ми давали обезболяващи, само от епизиотомията ме болеше при сядане, даваха да си правим промивки със смрадлика. Със започване на кърменето, в началото, пак получавах контракции, и то доста болезнени, явно свързани със свиването на матката.
Също така, ходенето до тоалетна по голяма нужда ми беше трудно първите няколко дни, даже в болницата ме питаха дали съм ходила или не.

Всичката тази информация е на горе долу 7 години само споделям своя опит

И аз по едно време поисках упойка,но докато дойде анестезиолошката се оказа,че няма за кога да ми я слагат
Няма гаранция за нищо явно,момичето с което бяхме в една стая ,веднага след раждането каза,че е готова за второ,а аз се пулех недоумявайки и се чудех кога най-скоро може да си сложа спирала
Rois,бившия ми мъж е българин,той замина да работи там чрез приятел,после и ние отидохме,но не потръгнаха нещата.Всичко си е вярно за образованието и за живота там.Хората са дружелюбни,езика е много труден,но тогава плащаха ,ако решиш да го учиш ,около 600евро,после и работа ти намират ,и така....,като тука
Всичко явно е съдба до голяма степен...,нямаше да срещнем сегашните половинки После колко драпах да заминем ,въпреки и документи ,че имаме и пак не става,без работа е невъзможно...

Бебка. При мен не е постоянно. Поне не го усещам постоянно. Пулса ми от 56-76 зависи от това което съм правила. Дано да се оправят нещата с това прескачане на сърдцето. Не че боли, а някак си плашещо.

И аз имам сърцебиене,на моменти ужасно,после изчезва известно време и пак се появява,но просто не му обръщам внимание и то се отказва
Иначе няма лошо от посещение при кардиолог ей така,за успокоение

Ти да не си раждала вместо мен ,защото все едно чета за моето раждане , само дето моя окситоцин май го включиха след като ми сложиха упойката и изобщо не ме е боляло. Аз до 5-6см разкритие почти не усещах контракциите, тъкмо започнах да усещам някакви по-силни менструални болки и бум,упойката ме спаси . А клизмата...Бях супер погнусена какво трябва да ми правят, а то всъщност....не беше нищо. Едно супер тънко маркуче ти вкарва някаква течност и ти после в тоалетната си свършваш всичко. На мен примерно едно от най-неприятните неща, накрая вече стана и комично, беше,че трябваше да се разкрачвам пред половината болница заради прегледи, разкрития, след раждане и тн. Поне секциото си спестяват тази "близост" .

KameliyaKo ,  то това с разкрачването сякаш няма край, докато не излезеш от болницата и вярно се претръпва, не ми пукаше особено, като си помисли човек, колко такива като нас са видели, нищо не може да ги изненада хората, претръпват някак си...

Десърт гърл,  .

Аиша, бащата на моя син не е българин, там се запознахме. Аз сама заминах за Испания. Въсщност с един приятел(само приятел), но след две седмици ни се разделиха пътищата. Като заминах нямах нищо уредено, освен платени две нощувки в един хотел. Нямах нито работа там уредена, нито постоянна кваритра, нито познати, нито знаех испански. Въобще не знаех къде отивам и какво ще правя там. Предполагам имах късмет и си наредих сравнително бързо нещата, поне до периода, в който забременях. Но тогава заминах на 27 и без никакви отговорности към никой, освен към мен си, сега на тези години и с две деца не бих поела такъв сляп риск.

Аз съм твърдо "за" упойката, със сигурност сега ще напиша, че я искам в плана си за раждане. След 28 часа контракции, анестезиолога ми се видя като ангел, исках да го прегърна, даже след като родих, първите ми думи бяха: " Искам синът ми да стане анестезиолог и да избавя хората от болката". Аз родих със спинална упойка, сложиха ми я, направиха епизиотомия, че беше се заклещило детето, казаха ми да кашлям, на третото изкашляне, вече имах бебе върху мен  Но това, което изживях преди упойката, не пожелавам на никой...
И все пак всичко е относително, приятелки родиха без упойка за нула време, без шевове, без нищо, така че всеки сам си преценява как ще му е най-добре. Аз странични ефекти не съм имала никакви.
Клизма не са ми правили, май тук в Англия няма такава практика или поне не съм чувала. На мен не ми даваха да лягам по време на раждането, бях права, опряна на съпруга ми и ме караха да приклякам, за да ми се спукат водите. Не знам тези, които ще раждате нормално в България, дали имате опция да раждате във вода, но ако имате пробвайте, доста облекчава болката. За съжаление при мен не се получи заради усложнения, но определено ми светна пред очите като бях в топлата водичка.
Ние пък, обратно на повечето хора, правим планове да се прибираме завинаги в България, само чакаме бебчето да се роди и живот и здраве септември да се върнем в родината. Нямам търпение вече

Здравейте момичета,
Искам да попитам има ли някоя от вас с този ужасен човешки папилома вирус (HPV) и вярно ли е че трябва да се ражда секцио задължително ако го имаш? Една лекарка каза, че бебето преминавайки през шийката можело да го лепне също.

Здравейте,

Едвам ви изчетох, даже забравих всичките теми, по които ми се искаше да взема отношение...

Относно раждането предпочитам нормално. Силно се надявам този път да не ми изтекат водите първо(само с 1 см разкритие) и контракциите да не болят толкова много. Все пак си издържах 8те часа и половина героично, легнала по гръб, без упойка и каквито и да е медикаменти...Уж втория път е по-бързо Живи и здрави ще разберем.

И на мен ми се разкървавява носа, но така беше и при първата бременност, казаха ми че е от хормоните и е нормално.Същото се отнася и за болките в кръста. И предния път в 4-и месец ме болеше много и към 7-ми изчезнаха (казват, че от тежестта към края на бременността се засилват, е при мен не беше така)....

По отношение на разтягането и пазенето на корема,на мен ми е трудно да се опазя от баткото...на почти 4г. е и не се съобразява, че не трябва да ми се хвърля така. Вече имаме три удара, от които при единия се засили и си заби главата централно в корема ми, притесних се разбира се,скарахме му се, осъзна че е направил лошо (разплака се),но до следващия път...другите бяха по-леки и не така централно, надявам се всичко да е наред...

Аз съм с ЧПВ,мисля че няма проблем да се роди нормално,освен ако няма наличие на кондиломи.Тогава нещата са малко по-различни.

Да, аз.
И е вярно, че има ли активни кондиломи по, около и във влагалището - раждането задължително е секцио ! Специално кондиломите се появяват по лигавица.
Бебето дори може да ослепее ако се отърка и мине по такъв път