Много мина, мъничко остана МАРТенче да гушка мама- тема 9

Я, аз да попитам, само аз ли страдам от това безсъние.. ;/ През първите 5 месеца спях страшно много.  А сега за 24 часа, не мога и да помисля за повече от 5 часа сън. Или ще са болчици и свивания в корема, или ритания, или пък просто не ми се спи.. И по цяла нощ при мен е все едно и също от около 2 седмици: спя мъничко, а после или се въртя или даже си върша някаква къщна работа , защото просто мен сън не ме хваща.

Да, Jeran, тази е моята. И на добра цена са ти я предложили. Аз преди 2,5г. я взех за около 300лв. И все още си държат цената.

Аз не можех грам да спя първите 3 месеца и спях бщо п 4часа на ден... разпокъсани... после спря нжоо помня че беше кошмарно..

Nia , и аз съм за бялото просто защото смятам, че ще се събира прах в тези чекмеджета на първото легло (поне от снимката така ми изглежда).

Аз също си взех въпросната помпа на Медела. Даже в болниците са с такива, дано има полза.

Magi1024, лекаря, който те изражда е този, който си казва последната дума. Този, който те проследява можа да каже, че трябва секцио или че може естествено, но от самия израждащ зависи. Ако нямаш избор на лекар, трябва да отидеш предварително в болницата, към която си се насочила, там дежурния екип ще те поеме, ще прегледа и документите ти (ако имаш разни епикризи и изследвания, които показват рисковото ти здравословно състояние) и ще преценят дали да ти назначат секцио.
 За твоята диагноза според мен компетентни са специалистите по фетална морфология. НО тези, които имат реално такова обучение, а не всеки, който има машинка за 3Д и предлага забавление за родители (че има и такива - разполагат с техника, но не и с нужното образование).
 Това с гугъл аз не го приемам За мен самоинформирането е много важна част от подготовката за каквото да било. Особено в български условия, където лекарите са силно пестеливи на информация. Естествено, супер ще е ако специалистите ни насочват къде и какво да четем, но те не го правят. Те само казват "не чети". Е, това не ми е опция. Сама си пресявам кои източници са сериозни и заслужават доверие, и кои са ЕЖК. И така. Нали неволята учи, та сме станали по нежелание специалисти по всичко, на приятелка в друга държава ѝ се чудят как може да има толкова много познания за бременността и раждането. Ми... нямаме избор.

 За донорството:


zaichenceto_bialo   страшен виц (дано е виц де ). Аз с първото дете се изцеждах, а вкъщи в деня на изписването дойдоха 8бр. възрастни (освен мен) и 3 броя деца (освен бебето). Всички ходят навсякъде из двустайния ни апартамент. Аз трябваше да се преборя с незасукващо бебе, шуртящо мляко от гърдите, а след това и да се изцедя пред погледа на половината от тия хора, които постоянно вратаросваха и ме изнервяха. Беше кошмарно. Това на фона на моето лабилно състояние, с което се сдобих в болницата.

Jeran, зависи за какво ти е нужна помпата. Ако смяташ да храниш с изцедена кърма, двойна електрическа си е най-голямо удобство. Ако обаче ти трябва "за всеки случай", не си заслужава изсипването на пари за скъпа помпа, като електрическите. Или ако смяташ само някой път при нужда да изцедиш заради раздяла ( и трябва да изцедиш на мястото, на което си извън дома), тогава пак ръчната ще е по-удобна, защото няма да се налага да търсиш подходящо място с контакт.
 Аз никаква помпа няма да купувам, защото не мисля, че ще ми е нужна. Ако се появи непланувано нужда, тогава ще взема според нуждата.

Аз ще взема ръчна на томи пипи. Ще е подарък, за начало ми се струва разумно, ако се наложи, ще купя ел, но по нататък.

Креватче взех комбинирано с люлка и скринче. Основно заради скринчето. Удобно ми е за повиване. Сега чскаме матрака
Няма да се ползва после. Поне сега така мисля.

Даряването е нещо което е лично. ММ не се меси в тези ми решения. Изказва мнение, но решението си е мое. Аз си дадох дума, че искам да върна жеста на някое семейство. Важно ми е поне да опитам да си спазя обещанието.
Кръв не съм дарявала. Към момента нямам такова намерение. Бих дарила в полза на близък, но в бъдеще.

Хайде лека нощ от нас... Отивям са кукувам в леглото.
Днес и нас ни мъчиха едни ритници ...

