ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/
- Публикувана: 12 ян. 2017, 15:00 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2017, 08:24 ч.
# 405
27 ян. 2017, 19:54 ч.
Аз не вярвам да ги оправят нещата, защото ако сценаристката виждаше нещо нередно в начина, по който гради образите, изобщо нямаше да ги прави такива.
Значи Джевдет трябва да сложи турската униформа и да им каже като на бавноразвиващи се "Аз работя за страната си", за да започнат да го обичат и приемат. Смяната на чувствата да не би да е като превключване на електрически ключ. Как ще бъде оттук нататък убедителна някаква проява на нежност от страна на Азизе след всички клетви и грозни думи, които изрече по адрес на Джевдет. Затова никога не съм искала просто да има някакви любовни сцени, някаква измислена и куха любовна история. Когато не са част от един красив и смислен сюжет, такива сцени не стигат и до сърцата до зрителите, ако щат всяка серия да ги дават главните герои как се целуват и търкалят в леглото.
Ако има някакъв преход и промяна в отношенията, поне да бъдат издържани логически, а не сякаш героите са се събудили днес без всякакъв спомен какво е било вчера.
Виж целия пост
Аз не вярвам да ги оправят нещата, защото ако сценаристката виждаше нещо нередно в начина, по който гради образите, изобщо нямаше да ги прави такива.
Значи Джевдет трябва да сложи турската униформа и да им каже като на бавноразвиващи се "Аз работя за страната си", за да започнат да го обичат и приемат. Смяната на чувствата да не би да е като превключване на електрически ключ. Как ще бъде оттук нататък убедителна някаква проява на нежност от страна на Азизе след всички клетви и грозни думи, които изрече по адрес на Джевдет. Затова никога не съм искала просто да има някакви любовни сцени, някаква измислена и куха любовна история. Когато не са част от един красив и смислен сюжет, такива сцени не стигат и до сърцата до зрителите, ако щат всяка серия да ги дават главните герои как се целуват и търкалят в леглото.
Ако има някакъв преход и промяна в отношенията, поне да бъдат издържани логически, а не сякаш героите са се събудили днес без всякакъв спомен какво е било вчера.
# 406
27 ян. 2017, 20:12 ч.
Интересно ми е те как усещат ролите си? Нали все пак пречупват всичко през собствения си свят и разбирания, разбира се и с режисьорската намеса....
Виж целия пост
# 407
27 ян. 2017, 20:21 ч.
Да, извъдиха се големи патриоти .Родината е на първо място.
Госпожа Хасибе се държи като мащеха, а не майка на Джевдет. Майката може да не одобрява
постъпките на сина си,да се кара,дори и шамар да удари,но не и да е солидарна с жена му когато му показва вратата.
С какви очи Али Кемал, който прекарваше времето си по кръчмите каза на човека който го е спасил и приел като свое дете ,че трябва да напусне дома?Нима той направи нещо за родината си?
Джевдет обаче нито веднъж не обвини някой от семейството си за отношението към него и
страдаше за болката, която им причинява.
Чакам с нетърпение да видя реакцията на семейството,но най-вече на Азизе, когато разберат
коя е причината за да облече гръцка униформа.
Виж целия пост
. Между другото, като изключим Йълдъз, която по егоистични причини подходи към баща си по друг начин, че те всички останали са оси, вкл. и собствената му майка. Егати коравите сърца. Не го проумявам това нещо. Наистина такава любов не ми е понятна.
Госпожа Хасибе се държи като мащеха, а не майка на Джевдет. Майката може да не одобрява
постъпките на сина си,да се кара,дори и шамар да удари,но не и да е солидарна с жена му когато му показва вратата.
С какви очи Али Кемал, който прекарваше времето си по кръчмите каза на човека който го е спасил и приел като свое дете ,че трябва да напусне дома?Нима той направи нещо за родината си?
Джевдет обаче нито веднъж не обвини някой от семейството си за отношението към него и
страдаше за болката, която им причинява.
Чакам с нетърпение да видя реакцията на семейството,но най-вече на Азизе, когато разберат
коя е причината за да облече гръцка униформа.
# 408
27 ян. 2017, 20:33 ч.
Както и да ги усещат, те не могат да променят сценария.
Ако е написано, че Азизе ще ожени дъщеря си насила, Берг не може да промени това.
Могат да пречупят през собствените си усещания, да вложат нещо от себе си в това как изиграват сръбта, любовта, мъката, страстта ...
Но тук говорим за неща, които са изключително право на сценариста.
Виж целия пост
Интересно ми е те как усещат ролите си? Нали все пак пречупват всичко през собствения си свят и разбирания, разбира се и с режисьорската намеса....
