Многодетни мами - тема 67

Мяуче, така е, знаем се  Аз дори в майската тема 2014 следях, но мисля, че така и не се записах. Оттам знам за преждевременното раждане на Нико.
Относно пола - и аз за третото много, ама наистина много исках да е момиче. Разбира се, че на първо място е важно да е здраво дете, но пък мисълта, че няма да имам дъщеря много ме тормозеше. Не съжалявам, че съм го мислила, така съм се чувствала в този момент. Дали има наказание за "грешните" мисли, не знам. В нашия случай по-скоро мисля, че урокът е друг. Както нашите не бяха много въодушевени, както и аз не бях хепи, че е пак момче, така сега гледаме най-кроткото и любвеобилно дете. Той е мил, разбран, гушлив. С него няма как да е "трудно", той просто усмихва живота на всички ни.

Момичета, четях ви с интерес, но за голямо съжаление ще се отпиша от темата 

Щастлива, много съжелявам, мила! Ужасно е да нямаш никой на своя страна.. Прегръдки.. ((

6tastliva, съжалявам, че се налага да преминеш през това. Не е за подценяване, обаче здравословното ти състояние и това, което ти казват лекарите. Все пак имаш две деца, които се нуждаят от жива и здрава майка. А аз като родител като знам, че има риск за детето ми ( както в случая твоите родители) също бих предпочела жива и здрава дъщеря, пред трето внуче. Приеми по философски нещата, със сигурност ти е гадно, ще го мислиш дълго време, но пък времето лекува.


Аз пък си признавам, че като разбрах, че второто ми дете ще е пак момче изобщо не бях доволна. И аз не съжалявам, че съм мислила така, както е описала Олаф, така съм го почувствала в него момент. Много добро дете е, но има толкова много енергия, че много ме изморяваше,като беше по-малък. Това обаче не означава, че го обичам по-малко. Мисля си обаче ( разбира се не мога да бъда сигурна), че ако беше момиче, едва ли щях да имам трето. Но мисълта за момиче след 2 момчета ме изяждаше. Изчетох де що има материали, даже и учебници и третото го правихме за момиче, като смятах овулация, дни и т.н но без с това да натоварвам ММ. За щастие си имаме и момиченце. Вероятно много хора ще ме обвинят, порицаят...., но който е безгрешен да хвърли пръв камъка...Обичам си ги и тримата, но и тримата много ме дразнят на моменти  Както е писала Чоколина и ние мислим, че три деца са ни достатъчни, чувстваме семейството пълно и не мисля за четвърто.
С водене и вземане съм ангажирана и аз и ММ, като от голяма помощ ми е майка ми ( да ни е жива и здрава). Трудно е, като се включи училище, спорт, школа...ама се справяме.

Ние сме с ученик от тази учебна година. Доста мислихме и въртяхме и просто се разделихме. Аз съм поела обслужването на ученика, а съпружието - на малките. Когато е в командировка, аз поемам всички. Аз нямам командировки, но в дните, в които имам вечерна среща, той събира дечурлигата. Доста му е трудно - вчера ме посрещна силно изнервен. Но аз рядко излизам вечер в учебно време...
Вечер в училищния двор има доста майки с второ и с повечко деца. А в нашия клас имаме майка със 7 деца. Така че всеки път като ме напъне да се оплача, се сещам за нея и просто млъквам 

При нас стана много смешно с половете на децата. За батко имах някакво вътрешно усещане, че е момиче, но бяха много категорични, че е момче - и така се оказа. За момата всички викаха "Е, ошарихте ги". За НУРС-а обаче беше любимата ми реплика: "Сега вече НАИСТИНА няма значение какъв пол е" - а то за нас си беше така още от началото. Сигурно звучи грозно, но момата ми е толкова мило и емпатично същество, че съм благодарна, че ме е избрала - не я заслужавам. Когато момчетата ме уморят с мъжките си глупости, само тя ми държи надеждата да оцелея. Разбира се, че щях да се справя и с 3 момчета, но сега, понеже я имам, я ценя още повече.


6tastliva, аз само много тихичко ще кажа, че и трите ми деца са родени чрез секцио и че имам още 2 коремни операции, една от които доста сериозна. Така че това не винаги е фактор. На твое място преди да взема решение за действие/бездействие с каквито и да е последици, непременно бих потърсила второ мнение от компетентен лекар   

Щастлива, прости ми, че наливам масло в огъня и че се намесвам, при положение че не съм наясно какви рискове за теб и за бъдещото бебе крие твоето състояние. Но просто в случая отвътре ми напира и не мога да се въздържа от изказване.

