Домакини 59/ Да посрещнем успешна и прекрасна година

  играят децата,а    ее,мерси,мерси.
Абе бедствие,бедствие...колко да е бедствие.Да ви кажа честно не е толкова страшно колкото го обявяват по ТВ-то.Да,ситуацията не е за подценяване,но в крайна сметка е зима.Знаете ли откога си искам такава зима,а?Тук сме свикнали на наистина голям сняг,с големите преспи и виелици.А то последните няколко години е пиклива работа.Просто региона е такъв,че зимата си е зима.И като навали малко сняг и се започва едно излишно всяване на паника от медии и прочие.Като помня като дете какви снегове е имало и ми става студено.Помня че една година нямаше  дни ток никъде.Тогава беше бедствие-снега беше на височината на родителите ми,без да преувеличавам.Правехме тунели децата и прави минавахме и се гонехме по тях.Върху преспите се качвахме по стълбички,които си правехме в снега и бяхме на нивото на първия етаж.И пак сме си оцелявали.Така че споко.

Честито на всички именници.

Честито на всички именници днес! 

И аз погледах преспи по снимки Вале 
поговорих и с приятели от Варна, ами и те като Бонболина - кефят се 
Сещам се за един епизод от "Етажна собственост" - като завали този ми сняг, като натрупа, спре тока, в общината изненадани, а ти си налееш ракийка - романтика 
Та всеки с дерта си - пие ми се ракийка, искам сняг и солена сланина 
Та наздраве дружина - празнувайте и гаврътнете една за мое здраве!

Ха ха, Бонболина, ти така си се маскирала, че разпознах само малката Бонболина. Сега пак се загледах  

Оф, оказа се, че съм забравила да купя някои неща. Мислех да се връщам до магазина, ама ще си го спестя. Сготвих и сега ще си легна я с книжка, я да си лежа. на всичко отгоре цъфнах по-рано и само ми се лежи, че ми се върти главата. И ми е студено естествено, като всеки път. А мъжа ми се разхожда по къс ръкав и аз като някоя стара свекърва вървя след него и нареждам " Обличай се, че МИ Е студено"  
Калинче, раничко ми е за ракия, ама довечера може една да пия за теб. Ближем 1 литър от как сме влезли в апартамента и с гости и аз като се сетя сега по празниците и няма свършване. Страшни пиячи сме  Иначе ракията е хубава, дюлова, взехме я от Рупите, че минахме от там на връщане от Гърция. Обаче сланината ти ще си ядеш 

Ма-ко аз съм един пияч... на мен литър ми стига за мнооого години, ама според мм съм пълен алкохолик, че постоянно за пиене говоря и то с голям кеф. Казва, че само като ме слуша и се напива   а той изобщо не пие   Виж за надпиване с кафе - реално се вмествам в класации  
Аз също се каня да ходя до магазина, ама май дивана по-силно зове  

айде на кафенце и аз при вас
ама вие от рано рано сте почнали пак за софри да пишете ..еее огладнях заради вас значи

Ходих до магазина....ама голяма съм муня  взела съм портфейл без монети и чак в магазина разбрах, че ще трябва само с ръчна кошница да пазарувам  Та напазарувах за днес и утре, а седмичното - ще чака  Дет се вика "на който му е слаба главата, са му дълги краката" 

а бе ти пак кат си взела портмоне с пари вътре хаххах
че можеше и да се върнеш капо 

Имам си "мантра" преди излизчане от много години "пари, цигари, ключ, телефон"  Това винаги го проверявам на вратата, обаче малкия е дръпнал малкото портмоне, че му трябваше левче за петък/някаква благотворителност/ и после не е сложено където трябва. Аз виждам големия портфейл и съм спокойна  То в случая е по-добре, че само със стотинки нищо нямаше да взема 

ххахха
откакто съм тука имам няква мания за ключа , да не го забравя и да остана отвън
ММ като взе квартирата и още първия ден се заключи и вика ключар , аз после замалко и аз да остана навън , на косъм бях ..обаче откакто се роди детето голям спек с тоз ключ.. да не би случайно тя да остане вътре , аз отвън .. голяма съм параноя 
вчера се разходихме до близко селце с фермерско магазинче , взехме хубави меса , сега тъкмо сложих едни пилешки крачета , с малко гъбки , червено пиперче и масълце ..малиии нямам търпение , точа лиги отсега

Аз с ключовете съм по същия начин. В стария апартамент не можеше вратата да се отвори отвън, освен с ключ и нямах навик да заключвам отвътре. Едва го изградихме, като проходи детето. Даже по-рано започнахме, че уж не лазеше, ама от време на време го намирах на различно място от където съм го оставила, само след секунди.
Сега не мога да се науча да заключвам отвътре, а вратата може да се отвори отвън. Добре, че мъжа ми си има навик и преди и сега се прибира последен, заключва и си оставя ключовете на вратата. Аз моите ги държа вътре.
 Обаче без ключове не мога да изляза, защото чипа за асансьора и входната врата ми е на връзката и ще се наложа да сляза пеша, а няма да стане.
Но до магазина така и не отидох, дано утре сутрин има хляб в малкото магазинче в другия вход, че шефа в последния момент каза, че трябвало да правя принцеси за закуска