Както и да ги усещат, те не могат да променят сценария.
Ако е написано, че Азизе ще ожени дъщеря си насила, Берг не може да промени това.
Могат да пречупят през собствените си усещания, да вложат нещо от себе си в това как изиграват сръбта, любовта, мъката, страстта ...
Но тук говорим за неща, които са изключително право на сценариста.
# 409
27 ян. 2017, 21:00 ч.
Значи всичко мога да преглътна, дори да си премълча и да не го коментирам, макар че го правя, защото това е идеята на темата, но снощната сценка на Азизе, която не удари, не наби, а направо преби дъщеря си, ми заседна в гърлото..... прекъсваше ми излъчването, къде гледах , къде - не, и бях останала с впечатлението, че и удря само шамар - един, силен, заслужен... но после, като превъртях и видях какво всъщност се случва, просто се отвратих.. можеше да я удари и после да я накаже с думи - като онези, които каза на Джевдет по повод Хилял, а не като най-големия олигофрен да се хвърля да я млати... дъщеря ти, станала причина за смъртта на друг човек, да не кажа направо станала нечий убиец - ако мисълта за това не я съсипе, ако вината не я гложди, ти с юмруци ли ще я накараш да си изкупи греха ли, дори не знам как да го нарека.. толкова и било майчинството на Азизе - отгледала един емоционален инвалид, абсолютен егоист, косвен убиец - сега ще компенсира изпуснатите морални уроци с бой... думи нямам, Нуран принизи Азизе със земята, уби всяка възможност за бъдещо просветление.. ако героинята и е с такива разбирания, вече както и да се опита да подобри образа и, ще изгледжа неестествено..
Да, има такива хора на света, за съжаление са страшно много.. сцената не е нещо неествествено, наясно съм, че и да я покажат, и да не, да я гледам, и да не, да се възмущавам, и да не - фактите са си факти. Със сигурност в миналото (и днес) това било нормално/адекватно
решение на проблемите; осъзнавам го, и вероятно нямаше да ми стане толкова грозно, ако го беше направил някой друг от актьорите, просто щях да прескоча сцената.. но като знам отношението на Бергюзар към насилието, особено към детето ти.. сега да я видя в такава роля, макар и САМО роля - отвратително чувство..
Виж целия пост
Интересно ми е те как усещат ролите си? Нали все пак пречупват всичко през собствения си свят и разбирания, разбира се и с режисьорската намеса....
Значи всичко мога да преглътна, дори да си премълча и да не го коментирам, макар че го правя, защото това е идеята на темата, но снощната сценка на Азизе, която не удари, не наби, а направо преби дъщеря си, ми заседна в гърлото..... прекъсваше ми излъчването, къде гледах , къде - не, и бях останала с впечатлението, че и удря само шамар - един, силен, заслужен... но после, като превъртях и видях какво всъщност се случва, просто се отвратих.. можеше да я удари и после да я накаже с думи - като онези, които каза на Джевдет по повод Хилял, а не като най-големия олигофрен да се хвърля да я млати... дъщеря ти, станала причина за смъртта на друг човек, да не кажа направо станала нечий убиец - ако мисълта за това не я съсипе, ако вината не я гложди, ти с юмруци ли ще я накараш да си изкупи греха ли, дори не знам как да го нарека.. толкова и било майчинството на Азизе - отгледала един емоционален инвалид, абсолютен егоист, косвен убиец - сега ще компенсира изпуснатите морални уроци с бой... думи нямам, Нуран принизи Азизе със земята, уби всяка възможност за бъдещо просветление.. ако героинята и е с такива разбирания, вече както и да се опита да подобри образа и, ще изгледжа неестествено..
Да, има такива хора на света, за съжаление са страшно много.. сцената не е нещо неествествено, наясно съм, че и да я покажат, и да не, да я гледам, и да не, да се възмущавам, и да не - фактите са си факти. Със сигурност в миналото (и днес) това било нормално/адекватно
решение на проблемите; осъзнавам го, и вероятно нямаше да ми стане толкова грозно, ако го беше направил някой друг от актьорите, просто щях да прескоча сцената.. но като знам отношението на Бергюзар към насилието, особено към детето ти.. сега да я видя в такава роля, макар и САМО роля - отвратително чувство..
# 410
27 ян. 2017, 21:01 ч.
Наде, ще си върне клетвите обратно. 
Една стара снимка с фен. За мене непозната.
Виж целия пост
Цитат
Чакам с нетърпение да видя реакцията на семейството,но най-вече на Азизе, когато разберат
коя е причината за да облече гръцка униформа.
коя е причината за да облече гръцка униформа.
Една стара снимка с фен. За мене непозната.
# 411
27 ян. 2017, 21:09 ч.
