Страх от животни

Публикувана: 2 ян. 2017, 17:37 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2018, 17:06 ч.

10 736
30

eva83 - Новак

Новак

2 ян. 2017, 17:37 ч.

Здравейте.Имам нужда от съвет. Синът ми е на 10 години и има панически страх от животни.
Много ми е трудно да го обясня.Страх го е от кучета,но като отиде при моите родители, там имат две кучета и ходи при тях храни ги,дава им вода.И виждам че го прави с удоволствие не на сила.Като е при другите си бабини изобщо не се доближава до животните,дори не иска да им хвърли храна от разстояние.
Купихме му зайче декоративно за Коледа.Милва го като е в клетката и като се разхожда зайчето из нас.Вчера се качи върху кракът му и той избяга,разплака се.Почувства се много зле.
Вече мисля да се посъветвам с психолог.
Приемам съвети и идеи всякакви.

Виж целия пост

# 1 2 ян. 2017, 17:54 ч.

Това поведение може да го копира от някой близък, който не харесва животни.Обикновено възрастните проектират страховете си върху децата( съзнателно или не). Казва ли защо го е страх? Другите баба и дядо, с които не иска да се доближава до животни какво отношение имат към косматковците? Ако му се казва, че хапят, драскат , че са мръсни и страшни....Докато при вашите родители, той вижда, знае и усеща, че това е нещо нормално и няма страшно. Да е плашен примерно, че ако не си изяде храната ще я дадат на кучетата или нещо подобно. Децата ги е страх ако обикновено са видели това поведение или самите те са били потърпевши от нещо. Не го насилвахте, но се уверете, че всички край него не му насаждат този страх с думи и дела. Може и да му пускате детски филмчета с животни. Нека често се сеща за положителните емоции с кучетата на баба си и дядо си. Питай те го за тях, как ги храни , как ги милва, как си играят, нека има положителни емоции винаги като споменавате животно...

Виж целия пост

Новак

# 2 2 ян. 2017, 18:05 ч.

Като беше малък на около 3-4 години за две седмици му се случиха два инцидента.Първо го гони куче,или по точно бягаха в една и съща посока,но синът ми по тротоара,с кучето по улицата,кучето бягаше от стопаните си.На следващата седмица петел му скочи на лицето.
Лошото е ,че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните.Те постоянно говорят,че "той това неможе да го направи","че него го е страх","че е пъзльо" и подобни думи Sad

Sad

. Едва ли не е един пълен некадърник.А детето ми е страхотно.

Виж целия пост

# 3 2 ян. 2017, 20:02 ч.

Ами първо решете проблема с тези хора, които насаждат на детето ви комплекс за малоценност.....

Виж целия пост

Ентусиаст

# 4 2 ян. 2017, 21:40 ч.

Аз може би бих ограничила контакта с проблемните баба и дядо. Бих изпращала по-често при другите, където детето е склонно да контактува с животни. У дома не бих донесла животно, освен ако детето изрично не поиска. Срещата с нови видове според мен трябва да е на място извън дома - баба и дядо, зоопарк, съседи и т.н. Трябва да му се обясни, че е нормално да го е страх, но и да види, че не са опасни. Трябва да вижда как вие осъществявате контакт с животинките и да чакате сам да преодолее страха си.

Ние живеем с куче. Детето ми не се страхува от нашето, но не доближава чужди, освен ако не ги познава от по-дълго време. Не изпитва страх, но им се радва от далеч. Обаче вижда, че ние ги галим и така по някое време се престрашава. Естествено, знае, че ако ние ги нараняваме и те ще ни наранят. Хапана е и от нашето куче дори и то заслужено, защото беше причинила болка. Сега вече се е научила как да контактува с тях, но всичко изисква време.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 5 27 ян. 2017, 15:47 ч.

Малката ми дъщеря я беше страх от кучета и котки. Решихме проблема като си взехме котка - бебе. За съжаление котката се разболя след време и вече я няма... Sad

Sad

Сега имаме куче и детето ми обича всички животни и не се страхува от тях.