За помпите, аз с първото бях с Нук, после с Чико, нещо не се справях добре, макар че успявах да пълня фризера с кърма, вследствие на хиперлактацията, която си докарах от постоянното изцеждане.
С второто си взех на Авент ръчната, не ме е разранявала, но китката ми откапваше от помпане. С третото си взех електрическа на Медела, много съм доволна, двуфазна, има настройка за силата на вакума, но съм я ползвала няколко пъти, единият път в родилното. Номер три си засукваше добре, и до преди две седмици си го кърмех - на 2г.7м. го отбих, че кърменето ми предизвикваше силни контракции. Та сега си имам помпа, ако ми потрябва. Ако трябва да избирам, пак бих взела на Медела, най-щадяща е според мен от всички изброени.
За даряването на кръв, аз съм от горе-долу редовните кръводарители. Никога не ми е прилошавало, даже ме обзема една еуфория след даряването, която ме държи поне седмица. Мисля, че съм помогнала на поне един човек, дано. Въпреки, че съм кльощава, движа около 52-54 кг. на ръст 175см., никога не съм имала проблеми. ММ също дарява с мен, заедно ходим, но сега заради бременността не може. Освен ползите за някой нуждаещ се, при нас с ММ след кръводаряване настъпват много положителни ефекти - кожата се изчиства, засиява, вотавам го на подмяната на половин кило кръв, идва ни повече енергия, умората изчезва, и още кум хубавини. Не знам дали е психологически ефекта от това, че си направил нещо мъничко добро, но е факт, че после се чувстваме прекрасно. Като родя, ще подновя дарителството.
Скреч, за осиновяването, аз споделих моите наблюдения, имам няколко приятелски семейства, които се борят да осиновят дете. Има много деца в домовете, но родителите им не подписват документ, с който да разрешат осинвяване. Едното семейство вече 15 години се бори, така че явно не е толкова лесно. Знам, че повечето проблеми на децата от домовете са вследствие на изоставянето и с подходящи грижи се преодоляват, но аз говорех за деца от ромски произход с проблеми, които се предлагат за осиновяване. Аз лично имам досег със социалните, които трябва да съдействат при осиновяване, не искам да влизам в подробности и там какви мръсни схеми са Лично съм си патила от тях, жестоко при това, не ми се говори повече по темата. Дай Боже нещата в България да се подобрят и да няма изоставени деца, но засега институциите гледат на тази работа като начин да изкарат пари, от личен горчив опит ти го казвам.

Не мисля, че има особен риск. Най-големият риск не идва от упойката, а от самата стимулация. Ако се ползват силни лекарства може да се получи хиперстимулация и това е супер гадно. Само че в случая стимулацията е възможно най-лека и то, защото донорките са млади жени с хубав яйчников резерв и не е необходимо силно стимулиране на яйчниците. Тежката артилерия е за такива като мен - с изчерпан или намален резерв.
Упойката е лека, защото самата пункция не трае дълго (30-40 мин максимум), не е като операция да продължава с часове и да са нужни конски дози. Някои жени дори си правят пункциите без упойка, но все пак зависи колко яйцеклетки се вадят и какъв е прагът на болка. Така че по-добре да се ползва упойка.

По повод на едно от горните изказвания - никой не може да ми отнеме чувството, че това дете не е мое, че аз не съм негова майка, след като съм го гледала на ехографа как расте в мен, чакала съм със страх дали ще чуя сърцето му, а сега усещам как рита в мен и дори като че ли ме слуша и реагира като му говоря
А донорката ми е прекрасен човек. Аз нямам право да я познавам, но знам, че има две дечица, че ги обича толкова много, че е решила, че трябва да дари това щастие на още една жена. Вероятно, защото се е запитала какво би било ако тя е на нейното място и тя има нужда от помощ. Какво да кажа повече, тези жени са ангели
Това да се твърди, че детето е на тази, която дарява е същото като да кажеш, че всеки месец си изхвърляш децата в тоалетната и по превръзките. Една клетка не е дете, трябва й много повече да стане такова.  Дори един ембрион все още не е дете, та какво остава за яйцеклетката
Разбира се, всеки има право да си мисли каквото си иска. Аз просто се почувствах длъжна да обясня, защото съм се интересувала, чела и разпитвала за това много повече от вас.

Извинявайте за многословието, за всичко друго мога да премълча, но не и по тази тема, защото за нея има толкова митове, които са грешни, че тези като мен се срамуват да застанат и да говорят открито за това, а не бива да е така. Защото като цяло обществото не го приема, а то е едно от най-хуманните и нормални неща.

