Фенове на Тери Пратчет- да се преброим - 4

  • 58 523
  • 481
# 30
 Книгите за Ринсуинд като цяло не ми харесват. Какво интересно има в един главен герой, който само бяга? да не говорим, че в първите книги герои като Смърт - в Морт, Патрицият - в цвета на магията, или баба Вихронрав - в Еманципирана Магия , не са достатъчно качествено представени. Баба Вихронрав е с друго име, липсват Леля ОГ и  Маграт в Еманципирана магия. В Морт, СМърт е направена твърде зловещ, няма го меланхоличният му образ...и т.н.  В ранните книги, като че ли Пратчет е експериментирал. След Стражата! Стражата! започват да потръгват нещата! - някои като Жътварят, ИСтината, Музика на Душата, Подвижни образи, Нощна СТража,  Дядо Прас, Под Пара, са много добри произведения, но те са по-късни произведения.
Виж целия пост
# 31
Гледах и аз в Озон, но даже не мога да я и заявя  Laughing
Виж целия пост
# 32
И аз като много други започнах с Ерик, взех я от библиотеката.
Години по-късно с колеги разменяхме книги и пак попаднах на Пратчет.
Виж целия пост
# 33
Книгите за Ринсуинд като цяло не ми харесват. Какво интересно има в един главен герой, който само бяга? да не говорим, че в първите книги герои като Смърт - в Морт, Патрицият - в цвета на магията, или баба Вихронрав - в Еманципирана Магия , не са достатъчно качествено представени. Баба Вихронрав е с друго име, липсват Леля ОГ и  Маграт в Еманципирана магия. В Морт, СМърт е направена твърде зловещ, няма го меланхоличният му образ...и т.н.  В ранните книги, като че ли Пратчет е експериментирал. След Стражата! Стражата! започват да потръгват нещата! - някои като Жътварят, ИСтината, Музика на Душата, Подвижни образи, Нощна СТража,  Дядо Прас, Под Пара, са много добри произведения, но те са по-късни произведения.
Все пак той не само бяга - в много от случаите именно неговите действия оправят нещата. На мен Смърт не ми изглежда чак толкова зловещ в "Морт" - все пак помага на близките си. А те оплескват нещата - няма да издавам спойлери от сюжета...Но е нормално да се ядоса...
Той започна да се очовечава след "Жътварят", тогава се появи и Смърт на Мишките. Simple Smile
"Еманципирана магия" според мен е точно експеримент, въпреки че момиченцето се появява пораснало в една от по-новите книги. Истинската първа книга за вещиците е "Посестрими в занаята" - поне по дух.
Виж целия пост
# 34
 предимно бяга. ОТ една беда към друго. Когато променя нещо е на принципа на случайното движение. Ринсуинд не е герой- нито положителен, нито отрицателен. Аз например най-много си харесвам Смърт, а на второ място слагам Сам Ваймс, следван от леля Ог. това са действени натури. Пратчетови герои, които най-не ми харесават - Ринсуинд, следван от Баба Винхронрав.

В "Морт" смърт е много самотен, много мрачен, само раздава разни команди насам-натам. в интерес на истината и аз да бях на мястото на Морт щях да постъпя по същия начин
Скрит текст:
- изглеждаше, сякаш Смърт го е избрал за свой наследник, и му оставя всичко, а в приказките бъдещият престоланследник, се жени за дъщерята на краля.
Смърт нямаше основание да се сърди на друг освен на себе си. В  Жътварят финалът е подобен, но виждаме, че в тази книга Смърт се учи да бъде.....човек?

Жътварят е една от любимите ми книги.
Виж целия пост
# 35
На мен любима ми е Вещи в занаята! Страхотен автор, страхотно дар слово.

В книгите му се вижда как автора е израствал, даже ми трябват години да осмисля всичко от последните му книги. Имам почти всички вкл. тази НГ щерката ми подари Морис.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 36
"
Скрит текст:
Особено откакто загубих баща си.
Частица от секундата Бил Порталски се питаше дали не е загубила баща си някъде из дневната. Може би е свърнал в грешна посока между всички тези украшения. После обаче си спомни какви чудати изрази са присъщи на хорат

Скрит текст:
"Тежкият й поглед сякаш го прикова към креслото.
— А ти какво би рекъл, Бил Порталски?
Той много се възгордя, че откри и втория скрит въпрос в думите й.
— ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ, ПЛАНИНАТА ЧЕСТО Е МНОГО КОВАРНА ПРЕЗ ЗИМАТА
Joy Joy

Жътварят

Скрит текст:
Изведнъж Сюзън се почувства важна. Носеха се слухове, че магьосниците са мъдри — всъщност, точно оттам произлизаше и думата[2].
Но те питаха нея за разни неща. Те я слушаха. В очите й засия гордост"

Скрит текст:
Не мога да кажа, че много съм виждал Смърт — рече Ридкъли. — Но доколкото съм, той май е… ами, ТОЙ, като начало. И доста по-слаб…?
— Той ми е дядо.
— А! А! Наистина? Не знаех дори, че е… — Ридкъли млъкна. — Виж ти, виж ти, представи си само! Твой дядо? И ти си в семейния бизнес"


Скрит текст:
Моля да ме извините — обади се Големия Луд Адриан, с глас, зареден с подозрение, — не искам да създавам проблеми, нали, но това Смърт ли е или не? Виждал съм картинки, а те не приличат на нея.
— Ние направихме всичко по Ритуала — каза Ридкъли. — И това е което получихме.
— Да, но баща ми лови херинга, ама не намира само херинга в мрежата си — каза Сказ.
— Ъхъ. Тя може да е всеки — каза Тез Ужасни. — Аз си мислех, че Смърт е по-висок и по-кльощав.
— Има нещо момичешко в нея — каза Сказ.
Сюзън ги изгледа.
— Тя дори няма коса — рече Тез.
Сюзън се съсредоточи. Косата се появи в ръцете й, а обрамченото в синьо острие издаде звук като пръст, прокаран по ръба на чаша.
Студентите се изправиха.
— Но винаги съм си мислел, че е време за промяна — каза Тез.
— Така. Крайно време беше и на момичетата да им се даде шанс в някои професии — каза Сказ.
Joy Joy JoyМузика на душата
Виж целия пост
# 37
На мен любима ми е Вещи в занаята! Страхотен автор, страхотно дар слово.

