Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 232

С помощта на числата могат да се ускоряват или забавят събитията, настъпващи около нас, да се увеличават късмет и любов, да се намаляват неприятностите.
Ускоряване – Забавяне.
Ако трябва да се ускори един или друг процес (например, закъснявате за работа, а няма транспорт, или парите в портфейла са свършили и заплата все още няма) повтаряйте колкото се може по -често, „двадесет“. 2 – умножава вашите усилия, а 0 – ще нулира обратната реакция.
Ако напротив, трябва да се забави определен процес (например, синът казва, че ще се жени спешно, а вашите планове не включват това), повтаряйте на себе си: „. Четири“. 4 е квадрат, най-стабилната фигура. Именно това забавя действието. Освен това всички страни на квадрата са равни – където и да погледнеш е едно и също- стабилност.
Добавяне – Изваждане.
Ако трябва да се добави нещо (например, броят на банкнотите в портфейла, или броят на феновете), представете си това и повтаряйте: „седем плюс едно“. 7 е числото на тайнствените действия, 1 – числото на целите и енергията, а 8 (1 и 7 ) – числото на безкрайността.
Ако трябва да се отнеме нещо (например собственото тегло), представете си се строен и повтаряйте: „Десет минус едно“. Но в този случай бъдете готови за промяна: 10-1 = 9, а 9 е числото на промените.
Ако е необходимо да построите нещо или да го възстановите (нов дом, отношенията с шефа или любим човек), представете си това нещо и повтаряйте: „четиридесет четиридесет“.
Ако, напротив, е необходимо да се разруши нещо, трябва да си го представите, и да казвате за себе си „четиридесет и четири.“ Като първо, тези цифри са подобни по външен вид на две светкавици. И на второ място, наслагването на един квадрат (4) върху друг (4) раздробява всяка устойчивост на части, защото ъглите стават осем, а осем е безкрайността.
И това ще се разделя до безкрайност – до прах.
Ако ви липсва щастие, късмет, лекота, повтаряйте: „двадесет и едно“. Между другото, ако се изчисли нумерологичното значение на думата „щастие“, то също е 21!
Ако не разполагате с време, повтаряйте на себе си „деветдесет и едно.“ 9 е промяна, 1 – най-бързото число. Освен това 1 е началото, 9 – край, тоест пълно обхващане на времевия цикъл. Оказва се, че 911 – не е случаен, и се използва не само като номер за спасението.
Посветените знаят, че 911 – също така е номерът на вселенската канцелария- същата тази, където се определя времето на всичко.


http://5itagor.com/?p=1

Та, значи, насред спомени се рея
и срам ме стиска, ох, ще полудея...
Къде ли е добричката ми фея
с вълшебна пръчка всичко да отвее...

Безброй отвари чинно си изпих,
но мъката и с грам не намалих,
а ето, че на всичко за капак,
довтаса и Ширин, без нея как...

Жужан я пратил с бойно поръчение
да подпомогне моето спасение;
торби с багаж довлече за целта,
танцува, мрънка, хили се и пя…

От миналата вечер резюмето
свали ми го направо от лицето;
не спря да кудкудяка и за миг
накрая я натирих с боен вик...

За малко тишина и самота...
Но после хлопна входната врата -
нахилен и с ефектен пирует
мосю Джесур застана ми отпред...

Направи ми дори и комплимент...
Как само ме засрами тоз левент...
Предлага ми разходки, питиета,
накрая с макаронена диета

спечели одобрение от мен!
Въпросът бе успешно разрешен -
в спагети със босилково ухание
ще вложи  Жужко своето старание!

Нооо, гада си е гад – и изведнъж
започна пак да действа като мъж,
припомни ми изцепките от снощи,
молбите ми към него… Помнел още

десѐна на бельото ми дори...
Заби в гърба ми всичките игли...
Нооо, нямало защо да се тревожа -
че с гледката на голата ми кожа

сал той единствен бил е запознат,
затуй че да съм бъдела рахат!
Е, на сега, направо изтрещях,
ма нямах вече никакъв ищах

да се разправям с него в този час...
Кагорично тъй не правя аз!
Туй искам да се знае, подчертавам,
и гарда вече няма да снижавам!

Усмихна ми се нежно моят гост,
в чело́то ми отърка алаброс,
с целувка по нослето ме дари,
а после макароните свари...

Похапнахме блажено у дома
и неусетно спусна се нощта,
след туй се поразходихме навън
и всичко бе прекрасно като в сън...

Поседнахме в самотно кафене,
говорихме безспир какво ли не...
Магия сякаш бе ме обладала,
за този мъж душата бих си дала...