Но в случая ми се струва, че има по-специфични моменти - може би тези инциденти са оставили някакво отражение. Но все пак, щом контактува с животните на едните баба и дядо, значи не са чак толкова зле нещата.

Другите баба и дядо имат ли животни?

От заек и аз бих се уплашила. Въпреки че обожавам кучетата и котките. От другите малко ме е страх... Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

# 6 22 фев. 2017, 21:54 ч.

Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 7 22 фев. 2017, 22:32 ч.

Много често срещано явление и после родителите се чудят защо децата им имат страх от животни.

Виж целия пост

Потребител

# 8 25 фев. 2017, 11:26 ч.

Цял живот ме е било страх от животни, чак някъде след 30г започнах да се преструвам на безстрашна, най-вече за да не давам лош пример за децата. Но все още си „подскачам” на ум. Добре, че родителите ми не са се сещали да ме водят на психолог за такава щуротия hahaha

hahaha

Имали сме дворно куче, умирах от страх и от него, майтапеха се с мен, но добронамерено, не съм се чувствала кофти и аз самата се иронизирах за това.
С две думи, за мен ситуацията е „чудо голямо”.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 9 3 март 2017, 01:16 ч.

Звучи ми като фобия. Добре би било да поговори с детски психолог. както и да каните на гости бабата и дядото с многото дворни животни, а не детето да ходи при тях. Или да се срещат на неутрална територия - далеч от животните. Или да се изиска животните (разбирам, че това не са домашни кучета / котки) да бъдат прибирани и затваряни в кокошарника, обора или където там живеят, преди пристигането на детето и да не бъдат пускани извън заграждението - по какъвто и да било повод - до напускането му.

ПП
Бърди, "чудо голямо" е понеже изобщо не знаеш какво е да живееш без страх. Да ти кажа... много по-приятно е. Не е нелогично човек да иска, ако му е изобщо във възможностите, да освободи детето си от това бреме. Какво те кара да мислиш, че би била по-нещастна, ако не подскачаше вътрешно при вида на куче?

Виж целия пост

Потребител

# 10 3 март 2017, 08:26 ч.

Ха, здрасти, някъде да съм твърдяла, че ще съм по-нещастна, ако не подскачам?

Виж целия пост

Ентусиаст

# 11 3 март 2017, 23:40 ч.

Ами... казваш "добре" че не са се сетили да се обърнат към психолог. И какво, питам аз - в тази връзка - по-лошо ли щеше да ти е, ако би могъл да ти помогне да преодолееш фобията, още в детството (колкото по-късно, толкова по-трудно е)? В най-лошия случай... щеше да си като сега. Защо тогава да не се опита?

Виж целия пост

Потребител

# 12 4 март 2017, 08:28 ч.

Не знам в какъв свят живееш, в който психолог помага за такова нещо.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 13 4 март 2017, 14:03 ч.

Фобиите се третират от психолог, психотерапевт или психиатър. Придецата - най-често - от психолог. При това при децата най-често лечението е успешно. При възрастните - амииии... не толкова. Това е в обичайния свят; не знам в алтернативните. Там може да се третират с хомеопатии и леене на куршум. И това съм го чувала. Но в по-простия първата стъпка е именно консултация с детски психолог, не с врачка или духовник.

Виж целия пост

I

Ентусиаст

# 14 24 март 2017, 11:55 ч.

Е хубаво де, то си е нормално детето да го е страх до някаква степен. Кой тръгва безумно към непознати кучета, например? Мен ме е страх от крави, особено като са в глутница. Шегувам се, донякъде, но селскостопанските животни са си големи добичета. А пък петела е направо звяр, ако реши. Кокошките са нервозни и пърхат..

Така че детето си е в правото да не се втурва само към животни. Но пък се лишава от приятно общуване. Мисля, че ди струва да го насърчавате към преодоляване на страха. Ако живеете в София, в зоопарка има училище, в което децата могат да се сближат с някои добри животни.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Употреба на райски газ

1 415
26

Нашите деца от 7 до 18 години

Пубертетът при момчетата - тема 16

13 280
282

Нашите деца от 7 до 18 години

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

14 683
271

Нашите деца от 7 до 18 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.