В книгите му се вижда как автора е израствал, даже ми трябват години да осмисля всичко от последните му книги. Имам почти всички вкл. тази НГ щерката ми подари Морис.  Heart Eyes

Съгласна съм  Simple Smile Изумителният Морис съм я чела само веднъж - малко ми е мрачна като атмосфера - не че това е лошо, но не е моят тип "мрачна атмосфера"  Laughing 
Джон Сняг, всъщност, в Морт
Скрит текст:
Главният герой беше влюбен в Кели, не в Изабел (чак в последствие размисли  Wink ). Кашата и причината за гнева на Смърт се състои в това, че той се опита да запази живота й на всяка цена, въпреки че предопределеното време на принцесата е изтекло. Естествено, че Смърт доведе Морт за Изабел - дори им прави намеци  Laughing Сюзън споменава в една от книгите, че като била малка (т.е. преди родителите й да умрат), двамата често я водили на гости при дядо й за цели седмици. Значи са си били в добри отношения, въпреки скандала. Това, че Смърт се разгневи на Морт е абсолютно нормално, предвид обстоятелствата, а и ако не го беше ударил, Сюзън нямаше да е специална - на много места се споменава, че тя е наследила силите на дядо си чрез белега, който той оставил на лицето на баща й, като му ударил шамар (не е нужно да е логично - това е магия).
Виж целия пост
# 38
 Всъщност даже е много логично - нарича се контактна магия и шаманите го практикуват.  контактна магия например е вуду. на обратния принцип е - отнемаш от някого, а не му даваш, но важат същите правила. Контактната магия бива много видове, но изисква контакт - по един или друг начин.

иначе  самият Смърт в по-късните книги се държи като подобие на човек - гротескно, наистина, но със силно изявени човешки черти. Той се опитва да помогне на хората да не страдат толкова, да бъде галантен и т.н., но все не може да разбере докрай хората -  
Скрит текст:
Прави люлка на Сюзън, прави галантен последен жест на госпожица Флитхурт, държи се през цялото време като кавалер с нея, осиновява ИЗабел, взима си помощници и т.н.
Точно обаче в "Морт", Смърт има твърде малко човешко подобие в себе си. Той започва да се оформя като класическият Смърт едва в "Жътварят". Интересното е, че там финалът с
Скрит текст:
Госпожица Флитхуърт и любимия й, както и мотива с момиченцето, което Смърт спасява  до голяма степен се повтаря от Морт,
но Смърт е представен в по-човешки образ
Виж целия пост
# 39
Държи се различно, но не мисля, че се държи по-човешки (не смятам, че това е нещо лошо - хората не са еталон за добро поведение). И не мисля, че се опитва да облекчи болката на някого, който вече си е отишъл - еднакво неутрален е с всички души.
Виж целия пост
# 40
За много години, момичета и за много щастливи мигове, прекарани в компанията на сър Тери!

И аз не си спомням с какво почнах  Embarassed, май беше нещо с Вещиците ... Даде ми я една приятелка - Господ здраве да ѝ дава - която е голям фен и на чийто вкус се доверявам. Защото аз чета от време на време фантастика, но по фентъзи не си падам и сама никога нямаше да посегна към тези книги.

Прочетох я на един дъх ... и бях дълбоко и завинаги влюбена. Книгите са на видно място в библиотеката и също не се дават. Ако някой прояви интерес, при повод му купувам някоя от книгите и ако се зариби .... да се оправя:)

Обичам докато чета и препрочитам да си отбелязвам смешни и интересни места. И после ми е любимо да хвана която и да е книжка и да чета само отбелязаните места.
Виж целия пост
# 41
Моята първа книга на Тери Пратчет не беше от Света на диска. Беше "Джони и бомбата", случайно ми попадна. После споделих с един колега, че ми харесва, а той се оказа върл фен... само дето не знаеше, че има и нещо друго, освен Света на диска. Та, доста време се чудехме дали си говорим за един и същи автор.
Първата от Света на диска ми беше "Крадецът на време" и от там като се започна...
Изкривиха ми се представите за хубаво четиво. Всички други автори ми се виждат плоски и скучни.
Виж целия пост
# 42
На много места срещам мнението, че Пратчет бил един вид пренаситен  и на куп им идвало в повече. Аз такова нещо не виждам в него. Всичко е поднесено интересно и динамично, но не и напълно захаросано и със сигурност не ми е ту мъч.
Виж целия пост
# 43
Книгите му са със специфично чувство за хумор, ирония и жилещ сарказъм. Няма как всички да ги разберат и оценят.
Чувствам се специална, за това че разбирам шегите и нишката на мисълта на автора.
Виж целия пост
# 44
И аз и съм много щастлива , че ги открих. Когато ми  нещо тъжно или мъчно само като ги погледна и ми става хубаво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия