Февруари се задава, а МАРТенската мама все по-нетърпелива става!- тема 10

малеее много странно мерси значи за инфото    мен много ме е страх че не знам какво да правя и те ще ви казват давай и аз няма да знам как и ще се проточи мн дълго. А вярно ли е че е мнооого рядко да няма разкъсвания?  и почти винаги имало по няколко ири правят епизотомия?

За хемороидите, тук във форума, някоя от съфорумките беше казала за крем Прокто синалар. Жива и здрава да е, но аз се оправих с него. От два месеца го мажа, в началото сутрин и вечер, всеки ден, сега само вечер, преди лягане. И кървенето ми спря и хемороидите се прибраха, няма болка, сърбежи.

 Когато имате естествен напън, все тая дали спазвате правилата или не, то тялото си напъва и не му дреме за правилата Даже не помня какво съм усещала, просто много голяма сила, която ме кара да напъвам и аз напъвам. Без дори да знам как точно се прави (при първото раждане. Извадих късмет, че бебето си се раждаше "тайно" и никой не подозираше, че ми е време за магарето, тъй че дочаках естествени напъни). Единствения начин да спра напън, беше да викам с пълно гърло (не от болка, а защото енергията, която впряга тялото, за да направи напън, е много голяма и не си ли задържа за малко дъха, че да напъна, излиза вик ( или ръмжене, ако си затвориш устата ). При дирижираното ми напъване май на изхождане си наподобяваше усещането. То детето притиска  доста осезаемо ректума, тъй че има как.
Katerinaaa, с риск да ти създам много нереализтично впечатление и после да се налага да имаш неприятни изненади, пак ще споделя, че нямам разкъсвания и при  първото раждане. Вярно на късмет беше, гаранции няма, но късмета не е запазен само за знаещите и можещите ).  Колкото повече медицински процедури успееш да избегнеш, толкова по-малка е вероятността да ти се случат травми. Естественото раждане не е самоцел (едва ли не сакън, ако не родим като бабите си на полето). То е желано именно за да се запази здравето.  Ако лекар се намести тогава, когато няма риск за никого (а само да "подпомогне" процеса), една процедура налага втора, после трета и така лавинообразно се стига до много неща, които не са ОК за здравето ни. А всичко е тръгнало от едно да речем почти безобидно за здравето капченце, което "улеснява" раждането.

 Дами, има ли значение кога ще отида да си взема документите за издаване на 45 дневния болничен? Изобщо не помня такива процедури. Трябва ли да отида ден-два по-рано, че да подсетя лекарката? Рутинния ми преглед е след датата за болничен.

ами аз ще съм с упойка защото съм страхливка голяма  и ми е доста притеснено че няма да усещам напъните и  няма да знам и как да напъвам. силно се надявам да стане бързо и в момента да напъвам правилно. мечтая си и аз да нямам разкъсвяния за хемороидите си знам че 100% ще са много зле

Аз когато раждах, докторката така ми казваше, все едно акаш.  ( то за това и при Б запека е голям проблем и не трябва да се напъваш)

За болничния- на мен док. ми каза да отида след датата. Той можел да го издаде със задна дата, но не и преди датата. (Специално за 45 дневния)

така ли? не може ли да го вземем предварително?

Моят болничен започваше от събота, издадоха го в петък. Казаха ми, че ако датата се пада събота или неделя могат да го издадат в петък или понеделник.
А когато е делничен ден предполагам на самата дата го издават.

