





(Като разбрах, че съм бременна спрях всичко, освен разходките).

Даже онзи ден ми предлага (уж на шега) той да гледал детето,аз да съм ходела на работа (изобщо не си дава сметка за какво става на въпрос-да готвя,чистя,гледам Миши,къпя го сама и т.н.)Оплаках се.
Започнах да го закалявам като седи на отворена врата и увеличавам минутките.



. Откакто съм родила, аз съм все в легнало положение на спалнята. Или кърмя или бебето ми е в ръцете. Няма начин да и хареса люлката, шезлонга, кошницата за колата, нито нейното легло🙄😞. Ако не е в мен -рев до посиняване. Вече ме избиват нерви към чистене и подреждане, обаче само се заканвам, защото как си представяте да мия прозорци с бебе в ръце?! Сериозно, прозорци ми се мият вече от скука и нерви, а може би от хормони. Омекнах от това застояване на леглото, болят ме вече костите на таза, както преди да родя. А откакто спрях АМ, забравих какво е хранене на 3часа. Беба иска да яде денонощно с паузи от 10-30 Мин и ше си изяде ръцете накрая. Препоръчани теми