Искам да кажа ... (103)

Утре ще ходим до съученик на единия девер, който живее тук. Имаме да му занесем неща, които поръча от България, а съпругът ми ще му оправя компютъра. Какво да занесем?
Също в неделя сме канени на вечеря от една мама, която познавам само от ФБ. Какво да занесем там? Тя каза нищо да не носим, но мисля, че е редно, а и признак на добро възпитание да не ходим с празни ръце.

Става, аз вече питах 

Лято, бутилка, шоколад или нещо домашно приготвено.

Мерси, Даун, мерси, Марипоса  Във Валенсия се загледах аз ... 

До сега ринах сняг. Толкова е ободряващо.
Сигурно, защото не ми се налага да го правя 
Снегът е пухкав и лек като перце. Само дето ми замръзнаха ръчичките 
Ама довечера като се приберем мъж ми да пуска снегорина 

Рая, рецепти за какво да давам? За рогчета, за сладки? Тази година правих и линцери по рецепта на приятелка, която е в Германия. А от една приятелка тук взех рецепта за капучинови звезди. За пръв път ги правих, обаче ни харесват, така че рецептата ще я прибавя към папката.

Октомври температурите тук бяха около 27-30 градуса, дори и в началото на ноември. Обаче водата никога не става "чай", все пак океанът си казва думата. Но хората явно са си свикнали, защото и пеленачета цамбуркат във водата.
Това съм го снимала на 23.12.2012 - Сан Себастиян, на 100 км от нас:

Бърди, Валенсия е много красива. Все още не сме ходили да я разгледаме.

Честити именници и от мен. Отчитам се и аз с един, роден, и един, както казват англоговорящите - ин лоу

Не точно проект, а ще кандидатстваме нашата гимназия да стане иновативно училище. По няколко различни направления могат да се въведат иновации. Ни се спряхме на иновации в управлението и методики на преподаване засега само по математика и само в няколко пробни класа, с нагласата, ако потръгне да въведем и по други предмети и в други класове. Иновативните училища ще се стремят да разчупят системата, да въведат нови модерни методи, които да са по-близки до учениците и да е по-удобно за родителите. Засега само имаме идеи, ако ни одобрят, ще започне същинската работа. Ние всъщност повечето неща вече ги прилагаме, та няма да е особено трудно.
И друг път съм чела песимистичните ти настроения по отношение на училищата. Имай предвид, че не навсякъде е едно и също. Все още има ученици, с които е удоволствие да се работи, както и колеги, които са по-отворени към иновациите и даже работят добре в екип.

Хубави дечица

Какво му е на времето, идеално е! И ние се овъргаляхме порядъчно в снега. В интерес на истината, докато още валеше, беше по-топло сякаш. Като спря, задуха малко, свали ми качулката 1-2 пъти и бих отбой

И аз не бих отказала удължаване на ваканцията Тоя сняг е само за игра, к'во училище, к'ви пет лева

Даун, на 8, 10 и 12 са.

Янтра, хъскитата бяха позиционирани на Студенец, не ги ли видя? Дребната веднага им се залепи, добре, че разрешаваха да се пипат.

Ние се прибрахме снощи по план, проблеми никакви, изпреварихме погнозирания снежен апокалипсис. Котката е жива, спокойна и игрива, днес тук е почивен ден и на ветеринар ще я заведа чак в понеделник. Приятелката ми ни е заредила хладилника и ме изненада много приятно, днес нищо не е отворено и щяхме да го караме на макарони, ако не беше тя.

Честит имен ден на Белла, да си носи със драве и гордост хубавото име!
Честити да са и други именяци, ако имаме.

Лиляна, Сандоканчев малко е объркал животинките Не е ястреб, а е тигър - "Тигърът на седемте морета" от Емилио Салгари. Пиратски сюжет, според мен по-скоро юношески, но може и да бъркам вече, чела съм я в четвърти-пети клас. После имаше филм: Сандокан - Тигърът на седемте морета и предполагам, че наш Сандо оттам е дошъл, от седемте морета

Жаки, това с горената захар го прилага една приятелка с голям ефект, според нея. Можеш да сложиш парче алуминиево фолио върху котлона, за да не си опропастяваш съдовете и котлона ивърху него захарта.

Янечек, разсеяното ти момче да не е водолей случайно (знам, че не признаваш зодии ). И аз имам едно такова и няма оправия, още си е такъв. Според мен това си е част от характера - както едни са стиснати, а други щедри, едни са лъчезарни,  други затворени в себе си, така и с това - едни са разсеяни, а други - не. И моят мъж много тормозеше разсеяното ни дете с всякакви възпитателни мерки, но нищо не постигнахме, само му е останал споменът за тормоза. Вече е голям мъж и вместо кецове, шалове и шапки, губи телефони, портфейли и пак кецове, шалове и шапки.  
Дано при вас да е по-добре.

Белинда, и при нас така се случи - когато бебето беше на път, баткото, (на 4г.) много се натъжаваше - че по-малко ще е обичан, че вниманието ще е върху бебето, че ще му взима някои неща  и т.н. Имаше даже моменти, в които се ожесточаваше и казваше, че не иска бебето да идва да живее у тях. Обаче майка му с много търпение (тя поначало има страхотен подход към децата), обяснения и любов успя да се справи с това и когато бебето се роди, на баткото му дадоха някаква играчка, която уж бебето донесло за него. Той се върза, милият, малък беше и много се зарадва. От момента, в който бебето влезе вкъщи, коренно му се промени отношението към него и сега е невероятно любящ батко. Но и тя му отвръща със същото.  

Светалчо, зодиите ги признавам за забвление, а понякога и за оправдание, като например "няма да ме съдите за лакомията ми, защото съм зодия Телец, нормално е да ми се яде". Моят е Овен, но имам приятелка, чиято дъщеря е Водолей и тя си я нарича Водоблей, повече ѝ прилягало
За София-град надали ще удължат ваканцията, макар че аз много бих се зарадвала на такова нещо. Хубаво им е на децата да си починат, а и моите са големи, не е нужно някой да е на разположение, за да ги пасе, самички се пасат много добре.

И за двете семейства ли?
Ние от алкохол не разбираме, шоколад не ядем, имаме домашна наденица, дошла от България. За неделя си мислех да занесем една, но за съученика се чудя какво да направя.

съученика ако живее сам може да му направиш обикновен домашен кекс 

И аз кекса на Буболинката щях да предлагам.
На гости, като ходим, все него правя и нямам провал, напротив.
И у дома много го харесват и все ме карат да им правя.

Боже, цяло изпитание е с 5 деца вкъщи. Всичко започна доста културно, докато в един момент имах чувството, че цирк Буш се е преселил у нас. Един си удря палеца на крака - рев и успокояване, друг си блъска главата в масата - отново рев и успокояване, трети бие с чорап по главата четвъртия. Преди около час се звънна на вратата и съседката отдолу, която се представи като бивш директор на училище (не разбрах това последното какво отношение има по въпроса), се оплака, че много се тропа и крещи, и внукът й не може да заспи. Аз се сконфузих, извиних се и засега поддържам някакъв ред. Казах им, че след 16,00 ч могат да правят каквото искат, та ако ще да взривят апартамента. Аз пък ще мятам гофрети, защото те са черешката на тортата, когато ни гостуват приятелски деца и малките ги чакат с нетърпение. Та при нас е весело, това исках да кажа.