Като прочетох това и се сетих , в едно интервю преди години Бергюзар разказваше , как както си кара колата и видяла една майка да си бие детето, спряла колата и отишла да и се скара...нещо такова беше.... може би Варна най - добре помни, предполагам , че тя е превела интервюто, може и Севи или Мишел, не помня подробности, беше преди години...
Виж целия пост
Цитат
осъзнавам го, и вероятно нямаше да ми стане толкова грозно, ако го беше направил някой друг от актьорите, просто щях да прескоча сцената.. но като знам отношението на Бергюзар към насилието, особено към детето ти.. сега да я видя в такава роля, макар и САМО роля - отвратително чувство.. ooooh! ooooh! ooooh!
Като прочетох това и се сетих , в едно интервю преди години Бергюзар разказваше , как както си кара колата и видяла една майка да си бие детето, спряла колата и отишла да и се скара...нещо такова беше.... може би Варна най - добре помни, предполагам , че тя е превела интервюто, може и Севи или Мишел, не помня подробности, беше преди години...
# 412
27 ян. 2017, 21:17 ч.
Аз пък не мога да смесвам Бергюзар като характер и Азизе като характер. Ами това е роля, както е писала Варна, щом това е написано, това ще изиграе. В смисъл, ако не е трябвало да я пребива, щеше да и се разкрещи както тя си може и дотам. Не оправдавам боя, ама в никакъв случай. Това е толкова средновековно и животинско.
Но роля е, така са я написали.
Добре, утре, ако Берг приеме роля на психарка, която убива какво правим?
Ами в крайна сметка всяка роля си е предизвикателство. А те са актьори, това им е работата.
Дали образът ни харесва или не е друг въпрос.
Виж целия пост
Но роля е, така са я написали.
Добре, утре, ако Берг приеме роля на психарка, която убива какво правим?
Ами в крайна сметка всяка роля си е предизвикателство. А те са актьори, това им е работата.
Дали образът ни харесва или не е друг въпрос.
# 413
27 ян. 2017, 21:23 ч.
Дари, наистина беше ужасно.
Сигурно не е професионално актьорите да реагират на неща, които не им харесват, но от друга
страна това е тежък компромис, ако не си съгласен.
Много ми е любопитно какво мислят Халит и Берги за всичко свързано с проекта.
Те се раздават докрай в работата си и не заслужават да обират негативи от недомислици.
Виж целия пост
Сигурно не е професионално актьорите да реагират на неща, които не им харесват, но от друга
страна това е тежък компромис, ако не си съгласен.
Много ми е любопитно какво мислят Халит и Берги за всичко свързано с проекта.
Те се раздават докрай в работата си и не заслужават да обират негативи от недомислици.
# 414
27 ян. 2017, 23:14 ч.
Виж целия пост
А какво ли мисли Халит за детеубийството, което му се наложи да стори в ролята на Сюлейман.
Ако с един шамар Азизе показва неодобрението си към постъпката на Йълдъз, колко шамара трябва да й бие, за да ни отврати от насилието. Явно чрез хиперболата сценаристката е постигнала целта си. И тази цел не е образа на Азизе да буди умиление и одобрение във всеки миг на екрана. Реалните хора не са нито идеални, нито безгрешни. В сериала има и други събирателни образи - Тефик, Васили, Йълдъз. Амбициозни родители, родители - насилници, приятели, готови да предадат, за да постигнат лична цел, приятели - използвачи, лицемери. Берг, Онур, Пънар точно това правят. Много силно и въздействащо изграждат образи, които да накарат зрителя да ненавижда насилието, предателството, користта.
Наистина Нуран Е. Шит много внимателно се е вглеждала в десетки, стотици хора, за да успее да опише най - ярките им черти така, че зрителите да изпитват точно това за което сте писали. Съпруги като Азизе не са рядкост и не е нужно мъжете им да са непременно предатели на родината в техните очи, за да са недоволни от постиженията им, от стандарта, който им осигуряват. Да търсят в тях причините за собствените си провали и несбъднати мечти.
Любовта на Азизе е облечена в турска униформа. Виждаме го и в новия фрагман. Джевдет е нейната родина, а униформата е символ на родината Турция /тогава все още ОИ /
Каквото и да направи Джевдет, докато не свали гръцката униформа, тя няма да изпита онова чувство, което е изпитвала преди новината за неговата смърт. Много хубав монолог, трябва да го потърся и да си го запазя.
С всеки епизод се уверявам, че в сериала има безброй неща, върху които си струва зрителите да се замислят. И да прогледнат извън рамките на киното, в живота и хората около тях. Защото все пак Животът подражава на изкуството.
