С какво ви дразнят свекървите- 74

Yellow, при вас явно отношенията са скапани. Няма как при хора с нормални отношения и двете страни да ги тресат подобни "Радини вълнения". При това положение, дали свекърва ти ще дава подаръци на сина ти или не, все тая. При тези отношения, подаръците са ви последната грижа.

Нямам представа какво им дават другите баба и дядо. Не знам какво са им дали и при раждане, на кръщене, на РД и ИД.  Всеки според възможностите си. Аз смятам за себе си, че по всеки повод съм дала достатъчно.

Моите родители не питат какво дава свекърва ми, нито тя пита какво те са ни дали. Ако питат, не смятам да давам отчет.

Ние купуваме подаръци по принцип само за децата и родителите ни. Свекърва ми всяка година има един и същи репертоар - ама защо, ама не трябваше. Тази година й бяхме сложили подаръка под елхата, детето й го подари и каза, че е от Дядо Коледа. Свеки се пробва пак с ама защо, казах й че не сме купували нищо, а е от ДК  Ами че така де. Решили сме, купили сме. Няма нужда половина вечер да слушам едно и също.

Майка ми пък чистосърдечно си казва, че се радва на подаръците. Тя си е като децата. Ако я накарам и писмо би написала на Дядо Коледа 

За децата по принцип гледаме да са горе долу в един и същ ценови диапазон, защото са много на брой и разхода е голям. Гледам да удовлетворяваме желания, а не да купуваме нещо само ей така за повода. На всяко сме взели нещо според нуждите и е съгласувано с родителите, за да няма драми. Всички бяха предоволни.

Добре де ,в някакъв момент не може да давам.Значи ли това,че  трябва да се измъчвам ,да  ме игнорират или че не обичам децата?Това даване сякаш  стана много важно нещо...
Не  че  не мога да преживея  всякакъв сценарий ,ама за  подарък съм се ядосвала само веднъж-на  кръщене на малкия  ми син мъжа ми поръчал на брат си да купи  лека кола,която се кара с педали.Проблемът бе,че я  подари от свое  има,така ,за пред хората ,нищо,че парите са му дадени,просто я  докара от града.
Подразни ме и  не съм го забравила,защото не обичам такава показност и  изхвърляне.
Иначе  кой дал или не дал ,дори не помня давали ли са,или левче за сурваки е  било със сигурност.
Пък и никой  не е длъжен да дава нищо...
А тук сякаш  това даване  е  много важно нещо.

А аз съм много зле тези дни...да  минава това чудо,че не издържам, а  и  децата  са болни,те пък как издържат,не знам.

Боряна, ако някоя от нашите баби няма възможност да даде, а ако детето очаква по навик, аз ще купя от името на бабата нещо.
Дори и сега го правя. Например за рожден ден на малката купувам нещо от името на свеки за 50-70 лв. На нея казвам, че струва 25, за да не я товаря много. Давам й подаръка тя да й го подари и така. За мен не е драма, детето доволно от подаръка. Бабата също е доволна и така.

Разбира се, че не е задължително даването. Една баба, ако иска да зарадва детето, едно цвете от градината ще му откъсне и пак ще го зарадва. Коментираше се купуването само на едното дете или пък подаръци за двете деца с фрапираща разлика в цената.

Свекърва ми е от тези хора, които смятат, че всичко трябва да е по равно. Единият и внук живее в чужбина и на него прати за пари да му вземат нещо. За дъщеря ми имаше подарък на по-малка стойност. Тя и дала и пари. Аз не държа децата да получават подаръци с еднаква парична равностойност. За мен (а и за детето) беше напълно достатъчна играчката, но пък тя друго е решила. За мен не е проблем и да не даде нищо. За Коледа подаръците ги носи Дядо Коледа и детето не се чувства ощетено, защото е получило подаръци. За сега е и малка. И кукла за 5 лв. да вземе, детето ще е доволно.

Боряна, бързо оздравяване на теб и малчовците!
Не се товари излишно с това даване. Всеки е според възможностите си. Твоята пенсия е малка. Синът ти и снаха ти са наясно с това и едва ли очакват много. Важното е, че си се потрудила да има и за двете дечица.

