Не умира за глад, щото е сърбал гъбена каша .... 
и като иска друго ядене ще чака... 
Християн на 30.01 ще стане на две годинки.
Виж целия пост
и като иска друго ядене ще чака... Християн на 30.01 ще стане на две годинки.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 175.
- Публикувана: 9 ян. 2017, 21:22 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2017, 19:56 ч.
# 315
21 ян. 2017, 19:31 ч.
# 316
21 ян. 2017, 19:41 ч.
Много ми хареса пожеланието на Фло - "ЗДРАВИ СТАВИ, НОРМАЛНО КРЪВНО, СИЛИ И БОДРОСТ". С последните две все още сме в приятелски отношения, за разлика от първите две
Виж целия пост
Честит Бабин ден! Да сме живи и здрави!!!
Много ми хареса пожеланието на Фло - "ЗДРАВИ СТАВИ, НОРМАЛНО КРЪВНО, СИЛИ И БОДРОСТ". С последните две все още сме в приятелски отношения, за разлика от първите две
# 317
21 ян. 2017, 20:46 ч.
Честит Бабин ден от мене!
Аз го възприемам като професионален празник на акушерките и АГ докторите.
Баща ми имаше приятел АГ - та от там съм свикнала със поздравите.
Е, то при тях и наздравици имаше по повода.
За бабите на внучета си мисля, че празника е като си видят внучовците.
Здравке, защо му мислиш злото на Йойо, да бърза да те прави прабаба?
И аз като Янка мисля, че може и сестричка да проима.
Сушени манатарки съм виждала в Лидл и Фантастико.
Но като видях етикета избягах бързо.
Мери, дано стабилизираш кръвното.
Аз нали също пипнах високо и се жалих. Ами свалих го по време на грипа с антибиотика Зинат.
От тогава съм с показатели като младо девойче.
Дано така да остане по-дълго време.
Виж целия пост
Аз го възприемам като професионален празник на акушерките и АГ докторите.
Баща ми имаше приятел АГ - та от там съм свикнала със поздравите.
Е, то при тях и наздравици имаше по повода.
За бабите на внучета си мисля, че празника е като си видят внучовците.
Здравке, защо му мислиш злото на Йойо, да бърза да те прави прабаба?
И аз като Янка мисля, че може и сестричка да проима.
Сушени манатарки съм виждала в Лидл и Фантастико.
Но като видях етикета избягах бързо.
Мери, дано стабилизираш кръвното.
Аз нали също пипнах високо и се жалих. Ами свалих го по време на грипа с антибиотика Зинат.
От тогава съм с показатели като младо девойче.
Дано така да остане по-дълго време.
# 318
21 ян. 2017, 21:53 ч.
Честит Бабинден! Пожелавам ви да сте баби, прабаби и пра-пра-баби!
Който иска, да прочете. От личен опит знам, че е вярно. Щеше да е смешно, ама всъщност е много тъжно. Все пак, прочетете го!
Виж целия пост
Който иска, да прочете. От личен опит знам, че е вярно. Щеше да е смешно, ама всъщност е много тъжно. Все пак, прочетете го!
Скрит текст:
Лоши хора сме това учителите, казвам ви, лоши хора сме. Не стига, че час по час ни вдигат заплатите, не стига, че три месеца ваканция имаме и по половин ден работим, ами и все сме недоволни, все мрънкаме. Ако сме във ваканция, що сме във ваканция - гърмят ни отпуските, ако сме на работа - що сме на работа, умряхме от студ в тая зима. Ама сега няма да се оплаквам. Аз съм оптимист човек. В трети клас съм. Жалко, че не съм ученичка обаче.
06:00
Понеделник е. То не бе дървена ваканция, то не бе грипна ваканция, то не бе сняг до ушите, разгеле - свърши се. Скачам от леглото и започвам да се обличам. Три вида блузи, едно поло, клин, отгоре панталони, мислех да сложа и още едни, ама не се получи. Шапка, шал, ръкавици и терлици върху ботушите. То ми остава само да се хлъзна и да си счупя нещо в този лед. В две торби тетрадки, новите учебници за оценяване, тестовете за тази седмица. Без малко да си забравя дамската чанта. Като дългогодишен шампион по фигурно пързаляне и скок във вода едновременно стигам до училище. Установявам, че вън е било по-топло. Нищо - толкова време не е горяло парното, нормално е. Две глътки кафе, махам терлици, шалове, шапки.
