Многодетни мами - тема 67

И аз съм така, само някой да ми го износи и роди, аз ще си го гледкам . От бебетата по-сладко нещо няма

Despina, ако лекарите са преценили, че е най-добре операция не се притеснявай! Ако пък се притесняваш, потърси и друго мнение на друг специслист! Как успя да се самонараниш?! Пожелавам ти да намериш правилния метод и лекар на когото да се довериш!

ММ поне никога не ми е казвал, че някое от децата е "грешка", той гие искал колкото и аз. И им се радва също толкова. Предполагам, че и вашите мъже са тайно горди с постиженията си, ама обичат да се скътават повечко, което не е честно наистина, ама как да ги промените.. Вие си знаете.

pum_pall, отдавна съм стигнала до извода, че нищо друго не ми остава, освен да се моля за вразумление (и тук не се шегувам, чете се такава молитва в църквите) или... да подам молба за развод.

Мяуче, много тъжно ми стана, напълно те разбирам, и аз живях 11 години с подобно чудо, мисля че и много по-зле, защото ни биеше, риташе ме по земята пред децата и ги караше и те да ме ритат...Всички ме упрекваха, че аз съм си виновна, никой насила не ме е омъжил занего, че и две деца съм му родила...Искаше 4, но при нас бременност трудно се постигаше, и въпреки че вината беше в него, ядях си пердаха, че съм ялова...И един ден просто не издържах, взех си децата и се изнесох от моето си жилище. Подадох молба за развод и се зарекох мъж да не допусна до себе си никога повече, че то май нормални няма, така си мислех. И точно тогава се появи ММ, и всичко започна като в приказка, и така до сега  Не смея да се хваля, но има нормални мъже, с големи сърца, без егоизъм, нарцисизъм, перверзии и т.н.
Та искам да ти кажа, че светлина в тунила винаги има, Господ гледа и ни помага. Само трябва малко смелост и категоричност. Покажи му сила, може пък да се стресне и да премисли... вярвам, че изход винаги има, даже не един

Мяуче, много неприятно.  Прегръдки. 
Сигурна съм, че ти е много трудно без физическа помощ, но най-вече, че не можеш да споделиш тревогите си на най-близките.
Много мъже са така.

Пу-пу, моят не е така, да ми натяква и т.н. /ние все пак имаме две деца/.
Но пък и при нас е така, че децата са по дифолт с мен и аз трябва да се съобразявам какво правя и къде ще ходя. И ако реша нещо, трябва да го питам дали може - и тримата не ме пускат. 
Докато при него винаги може, защото жена му е с децата. Аз ги приспивам, аз ги храня, аз приготвям и т.н. Един път се наложи да отида някъде и нямаше как да ги взема с мен, и като се прибрах той беше забравил да им сложи ядене...  пък и те са злояди и хич не са му и казали.
И понеже тези неща са моя грижа, той няма да ги нахрани, няма да ги изкъпе, няма да ги преоблече, няма да ги сложи да спят... освен, ако аз не му кажа.

Мяуче, не мога да повярвам, че имате три деца при тези обстоятелства, наистина. Не познавам семейства, в които да има дете/деца, защото единия е "навил" другия или защото му е било все едно. При нас именно желанието за повече деца ни събра, направи ни семейство и нито една бременност дори не е била обсъждана. Трудно е, малко ни помагат, но намерихме един модел, в който и двамата да сме щастливи. Той изкарва основния доход и затова му спестявам почти всички домашни задължения. Сигурна съм обаче, че ако утре съдбата ни поднесе друго, пак ще се нагодим. Дори като се скараме, той идва и ме гушка или аз при него - пак заради децата. Казвам си "виж какви деца имаме, а се караме за глупости"
Ужасно е, че ти е минавала мисълта за апартамента му, за развод..това, че си даваш време..Предполагам той няма да се промени? Как така спи до късно? Значи му даваш възможност..ако оставиш децата на него, няма ли да ги гледа? Ако излезеш и не се прибереш няколко часа - няма ли да се оправи? Какво мисли баща ти ( казваш, че идва у вас). Извинявай за въпросите, просто не мога да повярвам   

Съмнявам се.
От моя личен опит - сега преди НГ мъжът ми почиваше в понеделник и беше с децата. Аз се прибирах от работа и реших да мина през магазина. След което веднага ми се обади да ме пита къде толкова се мотая  , нали все пак знае кога свършвам и кога съм си вкъщи... та, така, веднага ме издириха къде се размотавам, а аз бях решила да напазарувам без да им кажа. 

Радвай се, че не можеш да повярваш, това означава, че ни си имала досег с истински психопат и насилник...при нас деца се правеха по начин, сходен на изнасилване, със скубане, ритане и душене...благодарете на Господ, че децата ви са заченати с любов. Моите първите две са плод на агресия и насилие. Слава Богу, травмите им се заличават, поне така се надявам и моля, ходят редовно на психолози.
Със сегашния ми съпруг разбрах какво е семейство, любов, споделяне на отговорност и грижи. И децата са безкрайно щастливи, че се реших на развод. С ММ имат много силна емоционална връзка, той ги обожава, и те него.
Ако не бях минала през ада, и аз щях да се чудя на някои жени...И искам пак да кажа, никога не е късно за промяна!

