Фентъзи и фантастика - Тема 9

 На Азимов най-доброто му са "роботите и империята" "200 годишен човещ" и първите части на фондацията където Данил/Демерцел все още се повява често, а Венабили е активна фигура. после става скучно.

Благодаря ви за отговорите 
Какво смятате за Проходът- Кронин май се казваше автора и Ужас -Дан Симънс?

Проходът...смесени чувства
Приятно, но дълго и разхвърляно четиво
Аз го четох без пари и за убиване на времето, така става. А и съм фен на постапокалиптични и дълги бози.
За Азимов съм съгласна- обожавам роботите, но останалото творчество не ме грабна. Но там е ненадминат 

'Ужас' за мен е шедьовър. Компилация е на всички жанрове, които обичам - приключенски, исторически, трилър, фентъзи/фантастика, митология, мореплаване и т.н. Май всичко има в тази книга.

Май ще потърся Ужас и ще се надявам, че ще й хареса на майчето. Много ви благодаря за бързите отговори и леко четене 

Здраво зациклих на последната книга от Белгариада. Добра история, ама края и е ужасен. Такава захар се носи от страниците, че чак ми залепват пръстите.

Харесвам Проходът аз, но имай предвид, че е част от трилогия, втората Дванайсетте е по-зле, третата изобщо не е излязла.
За мен ако човек си пада по тухли с подобна тематика си струват книгите, но да се четат трите накуп... т.е. така само първата - не бих я препоръчала.

Благодаря не знаех, че са 3 книги 

Ако става въпрос за постапокалипсиси, в последните години най-интересни са ми били - Сблъсък и Бягащият човек на Кинг и Момиче на пружина и Водосрез на Бачигалупи.
Откъм фантастика моите лични познания са доста бегли, но харесвам Хейнски цикъл на Урсула ле Гуин...

ММ харесва  май най-много Азимов от фантастиката или поне го чете отново и отново, също хареса някои от фантастиките на Мартин, ама ще те подведа за имена.
Сега се е зачел в Дан Самърс... явно му държи интереса, не го е зарязал.

Една друга класация : http://whytoread.com/best-fantasy-books-greatest-fantasy-books/

Номер 3 не ми е позната.

1994 издателство Камея издаде "Роботите и империята" - две книжки, които ми подариха за рождения ден. Тъй като през 1989 сп. Дъга бе пуснало разказ на Любен Дилов-баща, за Четвъртия (Нулев) закон на роботиката, по мотиви от АЗимов, то "Позитронните роботи" ме завладяха. Години по-късно - около 2000 г - ми подариха битката за Фондацията и мога да кажа че всичко интересно свърва с напускането на Р. Данил и смъртта на Венабили. Впоследствие се усещат  много силни влияния върху следващите фондации от други автори, последните две фондации Азимов дори не е искал да ги пише
решително смятам, че който иска да чете Фондацията трябва да прочете и Майк Резник. поредици като ОРукула, Перфектният убиец, Хроники на човешкият вид, Сантяго са повече от интересни. Жалко че Спряха да го издават у нас.

От Азимов съм чела Краят на вечността , първата книга за Фондацията и част от втората. Хареса ми как е развил историята, няма равен в живото описание на света на бъдещето, техниката, роботите, космоса, новите светове.

обаче

не ми хареса, това че няма пълнокръвни образи, междуличностните взаимоотношения са някак си ..... недоразвити, сухи, без емоция, без чувства.

Сега разбрах, че авторът не е бил особено социален. Да, личи си  

А класацията само за фентъзи ли е? Не съм разбрала. Питам, защото аз номинирах Селцето.

Така често споменаваният тук Патрик Ротфус все още ти е непознат... този, който го чакаме вече сума ти години да си допише третата книга от поредицата... хъм... учудваш ме Лично на мен  Хрониките на кралеубиеца  ми е сред любимите поредици изобщо.

За мен десетата е непозната. Ако трябва това да е топ 10 на фентъзитата за всички времета... ммм не ме впечатлява, липсват прекрасни заглавия.

За мен класация за фентъзи, в която ги няма Хари Потър и Светът на Диска е далеч от съвършена  А Троновете са на първо място...С автора на статията имаме много различен вкус..
Това "Името на вятъра" ми е много познато, но не мога да си спомня нищо от сюжета.Може би съм я започвала преди години...

Азимов като му четях серията "позитронните роботи" перз 1994 ми изглеждаха много оригинални, и ясно написани без тежки научни термини, но сега като ги чета ми изглеждат доста плоски, с изключение на последните две част - "планета на зората"  и"роботите и империята". Тежки диалози, в който Бейли повтаря по сто неща, които вече знаем за проследим логическите му съждения, упововане на голи съждения без факти,  блъфове с Василия или Амадиро, при които Бейли/или пък Данил си редят монолози за планът на лошите и те не ги прекъсват.....
Но пък през 1994 съм бил 11-12 годишен, сега съм на 34 години, нормално е да не ми харесват тогаавшните книги.

През 2000 година ми подариха и обединена книга  - битката за фондация и фондацията, та после прочетох и Прелюдията за фондацията. Доста добре написало, но според мен Азимов е трябвало да спре с фондацията, фондация и Империя, определено се усещат влияния от майк Резник , какот и от Зелазни, а нататък нещата са подигравка с читателите, написал е последните две Фондации (Острието на фондацията;фондация и земя) само под натиска на читателите и това се усеща.
за междуличностите отношения -  ами няма как иначе, той пресъздава отношенията между две раси - землялина Бейли и  космполитката Гладиа, по-късно повторена в някакав степен в връзката хуманоидна роботак Венабили - човек Селдън. Очевидно няма много място за романтика. При героите си Азимов той залага на действието, а не на характера. Ако трябва да посоча характер - това е Р.Данил Оливио., който е в центъра на толкова книги като поддържащ образ

П.С. те половината писатели не са социални, инаеч как ще ги накарш да се затворят в една мрачна стая и да седнат да пишат за разни неща,  които са само в тяхната глава? Толкин например е бил страшно религиозен, опитал се е във Властелинът да наложи  виждането си за Втората световна война.