Първите два часа започват с преселение на народите. Кой се хлъзнал, кой закъсал с колата, кой нещо друго - на всяко отваряне на вратата, влезлите навреме вече са забравили какво им говоря. 24 деца най-сетне са в час. И Майкъл е в час. Няма да се ядосвам, няма да се ядосвам - повтарям си, докато го гледам да се разхожда из стаята и да се опитва да е муха, после пчела, после вече и аз не знам какво. За трета година съм му учител, още ми говори на "ти" и не знае къде е чинът му и защо трябва да е на него.
- Пък мама ще те съди и ще ти тресне една ограничителна заповед, дето искаш да стоя мирно. Пък тя каза, че няма да ми викаш, щото знаеш ли какво ще стане.
Боже, дано ми я треснат най-накрая тая заповед, дано лично съдията да дойде да ми я връчи, че иначе сама ще си я напиша. Майка му била адвокат. Абе цял ден стои пред училище, пие кафе, дебне деца и учители, кога работи в тая кантора не знам. Сигурно е сънувала, че е адвокат. То и аз напоследък сънувам, че съм принцеса, ама никой не карам на другия ден да ми вика "Ваше Височество".
Вратата пак се отваря - чистачката е - носи заповед за намалени часове. Че да я прочета, че да я подпиша, айде пак кошерът се е разбунил. Междучасие. Една майка ме чака пред вратата - трябва й бележка за детски. Ама спешно й трябва. Газ до канцеларията и пак в стаята. Ходи ми се до тоалетна, в студа на мене все ми се ходи, за другите не зная. Другото междучасие ще е. Раздавам контролните. Вратата пак се отваря. Проверка от РЗИ за топлото по стаите. Часът пак си е отлетял, ама контролната я направихме поне. Ходи ми се до тоалетна. Друга майка носи извинителна бележка и иска да пита за домашните преди ваканцията. И сега няма да е. Вземам тази бележка, хуквам за другата - спешната бележка и започвам физическо. Ще играем хоро. Хем да се научат, хем да се постоплят. Ще играем, ама малко, че ще вземат да се изпотят, някой ще кихне и айде - пак аз съм виновна.
Последен час. Проверка от инспектората и от общината. Пак за температурата. Една добра майка се обадила в една добра телевизия, да каже как мъчим ние тия деца и как ще ни съди. Ами да ни съди. Ние да не сме собственици на това училище, та сами да си сменяме дограмата и да санираме сградата? От десет години по естествен път се проветряваме, без да отваряме прозорците. Целият град знае, ама какво от това. Това със съда ми идва вече в повече. Добре, че няма мен да съдят в този случай. Мен са ме заплюли в друг. Стискам палци и се моля на някой да не му звънне телефонът. За моя съм сигурна - няма вибрации, няма сигнал - и за умиране да ме търсят, след часовете ще е. Няма такъв филм, братче. На единия му звъни джиесемът, на другия айфонът, на третия пищи гривната, дето може да извика майка му, леля му, кмета и телевизиите едновременно.
Последен час - кариерно ориентиране. Сега от първи клас ги ориентират в кариерата. Бе, те ориентирани мама и тате да дават, по компютри и таблети да висят, какво ще им ориентират не зная. Думата "работа" в час още не сме я учили. Тук вече аз съм виновна - признавам си. Раздавам по два листа, да се попълнят от родителите, спешно да се върнат, на втория лист да се пише само до втора точка! Цялата седмица ще ги събирам, ще връщам сгрешените, то е ясно. Всички вече сме ориентирани, аз особено /най-после/ към тоалетната. Само глътка кафе, че вече не смея никакви течности да поемам, нямам време да ги изкарвам. Вече и не пуша. Няма къде. Учениците пушат пред входа, само във фоайето дето не влизат, пък аз търся шубраци. Айде, моля ви се. Имам да проверявам тетрадки, после контролните. Трябва да видя новите учебници за другата година. Ще подготвям урока за утре. Трябва да нанеса отсъствията в дневника, че утре е вторник.
Спешен имейл, че има новости по проекта "Твоят час". Юруш в учителската, да видим какво ще трябва да се прави. А, нищо особено - за трети път ще правя списък на децата от клуба за изоставащи по математика. Веднъж на хартиен носител, веднъж на електронен, сега пак на електронен. Боже, дано няма някакъв друг носител, че и той мене чака. Намирам компютър и сядам.
