ДЕКЕМВРИЙЧЕТА КЪСМЕТЛИЙЧЕТА

Относно стерилизирането - на мен ми се вижда прекалено (за мен!) стерилизиране след всяко хранене. Правя го 1-2 пъти на ден!   
По въпроса с оприличаването на детето - майката на ММ ми изпрати негови бебешки снимки. Коко е копие на баща си.

Аз имам 3 шишета на Авент и 2 на Dr. Browns,съответно след всяко използване измивам шишетата и сутрин и вечер ги стерилизирам всички заедно.
Радвам се,че вашите бебенца са понесли добре ваксините
Една от вас беше споменала за приликите на бебетата с роднините,Миши прилича на баща си определено.Но пък очичките са сини,аи двамата с таткото сме тъмнооки.Интересно ми е дали ще останат такива

Здравейте   създадох група за Баби и Дядовци във фейсбук, с цел да се информират за новостите в бебегледането. В някои семейства има голяма дупка между поколенията и това даже пречи на комуникацията между младите родители и бабите и дядовците на децата им. Групата се казва - "Съвременни Баба и Дядо - или за Новото поколение Внуци". Който има желание може да ми пише на лично съобщение за да добавя вашите родители или свекъри в тази група.

Момичета, вие имате ли следродилна депресия?
Аз имам. То това е по-скоро зверска умора.

Паула, освен мен и теб, кой друг е от Пловдив?
Да си направим една среща някой ден, набързо? Какво ще кажете.

Какви са симптомите на следродилната депресия? Аз мисля, че съм ок, само много ми се спи.

Мамчета, вашите бебета плюнчат ли се?  Моята  от седмица-две,  големи балони прави

и моята много се плюнчи от две седмици насам.
ами симптомите са раздразнителност, апатия, рязка смяна на настроението..

Момичета-кокичета, да не съм чула нищо за следродилна депресия... Вие знаете ли колко сериозно заболяване е това?!?! Да не дава Господ на никой...
Забранени са всякакви мрачни мисли за всички майчетата в тази група!
Помислете си само какво щастие и привилегия е да имаш прекрасно и здраво детенце. Не всеки има такъв късмет. Освен това тези сладки ангелчета разчитат изцяло на нас. Затова трябва да се стегнем и да си търсим поводи за радост, а не да се натъжаваме...  
Е, умората и изтощението са неизбежни, но не е толкова страшно. Говорете с близките да ви помагат повече и не се престаравайте, никой не е перфектен във всичко. Важното е вие и бебето да сте добре. Готвенето и домакинството могат да почакат. Много е важно всеки ден да намираме поне по малко време и за себе си. И на мен не ми се получава винаги, но се опитвам и понякога упявам.
Днес оставих Йоана на татко й и ходих та му купих подарък за Св. Валентин и малко козметика за мен, че то вичко взе да свършва. После направихме пак една дълга разходка на слънце с количката. Отрази ни се много добре и на тримата. Въобще мисля, че нас и тая тежка зима ни мори много, но й се вижда края вече... Аз следващият път задължително ще планирам нещата така, че да родя пролетта  

Мона Лиза, на теб ти пожелавам много леко и бързо местене... Представям си какво е с бебче, но ще мине и ще забравиш, ще видиш. И дано има къде да излизате с Джованна с количката, пък да пазарува и мъжът ти може. В Дианабад няма ли паркове и градинки?

За приликите във външността не мисля, че са толкова важни. Йоана засега прилича основно на мен. Очите, нослето и косата са й като моите. Устата и брадичката са на татко й, но всеки, който я види казва, че ми е копие Мисля си обаче, че тепърва ще има да се променя и ще си прилича на себе си. Само се надявам очичките да й останат такива светли и синьозелени.

Айде, че аз днес съм решила да сготвя за радост на таткото Хубава вечер на всички!

 

И аз да кажа,че много плюнчи Валката,направо си лягаме с лигавниче .Също така забелваме пилето,като лекичко го дърпам след къпане.не го боли и ще го дърпам доколкото е нужно.ММ има ужасяващи спомени като дете как е ходил да го дърпа доктор и много го е боляло.Не искам да повторя събитието. ДО колкото знам в Англия не го правят,но и масово ходят на хирург. Темата е спорна и всеки нека прави така,както го усеща.Същото е както с кърменето.Имам предвид баналността на темата.Имам чувството,че Валето започва леко да пренебрегва нощното хранене.Буди ме в 3 ч ,но цока много малко и пак заспива.Въобще не стигаме до втората гърда.Някой да каже дали сам не спира нощното хранене така?!Чудя се дали да не му давам чай че по това време вместо гърда.
Днес и ние се разходихме за пръв път 3 мата и беше адски приятно.По пътя се спрях и пазарувах малко бебешки работи-дрешки,тъй-важните лигавничета и попаднах на бебешка отливка на крачета.Сещате ли се прави се отпечатък на нещо като Гибс в рамка.Нямам търпение тези дни като остане време да му направя.Някой правил ли е?
Утре е важен ден за нас,защото ставаме на 2 месеца😇

