Дискова херния - 15

Огромно ми се получи мнението, така че скривам тази част за да не затруднявам четенето - това е моят личен опит:

Първата ми херния беше цяла година с малко болка в кръста, след това почна да слиза по крака - още никой не казваше за операция. Пробвахме физиотерапия, противовъзпалителни - нъцки. След 3 месеца нещата почнаха да стават тежки - имаше слабост в крака и много болка, постоянно, не можех да ходя повече от 50 м, трябваше да легна за да почина преди да продължа. Предписаха ми оксиконтин, но и той не помагаше съвсем. Тогава се заговори за операция, която обаче стана след около 2 месеца.

В тези месеци ме пратиха при физиотерапевт, за който съм почти убедена, че можеше да ми помогне да избегна операцията, ако бях стигнала по-рано до него. Прави ми процедури и ми даде упражнения, които имаха някакъв ефект, за разлика от всичко до тогава. Но положението в този момент беше тотално оттекло и вече нищо не можеше да го спаси. (не съм в БГ, не ме питайте кой и къде, няма да е полезно за никой друг)

Та така, операцията ми беше лека, заспах, събудих се, час след това ме вдигнаха да ходя до тоалетна (пишкаше ми се и не можех да ползвам подлогата), 2 часа след това ме вдигнаха да се изкъпя (такава им беше процедурата в болницата, не съм била мръсна ), и същата вечер вече обикалях из коридорите (отново по препоръка на лекарите). Пуснаха ме на следващия ден и бях нов човек, без болка, без проблеми, трябваха няколко седмици пазене да зарасне самата операция. Не се върнах повече при хирурга или в болницата, само отидох до GPто да нагледа дали раната изглежда нормално (нямаше и вадене на конци, беше с тези дето се разтварят самички).

Забавянето на операцията ми остави една болка по крака, която се появява при студено, влажно време най-вече. Не е нещо особено и не ми пречи, но показва, че нерва е останал наранен след като е бил притиснат за по-дълго.

Това е и основна причина да смятам, че е не е разумно човек да протака, ако нещата са зле и лекарите препоръчват операция - да, има го страха, но притиснатия нерв се уврежда и шанса да остане с перманентно нараняване се увеличава. Болка все ще се преживее, да кажем, но ако проблемите са по ходене в таза - аз бих излетяла към болницата, не бих рискувала за цял живот да загубя контрол на мускулите там.

Кеф и радост за 10 години, докато с вдигане на тежко не си докарах втора херния на същото място
Тази си херния си я къткам вече година и нещо и се надявам да не стигам до втора операция. В началото беше доста зле и то за няколко месеца - болки в кръста до степен да не мога да мърдам + схващане, изтръпване, студ и болка по крака. 4 месеца противовъзпалителни (Мелбек) и нещата се стабилизираха - имам си болки в кръста, но по крака доста рядко. Надеждата ми е, че лека-полека ще се успокои съвсем - изглежда, че засега това става, макар и много бавно.

Първите месеци изчетох и проучих мнения за втора операция и за евентуално премахване на диска и слепване. Това е и причината сега да съм много притеснена и да се надявам да не стигна до там.
Втората операция има по-малък шанс за пълен успех и повече шанс да останат проблеми. След втората операция, ако се наложи трета - за мен тя ще е слепване (или изкуствен диск). А слепването на прешлените не е шега работа - сложна операция, дълго възстановяване и след това не си същия, плюс това, двата слепени прешлена почват да правят проблеми на съседните нива (не задължително, разбира се, но вероятно).

Изкуствения диск също не е перфектно решение и засега е сравнително нова процедура, така че пак дава по-голям шанс за проблеми.

Диска ми беше сплескан още след първата херния. Сега е още повече. Успокоиха ме, че може да си живея така и да не ми прави проблеми, или пък ако след 10 години стане нещо вероятно замяната на дискове с изкуствени ще е съвсем рутинна операция, както е сега класическата за изрязване на хернии... Не твърде обнадеждаващо, така че се пазя и се надявам нещата да не се влошават много

От сегашната си гледна точка съм доволна и от двете си решения - първо да се направи операция, второ да не се (имаше хирург, който ми го предложи). Не мисля, че когато се съгласих на операцията съм осъзнавала изцяло, че шанса за повторна херния го има и, че следващи операции ще са по-голям проблем (макар, че ми го казаха). Приемах го повече като нещо, което ще оправи нещата изцяло и няма какво да го мисля. Истината е, че дисковата херния е нараняване, което не може просто да се оправи, то е нещо, което си носиш цял живот - да, може да не се проявява или да се проявява рядко, но не може да изчезне. Винаги си трябва пазене, упражнения и внимаване какво и как правиш.