♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51

Глава 9

Дефне приготвяше вечеря. Шестмесечната Джансу стоеше в столчето си наблизо и гукаше нейните си неща, докато размяташе ръчички с любимия си плюшен заек в тях. Дефне ѝ говореше, докато чакаше пилафа да се задуши, режеше зеленчуците за салатата и наглеждаше пюрето, което приготвяше за малката. Йомер трябваше да се прибере всеки момент от работа.
Входната врата се хлопна и тя се обърна усмихната, за да посрещне съпруга си. Йомер изглеждаше изморен, но очите му светнаха щом видя любимите си. Дефне го очакваше с разтворени обятия и той побърза да я притисне към себе си, за да усети аромата ѝ. Въздъхна дълбоко, заровил нос в косите ѝ, след което сладко я целуна.
-   Все едно съм се преродил.- Рече с усмивка той, докато я поглеждаше в очите.- Не знам как съм живял, преди да те срещна.
Тя чуваше тези думи всяка вечер. Беше ѝ приятно да знае, че е обичана и ценена, макар да се изчервяваше винаги, щом Йомер заговореше за това. Пускайки я от прегръдките си, той се обърна, за да целуне и малката госпожица, вече надула капризно устни и готова да се разплаче от липсата на внимание.
-   Как е принцесата на татко? Слуша ли днес Джансу? Сладка моя, живот мой!- Гукаше ѝ той, докато я вдигаше от столчето и гушвайки я, зацелува малките ѝ пухкави бузки.- Как хубаво ухаеш!
-   Беше послушна цял ден, направо се учудих.- Засмя се Дефне, докато се заемаше отново със салатата.- Палавницата в нея беше явно уморена след вчера и днес моето момиче беше добричко.
Предишният ден беше неделя, учудващо топъл ден за началото на декември и те бяха решили да излязат на разходка. Плановете им обаче претърпяха пълен провал, след като Джансу реши, че не е на това мнение и не спря да плаче през цялото време. Два часа след излизането те бяха отново вкъщи, а малката госпожица все още не спираше. Когато най- после се успокои, беше станало време за вечеря. Но тук се натъкнаха на нов проблем. Джансу не хареса новото пюрето от моркови, което майка ѝ беше купила от магазина, и започна да плюе още след първата лъжичка. За половин час Джансу, Дефне и почти половината под на кухнята бяха покрити с оранжева каша, която малката отказваше да преглътне. Тя или плюеше, или директно удряше с ръчичка лъжицата, която майка ѝ подаваше, докато храната не излетеше от нея. Отказвайки се след 30 мин., Дефне подаде на Йомер любимото на малката пюре от ябълки и се оттегли в банята, за да се измие. Когато се върна след малко ги завари да се смеят щастливо, докато Йомер миеше празното бурканче и правейки странни физиономии срещу бебето, обясняваше на Джансу колко ще е ядосана майка ѝ, докато чисти всичко наоколо. За наказание, че си шушукат зад гърба ѝ, Дефне накара съпруга си да ѝ помогне в почистването. След това го остави да приспи капризната им, току що изкъпана от нея дъщеря, докато самата тя вземе душ.
Йомер люля малката, разказа ѝ приказка, а накрая дори и се моли, докато успее да я накара да заспи. Когато си наумеше да е кисела, Джансу беше истинско дяволче и изцеждаше силите им до последно, докато успеят да я укротят. Щастлив и уморен от успешната мисия, той си мечтаеше само да прегърне Дефне и да последва дъщеря си в страната на сънищата. Влизайки в спалнята им, рязко промени намеренията си.
Дефне беше загърнала една хавлия около себе си и стоеше пред огледалото, разресвайки влажната си коса. Беше с гръб към вратата и не усети приближаващия Йомер, докато не видя отражението му до своето, секунди преди ръцете му да я обгърнат.
-   Сладката ми Дефне.- Прошепна той до ухото ѝ, след което започна нежно да целува шията ѝ.- Все още мокра, ухаеща толкова хубаво. Топла, влажна, моя.- Устните му леко докосваха пламналата ѝ кожа, докато гласът му е караше да настръхва.
 Йомер се протегна към стиснатите ѝ пред тялото ръце и взе четката ѝ. Бавно започна да я прекарва през дългите ѝ коси, които толкова обичаше. Нежно, внимателно разресваше всеки кичур, след това го целуваше и преминаваше към следващия. Дефне стоеше замръзнала, несмееща да помръдне, за да не развали момента. Цялата трепереше от желание да се обърне и загуби в ръцете на любимия, но не можеше да прекъсне ритуала, в който той бе превърнал обикновеното сресване на косата ѝ. Сякаш цяла вечност той я галеше, милваше, целуваше. Тя беше готова буквално да припадне от желанието, разпалило се дълбоко в нея, когато той най- после спря. Четката ѝ тупна глухо на мекия килим, докато ръцете му се плъзнаха по нея и обгръщайки я нежно, ги кръстоса корема ѝ.