Свършвам и си поглеждам часовника. Имам още два часа до клуба. Ще хапна и ще отмятам една по една задачите. Разглеждам учебниците. Тук-там някой си е правил експерименти, друг явно не е влизал в училище, ама пък коя съм аз, че да съдя хората с по няколко титли, дето пишат учебници? Избирам най-малкото зло. Почвам тетрадки и контролни. Телефонът звъни - спешно съвещание. Айде на бегом в учителската. Директорката не знае вече накъде да гледа. Само за такова нещо не беше ни викала. Имаме предписание от РЗИ - всички прозорци спешно да се облепят с тиксо и вестници. Алоооооо..... Ами то само за моята стая трябва един завод за тиксо да работи и една будка с вестници да изкупя! Дават ни тиксо и вестници. Влизам в стаята - ама тя сега е занималня.
- Ученици, пишете си, няма да ви преча.
Похендрям се на парапета, започва хихикане, виждат ми се всички блузи, клинове и прочее. Лепя колкото мога и хуквам за клуба по "Твоят час". Утре ще дойда по-рано да довърша. В стаята - три деца на кръст. Едното забравило, другото майка му го взела. Третото прибрали, щото прасето на село си счупило крака и няма да мъчат животинката, я! Почваме да се борим с изоставането. Ще го преборим, де ще идем. Коремът ми къркори. Май не съм яла. Голяма работа, ама пък не съм и пила и не ми се ходи до тоалетна.
18:30.
Майко, мила! Имам 25 неприети повиквания. 15 от непознат номер, 10 от мъжа ми. Детската градина е затворила, бас държа, че непознатите повиквания са оттам. Нарамвам торбите и хуквам. След половин час чакане на спирката и половин лавиране из замръзналите улици, влизам като ледена шушулка и се тръшвам на стола. Вече никой не ме пита за нищо. Включително и защо не съм прибрала детето от градината.
- Мамо, какво ще ядем?
- Чудна манджа, маме.
Вадя буркан с домати, бутилка доматен сок, лук и сирене. Баба нарязваше доматите, заливаше със сок, резваше лучец и сирене, малко олио, хляб и готово. Плющяха ни ушите. Ни дюнери знаехме, ни пици, ни чийзбургери.
- Пак ли бе, мамоооооооооо? Ама аз не ям таковааааа.
- Млък! Който не харесва, няма да яде!
Започвам с тетрадките, после контролните. Сега ми остана само да оправя кукления театър и край! Ще уведомявам всеки родител поотделно къде ще ходим, кога, с коя фирма, от колко до колко и на коя постановка. После ще уведомявам директора, после инспектората, после театъра дали ще отидем. Бе, що не взема сама да я изгледам тая постановка и да я изиграя на децата! Нали искат иновации в преподаването.
23:30 - най-после мрак.
06:30
Вторник сутрин. Отварям очи и поглеждам към нощното шкафче. Съжалявам, че не съм омъжена за полицай, който си държи служебното оръжие там. Тръгвам за работа и се моля. Дано днес ми я треснат тая ограничителна заповед, Боже! Дано днес я треснат! Такава ръченица ще трясна с бяла кърпичка и викове: "Иху!". На децата ще кажа, че това е новият урок по музика....
P.S.
Имам само две мечти - едната стана ясна по-горе - да съм принцеса или учител в нормална държава, то е едно и също. А втората ли? Който и да е министърът на образованието, за един ден да дойде в училище, само за един ден!
Автор: Траяна Кайракова, учител СУ "Железник" гр. Стара Загора
06:00
Понеделник е. То не бе дървена ваканция, то не бе грипна ваканция, то не бе сняг до ушите, разгеле - свърши се. Скачам от леглото и започвам да се обличам. Три вида блузи, едно поло, клин, отгоре панталони, мислех да сложа и още едни, ама не се получи. Шапка, шал, ръкавици и терлици върху ботушите. То ми остава само да се хлъзна и да си счупя нещо в този лед. В две торби тетрадки, новите учебници за оценяване, тестовете за тази седмица. Без малко да си забравя дамската чанта. Като дългогодишен шампион по фигурно пързаляне и скок във вода едновременно стигам до училище. Установявам, че вън е било по-топло. Нищо - толкова време не е горяло парното, нормално е. Две глътки кафе, махам терлици, шалове, шапки.