Mama_Ves  много си права за депресията. Нямаме право на нея!Но аз не виждам в тази група такава.Просто умората изтощава и психиката супер много и е лесно човек да си помисли,че е в депресия. Особено,че на родихме дечицата си по време на празници,зимата и то много студена и не сме излизали въобще.Еднообразието изостря сетивата и емоционалноста и така лесно може да се почувстваме нещастни.Ама не сме!
Аз лично се разплаквах много често и за глупости.Понякога не знаех защо.Мъчно ми стана като показах бебето на баба и се разплаках със едни тежки сълзи.Едно поколение си отива,но идва друго.Често се сещах през тези два месеца за собственото ми детство.Много различни спомени.Спомниха си майка ми като млада и биологичния ми баща,който беше страхотен,но рано си отиде от този свят. И после поглеждам очичките на Валката и му обещавам,че ще бъда няй-добрата майка на света.
Но това не е депресия,това е кръговрата на живота и първия кръг на майчинството .Това е взрив от емоции първите 60 тина дни от раждането.
Идва пролетта ,с нея слънчицето и ще изгони умората и страха от битието ни.
Горе главата и смело напред към светлото ни бъдеще на майки😇

Ох ,тези емоции...И аз като представител на зодия Риби,съм много емоционална.Fatamorgana, тръгнаха ми сълзите като прочетох за поколенията,как едни си отиват,а другите идват.Мен и носталгия ме е налегнала,искам да покажа бебето на моите баби и дядовци,тайничко се моля да дочакат лятото,за да го видят.
Момичета,много благодаря за споделените мнения за забелването на пишлето,аз ,както казах по-рано уж започнах да го забрлвам по време на баня,даже след това обливам пишлето с отвара от смрадлика,много ме е страх да не се възпали или инфектира.
Както писах по-рано,макар че няма 2 месрца,Миши е 6 кила,и вече започнаха да ме болят ръцете от носене,чудя се,как ли ще е по-натам Дрешките 0-3 месеца не му стават,та вчера с таткото ходихме до ASDA George да му вземем 3-6 месеца.Преди това бяхме в един друг магазин,и аз радостна,че леко-полеко се връщам във форма,реших да пробвам едни дънки,моя номер (преди да забременея).Влизам в пробната,обувам,в краката-ок,но при таза няма как да се закопчае ципа (а нямам никакъв корем).Щях да се разплача.Ясно е,че таза по врвме на бременността и раждането се разширява,но свива ли се след това?И ако да-кога Вие как сте?Стават ли ви във ханша старите дрехи? ММ ме успокоява,че дънките били дефектни,но знам,че не са
Хайде лека вечер,че постът стана мн дълъг

Mary,ние вчера тръгваме да се качваме на Витоша и аз си обувам ски панталона,който последно носих миналата зима и познай-не мога да го закопчая!Ужас!Но се успокоявам,че таза 9 месеца се разширява,не може сега за два да се прибере!С първата бременост ми се прибра след около 6 месеца,явно и сега ще е така.
На Никола и аз вече купувам дрехи 3-6 месеца,но ние и ще ставаме скоро на 3 месеца де.Постоянно прибирам омалели дрешки. Но това им е работата на дечицата,да растат!

Cvete, успокояваш ме, че и моят таз ще се свие, че още си ходя с бременелските дънки, които са ми леко широки вече, та дано, дано!!!
Аз стерилизирах до 40 дни. Сега мия с доста гореща вода и толкоз!
Мисля, че малко се бях депресирала в началото! Тя, преумората беше ужасна, трепереше ми цялото тяло, ревях поне веднъж дневно. И два пъти се скарах на бебка, че реве   Е, интересно е, че като повиших тон и тя спря да реве, май не е очаквала такава реакция. Абе, ужас беше първия месец, защото като ММ му свърши бащинството, аз останах сама, защото майка ми я хвана вируса с температура, после и баща ми, наистина бях по 24 часа дежурна с бебе с колики  
Чудя се как хората минали веднъж през това, се навиват за второ дете??? А може би съм афектирана, че беба ревеше допреди малко в продължение на няколко часа, без да разберем от какво е Последно решихме, че сме затоплили поечко стаята...

Да,Helios,разбирам те напълно Важното е,че този,гадния период е минал,и идват все по-щастливи и хубави моменти.Ние и бебчетата да сме здрави,пък всичко ще се нареди.А за таза-а дано!!!

В началото ми беше много трудно - нямах никаква помощ, а заради новата работа на мъжа ми, можа да си вземе само 5 дни отпуска, можете да си представите. Гледах си Джованчето от ден първи абсолютно сама. Не съм ревала, ама предполагам съм нямала време. 
Наистина сега не мога да си представя как ли действа човешкия мозък, за да забрави всичко и да иска още деца.    Лошото при мен е, че ако искам още едно, трябва да са с минимална разлика, заради възрастта ми. Това безкрайно ме разколебава.