Любители на котки - Тема 111

Ами вие можете да я сложите там, когато има гости, не е задължително да стои там секи ден. Освен това, мисля, че на самата нея ще й е много интересно да наблюдава отвисоко, така че смятам, че ще си се катери, само да има удобен достъп до там, т.е. нещо, на което да скочи и оттам да се качи на високото. А кастрирана ли е? Супер очарователно същественце е!

detelistna.4etirilinka, сърдечно благодаря! Да, кастрирана е още преди да навърши година при д-р Димов, който похвалих малко по-горе, със същите отлични впечатления като Епона съм. 
Епона, от къде взимаш храната? Моята госпожица също страда за Орижен и отказва Аплаус.
Моята красавица днес е по-спокойна. Снощи като остана само свекърва ми се разхождаше свободно вкъщи. Днес сутринта като дойде на дъщеря ми приятелката отново се скри на дивана (зад възглавниците - направих и скривалище и е доволна). Може и да се отпусне някога. 

Cesari, страхотна е Клео! Дали да не пробвате да напръскате с тези неща, които имитират феромоните на приятество, спокойствие и т.н.?

Иначе хранатя я намерих тук: https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/natural-greatness-27201/natur … yzrast-2-kg-46458

2кг ми излязоха около 30 лв. с отстъпките. Но сигурно я има и на други места.

У нас рядко идват гости, обикновено Чарли посреща на вратата, а Грейси шпдава глава от вртата на хола и после се прибира под леглото .

Аз все си мисля, че каквато и да е отворена котешка тоалетна (нямам опит със затворени) с каквато и да е постелка не може да предотврати мириса в момента на "снасянето". Миризмата се разнася в помещението още, докато акото се приземи в постелката. Иначе ние сме със силиконова - след като се заровят изпражненията и изсъхнат, спира да мирише. Аз лично изчаквам да позасъхнат, преди да ги махам, за да не цапам излишно лопатката, дотогава изнасям тоалетната на терасата. Самите топчета на силикона не излъчват миризмата от урина и изпражнения, т.е. не мирише самата тоалетна, освен ако не е в момента на ползване по голяма нужда. Не се образуват топки от постелката, не се слепват зрънцата - урината се попива в тях и те пожълтяват. Гледам да махам пожълтялото, доколкото  мога, но не успявам изцяло, разбираемо е. Когато стане доста жълта, я сменям изцяло, като измивам и подсушавам тоалетната преди това. Не доливам, защото ми се струва по-чисто да я сменя изцяло -  препоръчителната дебелина на слоя е 3 см на тази, която ползвам, което е горе-долу един пакет от 2.8 л за сравнително голяма котешка тоалетна. Тук прочетох за 7-сантиметров слой при други постелки от друг материал.

За плашливостта на котките мисля, че си е основно до характер, при условие, че не говорим за котка, която като малка е изпитвала лошо отношение и малтретиране. Баба ми имаше един котарак, който за десетина години, докато беше жив, така и не свикна с чужди хора, въпреки че беше много кротък със своите си хора. Всеки път, когато дойдеше някой, а се случваше често, котаракът бягаше през прозореца на кухнята навън. Добре, че беше къща и первазът на прозореца беше малко над метър от тротоара.

Нашият Пури е много контактен - който и да дойде, е първа писта да го подуши и да му се отърка. Предполагам, че не на всички им е приятно, но засега куриерите в района ни го изтърпяват стоически. Някои по-любезни започват да му се превъзнасят какъв е сладур и красавец (в интерес на истината, въпреки че смятам котките като цяло за много красиви създания, Пури е едно от най-малко красивите сред тях), да го милват и той се разтапя от кеф. Като влезе някой вътре и седне, той стои до краката на човека и го следи с поглед и само чака сигнал, за да му се метне до него, че и в него. Иначе много ме ядоса вчера, но в момента не ми се пише за това.

Е, сега  . Моята най-възрастна котка е най-малко красива, но като я видя как ми се лигави, отърква, опъва задни крачета и ме гледа в очите, няма по-красива  . За това и нея я взех, като избирах. Исках приятен характер и гальовна. Бих я предпочела пред 100 красавици, които само да ме драскат и хапят.

Нашият докато беше малък не искаше да види и чуе никой, който не е от семейството. Сега се отрака и като имаме гости не позволява да се седне на неговото място - фотьойла.
Спрямо чуждите хора не е агресивен, но ако го предизвикат естествено хапе и драска.

Епона, благодаря за линка.

кукумицинка, за акито и не само съм съгласна. Ако съм там по време на това действие, го взимам и веднага го изхвърлям, иначе като го зарови не мирише. Да живеят ароматизаторите, оле!

Не знам спрейовете след колко време действат, но на изпарителите в контактите им трябва много време. Първите незначителни резултати се наблюдават след 10-тина дни, а поне месец им трябва, за да има видими. У нас все още не виждам ефект от Фелиуей френдс, а минаха поне 2 седмици. Чакам и се надявам!  Междувременно вчера купихме и Фелиуей класик и смятам да ги пусна паралелно. Четох, че е допустима комбинацията.