Първите два часа започват с преселение на народите. Кой се хлъзнал, кой закъсал с колата, кой нещо друго - на всяко отваряне на вратата, влезлите навреме вече са забравили какво им говоря. 24 деца най-сетне са в час. И Майкъл е в час. Няма да се ядосвам, няма да се ядосвам - повтарям си, докато го гледам да се разхожда из стаята и да се опитва да е муха, после пчела, после вече и аз не знам какво. За трета година съм му учител, още ми говори на "ти" и не знае къде е чинът му и защо трябва да е на него.
- Пък мама ще те съди и ще ти тресне една ограничителна заповед, дето искаш да стоя мирно. Пък тя каза, че няма да ми викаш, щото знаеш ли какво ще стане.
Боже, дано ми я треснат най-накрая тая заповед, дано лично съдията да дойде да ми я връчи, че иначе сама ще си я напиша. Майка му била адвокат. Абе цял ден стои пред училище, пие кафе, дебне деца и учители, кога работи в тая кантора не знам. Сигурно е сънувала, че е адвокат. То и аз напоследък сънувам, че съм принцеса, ама никой не карам на другия ден да ми вика "Ваше Височество".
Вратата пак се отваря - чистачката е - носи заповед за намалени часове. Че да я прочета, че да я подпиша, айде пак кошерът се е разбунил. Междучасие. Една майка ме чака пред вратата - трябва й бележка за детски. Ама спешно й трябва. Газ до канцеларията и пак в стаята. Ходи ми се до тоалетна, в студа на мене все ми се ходи, за другите не зная. Другото междучасие ще е. Раздавам контролните. Вратата пак се отваря. Проверка от РЗИ за топлото по стаите. Часът пак си е отлетял, ама контролната я направихме поне. Ходи ми се до тоалетна. Друга майка носи извинителна бележка и иска да пита за домашните преди ваканцията. И сега няма да е. Вземам тази бележка, хуквам за другата - спешната бележка и започвам физическо. Ще играем хоро. Хем да се научат, хем да се постоплят. Ще играем, ама малко, че ще вземат да се изпотят, някой ще кихне и айде - пак аз съм виновна.
Последен час. Проверка от инспектората и от общината. Пак за температурата. Една добра майка се обадила в една добра телевизия, да каже как мъчим ние тия деца и как ще ни съди. Ами да ни съди. Ние да не сме собственици на това училище, та сами да си сменяме дограмата и да санираме сградата? От десет години по естествен път се проветряваме, без да отваряме прозорците. Целият град знае, ама какво от това. Това със съда ми идва вече в повече. Добре, че няма мен да съдят в този случай. Мен са ме заплюли в друг. Стискам палци и се моля на някой да не му звънне телефонът. За моя съм сигурна - няма вибрации, няма сигнал - и за умиране да ме търсят, след часовете ще е. Няма такъв филм, братче. На единия му звъни джиесемът, на другия айфонът, на третия пищи гривната, дето може да извика майка му, леля му, кмета и телевизиите едновременно.
Последен час - кариерно ориентиране. Сега от първи клас ги ориентират в кариерата. Бе, те ориентирани мама и тате да дават, по компютри и таблети да висят, какво ще им ориентират не зная. Думата "работа" в час още не сме я учили. Тук вече аз съм виновна - признавам си. Раздавам по два листа, да се попълнят от родителите, спешно да се върнат, на втория лист да се пише само до втора точка! Цялата седмица ще ги събирам, ще връщам сгрешените, то е ясно. Всички вече сме ориентирани, аз особено /най-после/ към тоалетната. Само глътка кафе, че вече не смея никакви течности да поемам, нямам време да ги изкарвам. Вече и не пуша. Няма къде. Учениците пушат пред входа, само във фоайето дето не влизат, пък аз търся шубраци. Айде, моля ви се. Имам да проверявам тетрадки, после контролните. Трябва да видя новите учебници за другата година. Ще подготвям урока за утре. Трябва да нанеса отсъствията в дневника, че утре е вторник.
Спешен имейл, че има новости по проекта "Твоят час". Юруш в учителската, да видим какво ще трябва да се прави. А, нищо особено - за трети път ще правя списък на децата от клуба за изоставащи по математика. Веднъж на хартиен носител, веднъж на електронен, сега пак на електронен. Боже, дано няма някакъв друг носител, че и той мене чака. Намирам компютър и сядам.
