Клиника Малинов - клиниката сбъдваща мечти :) Новогодишна Тема 21

На китката е по-болезнено, но в някои случаи е по-удобно, защото не ви се хваща цялата ръка. Но има опасност, ако ви го сложат на лошо място да има проблем с миенето на ръце. Това в случай, че се наложи да седите няколко дни с абоката. Някои пъти и по-бавно тече системата там. Първата ми вливка беше на китка и сигурно си откарах над два часа вместо един. После не съм имала проблем като е на това място, но човек с времето хваща разни тънкости като в какво положение да си държи ръката, да следи да не се огъва тръбичката и да не се запушва при ставане. Дано на никой не се налага да влиза толкова много в час с тези неща
Много съм доволна от жените и абокатите в клиниката. Винаги толкова безболезнено са ми ги слагали.  При лежането ми в болница миналия месец ми разказаха играта. Ползват някакви пластмасови абокати, които са страшно болезнени. Първият ми го сложиха на ужасно място и над час ме болеше зверски. Направо щях да ги моля да ми го махат. А не е като да не търпя на болка. Сам реши да се запуши и се наложи втори още няколко часа по-късно. Сложиха ми го на китката и поне се движех по-свободно и някак успявах да се мия. Но непрекъснато се запушваше пак и беше голямо ръчкане. До скоро имах болки в китката при разни движения. Нещо ми направиха с вените. А вената към лакътя направо вече не става за нищо и все по-трудно ми взимат кръв от там. Ще трябва да я мажа и лекувам.

Не знам защо акушерката реши там да ми го сложи при условие, че на лакътя не беше бодено. Е зверски ме болеше. Беше и на криво да следи вената, иглата беше много дълга. После ми го сложиха на сгъвката на китката не отгоре . Там установих, че ми е като че ли най-комфортно от гледна точка на миене понеже успявах да си измия цялата китка, ръкава ми се схващаше само в тази област, а не чак от лакътя. И най-вече успявах да си свивам нормално ръката в лакътя и да мога да се поливам/измивам. Иначе къпането си е филм В болницата нямаше как да го направя изобщо. С другия, с който седях за вливките след пункция се увивах с едни найлони и се къпех като робокоп. А гадният душ в хотела така пръскаше настрани, че макар да си държах ръкава вдигната нагоре, за да не я мокря, нацелваше точно там
Иначе докато лежах и аз се замислих къде би било най-удачно, че да може да си хванеш някак детето после и да не те боли зверски. На съквартирантките ми им ги слагаха на китката като ги взимаха за секцио.

В предишната клиника, взимането на кръв беше голяма борба ВСЕКИ ПЪТ! Първо се боцка едната ръка, човърка се, върти се - не пуска... След това се боцка другата ръка, като процедурата е същата с въртенето и намирането на вена - резултат 0. След това се връща на първата набоцкана ръка и се пробва от (как да обясня... ) като свиете ръката на юмрук - та отгоре вената, която се намира като продължение на безимения пръст ... _{(е няма такова обяснение, ама не знам как точно се казва... )}
Та, след търсене, ровичкане и борене за около 10 мин.  и няколко пробождания успяваха да ми вземат. Всеки път бях със страшни синини...
Голямата работа беше преди опита. За да не ме боцкат така всеки ден, ми сложиха абокат от който да взимат кръв. Емиии, за 4-5 дни нито веднъж не успяха да вземат от там... и отново си ме боцкаха, ама не ми свалиха и абоката, за да го ползват за пункцията... На всичкото отгоре за пункцията не го ползваха, защото нещо се беше запушил и не можаха да го отпушат с нищо, въпреки опитите...
Идва най-готиното - в деня на пункцията вече нямам място, което да не е боцкано и решават да ми сложат абокат на китката от вътрешната страна, където е най-тънка кожата.. Така ми го сложиха, че като минеш с пръст върху кожата (то се виждаше и с просто око де) се усещаше дебелината на иглата   Е такава болка няма, а и аз уж издържам на доста болка. И след процедурата го оставиха до вечерта, защото ако нещо ми станело лошо и се наложело да отида по спешност - да има на какво да разчитат. Казаха ми ДА СИ ГО МАХНА САМА около 19:30-20:00 ч. Със сълзи на очи го махнах в 18:00 ч., защото не издържах на болката вече. Такъв рев му ударих. А самото махане беше още по-ужасно. Ръката вече ми се беше надула, ужасно ме болеше, не можех да я мръдна и милиметър, а да я пипна още повече. ММ го беше страх да ми го махне и аз стихнах зъби и очи, извиках неволята и сама го махнах. А колко кръв тече... ММ щеше да припадне...

Аз много си харесвам една женица от втория етаж. Обикновено все при нея попадах. Толкова е мила и внимателна. Направо им се чудя на тези хора как може да са с такова настроение всеки път. Дори на последната пункция беше тя и тъкмо като я видях се зарадвах много. Обаче нещо не й беше ден и не успя от раз и хубаво да го сложи. Но след това нямах проблеми с въпросния абокат от към болки, въпреки че си откарах три дни с него.