Смяната на чувствата няма да е като да натиснеш копче. Сигурно ще има изненади, обрати. Хората се женят, развеждат и... случва се отново да се оженят за същия партньор. Някои - повече от два пъти. А ние тук даже и развод нямаме. Може би Азизе и Джевдет ще страдат повече отколкото сме готови да приемем, но голямата любов предполага силни душевни терзания.
Имаше документален филм с участието на Берг и Халит - за промените в живота на жените в мюсюлманските страни, за насилието и тормоза в семействата. В тези общества насила омъжените момичета са реалност и в сцената с Йълдъз в сериала аз виждам силен вик на протест именно срещу тези бракове.
_____________________
Ако с един шамар Азизе показва неодобрението си към постъпката на Йълдъз, колко шамара трябва да й бие, за да ни отврати от насилието. Явно чрез хиперболата сценаристката е постигнала целта си. И тази цел не е образа на Азизе да буди умиление и одобрение във всеки миг на екрана. Реалните хора не са нито идеални, нито безгрешни. В сериала има и други събирателни образи - Тефик, Васили, Йълдъз. Амбициозни родители, родители - насилници, приятели, готови да предадат, за да постигнат лична цел, приятели - използвачи, лицемери. Берг, Онур, Пънар точно това правят. Много силно и въздействащо изграждат образи, които да накарат зрителя да ненавижда насилието, предателството, користта.
Наистина Нуран Е. Шит много внимателно се е вглеждала в десетки, стотици хора, за да успее да опише най - ярките им черти така, че зрителите да изпитват точно това за което сте писали. Съпруги като Азизе не са рядкост и не е нужно мъжете им да са непременно предатели на родината в техните очи, за да са недоволни от постиженията им, от стандарта, който им осигуряват. Да търсят в тях причините за собствените си провали и несбъднати мечти.
Любовта на Азизе е облечена в турска униформа. Виждаме го и в новия фрагман. Джевдет е нейната родина, а униформата е символ на родината Турция /тогава все още ОИ /
Каквото и да направи Джевдет, докато не свали гръцката униформа, тя няма да изпита онова чувство, което е изпитвала преди новината за неговата смърт. Много хубав монолог, трябва да го потърся и да си го запазя.
С всеки епизод се уверявам, че в сериала има безброй неща, върху които си струва зрителите да се замислят. И да прогледнат извън рамките на киното, в живота и хората около тях. Защото все пак Животът подражава на изкуството.
Смяната на чувствата няма да е като да натиснеш копче. Сигурно ще има изненади, обрати. Хората се женят, развеждат и... случва се отново да се оженят за същия партньор. Някои - повече от два пъти. А ние тук даже и развод нямаме. Може би Азизе и Джевдет ще страдат повече отколкото сме готови да приемем, но голямата любов предполага силни душевни терзания.
Имаше документален филм с участието на Берг и Халит - за промените в живота на жените в мюсюлманските страни, за насилието и тормоза в семействата. В тези общества насила омъжените момичета са реалност и в сцената с Йълдъз в сериала аз виждам силен вик на протест именно срещу тези бракове.
_____________________
# 415
28 ян. 2017, 08:43 ч.
Моята критика е изцяло към сценаристката. Актьорите изобщо не са ми тема. С тях нямам проблем. И героите им не влият на това как ги възприемам в реалността. Даже Онур Сайлак, който по правило е лошият в сериалите, никога не е предизвиквал у мен негативни чувства като човек.
Ако искаш да спечелиш зрителите за някаква кауза, трябва образът, чрез който я прокарваш, да предизвиква симпатия. В турския форум след серията масово обсъждаха не че са омъжили насила Йълдъз и че са я напердашили здраво, а това, че заради глупостта и егоизма й умря един добър човек и патриот. Фокусът беше изцяло изместен върху това. Сигурно един куп хора са искали да си строшат телевизора по време на серията, но не от съжаление към Йълдъз, а от гняв срещу нея. Не ми се мисли какво ще стане с Хилял, когато Йълдъз разбере, че Леон има някакви чувства към нея.