Това е ужасно  добре е, че си намерила човек, който да знае как се носи отговорност и да ви обича 

mama_galka     , Мяуче 

Мяуче, щях да ти пиша, че трябва да стискаш зъби и да търпиш, но дали не си ли търпяла твърде дълго! Говорили ли сте за развод с ТМ? Няма ли да го заболи като му кажеш какво ти е? Че ще ти е по-добре сама? Пък той като само ви издържа да ви плаща издръжка..И без това не можеш да разчиташ на него. А родителите ти поне могат да ти помагат все още.
А и ти си хубава, интелигентна жена.. Не заслужаваш такова отношение.
Седнете проведете един сериозен разговор. Със сигурност е много тежко... Само страхът от промяна да не те спира. Любовта и желанието да запазиш семейството си-да, но не и от страх, че няма да има по-добро да седиш и да търпиш.

И аз си мислех, че многодетните семейства по определение са щастливи.. Пък и не само многодетните.

И аз до сега не мога да схвана мм през какво е минал като малък, защото неговите родители са разведени, тъй като баща му е леко.. алкохолно зависим. Но слава Богу, той е на светлинни години от баща си.И аз не знам как се живее с подобни пълни егоисти. Тежко е със сигурност.   

Чета ви,мисля си,че съм голяма късметлийка с мъжът ми.Мисля си,че може повече да ми помога,но след последните постове,реших да не бъда толкова взискателна.Важното е да се гледа в една посока и вкъщи да се чувстваш щастлив,независимо от хаоса и мрънкащите деца.
моят мъж,явно нещо му има,защото в последно време много ме навива за четвърто.При вас ,чета,че вие сте иницияторките...Мисля още по въпроса...от родата никаква подкрепа няма,няма и да има.Това,баби да помагат,няма такъв филм.Последния път като ги гледаха(двете баби заедно),най-малко глътна 2 монети.Ясно е колко може да се разчита....здраве да е,оправяме се и сами.

И на мен ми е трудно да си представя да живея в такава среда като мама галка и мауче, но мм е имал точно такова семейство. С физически и психически тормоз от баща му към майка му, с неосъзнат и до ден днешен алкохолизъм на баща му. На мм още му тежи всичко преживяно. Родителите му още са "заедно" и проблемите им се трупат, а те не ги разрешават. Най-много това е повлияло и влияе на брата на мм. Психиката му е по-слаба явно, пропи се, побърка се, имаше и период, в който взимаше наркотици. Така че аз му се възхищавам, че макар и да преживява тежко всичко, все пак се държи. По-изнервен е и по-нетърпелив към децата на моменти, но все пак ми помага и им се радва, та се справяме заедно. Искрено се надявам с времето да преодолее и загърби лошите преживявания в миналото си.

Около нас има многодетни семейства, но на нито едно от тях мъжът не е настоявал за трето или повече дете. Все майката е била инициатор.... Та, като чета за такъв мъж, направо си мисля, че е извънземен. Поне аз такъв досега не съм срещала... Все не им се иска да се ангажират повече.

Мама Галка и Мяуче Прегръдка
Аз израснах в не лека среда и съм си обещала децата да не разбират какво e психически тормоз от близките или брат ти да се опитва да те убие, за щастие всички опити неуспешни. ММ също не е бил в идеално семейство. Затова сега децата ги отглеждаме с много любов. ММ вече ме навива и за четвърто. При нас всичко ставаше по естествен път и с голямо желание. Винаги сме искали голямо семейство.

За мен е нормално дори многодетните родители да имат право при нужда да обмислят раздяла или дори развод. Ами в крайна сметка и ние сме хора. Да, повече деца е огромна отговорност, но в крайна сметка човек не може да се съсипе в името на другите. Майката не е просто слугиня и обслужващ персонал. Това непременно се отразява на всички. Безкрайно съвувствам на който е в подобна ситуация и се надявам да се променят нещата. Но без разговори, поне за начало, макар времето насаме да е оскъдно, едва ли има как да дойде промяна ей така, от нищото...

Много е трудно да се живее в такава обстановка, независимо дали с 1 или с 5 деца. Да седиш вкъщи на тръни и да се гледате лошо с човека отсреща или да живееш в страх кога ще те нападне ей така, за нищо и ще ти се нахвърли - ужасно е, просто. В един момент става толкова трудно да се обърнеш към другия, да се върнеш назад към това, което някога сте били, за да създадете семейство. Имам много близки приятели, и двамата си ги обичам, но нещата между тях не вървят. Преживяха много тежка семейна драма и след това нещата между тях станаха непоносими. Тя не може да се реши да го остави, той кара ден за ден. Отстрани изглежда толкова просто - седнете, поговорете, но на практика не се намира начин да се осъществи. От близо година не живеят вече в България, на новото място са доволни от работата, но все така в отношенията помежду си и всъщност самотни.
В такива случаи и аз благодаря за невероятния късмет, който сме изкарали с ММ, че сме се взели. Имаме си някои търкания, имаме си разногласия, но някак си се справяме. Имаме някакво разпределение на ролите - той носи по-голямата част от дохода, аз прекарвам повече време с децата. Но и аз ходя на работа, моите пари се трупат за фонд "Почивки", че обичаме да пътуваме и обикаляме, той води децата на училище сутрин. Готви и чисти този, който е свободен в момента. Никакъв проблем не е да ги вземе тримата и да ходи някъде с тях, когато съм на работа.
Изключително важно е да намирате време един за друг, по възможност без деца. Някъде навън за час-два, дори само на едно кино, в нашия случай често само с малкото, докато големите са при баба и дядо. Това помага да се "намерим" отново, децата са си деца, ще пораснат, но ние сме си двамата и е важно да си припомняме, че сме важни един за друг.