Зимна приказка навън настана, а АПРИЛчетата са на топло в корема на мама-10

Първия път кърмих на поискване, а бебето спеше в нашата стая до около 3 годишна възраст. Първо в количката, после в кошарата залепена за спалнята и накрая пак там, но малко по-настрани. После се премести с кеф в неговата стая след като си избра сам легло. Веднъж сме го оставяли умишлено да реве, когато бяхме стигнали до спане не повече от 20 минути, след което трябваше да го люшкаме да заспи пак и така цяла нощ. Това на 5 месеца, като първите 4 и нещо ревеше почти денонощно от колики, но нищо не помагаше. След известно количество рев заспа и от тогава спеше до сутринта. Има случаи, в които реването помага. Но това е нашия случай, той ревеше постоянно и не можеше да ни уплаши много И досега си е по-ревлив. При бебета, на които не им се чува гласа е трудно да се направи такова нещо. А и ненужно може би. Винаги ми е било интересно някой като се оплаква, че ако не прави еди какво си бебето реве. Например да го носи. А какво правиш когато каквото и да направиш реве?? Нооо това бебе съм го поръчала кротко

Даммм, много луди има. Не е възможно да се обясни каквото и да било разумно на човек, който вярва, че може да "научи" на каквото и да било новородено с недоразвит все още мозък, просто не е възможно, аз отдавна се отказах.
На въпросите - кърмя "на поискване", но ако детето поддава и има склонност към изграждане на режим - възползвам се. Номер едно беше крайно хаотичен в храненето, кърмих на поискване до края. Номер две се хранеше на почти равни интервали от самото начало, така че може да се каже, че и "режим" съм видяла. С режим е много по-лесно, защото дава свобода. Знаеш кога бебето ще яде. В промеждутъка може да свършиш нещо. Когато нямаш идея колко е изял последно и съответно кога пак ще иска да яде - трябва да си на линия нон стоп. С големия бяхме като скачени съдове две години. Ми - нищо ми няма. Даряваш това време на детето си, приемаш го спокойно и се наслаждаваш, колкото можеш. Трябва да гледаме философски на нещата - да, тегаво е да си на разположение 24/7, ама сега като не му виждам очите по цял ден, да не мислите, че е лесно Та, да си дойдем на думата - за някакъв разумен "режим" съм, ако детето самО потегли натам, ако не е такъв тип - съобразяваме се с детето и толкова. Почивка през нощта - същото. Големият - сучеше по цяла нощ, особено в периода на зъбоникнене, понякога това е единственият начин да си успокоиш детето. Малкият - правеше си почивки от новороден, без да съм го мъчила да го "уча" на каквото и да било. После по едно време започна да се буди, после пак си спеше и...така Спането - естествено, че в една стая, даже почти на едно легло - който ще кърми на поискване няма друг вариант. Аз и с АМ да хранех, не бих оставила бебето в друга стая, просто няма да ми е комфортно, не ми е естествено. Няма упрек към другия тип родители, просто не е за мен.

Не знам, Мис. Има много статии по въпроса, даже не мога да намеря последната съвсем скорошна. Може преди да съм имала деца и аз така да съм си мислила, но сега е недопустимо. Те са много неща, физиологически при плаченето им се постига високо ниво на пулс, което поставя началото на стресова реакция в организма. Бебета нямат разбиране и представа за времето, те не знаят мама кога и дали изпбщо ще дойде да ги успокои. Не е като да са на 5 г., да се потръшкат и да знаят, че ще пореват и мама ще им обърне внимание.
Просто излишен физиологичен и психологически дистрес..

Е, да не забравяме все пак, че има и случаи като моя номер едно и този на Манха, дето и на челна стойка да му застанеш, то пак си се дере с часове. Тогава стресът е основано за околните

Бебето само си показва как ще суче.Моето ми се искаше да има режим,но не се и опитах да му създам.Само като заплаче и му давах,а си беше и апетитен от бебе.А само новородено не бих оставила в друга стая.Аз съм такава паника,че в началото все ще искам да ми е пред очите.
А нашия интимен живот е във върха  От 2 седмици малкия е при майка и ние почти не пропускаме.ММ не го е страх,но аз му казах колко добре ми става на коремчето след секс.Това е истина,ако ми е стегнат корема после се отпуска.А с предната като имах зацапване доктора не ми даваше,а сега без забрана ми е спокойно.
А бебко ми е голям,но и аз съм в края на 29г.с. все пак съм мартенка,която си избра вас 

Еее, дереше се и моят с часове в началото, отдавам го на колики и това, че ние с ММ бяхме неопитни и не знаехме какво се случва. Спеше на включен сешоар!, който една вечер изгърмя, и добре, че беше преди 22 ч. та го пращах мъжа ми до Технополис до Мол-а да купува нов сешоар.
Чаках само някой да се прибере, да им го подам от вратата да подруса малко, че да си измия зъбите и да си преправя рошавия кок на главата.
Ех, времена 

И ние изгорихме един сешоар. После го излъгахме да спи на клипчета с шум от сешоар
Кати и аз съм 29 седмица, нямам търпение да видя колко е порастнал бебчо.

Мара Подробната - и аз съм края на 29-та седмица    Бях в началото с термин 2-ри април, но ми го изместиха на 27-ми март.

Aaaa, сешоарът - моят най-добър приятел Как бях забравила Това пак добре, имах една приятелка тук, от форума, та нейната щерка, докато имаше колики, я отпускаше и се унасяше в сън от возене в кола. Една нощ бяха обикаляли града от 1 докъм 5 сутринта
Дамммм, интересни времена предстоят

Много сте напред! Вашите бебета вече ще са дебели и бузести, докато аз още ще пуфтя като парен локомотив

belinda, колко часове съм прекарала в колата, че да спи малката гад... Не, не, този няма да прави така, стара съм вече!

Няма, обещавам ти! Второто компенсира! Въпросът е третото чий модел повтаря, че ако се редуват

е,аз от коликите не разбрах много,а и не сме го дондуркали много.Кротко бебе беше до 4г. сега вече е палав,но аз обичам палави деца.
И моя термин е 27-ми март,не знам защо съм посочила 28-ми за началната стр,но все едно.Мисля,че е станало по-рано в предвид времето в което сме правили бебето съм склонна да вярвам,че може и да е седмица напред. И аз бях нетърпелива да го видя колко е,защото предното теглене ми беше преди 2месеца (тогава 505гр).На ЖК е с 2Д ехограф и не може.

Аз пък толкова да не им вярвам на тия мерения на теглото, че няма накъде повече

Аз по-скоро от любопитство.

Кой ме би по главата да гледам кулинарното предаване на Андрю Цимерн от Индия. Като ми се прияде дюнер в 3 часа посред нощ.... Мъжа ми пък никаква съпричастност. Обяснявам му, че има денонощни дюнерджийници, пък той ми вика "Как ще ядеш тая гадост"  . Сега ми стърже тумбака, а ако е вярно онова поверие - детето като се роди сигурно ще има белег във формата на дюнер.