Аз не виждам никаква голяма любов, която минава през изпитания. Даже в последните серии имам чувството, че Азизе изпитва физическа, психическа и всякаква друга непоносимост към Джевдет. Ако беше толкова взискателна и критична към себе си, колкото към Джевдет, семейството й вероятно нямаше да бъде в такова състояние. И даже и в следващите епизоди да направят завой в отношенията между Азизе и Джевдет, едва ли ще се трогна и повярвам в чувствата между тях, след всичко, което съм видяла досега. Както във ВВ не виждах никаква любов между Сюлейман и Хюрем, до голяма степен повлияна от образа на Хюрем. Крещеше, беше подмолна, коварна, даже зла. В епизода от четвъртък нямаше НИТО ЕДНА сцена между главните герои. Това сигурно е уникален случай. Но и по-добре. Защото ако има, схемата е една и съща. Любов, минаваща през изпитания може би щеше да има, ако бяха от едната страна на барикадата, ако имаха една кауза, еднакви ценности, един идеал и борбата за тях ги изправяше пред трудности, войната, ограбваше по един или друг начин живота им, но не и сърцата им. Или, ако нещата бяха такива каквито са, но вместо сегашната Азизе имахме друга, която казва: "В гръцка униформа си, различен си, но въпреки това те обичам. Мразя се за това, срамувам се /ако чак толкова държат да не я изкарат лишена от всякакъв патриотизъм/, но не мога да заповядвам на сърцето си. "
Виж целия пост
Цитат
В тези общества насила омъжените момичета са реалност и в сцената с Йълдъз в сериала аз виждам силен вик на протест именно срещу тези бракове.
Ако искаш да спечелиш зрителите за някаква кауза, трябва образът, чрез който я прокарваш, да предизвиква симпатия. В турския форум след серията масово обсъждаха не че са омъжили насила Йълдъз и че са я напердашили здраво, а това, че заради глупостта и егоизма й умря един добър човек и патриот. Фокусът беше изцяло изместен върху това. Сигурно един куп хора са искали да си строшат телевизора по време на серията, но не от съжаление към Йълдъз, а от гняв срещу нея. Не ми се мисли какво ще стане с Хилял, когато Йълдъз разбере, че Леон има някакви чувства към нея.
Аз не виждам никаква голяма любов, която минава през изпитания. Даже в последните серии имам чувството, че Азизе изпитва физическа, психическа и всякаква друга непоносимост към Джевдет. Ако беше толкова взискателна и критична към себе си, колкото към Джевдет, семейството й вероятно нямаше да бъде в такова състояние. И даже и в следващите епизоди да направят завой в отношенията между Азизе и Джевдет, едва ли ще се трогна и повярвам в чувствата между тях, след всичко, което съм видяла досега. Както във ВВ не виждах никаква любов между Сюлейман и Хюрем, до голяма степен повлияна от образа на Хюрем. Крещеше, беше подмолна, коварна, даже зла. В епизода от четвъртък нямаше НИТО ЕДНА сцена между главните герои. Това сигурно е уникален случай. Но и по-добре. Защото ако има, схемата е една и съща. Любов, минаваща през изпитания може би щеше да има, ако бяха от едната страна на барикадата, ако имаха една кауза, еднакви ценности, един идеал и борбата за тях ги изправяше пред трудности, войната, ограбваше по един или друг начин живота им, но не и сърцата им. Или, ако нещата бяха такива каквито са, но вместо сегашната Азизе имахме друга, която казва: "В гръцка униформа си, различен си, но въпреки това те обичам. Мразя се за това, срамувам се /ако чак толкова държат да не я изкарат лишена от всякакъв патриотизъм/, но не мога да заповядвам на сърцето си. "
# 416
28 ян. 2017, 10:21 ч.
В gecce.com срещнах много хубав коментар на Къванч по повод някакви грозни реплики по адреса на съпругата му в Инстаграм.
Къванч и Башак са ми любима двойка. Винаги е хубаво, когато любовта в живота ти е по-хубава от тази във филмите, в които играеш.
Това съм го казвала и по адрес на Халит и Берг.
Не се дръж неуважително. Жената, която наричаш "онази персона" се казва Башак, а фамилията й е Татлъту. Първо научи поне това. Не само ти, никой няма право да коментира моя брак. Върви да си изливаш лошотията и нещастието на друго място. Ти и другите, пишещи подобни коментари, кога станахте хора с толкова лоши сърца? Ти си човек, лишен от всякакво чувство за уважение, лишен от любов, безчувствен и прекарващ живота си в безсмислени занимания. Съветвам те да обикнеш и ти някой човек. Дори и да нямаш капчица любов в себе си, пак се опитай да обичаш. Опитваш се, гледаш, не става, не се получава, ти си човек със зло сърце. Дори и тогава пак се опитай да обичаш. Вместо да хвърляш кал по хората и да проявяваш незачитане към тях, не се отказвай да ги обичаш, да уважаваш избора, който правят, да уважаваш живота и семейството им, което те ценят и на което държат. И само не ми излизай с глупави коментари от сорта " Като не можеш да търпиш критики, не слагай снимки". Ще слагам каквито си искам снимки! Това е моята страница. Винаги съм бил отворен за критики, но внимавайте с всяка дума, отправена към семейството и съпругата ми.
Виж целия пост
Къванч и Башак са ми любима двойка. Винаги е хубаво, когато любовта в живота ти е по-хубава от тази във филмите, в които играеш.