Свършвам и си поглеждам часовника. Имам още два часа до клуба. Ще хапна и ще отмятам една по една задачите. Разглеждам учебниците. Тук-там някой си е правил експерименти, друг явно не е влизал в училище, ама пък коя съм аз, че да съдя хората с по няколко титли, дето пишат учебници? Избирам най-малкото зло. Почвам тетрадки и контролни. Телефонът звъни - спешно съвещание. Айде на бегом в учителската. Директорката не знае вече накъде да гледа. Само за такова нещо не беше ни викала. Имаме предписание от РЗИ - всички прозорци спешно да се облепят с тиксо и вестници. Алоооооо..... Ами то само за моята стая трябва един завод за тиксо да работи и една будка с вестници да изкупя! Дават ни тиксо и вестници. Влизам в стаята - ама тя сега е занималня.
- Ученици, пишете си, няма да ви преча.
Похендрям се на парапета, започва хихикане, виждат ми се всички блузи, клинове и прочее. Лепя колкото мога и хуквам за клуба по "Твоят час". Утре ще дойда по-рано да довърша. В стаята - три деца на кръст. Едното забравило, другото майка му го взела. Третото прибрали, щото прасето на село си счупило крака и няма да мъчат животинката, я! Почваме да се борим с изоставането. Ще го преборим, де ще идем. Коремът ми къркори. Май не съм яла. Голяма работа, ама пък не съм и пила и не ми се ходи до тоалетна.
18:30.
Майко, мила! Имам 25 неприети повиквания. 15 от непознат номер, 10 от мъжа ми. Детската градина е затворила, бас държа, че непознатите повиквания са оттам. Нарамвам торбите и хуквам. След половин час чакане на спирката и половин лавиране из замръзналите улици, влизам като ледена шушулка и се тръшвам на стола. Вече никой не ме пита за нищо. Включително и защо не съм прибрала детето от градината.
- Мамо, какво ще ядем?
- Чудна манджа, маме.
Вадя буркан с домати, бутилка доматен сок, лук и сирене. Баба нарязваше доматите, заливаше със сок, резваше лучец и сирене, малко олио, хляб и готово. Плющяха ни ушите. Ни дюнери знаехме, ни пици, ни чийзбургери.
- Пак ли бе, мамоооооооооо? Ама аз не ям таковааааа.
- Млък! Който не харесва, няма да яде!
Започвам с тетрадките, после контролните. Сега ми остана само да оправя кукления театър и край! Ще уведомявам всеки родител поотделно къде ще ходим, кога, с коя фирма, от колко до колко и на коя постановка. После ще уведомявам директора, после инспектората, после театъра дали ще отидем. Бе, що не взема сама да я изгледам тая постановка и да я изиграя на децата! Нали искат иновации в преподаването.
23:30 - най-после мрак.
06:30
Вторник сутрин. Отварям очи и поглеждам към нощното шкафче. Съжалявам, че не съм омъжена за полицай, който си държи служебното оръжие там. Тръгвам за работа и се моля. Дано днес ми я треснат тая ограничителна заповед, Боже! Дано днес я треснат! Такава ръченица ще трясна с бяла кърпичка и викове: "Иху!". На децата ще кажа, че това е новият урок по музика....
P.S.
Имам само две мечти - едната стана ясна по-горе - да съм принцеса или учител в нормална държава, то е едно и също. А втората ли? Който и да е министърът на образованието, за един ден да дойде в училище, само за един ден!
Автор: Траяна Кайракова, учител СУ "Железник" гр. Стара Загора
# 319
21 ян. 2017, 22:22 ч.
Честит празник Бабин ден!
И аз като Айша го свързвам с празника на акушерите
Едно време като бяха малки децата ни черпехме ние -младите тогава мами.
Моята прабаба по мамина линия е била "баба"-изродила много деца,включително мама;леля и вуйчо.
Сега братовчедка ни е акушерка.
Днес много студено при нас.Ходих да понапазарувам.Яко щипеше.
Скреж и сняг.Красота!
В ранния следобяд ни докораха 4 кубика дърва.С връзки-няма дэрва.
А нашите запаси заплашително намаляха.
Не помня от кога не сме употребявали такова количество дърва.Нахвърлихме ги набързо с бат Павли.Утре ще ги редим.
Мисля да си повикам помощник.
Креми-преди години,когато провехми буркани със свински мръвки ,приготвях и аз яйца с тях.Ама като мръвката е готова ставаше за нула време ,а вкуснооо.
