М: давут, по мен ли ще стреляш? Заведи ме мъртва тогава.
С: Това момиче ще прави, каквото поиска.
Мелек, ще отидеш ли при татко Джелял?
М: Не, заведи ме у дома. няма да отида там, още по-малко под дулото на оръжие.
ДЖ: Още там ли си? Дай ми Джелял, да ти дам семейството казвам. Питам те нещо, лан.
Джелял: Значи каза, че повече няма да дойде?
Давут лъже, че било злополука ..
М: Сарп, обещай ми, че ще стоиш далеч от Давут.
С: Няма да се крия и да оставя работата наполовина.
М: Но той е луд, изпитва удоволствие от насилието.
Сега е онова фрага ...
М: Отсега нататък трябва много да внимаваме.
Джелял: Ела при мен, Сарп. Трябва даговорим.
Сарп: За какво става дума?
Джелял: Не е за телефон.
Мелека почва да се вайка, че заради нея ще пострада сарп .. сега се сети .. гъска
И тя щяла да иде, ама Сарп не дава.
Ако знаел за тях ... все едно кой знае какво се е случило между тях за знаене
баси постната целувка ... сигурно баш батко не дава повече



без любов, де