На мен също ми казаха да отида след или точно на датата

Аз трябва да отида на 30 в понеделник, но АГ-то може да е на конференция и тогава ще ходя по-късно на 2.
Момичета някои от роднините ще ви помага ли след раждането. Аз не искам майка вкъщи, просто не мога да я търпя и това не е от бременността. Майка ми е, обичам я, но да си стои у тях държи се мега неадекватно и е в състояние да ми изкара нервите за секунди. Ей сега гледам снимки от каката и връщам лентата, не мога да го понеса пак просто не мога. Дайте съвет, как деликатно, но твърдо да и кажа, че няма нужда да си причиняваме това. Миналия път не издържах и я изгоних, което е много грозно и не искам да стигаме до там. Това което ме спаси тогава е че си намери работа. Сега обаче няма, пенсионерка е и е изперкала от висене, аз я разбирам, но  няма да я издържа. Мисълта за това ме побърква, искам всички вкъщи да станат по самостоятелни, знам че е възможно. ММ чисти, води малката на уроци и пазарува. Аз готвя, пера, простирам и прибирам боклучки непрекъснато. Кочината, като цяло не ме притеснява. Мисля да ползвам фирма да почистване преди раждането. ММ предложи да пратим каката на баба и така тя няма да може да идва. За мен това е кощунство спрямо детето, да му причиня това което аз не мога да понеса. Още повече трябва и тя да свикне с бебка, а не да се чувства отхвърлена и да ревнува. Ако все пак се наложи да постои при друг предпочитам това да е свекърва ми и каката така предпочита. Знам, че звучи много гадно, но фактите са си факти.
Моля дайте ми съвет, как да постъпя възможно най-деликатно, но без да я обидя. И кога да стане този разговор - сега или след като се роди бебка.

Svetlana Hristova в много деликатна ситуация се намираш.
Още отсега гледай да й го кажеш по възможно най-любезен начин. Обясни,че така ще е по-добре и за двете ви. Още повече ти вече имаш опит, не ти е нужна помощ толква за бебчето, колкото може би за странични неща.
Сега не ме разбирайте, погрешно,че имащите вече деца не се нуждаят от ничия помощ, просто те вече имат опит и не е както при първо дете. Можеш да пратиш голямата при нея за 1-2 седмици,защо не? Умно решение ти е дал мъжа ти.
Тъкмо ще си има работа бабата и докато се понапаснете с новото бебе, тя ще е далеч. Но пък ти не искаш да разделяш себе си и децата едно от друго-и тук си права,има смисъл в това. Просто учтиво я помоли, нали ти е майка, ще те разбере.
Аз ще имам помощ и то голяма, а ако се натресе и свекито ще имам три баби около мен. Със сигурност ще лудна, обаче ще имам огромна нужда от тази помощ и без нея не бих могла да си представя как ще се справя.Това го осъзнавам много добре.
Но...за повече от 3 седмици,няма да позволя никой да ми висне на главата, ние обаче с нашите сме в една къща, отделни етажи. ,така че и ситуацията е по-различна.

Здравейте момичета
Относно 45-дневния болничен, трябваше да започне от 20-ти (петък), отидох на 23-ти (понеделник) и ми го издадоха със задна дата. Предварително се бяхме разбрали на жк че на 23ти освен микро и тонове, ще има и болничен, написа ми го на място.
Исках да споделя друга информация, относно декларацията за майчинство- отидох до човешки ресурси за да занеса 45-дневния, и служителката ми каза така- след 45-дневния болничен има още един, който се издава от болницата след раждането и изписването (40 или 42 дена, забравих), след това още един, който се издава от педиатъра. Та, човешки ресурси ще се обадят да попълня декларация за майчинство в периода на издаване на третия болничен, този от педиатъра. Това значи, че преди да изтече този от болницата, ако вашите счетоводители не са така активни, трябва да им се обадите и да се уговорите за декларацията.  Може пък да помогне на някого това инфо 
Svetlana  относно майка ти съм в същата ситуация. Обществото и приятелите някак не приемат, че има родители, които наистина, реално вредят и не помагат на децата си, едва ли не родителите по принцип са едни прекрасни и невероятни ангели, а ние ги нагрубяваме, като не им позволяваме неща, които "им се полагат" е за съжаление не винаги е така. Затова аз рядко се обяснявам в детайли, казвам че "ситуацията е деликатна". Как се справям ли? Винаги опитвам да говоря с нея с добро. Малко прилича на игра на театър, вътрешно, искам просто да й кажа- не ме закачай и да тресна телефона, но запазвам контрол и говоря спокойно. След време тя самата вижда как се справяме и може би осъзнава че с много малко би помогнала. Разбира се, че може да манипулира като реагира емоционално " да ти се свие сърцето". Никакво свиване на сърце, знам че ако го позволя , ще съжалявам. Много я уважавам, но съм готова, ако ми пристъпи територията, да бъда много твърда и рязка, и без компромиси и тя го знае, защото вече сме били в такива ситуации.  В началото докато го разбере, имаше любезности, после бях твърда защото тя не разбира от добро, после имаше драма, и после се кротна. Като малките деца стават след критическата, но топката е в нашите ръце. Обясни й спокойно, но не се колебай да си безкомпромисна ако се наложи. 