Това съм го казвала и по адрес на Халит и Берг.
Не се дръж неуважително. Жената, която наричаш "онази персона" се казва Башак, а фамилията й е Татлъту. Първо научи поне това. Не само ти, никой няма право да коментира моя брак. Върви да си изливаш лошотията и нещастието на друго място. Ти и другите, пишещи подобни коментари, кога станахте хора с толкова лоши сърца? Ти си човек, лишен от всякакво чувство за уважение, лишен от любов, безчувствен и прекарващ живота си в безсмислени занимания. Съветвам те да обикнеш и ти някой човек. Дори и да нямаш капчица любов в себе си, пак се опитай да обичаш. Опитваш се, гледаш, не става, не се получава, ти си човек със зло сърце. Дори и тогава пак се опитай да обичаш. Вместо да хвърляш кал по хората и да проявяваш незачитане към тях, не се отказвай да ги обичаш, да уважаваш избора, който правят, да уважаваш живота и семейството им, което те ценят и на което държат. И само не ми излизай с глупави коментари от сорта " Като не можеш да търпиш критики, не слагай снимки". Ще слагам каквито си искам снимки! Това е моята страница. Винаги съм бил отворен за критики, но внимавайте с всяка дума, отправена към семейството и съпругата ми.
# 417
28 ян. 2017, 10:31 ч.
Добро съботно утро! 
Отлично настроение и много прекрасни моменти днес!
Бъдете усмихнати и се отдайте пълноценно на днешния почивен ден!
**************
Благодаря за интересните коментари!!!
**************
Топла и уютна събота, дами!
Виж целия пост
Отлично настроение и много прекрасни моменти днес!
Бъдете усмихнати и се отдайте пълноценно на днешния почивен ден!
**************
Благодаря за интересните коментари!!!
**************
Топла и уютна събота, дами!
Скрит текст:
# 418
28 ян. 2017, 11:38 ч.
Виж целия пост
Идеята до какво води опита за спасение от насилствен брак - падението, нравствената деградация до която стига жената, изгубила всякаква надежда. Молбите на Йълдъз не бяха чути, милостта не откликна на сълзите й, самонарани се - без очаквания резултат. И пое пътя надолу. Когато човек е в капан, няма мисъл, има само първичен инстинкт за спасение.
Вярвам, че жените, които са жертви на подобни бракове, са разбрали посланието. Дано и техните близки успеят да го направят.
Аз не бих могла да се поставя на тяхното място, невъзможно ми е, родена съм и съм живяла в друг свят. Обаче добре помня времето на младостта ми. Когато бях готова да се бия срещу всичката несправедливост, защото през моя поглед светът беше черно бял. А той не е. Та погледи различни - както у различните хора, така и през различните етапи от живота на всеки от нас.
Знаците на любовта - ами те за всекиго от нас са различни. Ако един иска да чуе поеми, на друг му е достатъчен поглед или жест. Ако един иска всеки ден доказателства, на друг му е достатъчна брачната халка/клетва. Тези в следващия спойлер не са единствени, има ги навсякъде, включително и в България.
Пожарът на войната покри любовта между Азизе и Джевдет с дебел слой чернилка и пепел, но въгленчето под него е живо. Нали Азизе каза на Вероника "тази война не е наша". Безсилни са да я спрат, но са достатъчно жизнеспособни да преодолеят погромите в душите си, които тя им причинява.
В предния си пост писах за двойки, които се развеждат и после се женят отново. Поне историите на тези от артистичния свят са ви известни. Колко ли са се мразили, докато са били разделени, само те могат да опишат. Как са си върнали любовта, за да се прегърнат отново - магия някаква, едва ли ще я разберем. Но животът е завой след завой, не може Азизе и Джевдет да не стигнат отново до любовта си. Надявам се сценаристката да вярва, както вярвам аз.
За Хюррем няма да пиша, но тя е "султанката на всички жени по света" и първата, която владетелят на света "слага" ДО себе си. Тя е борец и методите, чрез които се бори, са присъщи на времето, в което е живяла. Ние мерим всичко, което виждаме в сериалите със сегашния си аршин. Но Берг във фотосесия ни показа еволюцията на жените през вековете.
_____________________________
Браво на Къванч! Едва ли ще ги спре, но понякога един "плесник" по наглеците им действа отрезвяващо.
__________________
Вярвам, че жените, които са жертви на подобни бракове, са разбрали посланието. Дано и техните близки успеят да го направят.