На първо място според мен съображенията риск и пр. са актуални, преди всичко ако бебето не е вече факт (а то е). Предполагам, че и един аборт по желание крие риск за теб, може би по-малък, обаче все пак риск. Даже, ако го измерваме в психологически последствия, не се знае изобщо докъде може да се разпростре.

Освен това за мен не станаха ясни две основни положения. Първо, ти как усещаш, каква е интуицията ти, дали ще мине бременността добре, дали ще има последствия? Искаш ли това бебе, би ли се впуснала в приключението, или страхът надделява? Второ, дали лекар ти е казал, че бременността и бебето са рискови, или това са само опасения на твоите родители и на съпруга ти?

Накрая, с риск да бъда ужасно неправа, ще споделя аз как бих постъпила. Първо бих обяснила на мъжа си, че аз искам това бебе и че след като е станало, то не е станало случайно и трябва да поемем отговорността си и да опитаме да задържим бебето и да изкараме бременността докрай (неслучайно използвам мн.ч.). След което ще се разровя за подходящо следене на високорискова бременност, и то не рискова по принцип, а с оглед на специфичния риск, за да ме следят изкъсо и да се реагира бързо, в случай на проблем. Вярвам, че медицината е достатъчно напреднала, за да се знае на всеки етап от бременността, дали бебето е ок, дали ще има проблеми и евентуално да се вземе решението за прекъсване на по-късен етап, в случай на увреждания на плода и пр. (каквито не вярвам да има, но все пак не съм ясновидка).

Специално за двете цезарови сечения, вярно е, че за някои е в повече, но и аз съм с 2 цезарови, щях да съм и с трето, ако Нико не беше изпреварил своето време. Много съм доволна, че той се роди по естествен път, без никакви последствия за мен - просто беше невероятно изживяване, защото нямаше време за нищо (като че ли най се радвам, че пропуснах клизмата и доощавянето в болницата, хахах), включително упойки и пр. Аз също имам и още 1 коремна операция, но тя е от преди вече 33 години.

От гл.т. на ваденето в по-ранни седмици, не знам колко по-рано имаш предвид, но ако се наложи такова нещо, с кортикостероидна подготовка на бебето могат да се избегнат доста усложнения, които идват от интубирането и апаратното дишане. Все пак при адекватно следене в повечето случаи се докарва до термин. Аз съм разказвала, че при мен не беше възможно, защото  лъв ми не можеше да поеме грижата за децата, докато аз съм в болница. Може би и в твоя случай е така и това определено е проблем, за който нямам решение, т.к. ти нямаш подкрепа и от майка си (макар че то не се знае по-натам как ще е, ако се наложи, надали ще каже, оправяйте се сами, щом така решихте).

При мен единствено с Калина нещата бяха горе-долу ок. После с всяка бременност имам контракции от ден 1, причина не се открива, а магнезият не помага в достатъчна степен. Трябва си лежане в болница, на с-ми, или поне вкъщи, на по-сериозни медикаменти и може би серклаж.

Великата ми мисъл е, че може да се опита, може да се задържи бебето. Разбира се, след консултация или консултации с един или повече специалисти, които могат адекватно да оценят риска. Тоест задължително и второ мнение.

Та такива ми ти ралти, съжалявам, ако още повече те обърках, но не е нарочно. Давам си сметка, че точно аз с моето окаяно семейство, не съм адекватният съдветник (Божеее, каква дума измислих, ще я оставя за куриоза).

Аз също смятам, че трябва да се търси още едно мнение. А ако положението е толкова страшно, защо си бременна? Има доста начини за предпазване...

Ясно е, че тук, в темата, ще преобладават мнения да се запази една бременност. Почти всички сме го преживяли, кой повече, кой по-малко - негативното отношение на близките и вкопаното в съзнанието на българина - 2 деца са достатъчно, повече е циганска работа. Много трудно решение ви предстои, 6tastliva. Лекарите са прави, че бременност на жена с диабет крие доста рискове, 2 пъти прекарано секцио също. Ако още има такава възможност, седнете и обсъдете с бащата. Обмислете от всички страни, прочетете за други родители в подобно положение и след това действайте. Каквото и да решите, остава си за цял живот. Късмет и много кураж 

Снощи цяла вечер плаках, сутринта станах с подути очи и не отидох на работа.
Голямата от вчера е с варицела и това ми е оправданието.

Диабетът е голяма пречка за почти всичко /неслучайно почти на всички листовки с процедури и какво ли не пише - противопоказания: диабет/.   И то, досега все гледам да го контролирам, последните месеци съм вдигнала Гликирания /той показва захарите 3 месеца назад/ и то късмет, точно сега на лошия контрол е станало.
За пръв път в този форум пиша, че имам инсулинозависим диабет. Слагам инсулин най-малко по 4 пъти на ден /понякога и 2-3 пъти повече, ако има нужда от корекция, или ако хапна нещо повече/. Лош Гликиран води до спонтанен, увреда в плода, увеличени околоплодни води /което води до преждевременно раждане/, мъртъв плод и т.н. ужасии.  