Бях писала в много стари теми, че преди една нова година, свекървата седмици наред трупаше  камари с подаръци в едно детско легло. Като се препълни започна и отстрани по пода да реди. Когато тръгна да гостува на дъщеря си и съответния внук,  терена се изпразни. За децата на сина и парче шоколад не остави.
Тази година нашите деца получиха същия подарък от нея - нищо. Дядото тайно (не знам защо, тяхна си работа) от нея заведе децата в магазин да си изберат сами. Но тя за това не знае.  Винаги е било нейна отговорност подготвянето на подаръци,  така че няма как да предположи,  че дядото се е отчел. Те сега са скарани и не си говорят. При все това, баба дойде с лъснат имидж, празни ръце и големи претенции. За финансов недоимък в случая и дума не може да става.
Мъжът ми обаче беше подготвил подаръци и за двамата възрастни. Как не я досрамя да си вземе нейния, идея нямам. А и си тръгнах преди заветния момент. Вече нямам нерви да и търпя  словесната диария.

Ей това, би ме подразнило много! Не знам какво си подарява моята свекърва с дъщеря й и внуците (от нея) и не ме интересува. Не ми се налага да гледам защото, не празнувам с нея и изобщо, контактите ни са сведени до минимум по мое желание Опитва се да командори от време на време по отношение на дрехите за моето дете но, тези й мераци ги режа в зародиш и изобщо не ме вълнува колко ме плюе като си тръгна От както съм дала игнор на цялата им клика са бЕсни 

Боряна, отдавна се каня да пиша нещо, но понеже не мога да съм кратка и току ми се домрънка и заемам темата и се спирам. Сега ще го напиша - ние със сестра ми никога не сме получавали подаръци от баба и дядо по бащина линия, т.е. свекърите на майка ми. Причината за това е, че те имаха много малки пенсии /били са работници в ТКЗС и майка ми е казвала, че всички хора, които са работили това имат малки пенсии/ , а пък имаха 4 деца и 8 внуци. За кого по напред? Аз едва като възрастна го осъзнах този факт, че не съм получавала подарък нито за РД, нито за Нова Година. Когато ходехме най-много да ни даде 2 лв и да ни прати на сладкарницата да се почерпим. Това е! Основно ходехме, за да помагат нашите /както и другите деца със семействата си/ в селскостопанската работа, която им носеше допълнителен доход, за да си покриват нуждите, т.е. нашите правеха разходи, за да могат те да живеят достойно. Някак си моите родители ми бяха внушили, че е в реда на нещата да не получаваме нищо материално от тях. Какво мислят братовчедите ми по този въпрос също не знам. Никога не сме обсъждали, че не получаваме нищо. Дали са ни обичали? Да, вярвам, че искрено ни обичаха. Посрещаха ни топло и с радост. Не сме били много емоционално близки, защото живееха далече от нашия град и ходехме сравнително по-рядко отколкото при другите баба и дядо и освен това бяха от хората, които смятаха, че възрастните хора не трябва да прегръщат и целуват децата и да ги лигавят. Освен това никога не са ни гледали, защото са били сравнително възрастни, когато ние сме се родили, а и на село е трудно да се работи в градината и да се гледа малко дете. Ние също ги обичахме и уважавахме. Никога, никога, не съм мислила, че са по-долу от другите ми баба и дядо, които ни глезеха доста повече. Просто другите бяха по-млади, дядо ми беше доста предприемчив, имаше няколко занаята и затова и имаха повече, не са били богати, но живееха по-добре.
Така че важно е възпитанието. Може да се постигне близост, уважение и обич и без подаръци.
Това също се опитах веднъж да обясня на моята свекърва, но тя мен не ме взема насериозно. За нея парите са Бог, с който се постига всичко. Това говори и на големият ми син и много ме дразни. Пари се печелят и се губят, можем с 2 и 200, но без близки не можем. Уважение и любов според свекърва ми се изразява само с материални подаръци. Те дават - ние слушкаме и се подчиняваме. Е, аз с такива хора не мога да подържам взаимоотношения.