Днес сложих свинско до се посвари и да приготвя нико с него.То направо си се свари.И това,онова,дърва-не се стигна до готвене.
Е-ядохме свинско варено
Виж целия пост
И аз като Айша го свързвам с празника на акушерите
Едно време като бяха малки децата ни черпехме ние -младите тогава мами.
Моята прабаба по мамина линия е била "баба"-изродила много деца,включително мама;леля и вуйчо.
Сега братовчедка ни е акушерка.
Днес много студено при нас.Ходих да понапазарувам.Яко щипеше.
Скреж и сняг.Красота!
В ранния следобяд ни докораха 4 кубика дърва.С връзки-няма дэрва.
А нашите запаси заплашително намаляха.
Не помня от кога не сме употребявали такова количество дърва.Нахвърлихме ги набързо с бат Павли.Утре ще ги редим.
Мисля да си повикам помощник.
Креми-преди години,когато провехми буркани със свински мръвки ,приготвях и аз яйца с тях.Ама като мръвката е готова ставаше за нула време ,а вкуснооо.
Днес сложих свинско до се посвари и да приготвя нико с него.То направо си се свари.И това,онова,дърва-не се стигна до готвене.
Е-ядохме свинско варено
# 320
21 ян. 2017, 23:40 ч.
КАГ, разказът ти е знаменит! Чудя се да плача ли, да се смея ли. Разпространих го - най-вече до ММ и до щерка ми с нейните мегалиберални схващания за възпитание, вкл. училищно.
Аз лично не давам прашинка да падне на учителска или лекарска глава. Баби учителки, родители лекари. Знам им теглилата.
Виж за адвокатите си мълча -леле колко са ме лъгали. На дядовците ми костите се въртят на центрофуга в гробовете.
Виж целия пост
Аз лично не давам прашинка да падне на учителска или лекарска глава. Баби учителки, родители лекари. Знам им теглилата.
Виж за адвокатите си мълча -леле колко са ме лъгали. На дядовците ми костите се въртят на центрофуга в гробовете.
# 321
21 ян. 2017, 23:54 ч.
За бабин ден.
Имах си един чичо Живко - гинеколог. Всичките бебета в рода беше изродил - 3 поколения. Терк! Като повечето гинеколози - цапнати в устата, шегаджии, циници. Не помня при какъв случай, май беше с мене на концерт. Понечвам по фоайетата да го представям на тоз-онзи. Чичо Живко ме преварва и сам се представя "Аз съм нейната баба." Белокос, мустакат, дребничък, с дяволити очета.
От малка се занимаваше с дамските ми проблеми. Аз -гевезе, лигла. А той викаше: "Здравка като заражда - искам или да съм в чужбина, или да съм умрял." Толкова съм го правила на луд. Поскриваше от майка ми някой и друг мой момински абортец. Ама мама надушваше и ме откриваше по нощите в клиниката му.
На края едва що не закъсня в последния момент да издърпа набързо и лесно пръкналата се щерчица. А той се готвеше за няколкодневни мъки и гевезелъци, за секцио дори. Аз не гъкнах, не промрънках.
Ех, чичо Живко да просветят костите ти, светла да е паметта ти!
Благодаря, че можах да споделя с вас тези важни мои части от живота ми!
Виж целия пост
Имах си един чичо Живко - гинеколог. Всичките бебета в рода беше изродил - 3 поколения. Терк! Като повечето гинеколози - цапнати в устата, шегаджии, циници. Не помня при какъв случай, май беше с мене на концерт. Понечвам по фоайетата да го представям на тоз-онзи. Чичо Живко ме преварва и сам се представя "Аз съм нейната баба." Белокос, мустакат, дребничък, с дяволити очета.
От малка се занимаваше с дамските ми проблеми. Аз -гевезе, лигла. А той викаше: "Здравка като заражда - искам или да съм в чужбина, или да съм умрял." Толкова съм го правила на луд. Поскриваше от майка ми някой и друг мой момински абортец. Ама мама надушваше и ме откриваше по нощите в клиниката му.
На края едва що не закъсня в последния момент да издърпа набързо и лесно пръкналата се щерчица. А той се готвеше за няколкодневни мъки и гевезелъци, за секцио дори. Аз не гъкнах, не промрънках.
Ех, чичо Живко да просветят костите ти, светла да е паметта ти!