Електра,вярно реагират и като,че се заслушват и ти отговарят отвътре 😃 и аз така си мисля-колко е вярно не знам,и дали е научно доказано,но си мисля,че ни усещат и реагират на гласовете по някакъв си техен начин.
Аз взех за др.да се замислям-много ми е любопитно как ще изглежда детето,направо ми е невероятно как в корема си имам цяло човече,това за мен е най-голямото чудо.Още не мога да повярвам,че там съм го събрала и че ще излезе оттам.От
една точица-до човече.😊

На нас, на последната ФМ, ни дадоха цветна снимка на А4 формат. В момента, в който взех снимката и е погледнах, видях мм. Цялото прилича на него   дори изнамерихме сника от родилния дом на мм - ами еднакви са.

С тези помпи се чудя какво да правя, не ми се дават толкова пари и да се окаже, че няма да е ползвам.

Електра, обществото ни не е дозряло още за такива естествени неща, повечето хора не приемат, че съществува нещо отвъд материалното. Та в България до скоро беше срамно да се спомене, че двойка има проблеми със зачеването...да не говорим за донорство. Клиниката на ММ беше тенденциозно забутана на края на София, нейде сред нищото, защото хората се чувстваха така по-сигурни, че никой няма да разбере, че правят ин-витро опити. Вече като че ли е по-естетвено да се говори за тези неща, дори шефът на ММ закупи нова сграда за клиниката на централно видно място. И хората с гордост влизат вече, променят се нещата. Вярвам, че и за донорството ще дойде време и изобщо няма да е тема табу. Всичко ново и непознато инстинктивно отблъсква и плаши хората. Разбира се има въпрос на осъзнаване и мироглед.
А относно стимулацията, и опасенията, че с даряване на яйцеклетки ще се изчерпа яйчниковия резерв, искам да внеса малко яснота - на всеки естествен цикъл в жената започват да зреят няколко фоликула, но само един става доминантен. Останалите регресират и се абсорбират в тялото. При стимулация, всичките, които биха тръгнали да зреят, или почти всичките, успяват да узреят и се взимат чрез пункция. Жената се приспива за минути и с игла през влагалището се взмимат клетките. Малко след това жената се буди и си тръгва за вкъщи. Сетра ми беше на пункция миналия петък, нищо не я боля, вечерта ходи на салса, не се спира момичето. Каза дори, че коктеилчето от упойката и е излекувало мигрената Та даряването не е толкова страшно, вече има модерни и пречистени препарати за стимулация, самата стимулация е контролирана.

Мама Галка, така е, за съжаление 
Аз пък бих дарила органите си ако нещо се случи с мен. Един бъбрек да кажем, това не съм аз, не е душата ми
Исках и стволовите клетки да даря, но клиниката ми не работи с обществената банка. Трябва да ходя да се моля на биорегенерация да вземат клетките и после аз да ги нося в Александровска. Тромава е много процедурата и не знам дали ще стане изобщо...
Не знам защо са толкова усложнени тези неща при положение, че така можеш да помогнеш на някого. Толкова е сложно, че ти се отщява да се занимаваш

Мама Галка, за съжаление челно се сблъсках и с осиновяването и с донорството. Ние ползваме донорски сперматозоиди и да ви кажа, това беше най-доброто решение което някога сме вземали. ММ се оказа с генетичен дефект, който не пречи на начина му на живот, но се унаследява и може да се засили ефекта. Затова, решихме че не искаме да си играем със съдбата и медицината и да заложим на сигурното.
С даряването на С е много по-лесно, има даже избор, ограничен, но избор ... но при Я това не е така.
Много трудно се приема подобно нещо, но приемеш ли го веднъж, щастието е в пъти по-голямо!
За осиновяването не ми се говори, още стоя и тъпча на едно място, вече 3та година
Та беше по-лесно да забременея и да износя, от колкото да осиновя 

Аз не крия, че сме имали проблеми, който ме е питал съм казала. Помагам, ако мога и така ... но не съм и от хората, които тръбят на ляво и надясно и едва ли не търсят съчувствие. По-добър "приятел" в този период от половинката ти няма. Станахме по-силни и сплотени.

Електра, аз бих дарила всичко, ако нещо се случи с мен. Всичките ми близки знаят и ако се наложи ще реагират, така както искам аз! Те не са много съгласни, но приемат решението ми ... единственото притеснение на майка ми, е че като подпишеш декларация за донор, явно ставаш "набелязан" от черния пазар за органи ... не знам дали е вярно, ако е, това е нещо чудовищно 

Здравейте, пак съм аз с моите въпроси Какви цветове според вас могат да отиват и за момче и за момиче.. Аз се сещам за червено, бяло,.. Жълто може би   ?!

Ниа, зелено, тюркоазено (морско синьо - за мен е подходящо и за момиче, особено синеоко  ), карамел, екрю, сиво, жълто, оранжево, червено ...