Дано не съм оставила впечатление,че  не съм правила подаръци.Но  всичко е  за сметка на малкия  ми син ,който не е женен за жалост и  всички при нужда висим да даде.
Моя доход стига за ежедневни нужди,но за топло и ремонти опирам пак до него ,също и  да посрещам гости.
Големия  даваше докато се ожени.Нищо не казвам.Ако съм в нужда,няма да ме остави,но  не съм за сега.
Та  този големия  ми е харчил толкова пари за нищо и съм знаела,че ги хвърлям ,но  нека сам се учи.Парите са средство,никога не съм имала бол ,но и  гладна не съм била,господ помага.
Писах по-скоро  по усет,че  за някои  млади е много важно  даването. И сравняването с мама. Аз не проявявам любопитство.Но   ми казват.И се питах в един момент,ако нямам помощ ,аз не мога е да ги посрещам.250 лв не са нищо. Ще  отрежа нет ,телефон, телевизия  нямам и сега, ще пестя за сметка на  нормални за мен  дейности  в начин на живот. Ще  се справям с ежедневното. И тогава какво ще стане  не знам....Вероятно ще ми дават  и на мен    подарък от тях   за пред децата да се радват.Унизително,но е възможно да стане.Исках да разбера какво мислите. Обнадеждена съм,то винаги  намирам добро в младите.По-добри сте от нашето поколение.Но има още  да се желае  като цяло,то тук   колкото да са много потребители,не са всички  общности представени. Направо казано ,няма много простаци.

Моята свекърва работи в чужбина и не се прибира за дълги периоди от време, буквално години. Така че е съвсем нормално, че за дъщеря ни моите родители са баба и дядо повече от нея, нормално е, макар че опитваме да поддържат редовна връзка с нея, пращаме снимки, чуваме се по телефона. Тя редовно праща парички за малката и ние й купуваме нещо и казваме, че е от другата баба. Тя сега успя да си дойде за една седмица преди празниците и буквално се запознаваха с внучката, но пък дребното е много общително и веднага прие идеята, че има още една баба на линия. Няма да си кривя душата, че моите родители са доста по-имотни от нея /свекъра изобщо не влиза в картинката, с него не общуваме изобщо от години, по настояване на мъжа ми/, но тя пък компенсира с внимание, игри и много обич към детето това, което /според нея/ не достига във финансово отношение. Така че какво и колко се дава няма значение. Децата като се чувстват обичани материалното остава на заден план. Е, може би поне докато не пораснат достатъчно

То и като пораснат пак си зависи от родителите. Меркантилни родители отглеждат меркантилни деца и обратното.

Отвратително е да се мери стойността на подаръците, но още по-отвратително и направо долно е да сложиш мярка на любовта, която струва точно толкова лева, колкото си отделил за подарък 
Ако някой ден синовете ми започнат да мерят чие дете и жена са получили по-скъп подарък, ще си призная, че не съм ги възпитала, както трябва. А ако си мислят, че по-скъпият подарък означава предпочитание и започнат да се цупят, ще си кажа, че съм отгледала два глупака.
Различните хора получават различни подаръци, това е положението. Ако един е талантлив, ще го зарадваш с нещо хубаво и скъпо, защото знаеш, че ще му е полезно и ще се развие, докато на човек без изявени интереси, ще купиш някакво боклуче, защото е все едно какво точно ще получи, така или иначе няма да се научи да борави със скъпата вещ. Да кажем, че единият внук се увлича по фотография, а другият е безделник - на първия бих купила обектив, на втория обаче няма да дам левовата равностойност на обектива, защото няма смисъл - само ще похарчи парите, без да има никаква полза от това.
А на бебета не правя никакви подаръци, защото не разбират от подаръци, ако майките имат очаквания за определена сума, която да си сложат в джоба, могат да го кажат ако не ги е срам, вместо да очакват дотацията мълчаливо, а после да се сърдят.