Добър ви ден!

Кафето и музикалния поздрав изпих и изслушах, справих се с днешните битовизми и сега съм на предстартовата линия. Излизам за по-дълга разходка навън. Стори ми се по-топло, а и много се зарадвах на прогнозата, която прочетох, че през февруари температурите ще са доста по-високи. Дано да не е поредната партенка, но този път звучи реално!

Днес, милимоички ще ви почерпя с едно стихотворение на Добромир Банев, обичан поет, който днес има рожден ден. Да е жив и здрав и все така творчески плодовит! А, за почитателките на поезията да кажа, че скоро му предстои премиера на нова книжка. Та, може това за бъде първото ни културно мероприятие.
Като казах милимоички се сетих за Светлето. Нали тази думичка тя я измисли.
Светле, обади се оздравя ли вече? Липсва ми хубавото ти слово. 
Ето и стиха
ДОБРОМИР БАНЕВ
ЗАЩОТО В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ Е КЪСНО
Ах, колко мъка има по света.
Едни се срещат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.
Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът.
Целуват, мразят, после съжаляват.
И в този непрестанен кръговрат
все няма време да сме още лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.
Едни се любят. Повечето – не.
Неделята е истински коварна.
Пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.
Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.






Купувам си к'во си искам за деня ,


Но щастлива!



- нищо не ядат онези диванета. Само италиански теста, разредени с палачинки. 
- падат всякакви партита.
Ако можете да си представите каква съм футболистка - като шахматистка съм още по-зле.