Светлана, просто й кажи, че ще ти е по-спокойно с по-малко хора вкъщи, понеже вече имаш опит. Тя ти е майка и ще те разбере.
Според мен не пращай каката никъде, може наистина да се почувства отхвърлена. Всъщност тя трябва да е част от това щастливо събитие, а не далече от него.
Коренно различно е (другата крайност на раждането на нов живот), но си спомням аз как се почувствах, когато баща ми беше зле и ме изстреляха извън къщи няколко седмици, докато не свърши всичко. На 9 години бях и разбирах какво става. Чувствах се много кофти, че ме държат далече и не ми казват какво става...

Аз искам да попитам какво се прави за да бъде записано детето от бащата,след като се роди?Каква е процедурата?В община ли се ходи?Адреса има ли значение?ММ и аз сме с различни,а този на ММ по ЛК е несъществуващ(реалния адрес е извън регулация).

Ох, момичета, май голям гаф стана с тия нашите имена.. Сутринта ходих до апартамента на свекито, че за там бях поръчала да пристигнат част от дрешките за бебетата. И вчера следобяд се обади, че са дошли. Та отидох аз, пихме чай с нея, приказвахме си, смяхме се. Всичко дотук добре. Тя принципно е много мила и свястна жена, но откакто забременях понякога си показва рогцата като се опитва да се бърка в нещата относно бебетата. Не е създавала кой знае какви проблеми, но то за всичко си има първи път както се казва.
Стигна се до темата с имената. Питаше ме дали сме решили, а ние все още не сме. И се започна как и 2та бебока- задължително на свекъра. А аз хич не я одобрявам тази традиция и и го казах. И тя пак - "Не може така да не се спазват традициите, всички ние сме кръстени на нашите баби и дядовци. Недей да правиш каквото ти си знаеш в случая. Децата някой ден ще съжаляват, че няма да са като другите, които ще са кръстени.." Разплака се... А пък свекъра отстрани взе да се кара "Остави момичето, нека тя сама си реши как да ги кръсти - аз хич не държа да са на мен, важното е да са здравички, имената ще си дойдат с децата" .. Но тя пак - не, не, на свекъра, та на свекъра. И тук следва добавката, която направи...-"или на свекървата. Ако той не ще на него - аз искам." Ааа не, това няма да го бъде така! Аз съответно казах "Ще видим. Ще говорим с таткото.." И се започна едно тръшкане - точно като малко дете, на което са му взели близалката.   И от яд - замина в другата стая, разсърдена. Шок и ужас... И аз останах безмълвна. Дойде свекъра при мен (а той супер добър човек, много го харесвам) и чисто и просто ми обясни какъв бил проблема - и двете сестри на мм, като родили племенниците не ги кръстили на никого, а свеки много се надявала на нея. И затова сега и е такава болна тема това с имената и ме погнала мен.   .. И свекъра сега ме закара до нас, но свекървата не пожела да ми каже довиждане, стоя си в стаята, заключена. Само ми каза да не казвам на сина ѝ, че щяла да стане за смях пред него, и пак да си помисля за имената.. Нямала ли съм поне малко съчувствие ме пита.. оххх Много ми стана кофти. А милия свекър, такъв ведър, усмихнат през целия път ми казваше "Спокойно, мила, не я мисли хич, ще се оправи. Сега от яд реве. Като се родят от радост няма да може да си намери място. Кръстете ги както си решите вие- вие сте родителите, не тя." Чак ме изкефи. И като че ли малко се поуспокоих и аз.. Но щом влезнах вкъщи, такъв рев и притеснение ме обхванаха, че направо по-зле през бременноста не ми е било. Не знам какво да правя сега, страшно ми е притеснено...  

ние с майка ми сме на 2мин и ще я викам да идва да помага когато пожелая но ще я предупредя че ще се муваме преди да дойде да не ми е постоянно когат реши. имам нужда от нея и ще е безценна. а и ще се радвам много да я гледам как се разтапя. свекито е в чужбина за голямо щастие.

в един град ли сте с майка ти?  по добре пражай малката през деня прш нея. без да спи. така хем ще виждаш детето хем майка ти ще се чувства че множого помага а и ще те улесни много. пък от вр на време нека идва за да не се обиди уж да взима детето от вас и да види и бебето