Добър вечер момичета!
Честит празник на всички с повод, а и без повод! Честито и на патерица на отлежалите. Ма ко, на колко стана твойто шефче?
Днес и аз имам двама именници, да са ми живи и здрави. Не мога да качвам тук снимки, та ще ме извините, че не мога да ви почерпя виртуално. Хайде наздраве (аз и не пия, че нали кърмя  , ама важна е идеята)

Биляна, честити ти именници!
На 8 стана шефа

Биляна честито и от мен! Да са ти живи, здрави и щастливи!
Събуждам се след поредното ми спане 
Метнала съм наденички с картофки, задушени зеленчуци - и това е вечерята. Мм е хукнал да работи докато спя - не се знае кога ще се прибере.

Ма ко, ние мислехме, че ще ми дадат постоянен номер понеже аз гледах от мои познати и приятелки българки, че те получиха, но разликата е, че те са с българи тук. Грешката е моя, че аз не мислих, че има значение дали си с норвежец или българин. Логичното беше, че дори ако си с норвежец би трябвало да ти е по-лесно. За не знам кой път вече го пиша, че не всички българи тук са женени. За това мислех, че и на мен ще ми се даде номер, както на тях са дали на база само бременност и ако случайно се заядат поне като се оженим ще ми дадат. НО в полицията ми казаха друго нещо. Там ми казаха вчера, че нямам никаква гаранция, че ще получа номер и че и да се оженим пак нямам никаква гаранция. Думите бяха, че е все тая... Аз бях подготвена, че тук брака не значи нищо, понеже живея 3 год тук и бях останала със същото впечатление, но не бях подготвена, че ако се оженя за българин ще ми дадат, но ако се оженя за норвежец може и да не ми дадат. За това потърсих българки, женени или не за норвежци тук, които са били като мен бременни и нещата стоят по следния начин: Намерих 3. Една е женена и е получила всичко. Една не е женена и е получила временен номер. И една е женена и не е получила нищо. Оставам с впечатлението, че всичко е късмет при кого попаднеш да ти разгледа докуметните. Ние нямаме проблем да се регистрираме и за сгодени, че ще се женим, и за самбоер(на семейни начела) и дори да подпишем веднага и да се регистрираме, че сме женени (имаме всички документи), но проблемът е че никой не ми дава гаранция, че аз ще получа постоянен номер, че ще родя безплатно и че ще получим еднократната помощ, която се дава ако майката не е работила и няма право на майчински. Казват ми да чакам 6 месеца минимум и да видим. Аз не искам да "смуча" от системата им. Мисля, че е нормално да очаквам да получа номер и тнт ако се оженя за него, както са получили всички тук, оженили са се за българи примерно. Това си е дискриминация както и да го погледнеш понеже той е норвежки гражданин, роден тук и може да го накарат да си плаща раждането на собственото дете (около 10 000 лв) и да откажат на съпругата му права да живее тук постоянно при положение, че тук е пълно с чужденци, за които всичко е безплатно и имат постоянни номера. Никъде ама никъде не пише, каквито и документи да четеш и тнт дали ти се полага постоянен номер или не. Когато ги попиташ служителите те в повечето случай почват да звънят и да питат, да се ровят в сайтовете им, които аз вече знам на изуст. Един казва едно. Друг казва друго. Като цяло имат проблем със социалната им система тук и от много време се говори, че дискриминират норвежките граждани, давайки много повече права на чужденците. Много мога да пиша по този въпрос. Прекарвала съм дни в четене и проучване. Да не говорим, че всяка година затягат нещата още повече за такива като мен. Според мен е заради фиктивните бракове, но не мога да съм сигурна. Та пак за не знам кой път пиша, че никой не ми дава гаранция за нищо и това е проблемът. Ако ми кажеха, че ако се оженим ще получа номера аз нямаше да имам проблем. Много малко българки има, които са с норвежци. Много трудно намерих и тези три. Всички, които познавам са дошли тук с мъжете си или приятелите си, регистрирали са се като женени или самбоер, получили са номер, безплатен курс, обучение за преквалификация, платена практика на работа с цел помагане да намерят работа, родили са, получили са еднократната помощ ако не са работили и тнт и тнт. Всички те неудомяват защо те са получили постоянен номер, а на мен ми се отказва и вчера, когато служителката ми го каза в прав текст, че проблемът е че той е норвежец вече ми стана ясно. До сега мислех, че попадам на кофти служители само.