Аз не бих могла да се поставя на тяхното място, невъзможно ми е, родена съм и съм живяла в друг свят. Обаче добре помня времето на младостта ми. Когато бях готова да се бия срещу всичката несправедливост, защото през моя поглед светът беше черно бял. А той не е. Та погледи различни - както у различните хора, така и през различните етапи от живота на всеки от нас.
Знаците на любовта - ами те за всекиго от нас са различни. Ако един иска да чуе поеми, на друг му е достатъчен поглед или жест. Ако един иска всеки ден доказателства, на друг му е достатъчна брачната халка/клетва. Тези в следващия спойлер не са единствени, има ги навсякъде, включително и в България.
Скрит текст:
Буквално преди дни четох за възрастен англичанин май беше - отишъл да помага на свой близък за прибирането на сено. И там изгубил брачната си халка. Търсил я дълго и безуспешно. Купил металотърсач, върнал се и продължил. Намерил я и бил страшно доволен, защото съпругата му щяла много да се радва. Имали дълъг брак и той никога не свалял халката от ръката си. Естествено, че в този момент се сетих за Джевдет и Азизе. 
Пожарът на войната покри любовта между Азизе и Джевдет с дебел слой чернилка и пепел, но въгленчето под него е живо. Нали Азизе каза на Вероника "тази война не е наша". Безсилни са да я спрат, но са достатъчно жизнеспособни да преодолеят погромите в душите си, които тя им причинява.
В предния си пост писах за двойки, които се развеждат и после се женят отново. Поне историите на тези от артистичния свят са ви известни. Колко ли са се мразили, докато са били разделени, само те могат да опишат. Как са си върнали любовта, за да се прегърнат отново - магия някаква, едва ли ще я разберем. Но животът е завой след завой, не може Азизе и Джевдет да не стигнат отново до любовта си. Надявам се сценаристката да вярва, както вярвам аз.
Скрит текст:
„Тя (Елизабет Тейлър) е като прилив и отлив, идва и си отива, бяга към мен. В моята бедна и болезнена младост винаги съм мечтал за тази жена. И сега, когато тази мечта е възможно да се завърне, разтварям обятия и тя е тук … до мен. Който нито я е срещал, нито познавал, той е пропуснал нещо в живота”, пише Ричард Бъртън.
"В сърцето си твърдо вярвам, че някой ден можеше да се оженим за трети път… От първите моменти в Рим нас ни свързваше една безумна, силна любов.... Ричард е единственият, който някога съм обичала истински и към когото все още имам чувства“. Едно от последните намерени писма между двамата датира от 1974 година и е оставено от нея в общия им дом, докато той е на снимки. В него тя му пише „иска ми се да мога да ти опиша моята любов към теб, моя страх, моето животинско удоволствие от теб, ревността ми и яростта ми към теб. Иска ми се да можех да опиша всичко това, но вместо това мога само да се свивам в черупката си и да страдам и да се надявам, че ще разбереш как се чувствам наистина."
"В сърцето си твърдо вярвам, че някой ден можеше да се оженим за трети път… От първите моменти в Рим нас ни свързваше една безумна, силна любов.... Ричард е единственият, който някога съм обичала истински и към когото все още имам чувства“. Едно от последните намерени писма между двамата датира от 1974 година и е оставено от нея в общия им дом, докато той е на снимки. В него тя му пише „иска ми се да мога да ти опиша моята любов към теб, моя страх, моето животинско удоволствие от теб, ревността ми и яростта ми към теб. Иска ми се да можех да опиша всичко това, но вместо това мога само да се свивам в черупката си и да страдам и да се надявам, че ще разбереш как се чувствам наистина."
За Хюррем няма да пиша, но тя е "султанката на всички жени по света" и първата, която владетелят на света "слага" ДО себе си. Тя е борец и методите, чрез които се бори, са присъщи на времето, в което е живяла. Ние мерим всичко, което виждаме в сериалите със сегашния си аршин. Но Берг във фотосесия ни показа еволюцията на жените през вековете.
_____________________________
Браво на Къванч! Едва ли ще ги спре, но понякога един "плесник" по наглеците им действа отрезвяващо.
__________________
# 419
28 ян. 2017, 12:02 ч.
Привет!
Не бих могла да поставя Азизе в черна рамка и да зачертна толкова лесно това, което е преживяла и продължава да преживява. Да прехвърля цялата вина върху нея за характерите и постъпките на децата и, както и за отношението им към Джевдет.
Само допреди един епизод нямаше нещо извънредно в реакциите и, няма как за един епизод, предвид случките да кажа, не, тя е дяволът и точка.
Това, че ние не възприемаме техния начин на живот, традициите им и всичко в нас се бунтува, не означава, че за тях не са нормални неща, женитбата насила, боя, ако си го заслужава.
Особено за онези години.