Благодаря, че можах да споделя с вас тези важни мои части от живота ми!
# 322
22 ян. 2017, 05:37 ч.
Добро утро!
Тези латвийски баби на фотографа Ромуальдас Пожерскис ще събудят и мъртвите.
Да е слънчев денят и топло на краката и на душата!
Римарче ,мисля те сряза ли лентата на финалната права или стана маратонско бягането?
Виж целия пост
Добро утро!
Тези латвийски баби на фотографа Ромуальдас Пожерскис ще събудят и мъртвите.
Да е слънчев денят и топло на краката и на душата!
Римарче ,мисля те сряза ли лентата на финалната права или стана маратонско бягането?
# 325
22 ян. 2017, 10:01 ч.
Добро утро и от мен!
Имаме чайче да предложа и кафенце, че аз чак сега си го пия
КАГ , до болка ми е познато всичко от разказа на колежката, нищо че преподавах на по-големи ученици! И че при нас още не бяха въведени ел. носители и ел. дневник - все пак аз бях в помощно у-ще и родителите в повечето случаи бяха от махалата т.е. без интернет. Но пък с високо самочувствие и идваха да се саморазправят в у-ще за дребни неща. С умиление си спомням за първия ми випуск във време оно първите ми учителски години в едно отминало време . Какво уважение имаше и в тяхното поведение и в това на родителите! Нищо, че всяка вечер бяхме ангажирани с нещо: то не бяха събрания - профсъюзни, партийни, комсомолски...съвети и какво ли не! Но някак всичко беше по-спокойно и времето ми стигаше за всичко. Е, имаше и издънки Казвала съм ви за репликата на ММ: Майка сади пипер, а ти си се навряла да проверяваш тетрадки
И по повод на вчерашния празник ВИЦ НА ДЕНЯ:
Асан отива войник. Преди да тръгне дава последни съвети на Айшето:
- Айше, няма да ме има две години! Много да внимаваш с мъжете! Бременна те оставям, бременна да те намеря!
Виж целия пост
Имаме чайче да предложа и кафенце, че аз чак сега си го пия
КАГ , до болка ми е познато всичко от разказа на колежката, нищо че преподавах на по-големи ученици! И че при нас още не бяха въведени ел. носители и ел. дневник - все пак аз бях в помощно у-ще и родителите в повечето случаи бяха от махалата т.е. без интернет. Но пък с високо самочувствие и идваха да се саморазправят в у-ще за дребни неща. С умиление си спомням за първия ми випуск във време оно първите ми учителски години в едно отминало време . Какво уважение имаше и в тяхното поведение и в това на родителите! Нищо, че всяка вечер бяхме ангажирани с нещо: то не бяха събрания - профсъюзни, партийни, комсомолски...съвети и какво ли не! Но някак всичко беше по-спокойно и времето ми стигаше за всичко. Е, имаше и издънки
Казвала съм ви за репликата на ММ: Майка сади пипер, а ти си се навряла да проверяваш тетрадки И по повод на вчерашния празник ВИЦ НА ДЕНЯ:
Асан отива войник. Преди да тръгне дава последни съвети на Айшето:
- Айше, няма да ме има две години! Много да внимаваш с мъжете! Бременна те оставям, бременна да те намеря!
# 326
22 ян. 2017, 10:54 ч.
Добрутро, банда!
С кафета и чайчета я караме и вътре на топло. Вчера бая студено навън беше и си измръзнахме направо. Ходихме да ги почерпя за Бабинден, ходихме и на игра, но накаря вече зинзирикахме. После у дома под душа с горещата вода най-бързо се стоплям. Все се надявах, че идва топлото другата седмица, така тръгна приказка, а то сега като гледам в близките месеци няма топлина, та камо другата седмица. Стана ми тегаво от това. 
Искам да се раздвижа повечко, че иначе не ми стига въздух, дето се вика. Искам, ама няма. Това на първо време. Иначе, има-няма месец-два, и ето ти я пролетта. Малко светлина в тунела да има.
Ще спрягам глагола мотам се, след като сложа в КПП една супичка от целина и руло Стефани да се приготвят. Най-лесно да си пусна хубава музика и книжка в ръка.
Помрънках ви май днес, ама сега ще пусна нещо за душата.
Виж целия пост
Добрутро, банда!