Всеки месец с голямата лежах в МД на 5 етаж Д отделение /диабетичното/ за контрол на бременността и там всякакви такива случаи от цяла Бг. Само се молех всичко да е наред. Големи притеснения. С малката, понеже голямата направи 2 и нямаше кой да я гледа, пропусках лежането там всеки месец и имах тежка бременност - увеличени води, схващане на десния крак със съмнения за тромбофлебит и т.н.

Противозачатъчните са абсолютно забранени при диабет. Евентуално само спирала и презервативи, но и при тях няма 100% гаранция.

Иначе не възрастта /че не съм първа младост/, не и 2 секцио, не че е трета бременност, а това, че съм с диабет много усложнява нещата.
Нямам никакво предчувствие каква ще бъде бременността. Имам големи страхове. Но когато никой не те подкрепя, а само ти говори ужасии, съвсем се обезкуражавам. Искам и това дете, но не с цената на моето здраве и живот.  
 
Абортът също е голям риск за мен. Затова на този етап се препоръчва медикаментозният, но пък затова трябва да се побърза, защото в ранните седмици е с по-голяма успеваемост. Едва ли не до 1-2 дена трябва да го направя. Защото след това, ако има проблем, ще трябва отново и кюретаж и става още по-сложно. И това допълнително усложнява нещата, защото няма достатъчно време за размисъл. В неделя видяхме 2-та положителни теста. Ходихме на две места, едното от които при лекарката от 2-то ми секцио от МД Рисков сектор.

След 2-рото секцио стоях 2 дена в реанимация, защото захарите ми бяха все ниски - 2,4; 2,6; и не можеха да я оправят.... И въобще сложна работа.   Много ми е трудно.

Мъжът ми взе рецептата и иска довечера да ги почвам.

Ох, мамчета, и аз влизам де всея смут...Накратко- почти сигурна съм, че съм бременна. Още мисля е рано за тест- закъснява ми само с два дена. Имаме две деца- на 5 и на почти 2г. И двамата с таткото бихме искали още едно детенце, въпреки че си признаваме, че ще ни е адски трудно- и финансово, а и чисто физически. Обаче съм сигурна, че нашите родители ще са против, особено мяйка му, зашото в момента тя гледа малкия вкъщи и постоянно мрънка колко й е трудно... Ако трябва да съм честна, тя още при първата ми бременност се цупеше, а при втората съвсем. И двете ми раждания са секцио, и при двете бременности имах отлепване на ембриона и се тъпчех с хормони.
Вие как взехте решението за трето дете? Кое надделя? Имате ли подкрепа от баби и дядовци?
P.S. Преживях и един аборт по желание преди години когато двамата с мъжа ми бяхме млади и глупавички стуенти   , така че и през това съм минала и знам колко е гадно и как после цял живот съжаляваш!
Ще се радвам да чуя съветите ви!  
А на 6tastliva пожелавам много кураж! Не знам какъв съвет да дам, но е важно децата й да имзт здрава и пълноценна майка! Успех каквото и да решите!

Мисля, че един от признаците на порастването е да спреш да питаш и да се съобразяваш за подобни решения  с майки/баби.

Това за мен ли е? Напълно съм съгласна, но за съжаление  момента сме зависими от свекърва ми малко или много! Когато децата са болни ги оставям на нея, защото и двамата с мъжа ми сме на работа през деня, а той понякога и нощем!

За мен лично цитата горе е отговор на въпроса.
Когато забременях с третата ми дъщеря, не съм обсъждала решението ни да запазим бебето с никой друг освен с таткото. След което съобщихме новината на роднините, но именно съобщихме.
Реално ако решите да запазите бебчето, ще имаш поне година в която ще може самата ти да си стоиш вкъщи и да се грижиш за по-големите дечица, така че тогава няма да зависите от свекървата, а и тя ще може да си почине. Големите ще са по-големи, няма да боледуват толкова и ще ходят съответно на ДГ или училище.

Аз продължавам ужасно много да се замислям и да искам четвърто, но няма как да убедя таткото. А той е от отговорните мъже, които за съжаление внимават много, защото знае много добре, че ако се случи нещо и забременея, няма право да ме кара и да иска да направя аборт, както и  няма да се случи.
Аз също имам един аборт по мое желание като студентка, след спукан презерватив, което категорично ако не е нещо наистина належащо няма да се повтори.

Благодаря за отговора и за куража!

Зависими сте, защото искате да сте зависими. Аз съм работила след раждането и на трите си деца и винаги съм намирала решение (не включващо собствени баби).