-   Беше споменала нещо за три деца.- Прошепна ѝ.
-   Мхм- отговори Дефне, неспособна да мисли за друго, освен за устните му, галещи врата ѝ, слизайки надолу по гръбнака ѝ.
-   Какво ще кажеш този път да са близнаци?!
Дефне или не го чу, или просто не успя да му отговори. Ръцете му бавно развързаха хавлията и тя тупна в краката ѝ. Йомер бавно я завъртя към себе си, сливайки устните им в страстна целувка. Пристъпвайки бавно назад, Дефне го повлече със себе си, събличайки в движение тениската му, и след секунди двамата се строполиха на леглото. Превъртайки се, тя се надвеси над Йомер с алчна усмивка:
-   Сега е мой ред.
Устните ѝ изследваха лицето му, едва едва докосвайки се до него. Очите, веждите, носа, устните, брадичката- на всяка част беше отделено внимание, преди тя да се смъкне леко надолу. Ръцете на Йомер шареха по тялото ѝ и я разсейваха, но тя се постара да се абстрахира от тях за момента. Искаше да го подлуди по същия начин, по който той го правеше с нея само с гласа и погледа си. Целуваше кожата на шията му, усещайки бясното движение на кръвта му под повърхността ѝ.Усмихвайки се леко, тя обсипа гърдите му с леки въздушни целувки, радвайки се на стонове, откъсващи се от стиснатите му устни. Преминавайки все по- надолу, тя целуваше корема му, докато ръцете и се плъзнаха по издутината на дънките му, показваща ѝ колко я желае той. Йомер я хвана за ръцете и бързо я дръпна нагоре, едва поемайки си дъх.
-   Стига, разбрах посланието!- Процеди през зъби, затискайки я под себе си.
Сам разкопча и свали дънките си той, неотделяйки поглед от нея. Покривайки я отново, устните му намериха първо гърдите ѝ, засмуквайки зърната на всяка от тях последователно, дразнейки ги нежно, но безмилостно, докато тя не започна да се гърчи под него. Целувайки я силно, стараейки се да заглуши стенанията ѝ, той проникна в нея бързо и замръзна. Изчака тя да се отпусне и излезе бавно от нея, само за да потъне отново в копринената ѝ топлина. Устните им не се разделиха, докато двамата не достигнаха върха заедно. Разбити на хиляди парченца от удоволствие, двамата едва си поема въздух, докато Йомер се отпусна върху нея, стараейки се да не я затисне, но и нямащ сила да се раздели с нея. Целуваше леко влажната кожа на шията ѝ, докато тя прекарваше ръце по напрегнатите мускули на неговите. След малко той най- после успя да се надигне и лягайки до нея, веднага я придърпа в прегръдките си.
-   Някой ден ще умра от удоволствие!- Изхихика се тихо тя.
-   Не го казвай дори на шега.- Сериозно ѝ се скара Йомер.- Дали сме успели?- Реши да смени темата той.
-   С кое?- Не разбра въпроса му Дефне, докато се наместваше по- удобно на гърдите му.
-   С братчетата на Джансу.- Засмя се съпруга ѝ.- Нали искаше още две деца, та си помислих, защо да не си направим близнаци.
-   Много смешно.- Уж сериозно рече тя, докато очите ѝ заблестяваха от вълнение.- Само че за близнаци се иска много работа.- Дяволито констатира тя, докато се надигаше да целуне брадичката му.
-   Щом трябва, ще се постараем.- Прошепна заговорнически Йомер, докато я покриваше отново с тялото си.- Ще направим всичко, което трябва.

Темпи, нещо се обърках , помниш ли тази снимка от кой етап от живота на фемили Ипликчи е, Дафа нещо иска да каже или само ще прелъстява

Не си съ объркала, татлъм, просто това не съм ви го описала... нощта, в която е зачената Джансу  

Мерси, джанъм ,като съм забравила да надпиша снимката на гърба така ще е  


Страхотни колажи

Малката Джансу се обажда на татко Йомер да се оплаче от аби Исо, снимката е предоставена  от чичо Корай

Алекс,

Глава 200 , тези само деца ли ще правят

Темпи, скромно, на май да, чичо Корай ми е съсед във другата реалност

Алекс,

Глава 200 , то пишело девета глава без очила прочетох 200 , тези само деца ли ще правят

Темпи, скромно, на май да, чичо Корай ми е съсед във другата реалност , както и фамилия Ипликчи