Горното го написах, защото ваканцията на каките на Клео ще е свършила, докато химията подейства.

Преди малко Тигър се осмели да се покаже в присъствието на Наско и беше прогонен на секундата:

Добър ден! Нова съм, днес се регистрирах и още не мога да схвана къде какво да пиша. За това моля да ме извините ако въпросът не е за тук, но не открих къде другаде мога да го задам.
Свързан е с нашата съседка, живееща точно до нас. Пенсионерка е. Има ужасно много котки, но не се грижи за тях и миризмата е меко казано ужасна. Носят се слухове, че е изметкала една от котките си през седмия ни етаж и е паднала на предното стъкло на камион - уж е оцеляла. От към кухнята ние имаме прозорци, а тя - тераса и понякога виждам някоя от котките да се подвизава там, онзи ден даже заснех една хубавица - като че ли искаше да прескочи у нас и да се избави от мъките. Освен това и хлебарки ни идват от нея, тя нито чисти, нито се грижи за тях, банята й е изгнила отвсякъде, някакъв ужас е. Обаче ние с майка ми искаме да си осиновим коте, но точно тази съседка ни спира - според нея, котето постоянно ще мяучи и ще стои до общата стена и направо ще си полудее. Какво да правим? Още от съвсем малко фърфалаче се радвам на котки, вече съм на 14 и поне 10 години са минали от както коте все още не сме взели. Към кого можем да се обърнем и наистина - има ли опасност, ако си вземем коте? Благодаря предварително!

Искам да те поздравя за няколко неща. Първото е любовта към животните, второто отговорното отношение, а третото е грамотното писане на 14 г.
Според мен въпросната съседка е някаква изперкала. Може тя да има сто котки, но вие да си вземете една душичка и ще е проблем. Май повече за нея обаче. Ако котето е кастрирано, няма да се впечатлява особено от съседските котки. Лично мен обаче с това отношение повече би ме притеснявала именно бабката, от злоба нещо да не вземе да отрови вашето коте, ако го пускате на терасата, щом е могла да метне собственото си през прозореца, не би ме изненадало. Другото което е, ако терасата ви не е остъклена или обезопасена, по-добре котето да няма достъп до нея, за да не падне.

Епона, благодаря!
Ами, нейният апартамент май че е гарсониера, за това е тераса, нашата кухня е само прозорци, а другите две тераси са напълно остъклени, но избягваме да ги отваряме зимата. Другите съседи до нея се оплакваха, че имат тераси, които са една до друга и котките си прескачат и ходят и на тяхната тераса. Имаме и фирма към входа, но те ни казаха, че абсолютно нищо не можели да направят, да се обърнем към друг... Опитвали сме да говорим с нея, но тя почна вече да се страхува и да ни избягва, много често се оправдава, че не си е сложила слуховото апаратче и не ни чува. Все някога ще видя някое самотно коте навън и ще ми дожалее и ще го взема - естествено, ще гледам да го взема само ако няма майчица наоколо. Обаче сега зимата всички са се изпокрили и нямам късмет.

Ако имаш профил във Фейса - има много предложения за осиновяване на котки. Обаче ме гложди съмнение относно съгласието на майка ти за коте у дома. Да се гледа добре котка не е от най-евтините неща; ти още не работиш и нямаш пари, а майка ти дали би се съгласила да плаща за ветеринар, ваксини, обезпаразитяващи, играчки, добра храна, евентуално спешни състояния, превоз, изследвания?

Да, имам съгласието, самата тя постоянно ми изпраща клипчета с котки и мрънка на баща ми за коте. Наясно сме, че са доста големи разходи, но да си имаш животинка вкъщи е уникално. Да не говорим и за ползите от това - лекуват, успокояват...

Леле Танче, горкият Тигърчо. Изглежда много изплашен миличкият. Затова пък Наско видимо се чувства като господар, което е хубаво, защото нали и той свикна трудно с промяната.
Това че се посбиват може и да не е толкова лош признак, ако съумеят да установят кой ще води прайда. Ако единият се подчини (а това обикновенно става след като яде бой няколко пъти) може и да се приемат. Поне при нас така стана.

Да, права си, ние много си го обичаме котето, през повечето време е много гальовен, обичлив и мъркащ, но това не променя факта, че на непознат човек, който може да съди за него само по визията му, едва ли му се вижда чак толкова красиво и очарователно, колкото редица други котки. Аз до момента не съм имала възможност да избирам котка, все така се е случвало, че и трите (Пури е третата и всъщност приятелят ми го донесе), съм прибирала, защото са били в окаяно състояние и близо до смъртта, и бих ги прибрала независимо от характера и от визията им, щом съм имала възможност за това. Но ми прави впечатление в редица фейсбук-страници как за по-красивичките, особено ако има поне намек за някаква порода, веднага се намират много желаещи да ги вземат, докато за по-невзрачничките трудно се намира стопанин.

п.п. Не разбрах кое е основният проблем при последния казус - дали, че бабата гледа много котки при лоши условия, или, че иска котка. Едното, струва ми се, че няма много общо с другото.