С кафета и чайчета я караме и вътре на топло. Вчера бая студено навън беше и си измръзнахме направо. Ходихме да ги почерпя за Бабинден, ходихме и на игра, но накаря вече зинзирикахме. После у дома под душа с горещата вода най-бързо се стоплям.
Все се надявах, че идва топлото другата седмица, така тръгна приказка, а то сега като гледам в близките месеци няма топлина, та камо другата седмица. Стана ми тегаво от това. Искам да се раздвижа повечко, че иначе не ми стига въздух, дето се вика. Искам, ама няма. Това на първо време. Иначе, има-няма месец-два, и ето ти я пролетта. Малко светлина в тунела да има. Ще спрягам глагола мотам се, след като сложа в КПП една супичка от целина и руло Стефани да се приготвят. Най-лесно да си пусна хубава музика и книжка в ръка.
Помрънках ви май днес, ама сега ще пусна нещо за душата.
# 327
22 ян. 2017, 12:25 ч.
Привет красавици. Как сте днес? Гледате ли инаугурацията на новия Президент? Кои по телевизията, кои на площада пред Храм паметника Александър Невски, а Здравунка сигурно се кефи от балкона си. Ей, доста народ показват, въпреки студа. 
Снощи бяхме на 70 годишен юбилей на приятелката ни Лариса. Събрахме се в Щастливеца на Витошка. Изкарахме си много добре.
Днес ще се приготвям, да си посрещнем довечера децата. Ще почетем свекър ми и баща ми, които отдавна вече на са сред нас. Добри, честни и трудолюбиви хора бяха. Горди и родолюбиви българи. Гордеем се с делата и на двамата. Нека Бог да ги прости.
Гушкам ви, нямам време за коментари, че да не стана загори тенджера
Виж целия пост
Снощи бяхме на 70 годишен юбилей на приятелката ни Лариса. Събрахме се в Щастливеца на Витошка. Изкарахме си много добре.
Днес ще се приготвям, да си посрещнем довечера децата. Ще почетем свекър ми и баща ми, които отдавна вече на са сред нас. Добри, честни и трудолюбиви хора бяха. Горди и родолюбиви българи. Гордеем се с делата и на двамата. Нека Бог да ги прости.
Гушкам ви, нямам време за коментари, че да не стана загори тенджера
# 328
22 ян. 2017, 18:22 ч.
Бре, голямо затишие днес - явно всички са заети!
Ние току що свършихме разговора по скайп с тати и сега се мотаем.
Та рекох хем да ви нагледам, хем да побутна темата
Виж целия пост
Бре, голямо затишие днес - явно всички са заети!
Ние току що свършихме разговора по скайп с тати и сега се мотаем.
Та рекох хем да ви нагледам, хем да побутна темата
# 329
22 ян. 2017, 18:41 ч.
Хайде Яне и аз се нареждам до теб, да бутаме заедно.
Всичко ми е готово. Чакаме децата да дойдат. Омесих погачка, направих шопска салата, извадих от фризера едно есенно кьопоолу ( само го овкусих и готово. Много е добре, като бръкнеш във фризера и да извадиш нещо си, ама за да извадиш, преди това трябва да сложиш
) Направих и пържолки с майонеза и горчица, а чаветата си поръчаха пиле с ориз и супичка. С една дума готвих като в ресторант. Ще се съберем, ще си спомним весели случки, ще похапнем и попийнем, а после ще наслагам в кутиите и ще изпратим децата.
Ей така мина днешният ми ден.
Опитах се да позвъня на Яжка, но телефонът ѝ е изключен. По-късно пак ще пробвам.
Лека вечер момичета. Приятни забавления.
Виж целия пост
Всичко ми е готово. Чакаме децата да дойдат. Омесих погачка, направих шопска салата, извадих от фризера едно есенно кьопоолу ( само го овкусих и готово. Много е добре, като бръкнеш във фризера и да извадиш нещо си, ама за да извадиш, преди това трябва да сложиш
) Направих и пържолки с майонеза и горчица, а чаветата си поръчаха пиле с ориз и супичка. С една дума готвих като в ресторант. Ще се съберем, ще си спомним весели случки, ще похапнем и попийнем, а после ще наслагам в кутиите и ще изпратим децата. Ей така мина днешният ми ден.
Опитах се да позвъня на Яжка, но телефонът ѝ е изключен. По-късно пак ще пробвам.
Лека вечер момичета. Приятни забавления.
Препоръчани теми