Да си спомним къщата на Бурхан бей, действието се развива в съвременни условия. Той командваше парада привидно. Каквото кажеше Надиде, каквото искаше, в крайна сметка то ставаше. Къде с мълчание, къде сърдита, накрая дядото се размекваше. Не мисля, че е толкова странно решението на Азизе да омъжи дъщеря си и изобщо това, че тя взема решенията, докато Джевдет е някъде на вазифе. Може в определени моменти да не постъпва правилно.Кой е безгрешен?
Все пак говорим за началото на 20 век, говорим за война, да не забравяме възпитанието, което имат жените по онова време и т.н. Не пиша постове ей така да оправдавам някой, нямам потребност за това, просто си разсъждавам на темата.
Това, че ние си представяме образ, който въпреки всичко приема Джевдет, въпреки родината, въпреки вазифето му, ами това нищо не означава. Най-малкото може да не бъде този вариант.
И в думите на Азизе към Вероника, че войната не е тяхна, има много истина и там се крият много от разбиранията и за всичко случващо и съответните реакции между нея и Джевдет.
За любовта им. Ами не е най-великата любов, но както някой е писал въгленчето го има.
Ако я нямаше, Джевдет нямаше да мисли за Азизе, нямаше да я предпазва всеки път. Ако Азизе не го обичаше, нямаше да остане с него вечерта в къщата, нямаше да изпитва вълнение всеки път, когато са един до друг. Нямаше да го ревнува. Нямаше да се надява, че не е този, за който се представя. Ядосана, гневна, люта, той е баща на децата и. Това не се зачертва така лесно.
Да, тръгна си от къщата на Васили, нямаше как да бъде друго.
Да, отиде да моли помощ за Хилял от него, ами при кого да отиде?
Да, казва му гневно това, което мисли, защото и пука, защото не и е безразлично какво става с него, с тях, с децата и.
На кого друг му пука за Джевдет? Ако някой може да ми каже. Държат се студено и неестествено за нас, но със сигурност са единствените, които ще ги заболи, ако нещо се случи с него. Това е истината.
Виж целия пост
Не бих могла да поставя Азизе в черна рамка и да зачертна толкова лесно това, което е преживяла и продължава да преживява. Да прехвърля цялата вина върху нея за характерите и постъпките на децата и, както и за отношението им към Джевдет.
Само допреди един епизод нямаше нещо извънредно в реакциите и, няма как за един епизод, предвид случките да кажа, не, тя е дяволът и точка.
Това, че ние не възприемаме техния начин на живот, традициите им и всичко в нас се бунтува, не означава, че за тях не са нормални неща, женитбата насила, боя, ако си го заслужава.
Особено за онези години.
Да си спомним къщата на Бурхан бей, действието се развива в съвременни условия. Той командваше парада привидно. Каквото кажеше Надиде, каквото искаше, в крайна сметка то ставаше. Къде с мълчание, къде сърдита, накрая дядото се размекваше. Не мисля, че е толкова странно решението на Азизе да омъжи дъщеря си и изобщо това, че тя взема решенията, докато Джевдет е някъде на вазифе. Може в определени моменти да не постъпва правилно.Кой е безгрешен?
Все пак говорим за началото на 20 век, говорим за война, да не забравяме възпитанието, което имат жените по онова време и т.н. Не пиша постове ей така да оправдавам някой, нямам потребност за това, просто си разсъждавам на темата.
Това, че ние си представяме образ, който въпреки всичко приема Джевдет, въпреки родината, въпреки вазифето му, ами това нищо не означава. Най-малкото може да не бъде този вариант.
И в думите на Азизе към Вероника, че войната не е тяхна, има много истина и там се крият много от разбиранията и за всичко случващо и съответните реакции между нея и Джевдет.
За любовта им. Ами не е най-великата любов, но както някой е писал въгленчето го има.
Ако я нямаше, Джевдет нямаше да мисли за Азизе, нямаше да я предпазва всеки път. Ако Азизе не го обичаше, нямаше да остане с него вечерта в къщата, нямаше да изпитва вълнение всеки път, когато са един до друг. Нямаше да го ревнува. Нямаше да се надява, че не е този, за който се представя. Ядосана, гневна, люта, той е баща на децата и. Това не се зачертва така лесно.
Да, тръгна си от къщата на Васили, нямаше как да бъде друго.
Да, отиде да моли помощ за Хилял от него, ами при кого да отиде?
Да, казва му гневно това, което мисли, защото и пука, защото не и е безразлично какво става с него, с тях, с децата и.
На кого друг му пука за Джевдет? Ако някой може да ми каже. Държат се студено и неестествено за нас, но със сигурност са единствените, които ще ги заболи, ако нещо се случи с него. Това е истината.
Препоръчани теми